РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Плевен, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20234400900092 по описа за 2023 година
1.ТВЪРДЕНИЯ ОТ ИСКОВАТА МОЛБА :
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от 1. М. К. Г., ЕГН: **********, в
качеството на законен наследник (съпруга) на И.А.Г., починал при ПТП на
***г. при с. Т., обл. Плевен, с адрес: гр. Л., ул. „К.Б.“ *** и от 2. С.
И. И., ЕГН: **********, в качеството на законен наследник
(дъщеря) на И.А.Г., починал при ПТП на ***г. при с. Т., обл. П., с адрес: гр. П.,
ул. „И.Б.“ ***,ЧРЕЗ пълномощниците им АДВ. Н. Н. Д. и АДВ. Г.
Г. Р.,със съдебен адрес: УЛ. ..Х.Б.“ ***, четвърти полуетаж. офис ***. ГР.
С., п. к. 1000. телефон за връзка: *** ПРОТИВ: „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ и ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и
адрес на управление: площад „Ш.Г.“ ***, гр. Б., Р.Р., с която са предявени
следните субективно съединени искове ,всички с правно осн. чл. 432, ал.1 от
КЗ, а именно :
-иск с цена 250 000, 00 (двеста и петдесет хиляди) лева- обезщетение за
неимуществени вреди в полза на М. К. Г., ЕГН: **********, в качеството й на
законен наследник (съпруга) на И.А.Г., починал при ПТП на ***г. в с. Т., обл.
Плевен;
-иск с цена 26 000 (двадесет и шест хиляди), частично предявени от 50 000
(петдесет хиляди) лева, в полза на М. К. Г., ЕГН:**********, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени от самата нея
телесни травми;
-иск с цена 200 000,00 (двеста хиляди) лева- обезщетение за неимуществени
вреди в полза на С. И. И., ЕГН: **********, в качеството й на законен
наследник (дъщеря) на И.А.Г., починал при ПТП на *** г. в с. Т., обл. Плевен;
1
В исковата молба се твърди ,че на *** г, около 12:10 часа на път ПП-3,
км.62+600 при с. Т., обл. Плевен е настъпило ПТП между с л.а. марка: “Форд”,
модел: „Мондео“ с рег. № 1F44РВТ, управляван от В.К.Б. и л.а. марка:
„Опел“, модел: „Корса“, рег. № ***, собственост на И.А.Г., ЕГН: ********** и
управляван от същия.
Вследствие на ПТП, на място е починал съпругът на М. К. Г. и баща на С. И.
И. - И.А.Г., ЕГН: **********, в качеството му на водач на л.а. марка: „Опел“,
модел: „Корса“, рег. № ***. Механизмът на настъпване на процесното пътно
произшествие според ищците е следният: Водачът на МПС с л.а. марка:
“Форд”, модел: „Мондео“ с рег. ***, В.-К. Б., не се е движил на нужното
разстояние от движещият се пред него и намаляващ скоростта си на движение
Участник 2 и го удря отзад. Настъпва ПТП с материални щети по МПС с
пострадало лице и починал участник. Видно от официалните свидетелстващи
документи, с които е констатирано настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие - Констативен протокол за ПТП от *** г. по
описа на ОД на МВР - Плевен, сектор „ПП“, отговорността за последното е на
водача на л.а. марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № *** - В.К.Б. ***, който
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:
чл. 20, ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал.2 ЗДвП: Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; чл. 23. (1) от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.“
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП е била
причинена смъртта на И.А.Г., ЕГН: **********, който се явява съпруг на
ищцата М. К. Г. и баща на ищцата С. И. И., а ищцата М. К. Г. е претърпяла и
телесни увреждания, изразяващи се в contusio capitis,commotio cerebri, както и
усложнение на придружаващи заболявания: исхемичен инсулт,
хипотиреоидизъм, ибс. нап. коронарни артерии с неравности и плаки, без
сигнификантни стенози и хипертонично сърце псп - умерени митрална и
трикуспидална регургитации с диастолна дисфункция, дислипидемия.
Твърди се ,че относно настъпилото събитие е било образувано ДП № ЗМ №
129/2023 г. по описа на ОД на МВР - Плевен, пр. пр. № 3323/ 2023 г. по описа
на ОП Плевен, което към настоящия момент не е приключило и няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
Според ищците към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” със Застрахователно дружество
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД предоставящо покритието
2
по чл. 493 от КЗ. Видно от регистъра към Гаранционен фонд на
представителите за уреждане на застрахователни претенции за Република
България, представител на Застрахователно дружество ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, за Република България е ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ***.
Всеки един от ищците, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.
478, ал. 2 от КЗ, има право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира
пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на
процесното МПС, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и
страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Ищците твърдят също така ,че на основание чл. 503 вр. с чл. 380 от КЗ, са
предявили писмена претенция към Застрахователно дружество
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД , чрез „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ***, като представител за уреждане на
претенции в Р.България с вх. № от 17.07.2023 г., като към настоящия момент
нямат отговор по същата, което бездействие от негова страна считат за
конклудентен отказ, тъй като е изтекъл предвиденият 15-дневен срок в чл. 108,
ал. 1 от КЗ.
В подкрепа на гореизложеното, сочат , че застрахователят не се е произнесъл
по основателността на претенцията им за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, макар и за
удостоверяването на пътнотранспортното произшествие да са представили
един от изброените в чл. 496, ал. 3 от КЗ документи.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, лихвите за забава, за които
застрахованият по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите /ЗЗГОА/ отговаря, се покриват от застраховката, и са част от
дължимото застрахователно обезщетение. Същите на основание чл.429, ал.З
от КЗ се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност), считано от датата на узнаване за събитието. Тоест,
застрахователното обезщетение по ЗЗГОА включва, наред с главницата
(претенциите за неимуществени и/или имуществени вреди) и лихвата върху
нея, която се дължи от делинквента, считано от най-ранната дата, от която
застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до датата на окончателното
погасяване на вземането. С оглед на горните съображения,ищците считат ,че
ответникът в разрез с приложимия закон е отказал да разгледа претенциите по
същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице,
като законна лихва за претърпените неимуществени и имуществени вреди
следва да се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от дата на депозиране на
извънсъдебната претенция -17.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
Решение №167/30.01.2020 г. по дело №2273/2018 г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО
относно дължимата лихва и начален период, от който същата се дължи.
В исковата молба се твърди ,че за всеки един от ищците загубата на техния
73-годишен съпруг и баща съставлява едно от най - тежките житейски
събития, така, че дори и интензивността на страданието да намалее във
3
времето, мъката няма как да бъде преживяна до края на живота и вредата в
това отношение е непоправима и материално неизмерима. Пострадалото лице
не е бил просто съпруг и баща, а приятел, опора, съветник, човек на когото
ищците винаги са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тъй като
са били изключително близки. Твърди се ,че И. е бил стожерът на тяхното
семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен. Ищците не могат да се
примирят с факта, че моралната опора, която починалото лице е давал, никога
повече няма да се върне, както и, че болки и страдания от загубата на толкова
близък човек, ще търпят винаги. Той е бил изключителен човек, който е
решавал с лекота всяка трудност в семейството, с невероятно чувство за
хумор, „добро“ сърце, готов да помогне на всеки по всяко време, не е
повишавал никога тон и постоянно е давал житейски съвети. Понастоящем за
ищците било много трудно да приемат, че са изгубили техния „пътеводител в
живота“. Загубата му съставлявала едно от най-тежките възможни житейски
събития, чиято интензивност на страдание не би могла да намалее във
времето, а негативните последици от нея ще останат за завинаги
невъзстановими, един дълбок и болезнен отпечатък в живота им
занапред.Твърди се ,че отношенията помежду им могат да бъдат окачествени
като изключително близки, както и че е съществувала помежду им дълбока и
трайна емоционална връзка, поради което при всеки един от ищците се
наблюдават психични реминисценции чрез спомени и мисли; негативни
мисли, тъга и потиснатост; променено чувство за реалност, липса на
осъзнаване на околния свят и неспособност да се запомнят някои части от
травматичното събитие; безсъние и други нарушения на съня, затруднено
концентриране, раздразнителност или агресия; напрежение и улеснена
реактивна готовност и описаната съпътстваща проблематика, състоянието
съответства на диагностичните критерии за поставяне на диагноза 43.0
Острата стресова реакция, след задължителен консулт с лекар - психиатър.
Сочат ,че и към настоящия момент ищците са изпълнени с чувство за самота
и безпомощност, с безперспективни мисли за бъдещето си и с чувство за
безпокойство. Загубата на техния наследодател, като основен авторитет в
живота им, е причината да се чувстват неуверени, да чувстват колебания, че
ще може да се справят с трудностите.Горното, наред с обстоятелството, че
смъртта е настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилвало болките и
страданията, които ищците изпитват. Твърдят,че интензитетьт на търпените
болки и страдания в психологически аспект се увеличава и от факта, че
ищцата М. К. Г. е станала пряк участник (очевидец) на настъпилото ПТП и
агонията, която пострадалият е изживял до сетния си дъх, тъй като както по
време на инцидента са били заедно.
Твърди се , че случилото се с И. и неговата смърт оставят един траен
отпечатък върху живота на М. - наблюдава се промяна в поведението й -
напълно се е изолирала от света и постоянно плаче, което само по себе си
обуславя признаците на посттравматично стресово разстройство. Поради
силния стрес, който преживява от смъртта на съпруга си, при ищцата се
установяват данни за повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което
се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност,
4
депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, спад в
мотивацията, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. М.
трудно се адаптирала към настъпилата промяна след загубата на съпруга си,
който е бил всеотдаен баща и любящ съпруг, с когото са били с прекрасни,
топли, пълноценни взаимоотношения, като той е бил водеща фигура в
семейството и се е грижел за по - голяма част от семейните задължения, затова
у нея понастоящем били налице нагласи за безизходност и несигурност в
бъдещето. При М. били налице силно изразени прояви на вегетативната
нервна система - ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, преминаване
на топли вълни, а и трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на
краткосрочната памет.
Вследствие на стреса от загубата на съпругата си, при ищцата се отключила
остра стресова реакция, която впоследствие преминал0а в Посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в пристъпи на силен страх,
безпокойство, апатия, тенденционно асоциално и избягващо поведение, което
изисквало психиатрична интервенция. От амбулаторен лист ***188006Р572/
07.07.2023 г. било видно, че на М. К. Г. е поставена диагноза:
Посттравматично стресово разстройство /Р43.1/. с Анамнеза: Продължава да
се оплаква от постоянна тревожност, плачела всеки ден и не можела да приеме
факта на смъртта му. Загубила настроение, с усилие и насила вършела
елементарни задължения. Съобщава за епизоди на оживяване на сцени от
ПТП. Избягва да пътува с кола и разговори за ПТП-то. Сънят й е накъсан,
сънувала кошмари. Обективно състояние: Видимо напрегната, угнетен
лицеизраз, плаче по време на прегледа с изострено самосъзнание за болест.
Емоционално-тревожна, дистимен фон на настроението, волево-неустойчива,
мисловен процес - правилен с мисловни руминации на травматичното
събитие. Флаш бек.
По отношение на ищцата С. И. И. се твърди ,че тя осъзнавала и страдала от
факта, че завинаги е лишена от нейния баща. Загубата на баща без съмнение
съставлява едно от най - тежките житейски събития, така, че дори и
интензивността на страданието да намалее във времето, мъката няма как да
бъде преживяна до края на живота и вредата в това отношение е непоправима
и материално неизмерима. За ищцата, нейния баща е бил приятел, опора,
съветник и човекът, на когото винаги е можела да разчита и който е бил
постоянно присъствие в живота й. Били са изключително близки. Той е бил
спокоен, търпелив и добронамерен баща, за какъвто всяка дъщеря би мечтала.
Научил я е на всичко, което знае, на високи морални ценности и че най-
важното нещо е семейството. Научил ги е да бъдат стойностни хора, да
държат на думата си и да спазват принципите си.Понастоящем за ищцата е
много трудно да приеме, че е изгубила завинаги баща си, явяващ се опора,
изповедник и съдник в живота, с когото цял живот са бил заедно, споделяли са
всичко и са били изключително близки и сплотени. Загубата на баща оставя
един дълбок и болезнен отпечатък в живота й занапред.Твърди се ,че преди
инцидента ищцата е била един активен, борбен и силен човек, радвала се е на
спокоен живот и срещи с близки и приятели, била е щастлива. Работила е и не
е имала грижи и проблеми. След инцидента при С. се наблюдавало наличие
5
на негативни психологически последици - станала е по-уязвима, по-неуверена
и по-несигурна в своите възможности, изцяло върху нейните плещи падат
грижите за майка й, която изключително трудно изживява трагичната смърт
на съпругата си. Всичко това добавяло допълнителна тежест, като се
наблюдавала промяна в поведението й - станала е избухлива, сприхава,
затворена, отказва да общува с други хора извън служебните си контакти,
затворена и самовглъбена, с постоянни мисли, дали семейството й някога ще
може да преодолее сполетялата ги трагедия и дали някога ще преживеят
загубата на такава светла личност, какъвто е бил баща й. Към настоящия
момент ищцата била изпълнена с чувство за самота и безпомощност, с
безперспективни мисли за бъдещето си, с чувство за безпокойство как ще
продължи и ще се справи ли с живота, което се отразява негативно на
психиката на й.
По отношение на иска за неимуществени вреди на М. К. Г. като лично
претърпяла телесни увреждания , се твърди ,че в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП М. К. Г. е претърпяла загуба на съзнание , болки
във врата, както и усложнение на придружаващи заболявания: исхемичен
инсулт, хипотиреоидизъм, ибс. нап. коронарни артерии с неравности и плаки,
без сигнификантни стенози и хипертонично сърце псп - умерени митрална и
трикуспидална регургитации с диастолна дисфункция, дислипидемия. За
ищцата предстояло да изживее още сериозни физически болки и страдания
през времето на своето възстановяване, което възстановяване продължава и
няма да бъде пълно, невъзможно е и да бъде пълно, тъй като ищцата
продължавала да изпада в безсъзнание. Наред с горното, тя търпяла и ще
продължава да търпи сериозни психически последици, като загуба на памет и
ясен спомен за събития и лица преди катастрофата, посттравматичен стрес,
нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност,
постоянен страх граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания,
че във всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или друг член на
семейството й, бързо разстройване и засилена емоционалност, тежка
депресия, която е възможно да премине в постоянна психическа болест. Също
така, пострадалата е силно уплашена и стресирана, притеснява се какво ще
стане занапред, дали ще се възстанови от тежките травми и ще бъде ли отново
пълноценен член на обществото и за семейството си. Ищцата никога повече
няма да може да бъде същият човек.
Поради изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което
да осъди „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД, със седалище и
адрес на управление: площад „Ш.Г.“ № ***, гр. Б., Р.Р., да заплати на ищците
следните суми, а именно:
> 250 000, 00 (двеста и петдесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди в полза на М. К. Г., ЕГН: **********, в качеството й
на законен наследник (съпруга) на И.А.Г., починал при ПТП на ***г., ведно
със законната лихва върху главницата съгласно чл. 429, ал.З от КЗ, считано
от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане;
> 200 000,00 (двеста хиляди) лева обезщетение за неимуществени
6
вреди в полза на С. И. И., ЕГН: **********, в качеството й на законен
наследник (дъщеря) на И.А.Г., починал при ПТП на *** г., ведно със
законната лихва върху главницата съгласно чл.429, ал.З от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане;
> 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, частично предявени от 50 000
(петдесет хиляди) лева, за неимуществени вреди в полза на М. К. Г., ЕГН:
**********,представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на претърпени телесни травми от ПТП на *** г. в с. Т., обл. Плевен, ведно със
законната лихва върху главницата съгласно чл. 429, ал.З от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане.Претендират се и сторените от ищците съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство.
2.Твърдения и възражения от писмения отговор :
В срока по чл. 367 , ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната
страна по делото - „ДЖЕНЕРАЛИ РУМЪНИЯ ЗАСТРАХОВАНЕ И
ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ “ АД , със седалище и адрес на управление: площад
„Ш.Г.“ ***, гр. Б., Р.Р.,чрез пълномощника им адв. М. К..
С него се Оспорват предявените искове за неимуществени вреди по
основание и размер. Твърди се ,че Ищците нямат вземания срещу Дженерали
Румъния Застраховане и Презастраховане АД, а при условията на
евентуалност тези вземания не са на стойностите, посочени в исковата молба.
Сочи се ,че съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 и ал. 3 КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в чл. 492 КЗ минимална
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, които вреди са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. За увредени лица се
считат всички трети лица, с изключение на виновното лице.Според ответника
към момента по делото не са ангажирани доказателства, от които безспорно да
се установява, че Дженерали Румъния Застраховане и Презастраховане АД
следва да покрие твърдените от ищците неимуществени вреди поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования от
дружеството лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***.
От приложения към исковата молба Констативен протокол с пострадали
лица, съставен на 23.06.2023 г., било видно, че на посоченото от ищците място
е настъпило пътнотранспортно произшествие между описаните от
длъжностното лице превозни средства,но заедно с това нямало конкретни
данни за поведението на участниците в това ПТП и кой от тях с какви
конкретно виновни и противоправни или не действия е причинил
катастрофата. По случая било образувано досъдебно производство под ЗМ №
129 от *** г по описа на ОДМВР-Плевен, пр.пр. № 3323/2023 г на Окръжна
прокуратура - Плевен, по което разследването продължава и няма окончателен
акт.
7
Поради това ответникът изрично оспорва верността на констатациите на
длъжностното лице- съставител, изложени в раздел „Обстоятелства и причини
за ПТП“ от констативния протокол.
Счита, че към момента наличието на всички елементи от сложния
фактически състав на чл. 45 ЗЗД, предпоставка за приложението на чл. 429, ал.
1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 и ал. 3 КЗ, не може да бъде установено и не може да се
ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Сочи се ,че чл. 45, ал. 2 ЗЗД въвежда законова презумпция единствено по
отношение на вината, но не и по отношение на останалите елементи от
непозволеното увреждане - противоправност на деянието, вреда и причинно-
следствена връзка, които следва да бъдат доказани от увредените лице в
гражданския процес при условията на пълно и главно доказване.
Освен горното, от приложената към исковата молба Съдебномедицинска
експертиза за изследване на труп № 56/2023 г, която е единствения документ,
съдържащ информация за смъртта на И.Г.,според ответника , не можело да се
изведе пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между
нанесените му травматични увреждания, вследствие на процесното ПТП и
настъпилата по-късно смърт, от която всъщност за ищците възниква
материалноправната легитимация да търсят обезщетения за неимуществени
вреди.Съгласно медицинската експертиза, непосредствено след катастрофата
пострадалият е излязъл от управлявания от него автомобил и в даден момент
(около 20 минути по-късно) внезапно му прилошало и паднал на земята.
Починал е значително време след катастрофата, докато е превозван с
автомобил на ЦСМП. При огледа на трупа съдебният лекар е констатирал
тежки предшестващи възрастови и болестни изменения в сърцето, изразяващи
се в: силно изразена хипертрофия (увеличение на размерите на сърцето до
степен на т.нар. „биволско сърце“); тотално срастване на перикарда
(околосърдечна торбичка) със сърдечния мускул; електроди от апарат за
електрическа стимулация на сърцето (т.нар. пейс мейкър); монтирана
изкуствена сърдечна клапа, които са изиграли роля на „благоприятстващ
фактор“ (патологичен фон) в генезата на смъртта (по- бързото настъпване).
Същевременно от приложения към исковата молба Албум за извършен оглед
на мястото на събитието, където са изготвени снимки на двата автомобила
непосредствено след катастрофата се вижда, че се касае за сравнително лек
удар в задната част на л.а „Опел Корса“, реализиран в условията на
задействана спирачна система от страна на водача на л.а „Форд Мондео“, от
който са настъпили леки охлузвания в предната част (предна броня и преден
капак) на л.а „Форд Мондео“ и малки деформации в задната част на л.а „Опел
Корса“.
При така констатираните щети и предвид факта, че другия пасажер в л.а
„Опел Корса“ - ищцата М. Г., е получила незначителни травматични
увреждания като последица от същото ПТП, то констатацията в
съдебномедицинската експертиза, че водеща причина за смъртта на И.Г. е
„тежка коремна травма, довела до увреждания на вътрешните органи, излив
на кръв в коремната кухина и последващ травматичен шок“ по никакъв начин
8
не можела да се обвърже с процесното събитие.Предвид гореизложеното
ответника счита, че не може да се изведе пряка причинно-следствена връзка
между травмите, нанесени като последица от процесното ПТП и смъртта на
наследодателя на ищците.
В условията на евентуалност е направено възражение на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалия И.Г.
поради факта, че е управлявал л.а „Опел Корса“ без да постави
задължителния предпазен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП, което е
станало пряка и непосредствена причина за нанесените му тежки травми,
довели до смъртта.
Ответникът освен това счита че , претенциите за неимуществени вреди се
явяват и прекомерни, доколкото не са събрани доказателства, обосноваващи
заявения паричен еквивалент на описаните в исковата молба болки и
страдания.
Претенцията на ищцата М. Г. в качеството й на пострадало лице, която е на
стойност 26000 лв, частична от 50000 лв, според ответника е необоснована и
прекомерна. Видно от История на заболяването № 18662/2023 г от УМБАЛ
„Д-р Г. Странски“ - гр. Плевен, пострадалата е постъпила в лечебното
заведение на *** г с предварителна диагноза „Мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма“. Тази диагноза е потвърдена след извършените
й прегледи и изследвания и е окончателна. Болничният престой е бил в
рамките на три дни, след което на 11.06.2023 г пациентката е изписана
възстановена и работоспособна. В медицинската документация навсякъде е
посочено, че няма убедителни данни за загуба на съзнание, за каквото е
съобщила самата пострадала, тъй като след катастрофата тя е излязла от
колата, била е контактна и адекватна. В извършената след ПТП компютърна
томография е посочено, че липсват данни за черепно-мозъчна травма.
Мозъчното сътресение е най-леката форма на ЧМТ и се характеризира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
неблагоприятните симптоми отшумяват в рамките на до три дни, както е било
и в настоящия случай.
Сочи се ,че никъде в медицинските документи не е констатирано твърдяното
в исковата молба усложнение в придружаващите заболявания, от които страда
М. Г.. За тях самата ищца е съобщила на лекуващите я лекари и те са посочени
навсякъде единствено като придружаващи, с оглед необходимостта да се
съобрази назначената й терапия.
По отношение претенцията на М. Г. за 250 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди в качеството й на увредено лице от смъртта на И.Г.
също била необосновано завишена. Сумата е несъответна на принципа на
справедливостта и не кореспондира с трайната съдебна практика за
процесната 2023 г.,прекомерна е и несъответна на материалното й положение
от преди процесното застрахователно събитие, а уважаването й в такъв размер
би довело до неоснователно обогатяване.
Неоснователна, необоснована и прекомерна ,според ответника е и исковата
претенция и на ищцата С. И. на стойност 200 000 лв обезщетение за
9
неимуществени вреди. Понастоящем според него няма никакви данни, дали
тази ищца действително търпи неимуществени вреди от смъртта на И.Г. и ако
да, че тези вреди са в посочения обем. От приложените към исковата молба:
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на С. И. и Удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на С. И. и И.Г. било видно, че ищцата не е дъщеря
на съпругата на И.Г. - М. Г., а на Величка Т.а Тенева и че постоянният и
настоящият адрес на наследник и наследодател са различни от 2000 година
насам (от когато има данни по делото, но е възможно да е и от преди това),
като С. И. живее в гр. П., а И.Г. в гр. Л., където са постоянният и настоящ
адрес и на съпругата му М. Г.. При тези данни според ответника били
напълно необосновани твърденията в исковата молба, че И. е бил стожерът на
тяхното семейство, тъй като очевидно те не са били едно семейство. Не може
да се приеме за достоверно твърдението, че отношенията между баща и
дъщеря могат да бъдат окачествени като изключително близки, както и че е
съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка. Нямало
данни двете ищци да са живели съвместно и с наследодателя си преди
неговата смърт в едно общо домакинство и като едно семейство. Съответно
необосновани били и всички твърдения, изложени в т. 2 от исковата молба,
касаещи самостоятелно отношенията на С. И. с баща й приживе, както и
относно последиците за нея в психо-емоционален аспект след загубата му.
Неоснователна според ответника е и претенцията за законна лихва върху
главниците, считано от датата на уведомяване на „Дженерали Застраховане“
АД с извънсъдебна претенция - 17.07.2023 г. На първо място искането за
присъждане на законна лихва било неоснователно, поради неоснователност
на главните вземания. Освен това в процесния случай се касаело за вземане на
увредени лица на застрахователни обезщетения от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за
чиято забава е налице специална уредба в чл. 497, ал. 1 КЗ и общите
разпоредби били неприложими.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а „Форд
Мондео“ към *** г.
Не се оспорва факта, че ищците са заявили извънсъдебна претенция
пред Дженерали Застраховане АД и са изпълнили процедурата по чл. 380,
ал. 1 КЗ.
3. Постъпила е в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба с
която не са направени нови доказателствени искания .Подаден е и
допълнителен писмен отговор с който също така не са представени
доказателства и не са направени доказатествени искания.
4. Съображения на съда по съществото на спора :
Претенциите на ищците произтичат от твърденията в исковата молба ,че на
*** г, около 12:10 часа на път ПП-3, км.62+600 при с. Т., обл. Плевен станало
ПТП с участието на л.а. марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № ***,
управляван от В.К.Б. и л.а. марка: „Опел“, модел: „Корса“, рег. № ***,
собственост на И.А.Г., ЕГН: ********** и управляван от същия, което ПТП
10
било причинено от виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. *** - В.К.Б. ,чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество ,както и че
вследствие на това ПТП, на място е починал съпругът на М. К. Г. и баща на С.
И. И. - И.А.Г., ЕГН: ********** и вследствие на смъртта му те са претърпели
неимуществени вреди - болки и страдания , а пък на М. К. Г. са били
причинени отделно и телесни увреждания,които също така са довели до
претърпени от нея болки и страдания,за които се търси обезщетение .
От страна на ответника е направено възражение за съпричинаване от
пострадалия И.А.Г. на претърпените от него вреди,поради това ,че е
управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан.
Направено е и възражение за наличие на тежки възрастови и болестни
изменения в сърцето на починалия И.Г. ,които според ответника са изиграли
съществена роля на благоприятстващ фактор за по- бързото настъпване на
смъртта му след ПТП.
Не са спорни между страните по делото следните обстоятелства :
- наличието на валидно застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а „Форд Мондео“ към ***
г. по застрахователен договор с ответното дружество .
- факта, че ищците са заявили извънсъдебна претенция пред Дженерали
Застраховане АД и са изпълнили процедурата по чл. 380, ал. 1 КЗ.
- не е спорно и това ,че по повод на процесното ПТП е образувано досъдебно
производство под ЗМ № 129 от *** г по описа на ОДМВР-Плевен, пр.пр. №
3323/2023 г на Окръжна прокуратура – Плевен,което не е приключило .
Спори се за механизма на причиняване на ПТП ,за това дали има виновно и
противоправно поведение на водача на за л.а „Форд Мондео“ , както и за
вида , обема ,интензивността и продължителността на претърпените от
пострадалите болки и страдания.
Върху ищците е доказателствената тежест да установят механизма на
възникване и протичане на процесното ПТП, както и да установят
противоправното поведение на водача на за л.а „Форд Мондео“,а така също и
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
твърдените от тях неимуществени вреди , а така също и вида , обема
,интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания .
Върху ответното дружество е доказателствената тежест да установи
възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалия поради това, че
не е поставил обезопасителен колан,както и възражението си за наличието на
предходно заболяване/влошено здравословно състояние / на И.Г.,което е било
благоприятстващ фактор за по –бързото настъпване на смъртта му.Последното
възражение за влошеното здравословно състояние на пострадалия И.Г. ,обаче ,
е без пряко значение за размера на обезщетението , доколкото не се касае за
някаква форма на съпричиняване от негова страна , а до обективно
здравословно състояние и това възражение трябва да се изследва само от гл.т.
на това дали прекъсва и изключва пряката причинна връзка между ПТП и
11
настъпилата смърт или пък допринася,улеснява по някакъв начин
настъпването на тази смърт.
Плевенски окръжен съд , като прецени в съвкупност всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства ,както и приетите по делото
заключения на САТЕ , СМЕ и СПЕ,намира ,че ищците са изнесли успешно
възложената им доказателствена тежест за всички основни елементи от
изложената в исковата молба фактическа обстановка ,които обосновават
ангажирането на пряката отговорност на ответното застрахователно
дружество по иска по чл. 432,ал1. от КЗ - .т.е. доказали са изцяло
основанието на претенциите си , но по отношение размера на предявените
от тях претенции за неимуществени вреди тази доказателствена тежест е
изнесена само частично ,т.е. не за пълния размер на предявените претенции /
с изключение на претенцията в размер на 26 000лв.,която съдът намира за
доказана в пълен размер /.
Преди всичко ,следва да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в
сила присъда на наказателен съд по отношение на водача на лекия автомобил
марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № ***, управляван от В.К.Б., която
съгласно чл. 300 от ГПК да се явява задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца.
При това положение ,следва гражданският съд да направи самостоятелен
извод за това налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № 1F44РВТ,
управляван от В.К.Б., което да се намира в причинна връзка с процесното ПТП
и с причинените на М. Г. и С. И. вреди за които се търси обезщетение в този
процес.
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени съвместно
събраните по делото писмени и гласни доказателства,заедно с изготвената по
делото САТЕ, която при обсъждане на конкретната фактическа обстановка
дава обяснение на механизма на настъпване на ПТП , а така също и
изготвената СМЕ ,която е релевантна за преценката дали настъпилите вреди
за И.Г. и М. Г. са в причинна връзка с процесното ПТП.
По делото е представен констативен протокол за ПТП ,заедно със схема на
ПТП, датиран от 23.06.2023г. , съставен от мл. Автоконтрольор П. Г. , който
съдържа информация за местопроизшествието и участниците в него и за
пострадалите лица , като по отношение на обстоятелствата ,причините и
условията за ПТП в този протокол е посочено следното : „ На ***г. около 12
,10 ч. на път ПП – 3 на км. 62 +60 участник № 1 не се движи на нужното
разстояние от движещият се пред него и намаляващ скоростта си на
движение и участник № 2 и го удря отзад .Настъпва ПТП с материални
щети по двете МПС, с пострадало лице и починал участник. „
Този протокол е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП
във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР
,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и поради това
12
представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй
като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него
действия.
Съставителят на въпросния констативен протокол действително не е бил
пряк очевидец на механизма на причиняване на ПТП , а е посетил мястото на
произшествието след това , но все пък е възприел пряко фактическата
обстановка на местопроизшествието след приключване на ПТП и от
констатациите в процесния протокол може да се правят изводи по
отношение на механизма на възникване и протичане на ПТП, а така също и
по отношение на това има ли противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, като разбира се той се интерпретира заедно с другите писмени
доказателства по делото ,в т.ч. и с двете експертизи/САТЕ и СМЕ/.
Според съда въпросният констативен протокол със схема на ПТП/ на л.
34-36 от том първи на делото /, заедно с вложените в делото протокол за
оглед на местопроизшествието/на л. 37-42 / и албум на
местопроизшествието/ на л.43-45 от делото / , интерпретирани в тяхната
взаимна връзка в експертното заключение на САТЕ дават основание да
се направи извод за наличие на виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил марка “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. №
1F44РВТ - В.К.Б..
САТЕ,която се основава и на протокола за оглед на местопроизшествието и
съпътстващия го албум на местопроизшествието ,намиращи се в ДП
ЗМ№129/ ***г. по описа на ОДМВР-Плевен , сочи относно механизма на
настъпване на процесното ПТП ,че „от техническа гл.т. причините за ПТП
са комплексни . От една страна те са свързани с действия /бездействия /
от страна на водача на процесния автомобил “Форд”, модел: „Мондео“ с
рег. № ***,изразяващи се с органите на управление /педали на газта и
спирачния педал /чрез които този водач не е осигурил необходимото
надлъжно разстояние между двете МПС в процес на транслационно
попътно движение .От друга страна този водач не е реализирал
своевременно спиране с максимална ефективност /натиск върху
спирачния педал / към момента в който е имал техническа възможност
да възприеме стоп светлините на движещия се пред него автомобил.“
Това описание на механизма на процесното ПТП сочи изцяло на
противоправни действия на водача на лекия автомобил марка “Форд”, модел:
„Мондео“ с рег. № ***- В.К.Б.,който с действията си и бездействията си , е
нарушил няколко норми от ЗДвП , а именно –на чл. 20, ал.1 ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“като е допуснал управляваното от него МПС да се приближи
прекалено до предходно движещия се автомобил ,така че да не успее да спре
своевременно ;нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП: Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
13
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението; както и нормата на чл. 23. (1) от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
В конкретния случай водача на лекия автомобил марка “Форд”, модел:
„Мондео“ с рег. № ***- В.К.Б. очевидно не е упражнявал посочения постоянен
контрол върху управляваното от него МПС и не е избрал адекватната на
пътната обстановка скорост на движение , като и подходяща дистанция от
предходното МПС ,така че да може да реагира адекватно на променящата се
пътна обстановка и да осъществи спиране преди да настъпи процесното ПТП
със намаляващия скоростта си на движение предходно движещ се лек
автомобил марка: „Опел“, модел: „Корса“, рег. № ***.
Действително ,по делото не бяха събрани данни за причините , поради които
водачът на лекия автомобил марка: „Опел“, модел: „Корса“, рег. № ***-И.Г. е
предприел намаляване на скоростта си на движение в този участък на пътя ,но
това обстоятелство не изключва дължимото поведение на водача на
следващия лек автомобил ,който следва във всеки момент да осигури
достатъчно разстояние от предходния автомобил ,така че да не се стигне
до ПТП при намаляване скоростта на движение или при внезапно
спиране на предходния автомобил.
Що се отнася до това дали е налице причинна връзка между процесното
ПТП и настъпилата смърт на водача на лекия автомобил марка: „Опел“,
модел: „Корса“, рег. № ***-И.Г., то заключението на в.л. д-р С. К. е
категорично в това отношение като сочи ,че „смъртта на И.Г. е резултат на
коремната травма /елемент на съчетаната травма,която е получил при това
ПТП/, довела до масивна кръвозагуба в коремната кухина от разкъсаните
слезка и черен дроб „ ,както и по-нататък „ между травмата ,получена при
ПТП и смъртта на И.Г. е налице пряка причинно-следствена връзка. „
Действително от събраните по делото доказателства –медицинска
документация от НЗОК ,която е интерпретирана в заключението на СМЕ,се
установява ,че И. Гьнов е страдал от множество заболявания преди да настъпи
процесното ПТП, както на дихателната система , така и на сърдечно-съдовата
система , а така също и доброкачествено уголемяване на простатата и от
други заболявания на пикочо-половата система,но вещото лице ,макар да сочи
,че в „теоретичен план всяко от придружаващите заболявания на И.Г. при
прогресиране е могло да доведе до неговата смърт „ , то все пак е
категорично в заключението си ,че в конкретния случай смъртта е пряка
последица на коремната травма ,която би довела до смърт и ако беше
получена от напълно здрав индивид.“, както и че предварително
увреденото здравословно състояние и в частност на сърдечно-съдовата
система ,както и останалите елементи на съчетаната травма може да се
обсъждат само като фактори за намалени компенсаторни възможности и
вероятно относително по-бързо настъпване на смъртта.„ ,но не и като основна
причина за смъртта.
14
В т.см. съдът приема ,че поради наличието на описаните в СМЕ
предхождащи ПТП заболявания не се прекъсва пряката причинно-
следствена връзка между процесното ПТП , настъпилото в резултат на
него телесно увреждане на пострадалия И.Г.,изразяващо се в получената
от пострадалия коремна травма, и последвалата го смърт.
В т.вр. следва да се посочи ,че обективно влошеното здравословно
състояние на И.Г. преди процесното ПТП не може да се разглежда като
някаква форма на съпричиняване от страна на пострадалия на вредите и
да обоснове намаляване на дължимото обезщетение.
Като форма на съпричиняване , от страна на И.Г. ,обаче ,може да се разгледа
обстоятелството дали е шофирал с поставен обезопасителен колан или без
такъв. В това отношение съдът прецени от една страна заключението на
САТЕ,която сочи,че „при внезапно или рязко спиране ,или по време на силно
ускорение или забавяне / удар / ,предпазният колан блокира автоматично за да
възпре тялото “, както и по –нататък в заключението ,че „ в процеса на
движение на тялото напред е технически възможно части от тялото да
достигнат елементи от купето /крайниците / , а при непоставен колан е
технически възможно части от тялото да достигнат до волана.“ Във
връзка с тази САТЕ , Плевенски окръжен съд съобрази и повторното
заключение на СМЕ ,изготвено от в.л. доц.д-р П. Л., който сочи ,че „ като
обобщение се налага извода ,че тялото на водача на л. а.“Опел Корса „ в
резултат на придобитото невисоко ускорение /поради удара отзад от другия
автомобил /, е влязло в контакт с кормилото .В подкрепа на този извод е и
находката при изследването на трупа от аутопсионния протокол –
уврежданията в областта на корема и гърдите отговарят на картината на т.н.
„воланна травма „ ,т.е. удар /блъскане / на тялото на водача на МПС
върху кормилото на автомобила ,което насочва към извода ,че водачът е
бил без поставен обезопасителен колан“.
В т.вр. следва да се посочи ,че по въпроса за точния механизам на
причиняване на коремната травма , съдът кредитира именно повторното
заключение изготвено от в.л. д-р П. Л. пред това ,което беше изготвено от в.л.
д-р С. К. ,тъй като повторното заключение се намира в унисон с отразеното
при извършената от д-р Данчо Деков аутопсия и оглед на трупа на И.Г., в
протокола от която е отразено ,че водещата причина за смъртта е тежката
коремна травма ,като механизма на причинените увреждания може да
бъде обяснен с удари на тялото в части от купето на автомобила – основно
волана,при рязката промяна на скоростта. В.л. д-р П. Л. достатъчно ясно и
категорично разграничава двата вида травми ,получени от И.Г. при
процесното ПТП :
1.при първоначалното блъскане /тласък / върху седалката на автомобила са
причинени кръвонасяданията в меките тъкани на малкия таз около двата
бъбрека ,външните увреждания /кръвонасядания по кожата в поясната и
седалищната области вляво/и черепно-мозъчната травма .
2.другите увреждания –гръдната и коремна травма ,са причинени от
движението на тялото напред и удар върху предноразположени елементи
15
на автомобила / волан /.
Така описаният механизъм на получените травматични увреждания сочи,че
И.Г. е пътувал без поставен обезопасителен колан . При това вещото лице сочи
,че „съгласно експериментални изследвания при тази скорост /допълнително
ускорение от около 28,37 км./ч/, правилно поставеният и функциониращ
предпазен колан предотвратява напълно сериозни травми .“ Вещото лице
пояснява ,че травми като получените от И.Г. могат да бъдат получени и при
поставен обезопасителен колан ,но само при произшествия с челни удари и
при много висока скорост /над 100-120 км./ч./, каквато безспорно не е
установената по делото фактическа обстановка при която са получени
травмите на И.Г..
Категорично е заключението на в.л.д-р П. Л. , че правилно поставеният и
функциониращ обезопасителен колан би предотвратил напълно сериозни
травми като посочената по –горе коремна травма,от което пък следва
извода ,че не би настъпила и смъртта на пострадалия при процесното
ПТП.
При това положение ,съдът намира ,че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия на вредния резултат от процесното ПТП ,т.е. доказано е от
ответника по делото неговото възражение за съпричиняване ,като това
съпричиняване има равно по степен на първопричината
/противоправното поведение на водача на втория лек автномобил/,
съдействие за получаване на вредоносния резултат,доколкото ако беше
поставен обезопасителния колан на И.Г. ,то не би се стигнало до
получаване на тежката коремна травма за която и двете вещи лица по
първоначалната и повторната СМЕ са единодушни,че е довела до
смъртта на И.Г..
Поради това определеното обезщетение заради смъртта на И.Г. за всяка една
от ищците ще следва да бъде редуцирано с 50% , тъй като смъртта му не би
настъпила, ако пострадалият беше пътувал с обезопасителен колан.
Вярно е в т.вр. ,че съпругата на пострадалия – ищцата М. Г. дава обяснения
по делото ,че и двамата са били с поставени обезопасителни колани по време
на движение ,като заедно с това пояснява ,че съпругът и имал навика да
управлява лекия автомобил ,държейки тялото си по - близо до волана на
автомобила , а не облегнат на седалката му, но тези нейни обяснения не могат
да бъдат кредитирани , защото от една страна те са дадени от заинтересована
страна от изхода на делото , а от друга страна не се подкрепят от никакви
други доказателства по делото,дори напротив –при огледа на автомобила сред
процесното ПТП ,коланите са били намерени до страничните колони на
автомобила и свободно движещи се , което косвено сочи ,че те не са били
поставени на водача и на пътника отпред ,тъй като в противен случай
вследствие на удара биха блокирали , а те не са , както и поради това ,че по
тялото на И.Г. при аутопсията не са били установени т.н. „коланни травми „
,които да са резултат от въздействието на поставен колан върху тялото на
пътника-няма охлузвания и кравонасядания в местата на евентуално
съприкосновение на колана с тялото на водача поради удара отзад.
16
По отношение на общия размер/ преди редукция с 50% / на
обезщетението,което се дължи на М. Г. поради смъртта на съпруга и И.Г.
,съдът съобрази следните обстоятелства :
М. Г. се явява втора съпруга на И.Г. / по делото няма данни кога е сключен
бракът им /,като другата ищца С. И. И. е негова / на И. / дъщеря от друг брак -
с В.Т. . И.Г. освен С. И. има и друга дъщеря –К. И. А. и син – А.И.А. . Към
датата на смъртта си , И.А.Г. е бил навършил вече 73 години . В т.вр. следва да
се има предвид обстоятелството ,че според данни на НСИ за периода 2021-
2023г./ годината на смъртта на И.Г. /, средната продължителност на живота в
България е 73,5 години ,като конкретно за мъжете средната продължителност
на живота е 69,9 години. Като се съобразят и множеството различни и
сериозни заболявания на И.Г.,посочени подробно в заключението на СМЕ,
изготвена от в.л. д-р С. Д. К.,сред които правят впечатление болестите на
сърдечно-съдовата система като :генерализирана атеросклероза/усложнени
плаки / ;придобит клапен сърдечен порок с увреждане на аортната клапа и
уголемяване на сърцето ; хипертонична болест с хипертонично сърце ;
хронична исхемична болест на сърцето ,исхемично увреждане на сърдечния
мускул с ритъмни нарушения ; хронична застойна сърдечна недостатъчност ;
състояние след хирургични интервенции на сърцето – имплантирани
изкуствена аортна клапа и електрически кардиостимулатор , срастване на
листовете на сърдечната торбичка /постоперационен адхезивен перикардит / ,
може да се направи съвсем обоснован извод, че на достигнатата от И.Г.
възраст и при наличието на тези сериозни заболявания на сърдечно –
съдовата система,е бил доста вероятен скорошен летален изход и без
процесното ПТП.Неслучайно и свидетелката Е.Н./дъщеря на М. Г. / ,когато
разказва че М. Г. и се обадила по телефона за да и съобщи за инцидента,тя си е
помислила най-напред ,че има някакъв проблем със сърцето на
И.Г.,т.е.неговите близки и преди въпросното ПТП са имали опасения ,че
може да се влоши внезапно неговото състояние поради съществуващите му
сърдечно-съдови заболявания. Неслучайно и вещото лице в заключението си
сочи ,че всяко едно от описаните заболявания на И.Г. при прогресиране може
да доведе до смъртта му. В т.см. не може да се приеме ,че на този напреднал
етап от живота му и при посочените сериозни заболявания близките на И.Г. не
са допускали и очаквали ,че може да настъпи неговата смърт и без да е
пряко причинена от процесното ПТП,т.е. изненадата и неочакваността на
настъпилата смърт на И.Г. не може да е толкова голяма , колкото ако се
касаеше за един млад и напълно здрав човек,какъвто И.Г. очевидно не е бил
към датата на смъртта си. Вярно е , че от гл.т. на конкретната причина за
смъртта му ,тя се явява внезапна и неочаквана за неговите близки и конкретно
за неговата съпруга ,която е свикнала да разчита на него в ежедневието си ,но
както беше посочено по -горе тази неочакваност не е налице в такава
степен в каквато би била ,ако се касаеше за млад и здрав човек без
всякакви индиции за възможен летален изход.
За да извърши оценка на емоционално –психологическото състояние на М.
Г. след смъртта на съпруга и , Съдът съобрази приетото без възражения от
страните по делото експертно заключение на комплексната съдебно-
17
психиатрична и психологическа експертиза,според която „ В резултат на ПТП
(***), при което загива съпруга й ,и последващите здравословни проблеми
(комоцио на мозъка, исхемичен инсулт) М. Г. развива Остра стресова
реакция. Персистирането на гореописаните симптоми повече от месец обаче
насочват към Посттравматично стресово разстройство. То е каузално
свързано е психотравмиращото събитие на ***(ПТП) и последиците за
здравето й, и загубата на съпруга й, което надхвърля по силата си
обикновените човешки преживявания, и води до нарушение в социалната
комуникация, емоционален срив, понижена себеоценка с нарушаване в
стереотипите и активността“.
Състоянието на М. Г. е наложило консултация с психиатър на 07.07.2023,
след която и е предписана терапия е антидепресанти и транквилизатори,която
продължава и понастоящем. Отчетено е известно подобрение,но в.л. сочи ,че
хода на заболяването е флуктуиращ. Всяко поставяне в ситуация, напомняща
за психотравмата води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално
въвличане.Вещите лица сочат ,че М. Г. не може да преживее случилото се и е
потисната и обсебена от мисли за последиците за здравето си и загубата на
съпруга си. Високото равнище на изразено безпокойство и тревожност, както
и персистиращата във времето мисловна и емоционална свръхангажираност и
мисловни руминации на миналата травматична ситуация на ПТП,
ограниченост на предходния стереотип на живот, страх от пътувания са в
каузална връзка с процесното ПТП. Според експертите и понастоящем/ към
датата на изготвяне на експертизата /11.04.2024г./ , М. Г. е с нестабилно ,
предимно дистимно настроение, разстройства на съня, анхедония и
редукция на социалните контакти, оттегленост от обичайни активности и
намалена продуктивност при тях. Завишени са нивата на психологическа и
соматична анксиозност. Изразени са хипохондричните опасения , колебания и
несигурност в очакванията от перспективата, както и усещането за намалени
способности за справяне с екзистенциални проблеми.Вещите лица сочат ,че
принос за това нейно състояние има и това , че М. Г. е на 62 години и на тази
възраст много болезнено се преживяват соматични неблагополучия и
физически недъзи.
Констатациите на вещите лица от комплексната съдебна психиатрична и
психологическа експертиза за преживения от М. Г. остър стрес,както и за
развилото се впоследствие постравматично стресово разстройство са
подкрепени изцяло от свидетелските показания на свидетелите Е.Н. И. /
дъщеря на М. Г. /, С. П. С. , Н. Н. А. ,които лично са възприели сериозните
промени в състоянието и в поведението на М. Г. след смъртта на съпруга и
,както и че тези промени продължават да се проявяват и към датата на
разпита на тези свидетели -22.04.2024г. Безспорно е,че М. Г. тежко изживява
загубата на своя партньор в живота ,тъй като след смъртта му е останала да
живее сама в семейното им жилище ,която при това е настъпила в една
напреднала за самата нея възраст –на 62 години,когато ,както сочат и вещите
лица от СППЕ подобна загуба на близък човек се преживява по –
тежко.Следва да се вземе предвид и обстоятелството ,че М. Г. е присъствала
по време на процесното ПТП ,при което на самата нея са били причинени
18
телесни увреждания,но така също е възприела пряко и непосредствено и
смъртта на съпруга си ,което изживяване безспорно налага определяне на по-
голям размер на обезщетението в сравнение с дължимото на другата ищца –С.
И. ,която не е присъствала на самото ПТП ,нито е възприела смъртта на И.Г.
непосредствено след ПТП.
Като съобрази от една страна посочените по –горе обстоятелства ,които
очертават сравнително голям интензитет , както и продължителност на
търпените от М. Г. болки и страдания поради смъртта на съпруга и И.Г., а от
друга страна като взе предвид и посоченото по-горе относно напредналата
възраст на И.Г. и неговите сериозни заболявания,които сами по себе си са
правели доста вероятен леталния изход за него ,както и обстоятелството ,че
М. Г. има деца на които също така би могла да разчита и не е останала напълно
сама , съдът намира ,че обезщетение в размер на 160 000 лв. е адекватно на
претърпените от ищцата М. Г. неимуществени вреди.
При тази изходна база,обаче , като се приложи редукция на този размер на
обезщетението с 50 % поради приетото от съда съпричиняване на вредите от
самия И.Г. ,поради това , че е пътувал без поставен обезопасителен колан ,
съдът намира ,че следва в полза на М. Г. да бъде присъдено обезщетение в
размер на 80 000лв. За разликата до претендираните с исковата молба
250 000лв. този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение размера на обезщетението, дължимо на пострадалата С. И.
съдът взе предвид ,че тя е дъщеря на И.Г. от друга жена –В.Т. , а не от М. Г. и
това ,че фактически С. И. не е живяла в семейството на баща си и на М. Г.
значително преди процесното ПТП, а е заживяла при своята майка В.Т. още
след развода и с И.Г. / вж. обясненията ,дадени от самата С. И. в о.с.з. на
22.04.2024г. /,като са живели в различни населени места, но заедно с това сочи
,че е поддържала отлични отношения с баща си ,като са си гостували взаимно
поне два пъти в седмицата. Наличието на такива добри отношения на С. И. с
баща си и с неговото ново семейство се потвърждава от свидетелката Р.А. А.
,но заедно с това тя сочи ,че С. И. е подържала добри отношения и със
семейството на майка си ,с която дори работят заедно в едно
предприятие,т.е.за разлика от М. Г. , С. И. има подкрепата и на семейството на
своята майка ,което безспорно ще и помогне да преживее по –спокойно
загубата на баща си. Свидетелката установява също така ,че С. И. има свое
собствено семейство – съпруг и син от което съдът прави извод ,че С. И. има
да себе си по –близката и пълноценна подкрепа от членовете на своето
семейство с които живее в едно жилище , за разлика от съпругата на И.Г. –М.
Г. ,която е загубила своя най-близък човек-съпруга си и е останала да живее
сама в семейната къща,въпреки ,че е навестявана периодично от дъщерите си.
Горните обстоятелства, според съда, обуславят една по-ниска степен/ в
сравнение с М. Г. / на претърпените от С. И. болки и страдания, поради
смъртта на баща и ,с когото тя отдавна не живее в едно домакинство , а самата
тя е създала свое семейство, чиято подкрепа е имала в този труден за нея
период от живота си.В т.вр. съдът съобрази и заключението на комплексната
съдебна психологическа и психиатрична експертиза ,която за разлика
от М. Г. не сочи при С. И. да се е развило постравматично стресово
19
разстройство и да се е налагало медикаментозно лечение . Според тази
експертиза С. И. И.,която е на 47г. е преживяла Остра стресова реакция при
вестта за инцидентната смърт на баща си.Сочи се ,че при невъзвратимост на
загубата, както е в случая, симптомите обикновено започват да затихват след
ден, два и обикновено са минимални след около няколко дни.Сочи се ,че тя не
е търсила помощта на психиатричните служби и не е следвала някакво
лечение. Към момента на прегледа вещите лица сочат, че не се
обективират данни за депресия, тревожно или друго психично
разстройство и не се налага включването на медикаментозна терапия.
Преживяванията на осв. С. И. като тревожност, безпокойство, безсъние и
усещане за невъзможност за справяне със ситуацията, които са в каузална
връзка с инцидентната смърт на баща й на *** в някаква степен нарушават
извършването на рутинните ежедневни дейности и определят клиничната
картината на Остра стресова реакция,както и че картината на преживяване и
реагиране на осв. С. И. като лице групата на скърбящи по инцидентно
починал се характеризира с изява в цялата палитра на когнитивни,
емоционални, соматични и поведенчески промени при скърбене,но вещите
лица разглеждат психологичните преживявания при С. И. и реакцията
й на скръбната вест като не излизащи извън границите на
нормалнопсихологична скръб при загуба на близък,доколкото след
смъртта на баща си тя е продължила да функционира според изискванията на
социалната си среда и да организира битието си по адекватен начин.
Поради тези съображения ,съдът намира ,че интензивността , а
продължителността на претърпените от С. И. болки и страдания поради
смъртта на баща и, са в по-ниска степен от тези на другата пострадала – М. Г.
и че обезщетение в общ размер на 120 000 лв. отговаря адекватно на
установените по делото неимуществени вреди ,претърпени от С. И.. И в т.сл.
,обаче , следва размерът на обезщетението да се редуцира с 50% ,поради
съпричиняването на вредите от самия пострадал И.Г. ,който е пътувал без
обезопасителен колан в лекия автомобил ,поради което крайният размер на
определеното от съда обезщетение за тази пострадала остава 60 000лв. За
разликата до претендираните 200 000 лв. този иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на претенцията за обезщетение за претърпените от М. Г.
неимуществени вреди вследствие на получените от самата нея увреждания в
резултат на процесното ПТП ,съдът взе предвид заключението на вещото лице
от СМЕ – д-р С.К. ,който проследява подробно и обстоятелствено
травматичните увреждания ,получени от ищцата и които според
медицинските документи са следните:
■ черепно-мозъчната травма (мозъчно сътресение),което е протекло с
главоболие и болка във врата, гадене без повръщане, частична липса на
спомен за случилото се (ретроградна амнезия), без загуба на съзнание и без
последващи усложнения;
■ исхемичният инсулт е протекъл с характерни клинични прояви —
засягане на 7- ми и 12-ти черепно-мозъчен нерв (ЧМН), проявени с увисване
20
на левия устен ъгъл, отклоняване на езика наляво, затруднение на моторната
реч (дизартрия, дисфония) и гълтането (дисфагия), слабост на левите
крайници (левостранна централна хемипареза), нарушена сетивност в ляво
(левостранна хемихипестезия), дискретно нарушени координационни проби,
но с бързо обратно развитие на клиничната симптоматика, като пострадалата е
изписана с остатъчни прояви от страна на 7-ми и 12-ти ЧМН (лицева парализа,
умерена дизартрия) и слабост на левите крайници.
Вещото лице сочи ,че съобразно характера и клиничното им протичане,
получените от ПТП уврежданията (мозъчно сътресение, исхемичен инсулт),
самостоятелно и съвместно са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.След инцидента, М. Г. е била транспортирана
с частен транспорт до лечебно заведение, хоспитализирана е за диагностично
уточняване, наблюдение и лечение, изписана е с подобрение на 11.06.23 г.
Получените от ПТП увреждания са лекувани стационарно (от 08 до 11.06.23 г)
и после в домашно-амбулаторни условия, с медикаменти и съответен
хигиенен режим, изискващ избягване на прекомерни външни дразнители,
психо-емоционално и физическо натоварване.При съобразено с
предписанията поведение и нормално протичане на оздравителния процес
според вещото лице :
■ клиничните прояви на мозъчното сътресение преминават за около 3 до 4
седмици;
■ клиничните прояви на исхемичния инсулт може постепенно да преминат
(в различно дълъг период от време, включително до 3-4 седмици), както и да
останат трайни последици, които следва да се прецизират след шестия месец
от заболяването.В т.вр. обаче вещото лице сочи ,че от справката на НЗОК за
ползваните медицински услуги няма основание да се обсъжда удължен
оздравителен период и остатъчна физическа симптоматика на
получените при ПТП увреждания, т.е. няма категорични данни по делото за
остатъчни в бъдеще физически болки и страдания и неудобства като
последици от уврежданията ,получени при ПТП.
Като се има предвид вида и характера на посочените по –горе травматични
увреждания,както и периодът през който те са били търпени ,който според
експертизата не надвишава посочените по-горе оздравителни периоди от
около 3-4 седмици за всяко от двете увреждания,съдът намира ,че в
конкретния случай адекватно на претърпените от ищцата болки и страдания
поради получените от самата нея травматични увреждания в резултат на
процесното ПТП би било обезщетение в размер на претендираните от ищцата
26 000лв. По отношение на тази претенция на ищцата М. Г., ответникът по
иска не е правил възражение за съпричиняване на вредите от самата
пострадала ,поради което и съдът не обсъжда този въпрос, а оттам пък следва
,че посоченото по –горе обезщетение в размер на 26 000 лв. следва да бъде
присъдено в полза на ищцата в пълния му размер , а не редуцирано.
Върху всички посочени по-горе суми като дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , ответното дружество дължи и законната
лихва от датата на предявяване пред ответника на извънсъдебната
21
претенция от ищците ,която дата е 17.07.2023г. и се дължи до
окончателното изплащане на определените обезщетения.
С оглед този изход на делото ,следва ответното дружество да бъде осъдено да
заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса върху всеки от
уважените обективно съединени искове ,както следва :
-Върху уважения до размер на 80 000лв. иск от М. Г. се дължи д.т. в размер на
3200лв.
- върху уважения до размер на 26 000лв. иск от М. Г. се дължи д.т. в размер на
1040лв.
- върху уважения до размер на 60 000 лв. иск от С. И. се дължи д.т. в размер на
2400лв.
Следва също така ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд и съответна част от направените от този съд разноски
за експертизи .Общият размер на тези деловодни разноски , направени от
бюджета на Плевенски окръжен съд се равнява на 4060 лв. от които
съразмерната част , съответна на уважения размер на исковете ,се явява в
размер на 1416лв.
Следва ответното дружество да бъде осъдено на осн. Чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати в полза на адв.Г. Г. Р. ЕГН-********** с адрес – гр.С.
, пл. „П.“ *** за оказаната от него безплатна правна помощ на двете ищци ,
адвокатско възнаграждение в размер ,съответен на уважените обективно
съединени искове ,изчислено съгласно чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,както
следва :
Върху уважения до размер на 80 000лв. иск от М. Г., се дължи адв.
Възнаграждение в размер на 7050лв..
- върху уважения до размер на 26 000лв. иск от М. Г. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 2730лв..
- върху уважения до размер на 60 000 лв. иск от С. И. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 5450лв., или общо адвокатско възнаграждение
в размер на 15 230лв.
Ищците също така следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество част от направените от последното деловодни
разноски,съразмерно с отхвърлените части на исковете , а именно –деловодни
разноски в размер на 21 184лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432,ал.1 от КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ и
ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и адрес на управление:
площад „Ш.Г.“ ***, гр. Б., Р.Р. да заплати на М. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Л., ул. „К.Б.“ *** в качеството и на пострадала съпруга от смъртта
22
на И.А.Г., починал при ПТП на ***г. при с. Т., обл. Плевен,причинено по вина
на водача на л.а. марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № *** - В.К.Б.
***,който е застрахован при ответното дружество , обезщетение за
причинените и неимуществени вреди в размер на 80 000 / осемдесет хиляди
лева/ лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 17.07.2023г.
до окончателното и изплащане,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните с
исковата молба 250 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432,ал.1 от КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ и
ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и адрес на управление:
площад „Ш.Г.“ ***, гр. Б., Р.Р. да заплати на С. И. И., ЕГН: **********,с адрес
– гр.П. , ул.“И.Б. „ *** в качеството и на пострадала дъщеря от смъртта на
И.А.Г., починал при ПТП на ***г. при с. Т., обл. Плевен , причинено по вина
на водача на л.а. марка: “Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № *** - В.К.Б.
***,който е застрахован при ответното дружество,обезщетение за
причинените и неимуществени вреди в размер на 60 000 / шестдесет хиляди
лева/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 17.07.2023г.
до окончателното и изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните с
исковата молба 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432,ал.1 от КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ и
ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и адрес на управление:
площад „Ш.Г.“ ***, гр. Б., Р.Р. да заплати на М. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес:гр. Л., ул. „К.Б.“ *** в качеството и на лично пострадала при ПТП на
***г. при с. Т., обл. Плевен, причинено по вина на водача на л.а. марка:
“Форд”, модел: „Мондео“ с рег. № *** - В.К.Б. ***,който е застрахован при
ответното дружество , обезщетение за причинените и неимуществени вреди
вследствие на получените от нея при ПТП телесни увреждания в размер на
26 000 /двадесет и шест хиляди лева/ лв. ,ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 17.07.2023г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ и ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ
РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и адрес на управление: площад „Ш.Г.“ ***, гр.
Б., Р.Р. да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд направените от
бюджета на този съд деловодни разноски в размер на 1416 лв., както и да
заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважените
размери на предявените искове , в общ размер на 6640лв.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ и ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ
РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и адрес на управление: площад „Ш.Г.“ ***, гр.
Б., Р.Р. на осн. Чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Г. Г. Р.
ЕГН-********** с адрес – гр.С. , пл. „П.“ *** , адвокатско възнаграждение
в размер на 15 230лв.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците М. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Л., ул. „К.Б.“ *** и С. И. И., ЕГН: **********,с адрес – гр.П. ,
ул.“И.Б. „ *** да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ и
ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ РУМЪНИЯ“ АД , със седалище и адрес на управление:
площад „Ш.Г.“ ***, гр. Б., Р.Р. деловодни разноски съразмерно с
отхвърлените части на исковете им , в размер на 21 184лв.
23
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
24