РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. ХАСКОВО, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215600600683 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 11 от 19.10.2021 г., постановена по НЧХД № 624 по
описа за 2021 година, Районен съд – Свиленград признал подсъдимия А. В.
С., роден на *****г. в ******, ******, ***** гражданин, живущ в ******, с
****** образование, ****, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), за
виновен в това, че на 18.04.2021 г. в град Л., на ул. ,,*****‘‘№ ***, обл. Х.,
причинил на С. И. Ш., ЕГН **********, от *****, разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – хематом на клепачите,
кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно отслабване на
зрението с дясното око – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5 НПК, вр. чл. 78а от НК, го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер на 3 000лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Свиленград, ведно с 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
С цитирания съдебен акт на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият А.
В. С. е осъден да заплати на С. И. Ш. (частен тъжител и граждански ищец),
ЕГН **********, от ******, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно
1
със законната лихва от 18.04.2021 г. до окончателното й заплащане, като
искът за разликата до 20 000лв. е отхвърлен като недоказан по размер. На
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият А. В. С. е осъден да заплати по
сметка на РС - Свиленград 80 лева, представляваща дължима държавна такса
за уважения граждански иск в производството по НЧХД № 624/2021 по описа
на РС – Свиленград. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на С. И. Ш.,
ЕГН **********, е присъдена сумата от 391,60лв., представляваща част от
направените по делото разноски, като искането за сумата над 391,60 лв. до
712 лв. е отхвърлено като неоснователно.
Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от
частния тъжител и граждански ищец С. И. Ш. и от защитника на подсъдимия
А. В. С. – адв. М.К..
Частният тъжител С. И. Ш. обжалва присъдата като незаконосъобразна
и необоснована. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено виновността на подсъдимия. В тази връзка частният тъжител
развива доводи относно достоверността на доказателствата, подкрепящи
обвинението. Излага съображения, че не следва да се кредитират показанията
на втората група свидетели, насочени да оневинят подсъдимия. Изразява се
несъгласие с приетия от районния съд за приложим по делото институт на чл.
78а от НК за освобождаване от отговорност с налагане на административно
наказание. Намира за несправедливо освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност, доколкото същият, макар и реабилитиран, бил
осъждан. Така аргументирано се иска отмяна на обжалвания акт и
постановяване на нов такъв, с който на подсъдимия А.С. да бъде наложено
наказание ,,лишаване от свобода‘‘ до максималния срок, предвиден в чл. 130,
ал. 1 НК, както и да бъде уважен предявеният граждански иск за
неимуществени вреди в цялост за сумата от 20 000лв. Иска се и присъждане
на сторените за производството разноски в пълния претендиран размер.
Недоволен от така постановената присъда е останал и адв. М.К., в
качеството си на защитник на подсъдимия А.С.. Във въззивната жалба се
твърди, че същата е неправилна, като се иска нейната отмяна и постановяване
на нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан, а предявеният
срещу него граждански иск – да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивният
жалбоподател и частен тъжител С.Ш. се явява лично и с повереника си адв. С.
.Н. Поддържа се депозираната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.
В хода на съдебните прения процесуалният представител на С.Ш. излага
доводи, касаещи занижения размер на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и
подсъдим по делото А.С. се явява лично и със защитника си адв. М.К..
Защитникът поддържа депозираната жалба. Прави доказателствено искане за
назначаване на съдебномедицинска експертиза за установяване по надлежния
ред на обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия, а именно
2
– степента на функционалност на дясната му ръка, с оглед преценката дали
същият има обективна възможност да нанася удар с нея, доколкото към
минал момент /предхождащ деянието/ подсъдимият е претърпял нараняване
/срязване на сухижилия и мускули/, причинило увреждане на движението на
безименния пръст и кутрето. Навежда оплаквания, че неправилно
първоинстанционият съд отказал да уважи искането за допускане на
съдебномедицинска експертиза.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се
възползва от правото си да даде обяснения.
Във въззивното производство са приети представеното от защитника
на подсъдимия писмено доказателство – Епикриза – Ортопедия, издадена от
,,МБАЛ – Хасково‘‘ АД, гр. Хасково, и заключението по назначената
съдебномедицинска експертиза.
С оглед необходимостта от цялостно изясняване на фактическата
обстановка по делото, съдът служебно изиска справка от Дирекция
,,Национална система 112‘‘ на МВР, ,,Районен център 112‘‘ – Кърджали за
постъпили обаждания на 18.04.2021 год. след 16:00ч. във връзка с инцидент в
гр. Любимец. Към справката е постъпил и магнитен носител /диск/ с аудио
записи на три телефонни разговора и 3 броя снимки, които са приети и
приобщени към доказателствената съвкупност.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното :
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок, от
легитимирани страни и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на С. И. Ш.
от *****, в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от
подсъдимия А. В. С. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за каквото същият
е бил предаден на съд. С тъжбата е предявен и граждански иск за причинени
неимуществени вреди от деянието в размер на 20 000 лв. Въз основа на
събраният от първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен
със събраните във въззивното производство доказателства, настоя7щата
инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.04.2021 година следобед, в гр. Л., свидетелите З. А. П. и М. С. И.,
живущи на семейни начала от 20 години, били в магазина си за облекло и
обувки, който се намирал пред къщата им на улица *****. Около 17:00 часа
пристигнал техният сватанак - частният тъжител С.Ш., с когото свидетелят
М. И. седнали пред магазина, за да си говорят, а св. П. била вътре и
подреждала дрехи. Малко след това при тях е дошъл подсъдимият А.С., който
се доближил до св. И. и му поискал 10 лева. Последният му отказал, при
което подсъдимят му нанесъл удар с юмрук в устата, а непосредствено след
това и на седящия до него С.Ш. в областта на очната ябълка. В резултат на
нанесения удар частният тъжител С.Ш. паднал на земята. Свидетелката З. П.
3
чула разговора и излезнала отвън, като видяла случващото, започнала да вика,
но подсъдимият избягал от мястото на инцидента. За случая са били подадени
3 последователни сигнала в ,,Национална система 112‘‘ на МВР. На място
пристигнал екип на ,,Спешна медицинска помощ‘‘ и дежурен от ПУ –
Любимец към РУ – Свиленград. Частният тъжител Ш. бил откаран в
болнично заведение за оказване на спешна медицинска помощ, като за
периода от 18.04.2021 г. до 21.04.2021г. е лекуван в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘-
Пловдив, с окончателна диагноза ,,Контузия на очната ябълка и околоочната
област‘‘.
Подсъдимият А.. В. С. е бил задържан за срок от 24 часа, като е бил
намерен в дома си, още в деня на инцидента.
Със съдебномедицинско удостоверение No 127 / 23.04.2021 год.,
издадено от съдебен лекар, е установено, че С. И. Ш. е получил хематом на
клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно
отслабване на зрението с дясното око, описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при и от
удар с юмрук в областта на очницата. Причинено е разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като вещото лице е посочил срок
за възстановяване до 20 дни.
Подсъдимият не е осъждан /реабилитиран е/. От характеристичната
справка се установява, че А. В. С. има криминалистическа и съдебна
регистрации, не се издирва от органите на реда, няма забрани да напуска
страната, движи се и контактува с лица, употребяващи наркотични и
упойващи вещества, психически е нестабилен, склонен е към самонараняване.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на
свидетелите З. А. П., М. С. И., Д. П. Д., част от показанията на св. М. Д.,
заключенията по двете съдебномедицински екпертизи /назначени пред
първоинстанционния и въззивния съд/, справка от ,,Национална система 112‘‘
на МВР, ,,Районен център 112‘‘ – гр. Кърджали, съдържащите се в
приложения към нея диск аудио записи на три телефонни разговора и 3 броя
снимки, както и други писмени материали приети по делото и приобщени към
доказателствената съвкупност.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези пред настоящата инстанция, намира, че не се
налагат различни изводи по фактите.
Районният съд правилно е приел, че е възникнал конфликт между
подсъдимия от една страна и частния обвинител С.Ш. и М. И. - от друга.
Страните не спорят относно този факт, както и относно датата, часа и
причината, породила конфликта. Налице е спор относно механизма на
настъпване на уврежданията на Ш., като подсъдимият в своите обяснения,
дадени за първи път пред настоящия съд, отрича да е нападал пострадалия, а
последният твърди, че именно подсъдимият му е нанесъл удари в областта на
4
лицето и по тялото, в резултат на който е получил травматични увреждания и
дори временно загубил съзнание. Правилно първостепенният съд е съобразил
след анализ на събраните гласни доказателства, че свидетелските показания
обособяват две взаимно противоречащи си тези за случилото се. Настоящият
състав счита, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
свидетелските показания, като е съпоставил твърденията на всеки един от
свидетелите и е откроил установените противоречия между отделните
показания. В резултат на извършения анализ правилно и обосновано е
кредитирал показанията на групата свидетели З. А. П., М. С. И. и Д. П. Д.. От
показанията на първите двама, които са очевидци на събитието, се
установява, че подсъдимият е осъществил физически контакт – нанесъл удар
с юмрук в областта на дясна очна ябълка, в следствие на който пострадалият е
получил хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка
и краткотрайно отслабване на зрението, което е било възстановено в рамките
до 20 дни. Според вещото лице е било причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Изложените факти от първата
група свидетели, на моменти макар и преувеличени, са логични,
последователни и взаимосвързани, като са подкрепени от останалите
доказателства по делото. Свидетелят Д. Д. – полицейският служител,
пристигнал на мястото на инцидента след подадения сигнал на спешния
номер 112, от една страна, излага данни за авторството на деянието, които са
му предадени от свидетелите очевидци непосредствено след неговото
осъществяване, а и от самия подсъдим, който при отвеждането му за
задържане е казал на полицая Д., че е ударил с юмрук Ш. и св. И., тъй като
отказали да му дадат пари. Другата част от информацията, съдържаща се в
показанията на този свидетел се основава на възприетото лично и
непосредствено от него, доколкото той е бил лицето, отвело подсъдимия в
РПУ за предприемане на действия по задържането му. Полицейският
служител Д. изнася данни, че подс. А.С. е бил намерен в дома си, нямал е
видими наранявания по лицето и/или тялото си, бил е облечен, обут и без
външни признаци, които да сочат, че е пострадал по някакъв начин от
случилото се, каквато ситуация се опитват да пресъздадат свидетелите на
защитата. В тази връзка не може да се ползват с достоверност показанията на
св. М. Д. /съпруга на брата на подсъдимия/, които в по-голямата си част
противоречат на правната и житейска логика. Според казаното от нея, на
инкриминараната дата тя отишла до магазин ,,****‘‘ /намиращ се на
перпендикулярната улица на улицата на местопрестъплението/ и на връщане
от там видяла, седящите пред магазина на *****, С.Ш. и М. И.. При тях
отишъл подсъдимият, поискал им пари, а те почнали да му крещят и му са се
нахврълили да го бият. Подсъдимият не можел да се защити и затова ударил с
юмрук С.Ш. и така успял да се отскубне от ръцете на нападащите. От този
побой лицето на подсъдимия се разкървило, окото му и гърбът му били
посинени, останал без дрехи и обувки. След този момент св. И. и синът му се
качили в лек автомобил и започнали да го преследват със скорост от 200 км/ч,
5
като отишли до дома на подсъдимия, находящ се на разстояние от 200 метра
на съседната улица, където не го открили. Не могат да бъдат кредитирани и
показанията на св. В. Г. С. /баща на подсъдимия/, който преповтаря
изложеното от св. Д., в частта за нападението срещу сина му, а в останалата
част показанията му са изцяло изолирани от събрания доказателствен
материал. Анализът на тези данни обосновава извод за наличие на
противоречия в показанията на другата група свидетели, както между
твърденията на всеки един от тях, така и на останалия събран доказателствен
материал по делото. Поради това, правилно съдът е отказал да ги кредитира,
като обосновано е мотивирал становището си, което се споделя и от
настоящия състав.
На следващо място, изцяло несподелима е защитната теза, че е
невъзможно подсъдимият да е нанесъл удар с юмрук, който да причини
инкриминираното увреждане, тъй като имал недъг на дясната си ръка, което
ограничавало нейната функционалност. В експертното заключение и
обсъждане по назначената пред въззивната инстанция съдебномедицинска
експертиза констатациите на вещото лице с категоричност сочат, че
подсъдимият може да свива пръстите си в юмрук, като има физическата
възможност да нанесе удари с юмрук или длан. Действително, като последица
от предишна травма /порязване/, за която не е предприел терапия за
възстановяване, подсъдимият не може да разгъва четвърти и пети пръст на
дясната ръка и в обичайното си положение тези пръсти стоят свити.
Безспорно обаче тази неспособност за разгъване на безименния пръст и
кутрето нямат отношение към свиването на пръстите в юмрук, съответно
нанасянето на удар и не може да обоснове твърдения от защитата извод за
инвалидност от естество, което изключва изобщо функционалността на
ръката на подсъдимия.
Същевременно съдът отчете и факта, че вследствие на насения от
подсъдимия юмручен удар в областта на лицето на Ш. – в очна ябълка и
околоочна област, е причинено увреждане на орган, който лесно се наранява
и не е необходимо ударът да е с изключителна енергия и интензитет, което се
твърди и от самото вещо лице. В тази връзка съдът кредитира заключението
по СМЕ като компетентно изготвено от лице с необходимата специалност,
отговарящо в пълнота на поставените задачи и неоспорено от страните. Към
същото е приложен и снимков материал, направен в хода на изследването,
който онагледява възможността на подсъдимия да оформя юмрук.
С оглед изложеното, правният извод на първоинстанционния съд, че
подсъдимият А.С. е осъществил състав престъплението по чл. 130, ал. 1 от
НК е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Безспорно от обективна страна на инкриминираната дата подсъдимият е
нанесъл удар на частния тъжител в областта на лицето, в резултат на което
С.Ш. е получил установените от експерта и описани в заключението на СМЕ
травматични увреждания, обусловили временно разстройство на здравето му
неопасно за живота. От субективна страна подсъдимият е осъществил
6
престъплението при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – че нанася удар с юмрук в
областта на лицето на друго лице, предвиждал е неговите общественоопасни
последици – причиняване на телесно увреждане, и е искал тяхното
настъпване.
Въззивната жалба на частният тъжител и граждански ищец С. С. е
неоснователна, поради следните съображения:.
Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от 1000 лева до
5000 лева, когато едновременно са налице предвидените в цитираната
разпоредба условия. В практиката няма колебание по въпроса, че съдът е
длъжен да освободи дееца от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание, когато условията за това са налице. При
наличието на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК е
задължително, като правнорелевантният момент на преценка на
предпоставките по чл. 78а НК е този на извършване на деянието.
По отношение реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия А.С. за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, безспорно са налице предпоставките за приложение на института на чл.
78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Това е така, тъй като за престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК е предвидена наказуемост лишаване от свобода до две години
или пробация /което е по-леко по вид/, деецът е неосъждан /реабилитиран е/
към момента на престъплението не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, а от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди. Предвид кумулативната
даденост на изложените по горе предпоставки и липсата на отрицателната
такава, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК, подсъдимият се освобождава от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради
което искането за налагане на наказание „лишаване от свобода“ е
неоснователно и незаконосъобразно.
При преценка на определения размер на наказанието „глоба“,
настоящият състав счита, че приетите като отегчаващи отговорността
обстоятелства от първоинстанционния съд, а именно завишена обществена
опасност на деянието и дееца, са надценени като такива, поради което
определения размер на наказанието „глоба“ от 3 000 лева е несъразмерно
тежък и следва да бъде намален. Наред с изложеното и за постигане целите на
личната и генерална превенция на закона би бил справедлив размер от 1 000
лева, което налага изменение на присъдата в тази й част.
По повод оплакванията на страните за незаконосъобразност на
обжалваната присъда и в гражданскоправната част, въззивният съд извърши
проверка на атакуваната присъда и в тази й част и установи, че тя е
законосъобразна и обоснована. За да определи обезщетението за
7
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане и изразяващи се
в претърпени болки и страдания, районният съд е обсъдил безспорно
установените и правнорелевантните за настоящия гражданскоправен спор
факти и обстоятелства. Напълно обосновани и подкрепени изцяло от
събрания доказателствен материал са фактическите му констатации, че
вследствие на нанесения побой от подсъдимия, тъжителят е претърпял
неимуществени вреди. Безспорно е, че тези неимуществени вреди
представляват болките и страданията, претърпени от тъжителя, вследствие на
получените увреждания, описани по-горе. Изживените от тъжителя
физически болки и душевни страдания са закономерен резултат от деликта на
подсъдимия, изразяващ се в престъпно посегателство спрямо личността на
пострадалия и представляват пряка и непосредствена последица от
извършеното от тях престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Обезщетението за
неимуществени вреди е определено от първоинстанционния съд по
справедливост. Районният съд е счел, че сумата от 2 000 лева представлява
справедлив паричен еквивалент за претърпените неимуществени вреди от
тъжителя – граждански ищец вследствие деянието на подсъдимия, като е взел
предвид характера и тежестта на увреждането (лека телесна повреда,
изразяваща се в хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната
ябълка и краткотрайно отслабване на зрението на дясното око, които са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от
НК), продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания,
обстоятелствата, при които се е случил самият инцидент – непровокирано от
страна на пострадалия, периода на възстановяване от тях (около 20 дни
според заключението на вещото лице), както и че характерът и тежестта на
уврежданията не са извън типичните за подобен вид деяния. Като е осъдил
подсъдимият да заплати на тъжителя сумата от 2000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, и
същевременно е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер
от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразна присъда по гражданския иск, със справедлив
размер на обезщетението.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
поради което присъдата на РС-Свиленград, следва да бъде изменена в
наказателно-осъдителната й част, като се намали размера на определеното
наказание „глоба“ от 3 000 лева на 1 000 лева, а в останалата й част същата
следва да бъде потвърдена.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 200 лева по назначената
съдебномедицинска експ3ертиза, като същият ще следва да заплати на
частния тъжител С. С. и направените разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
8
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 11 ОТ 19.10.2021 г., постановена по НЧХД №
624/2021 година, по описа на Районен съд – Свиленград, в наказателно-
осъдителната й част като намаля размера на наложеното административно
наказание „глоба“ от 3 000 лева на 1 000 лева.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия А. В. С., ЕГН: **********, от ********, да
заплати на С. И. Ш., ЕГН: **********, от ******, сумата от 300 лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия А. В. С., ЕГН: **********, от *******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на ОС-Хасково,
сумата от 200 лева по назначената съдебномедицинска експертиза.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9