Решение по дело №40/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260040
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20211870200040
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 41

 

гр. С., 15.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

С. районен съд, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                       

Председател: Симеон Стойчев

 

при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 40 по описа на С.ския районен съд за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по жалбата на М.Т.А. ***, ЕГН **********, с която е обжалвано наказателно постановление  № 20-0338-000498 изд.на 23.07.2020 г. от Х. Х. Й. на длъжност ВПД началник група към ОДМВР С., РУ С., упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, в частта му, с която с наказателното постановление на жалбоподателя за извършени от него нарушения са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. В частта, с която на жалбоподателя на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е наложена Глоба в размер на 10лв. – наказателното постановление не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.

В жалбата се излагат доводи, че НП е неправилно, поради това, че жалбоподателят не е извършил нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител заявява становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Ответника по жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заявява становище.

 

С. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Установи се от събраните по делото доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП, че на 16.02.2020 г. около 19,15 часа в гр. С., свид. М. С. се возел в управлявания от жалбоподателя автомобил Мерцедес Ц 200 компресор с Per табели с номера СО 9014 СХ, собственост на Д. Г. М. **********. На ул. С. ш., в района пред текстилното училище автомобила намалил пред пешеходна пътека, след което преминал през изкуствена неравност на пътя. При излизане от изкуствената неравност, автомобилът избоксувал и задната му част поднесла първо в ляво, а после в дясно. Пътната настилка била мокра. Свидетелят С. възприел, че автомобила поднесъл съвсем леко, тъй като по невнимание жалбоподателят подал повече газ на първа предавка. В този момент непосредствено зад управлявания от жалбоподателя автомобил се движел патрулен автомобил на РУ С., в който бил и свидетеля Д. – полицейски служител. Възприемайки това, свидетелят Д. спрял автомобила на жалбоподателя патрулния автомобил го последвали с включени звуков и светлинен сигнал за проверка. Разяснил за какво нарушение го спира и на място му съставил акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, на които настоящият състав дава вяра. Фактическата обстановка се установи и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП, доколкото обстоятелствата по съставения акт не са опровергани от събраните доказателства, а напротив – същите са потвърдени от събраните доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

В хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална и териториална компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Не е налице е вътрешна противоречивост в акта или в наказателното постановление, описаното съставлява административно нарушение по посочените административно наказателни разпоредби. Описанието на нарушението и в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е релевантната нарушена административна разпоредба.

По същество се доказа, че жалбоподателят при управление на МПС, при предприемане на маневра за завиване за кратко е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, който поднесъл наляво, след това един път надясно, след което изправил движението и продължил по булеварда.

За да осъществи състава на вмененото нарушение по чл. 175б, ал. 1 пр. трето от ЗДП, деянието, което е вменено в отговорност на жалбоподателя следва да е осъществено виновно. Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В настоящият случай в отговорност на жалбоподателя е вменено извършването на деяние по чл. 175б, ал. 1 пр. трето от ЗДП, изразяващо се в ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Именно поради специфичната цел, която е съставомерна за осъществяване на нарушение, то се осъществява само и единствено с пряк умисъл – деецът следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и да е искал настъпването на тези последици, като деянието е подчинено на специфична цел.

В случая се установява едно извършено от жалбоподателя непредпазливо деяние – поради неумело шофиране, същият е допуснал пропуск в задължението непрекъснато да контролира управляваното МПС – чл. 20, ал. 1 ЗДП. Това непредпазливо деяние обаче не е съставомерно за нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя. От доказателствата по делото не се установиха от обективна страна признаци, поради които да се намери за установено че жалбоподателя умишлено и целенасочено е осъществил  ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не се установи продължително по време и разстояние използване на МПС по забранения от визирания текст начин. Загубата на сцепление на автомобила с настилката е станала при потегляне след преодоляване на изкуствена неравност на пътя, с ниска скорост при мокра пътна настилка. Във възприетите факти не се разкриват признаци на целенасочено и умишлено ползване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Ето защо настоящият състав намира, че вмененото нарушение не е осъществено от субективна страна, при предвидената в чл. 175б, ал. 1 пр. трето от ЗДП форма на вина – пряк умисъл, която не се установява от доказателствата по делото.

Ето защо съдът следва да отмени наказателното постановление като неправилно.

Мотивиран от изложеното С. районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН наказателно постановление  № 20-0338-000498 изд.на 23.07.2020 г. от Х. Х. Й. на длъжност ВПД началник група към ОДМВР С., РУ С., упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР В ЧАСТТА, с която на М.Т.А. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд С. - Област.                

                                                                                                                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :