Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.01.2013
год. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІХ-ти Граждански състав
на 30
януари 2013 година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П. У.
прокурор Едмонд
Гоцев
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско
дело № 395 по описа за 2012 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба, подадена от Едмонд Гоцев
– зам. окръжен прокурор при ЯОП против Г.Г.Г.. В исковата молба се твърди, че
ответникът страда от слабоумие и е с диагноза Деменция – глобарна форма. Това
състояние на ответника е довело до невъзможност последният да контролира
поведението си – извършвал физиологичните си нужди на публични места,
демонстрирал агресивно поведение към роднини и съседи, отправял закани за
саморазправа. Тъй като здравословното му състояние не позволява сам да се грижи
за себе си и за своите работи, както и да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, се иска поставянето на същия под пълно
запрещение. В с.з. иска се поддържа на основанията, на които е предявен.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил
процесуалното си право на отговор и не е взел становище по предявения иск. В
с.з. се явява лично, но не изразява становище.
След преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото, Окръжният съд намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК №2458/26.09.2012
г. водещата диагноза на ответника е „доброкачествено новообразувание на главния
мозък и други части на централната нервна система”, а като общо заболяване е
отразено: „състояние след операция на фронтопариетален менингеом в ляво – 1985
г., с остатъчна десностранна спастична хемипареза в тежка степен до плегия на
ръката; средно изразена органична мозъчна промяна на личността.” Поради
установените диагнози на ответника на същия е призната 100% ВСУ с чужда помощ
пожизнено.
От документите, съдържащи се в приложената преписка
вх.№3748/2012 от 31.10.2012 г. на ЯРП се
установява, че с оглед обективното здравословно състояние на ответника, същият
следва да бъде настанен на задължително лечение в специализирано здравно
заведение, за което е направено и съответното искане.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответника Г.Г., при който се осъществи контакт на
елементарно ниво. Ответника знае името си, но не знае на колко години е, не е
ориентиран за време и място, трудно разбира задаваните въпроси и още по трудно и
почти неразбираемо отговаря.
В показанията си свид.
С.Г. (брат на ответника) заяви
следното: Грижа се за брат ми от три месеца и виждам, че нещо неговото
състояние не е добре. Преди 20 или 30 години му правиха операция на главата.
Миналата година през 2012 г. ходи на ТЕЛК и го освидетелстваха. В момента не е
агресивен, но може всеки момент да стане такъв. Знам за случаи, в които е
проявявал агресия към мен и към съседите. Сам живее в апартамента си и му носим
храна през ден. Не може да си пазарува сам, получава пенсия, аз я вземам. Не
познава парите. Като му говорим разбира какво му се казва, но говори трудно.
Когато му казвам да направи нещо отказва и не мога да разбера дали ме разбира и
не иска да го свърши или изобщо не разбира. Свид. И.П. сочи следното: познавам ответника, съседи сме от 6-7
години, живеем в ж.к. „*******” бл.*, на един и същ етаж. Той е болен човек, вижда се, че е инвалид. Преди
известно време, може би година майка му беше при него, възрастна жена,
доколкото зная полагаше грижи за него. Той пиеше лекарства, тя се оплакваше, че
трудно ги приема, не искал да ги взема. После тя напусна жилището, каза, че се
страхувала от него, ставал агресивен, злоупотребява с алкохол. Аз съм го виждал
в неадекватно състояние, рови по казаните, носи всякакви боклуци по коридорите
– хартии, кашони. Виждал съм го да взема от казаните храна и да яде. Виждал съм
го също така да блъска по асансьора, да чупи огледалата, които са в коридора.
Виждал съм го със събути панталони по коридора да уринира. След като майка му го
напусна стана по-лошо. Посещаваха го и разни криминални лица, викахме полиция.
Идват наркомани. Този човек не може да се грижи сам за себе си, не е добре
умствено и физически. Има конфликти със съседи, тъй като понякога вечер започва
да вика „ей, ей”, явно му се привиждат някои неща. Много късно вечер размества
и събаря мебели, създава невъобразим шум и хората се оплакват на домоуправителя
на блока, викаме полиция. След това се опитваме да разговаряме с него, но той
отговаря само „не знам, не знам”. Свид. И.Б.
заявява следното: познавам ответника от
2005 г., по едно и също време се нанесохме в блока на ж.к. „*******” №*. На един етаж
живеем, врата срещу врата. Моето лично мнение е, че той не е в добро физическо
и психическо състояние. Мога да кажа, че от началото на познанството ни тогава
не беше така, но заболяването му прогресира с течение на времето и той зазлява,
промени се като човек. Отношението му се промени и към другите хора като
поведение. Проявява агресия най-вече към близките си. Майка му известно време
живя с него, аз я познавам, тя имаше оплаквания от него с лошо отношение.
Споделяла ми е, че й посягал да я бие, а по отношение на други хора не е
налитал на бой, но поведението му е агресивно. Не влиза в нормален разговор, не
би могло някакво разбирателство да се получи. Прави каквото си иска, събираше
боклуци и ги трупаше горе в блока и в неговия си апартамент, по коридорите. Не
се съобразява, уринира от терасата и си изхвърля боклуците от там.
В заключението на назначената по делото
съдебнопсихиатричната експертиза се сочи следното: Г.Г. боледува от хроничен
мозъчен синдром /разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест,
увреждане и дисфункция на главния мозък/ - деменция, клоняща към глобарен тип,
довела до промяна на личността с изразен упадък на интелектуално паметовите му
възможности и способности. Това състояние е с прогредиентен ход, при което ще
настъпват задълбочаващи се интелектуално паметови смущения при трудно
повлияване от прилагането на медицински мерки и терапевтични въздействия.
Поради изразения дементен синдром /оглупяване/ в степен на глобарна изява, в.л.
счита, че Г. не е в състояние да ръководи постъпките си и да се грижи за
правата и интересите си, поради което следва да бъде поставен под пълно запрещение.
Изслушано в с.з. в.л. д-р А. поддържа депозираното заключение, като добавя, че
прогнозата на така определената диагноза на ответника е неблагоприятна, тъй
като процеса има прогредиентен ход, т.е. прогресиращо развитие на заболяването,
за което е допринесла и алкохолната злоупотреба. Във връзка с органичното му
увреждане медикаментите могат малко да забавят развитието на заболяването, но
не и да възстановят онова, което практически е било като начало, т.е. да се
доведе до едно здравно състояние.
При установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно
основание чл.336 и сл. от ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е
допустим, а преценен по същество – съдът го намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет на иска
по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се
иска, а основанието на този иск
е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите
работи. Законът изисква кумулативното наличие на двата критерия -
медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и юридически
(неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се постанови ограничаване
дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.
В конкретния случай по делото е
безспорно установено, че ответника е пълнолетен и страда от хроничен мозъчен
синдром /разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест,
увреждане и дисфункция на главния мозък/, деменция, клоняща към глобарен тип,
довела до промяна на личността с изразен упадък на интелектуално паметовите му
възможности и способности, като заболяването е с прогредиентен ход, при което
ще настъпват задълбочаващи се интелектуално паметови смущения при трудно повлияване
от прилагането на медицински мерки и терапевтични въздействия. Така описаното
заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност, т.е. налице е
медицинският критерий - наличие на слабоумие. Това се установява, както от
личния разпит на ответника, така и от показанията на разпитаните свидетели. От
данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в
тази насока, че ответника не може сам да извършва действия, свързани с
обслужването му в ежедневието и е зависим от грижите на близките си. Тежката деменция,
клоняща към глобарен тип, довела до промяна на личността на ответника с изразен
упадък на интелектуално паметовите му възможности и способности, невъзможността
за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както
и непрекъснатият прогредиентен ход на протичане на заболяването дават основание
за доказаност и на юридическия критерий - невъзможност да се грижи за своите
работи, поради слабоумие. Същият не разбира свойството и значението на постъпките
си, не може да защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за
дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя
иска като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ответника
бъде поставен под пълно запрещение.
Водим
от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ
ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.Г.Г. ***, к-с „**********” бл.*, ет.**, ап.*.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се изпрати на Община-гр.Ямбол за учредяване на
настойничество на лицето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: