№ 256
гр. Търговище , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100081 по описа за 2021 година
Ищецът –ЕР. ИСМ. ЕМ. сключил с ответника през м. Юни 2020 г.,
устен договор за извършване на строително монтажни работи /СМР/,
включващи: разваляне на стар навес и изграждане на нов навес със закупени
от ищеца материали каквито са необходими. Общата площ на извършеното
от него строителство била 70 кв.м. и включвала: събаряне на стара стена и
покрив и изграждане на нова стена с бетонни колони, пояс; изграждане на
дървена конструкция на покрива и направа на покрив от метални керемиди,
както и направа на ламперия и улуци. При извършване на оглед на обекта в
гр.Търговище , ул.”****” №20, който представлявал стар навес и следвало да
се събори, е постигната договорка относно ценовите параметри. Ищецът
представил на ответника подробна разбивка на труда, който следва да се
вложи за изпълнение на идейния проект на ответника, като двамата се
разбрали, че цялата стойност на СМР щяла да бъде приблизително 8 000
лева. След приключване на строителството ищецът дал на ответника всички
разходни документи за закупени материали, но при приключване на
строителството всичко което извършил, включая материали и труд възлязло
на сумата от 7200 лева. Ищецът получил след завършване на строителството
сумата от 5200 лева и останало за заплащане на сумата от 2000 лева. Ищецът
многократно е приканвал ответника да се издължи, но до настоящият момент
последният отказвал това. С нотариална покана, получена от ответника на
1
05.11.2020г., той е поканен доброволно да заплати дължимата сума, но до
този момент не е заплатено нищо от дължимото. Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2000
лв., представляваща незаплатена част от стойността на извършените СМР,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2020 г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото. Редовно призован, в
открито заседание ищецът се яви лично и с упълномощен процесуален
представител – адв. И.И., който поддържа иска така, както е предявен, с
уточнението, че става дума за два договора за СМР, като по първия – за
първия навес ответникът се е платил, но е останал да дължи за СМР по
изграждането на втория навес. По направено искане по реда на чл. 149 ал.3 от
ГПК съдът определи подходящ срок за писмена защита, но такава не е
представена.
Ответникът – В. Д. КР., редовно уведомен за исковата молба, подаде в
срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва
иска. Твърди, че всичко, което е договорено с ищеца като материали и труд,
му е изплатил изцяло и напълно при приключването на тези работи. Поискал
е да подпишат приемо- предавателен протокол с ищеца при приключването
на СМР с оглед на срок за гаранция по изпълнението на същите, но ищеца е
отказал да стори това, тъй като въпреки че изцяло е заплатил договореното,
ответникът е имал сериозни забележки относно качеството на извършените
дейности. Ответникът твърди, че за първи път едва сега вижда представените
с ИМ стокови разписки. Същите не са му предавани, няма негов подпис /няма
въобще положени подписи върху тях/, не е ясно и кой е получил стоката,
няма документ за нейното заплащане. Затова тези стокови разписки следва да
бъдат изключени като доказателства по делото, тъй като се неотносими към
правния спор. Редовно призован в открито заседание ответникът се яви лично
и с упълномощен процесуален представител – адв. Д.П., който моли иска да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан по изложените и в
хода на устните състезания съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
За изясняване на фактическите обстоятелство по делото съдът разпита
по двама свидетели, посочени от всяка страна:1.св.Д. М. и 2. св. А. А., които
2
заедно с ищеца работили на обекта; 3. св.С. Р.-съсед на ответника и 4.св.И.
К.а-съпруга на ответника.
Няма спор, че през м.06.2020г. строителната бригада на ответника Е.Е.,
начело с него и двамата му помощници –св. Д. М. и св. А. А. са извършвали
строително-монтажни работи в двора на ищеца, който се намира в квартала
до езерото „Борово око“. Работата им е продължила средно около девет дни,
не повече от две седмици /според св.М.-една седмица работили; св. Р.-
работили около една-две седмици; св.К.а-целия ремонт е бил девет дена,
единствено според св. А. – за месец свършили работата, към август месец/.
Тъй като св. Р. е съсед на ответника той му е дал телефона на Е., за да се
свържат и уговорят, понеже имал впечатления вече – на другия съсед до
него му направили за 6000-7000 лв. почти цяла къща.
Договорът е бил сключен устно, като на място отишли ищецът заедно с
двамата си колеги св.М. и св. А., а в имота били ответникът и съпругата му,
която също присъствала на уговорката. Според първите двама свидетели, след
като те мерили и изчислявали, Е. казал на ответника, че работата ще струва
всичко 8000 лв. грубо сметнато, като в тази цена влиза, и стойността на
материалите, и стойността на труда. Е. е договарял с ответника за цената.
Нямало определен срок за извършване на работите, уговорката им била-
когато свършат, тогава ответникът ще плаща. Тези двама свидетели не
посочиха точно каква е била уговорката между В. и Е. т.е. какво е трябвало да
направят. Първо направили т.нар.“гараж“ в задния двор и за там ответникът
си платил, като останал доволен, но за работата в предния двор не си платил.
Първо събаряли стени, изчистили, излели бетон, правили зидария,после
правили покрив. Е. бил началника, майстора, а М. и А. му били работници,
плащало им се на надник. Е. купувал материалите, ходили почти всеки ден в
магазина и после давал касовите бележки на ответника. Ответникът платил
5200 лв. за материалите. Видно от приложените от ищеца стокови разписки
/л.44-47/, издадени в периода от 17.06.2020г. до 29.06.2020г., закупените с
тях строителни материали са на стойност общо 3138.80 лв. Приложени са и
превозни билети за дървен материал, но в тях е посочено само количество, не
и стойност на дървесен вид. И двамата работници присъствали когато
ответникът платил 5200 лв. за материалите. Според техните показания,
ответникът не е платил за труда 2000 лв.. Св.М. каза, че той не е получил
3
никакви пари и А. не е получил, докато св. А. каза, че той е получил веднъж
400 лв. След като приключили работата, Е. и те двамата ходили няколко пъти
при ответника, искали да им плати остатъка от 2000 лв. –стойността на труда,
който първо им казвал, че ще плати като вземе заплата, а по-късно им казал,
че повече пари няма да видят.
От показанията на св. Р. и св. К.а се установи, че уговорката между В. и
Е. е била за строително-монтажни работи на три неща: т.нар.“гараж“ в задния
двор, който всъщност е навес – само с греди и покрив, ползва се за колата;
навес в предния двор -с покрив с греди и ламаринен покрив на дърварника,
който е свързан, продължение на навеса, и да се направи под като излеят една
плоча, на една стая, който се явява таван на мазе, но е старо дюшеме и е
прогнило. Уговорката за това е била общо 10000 лв. за материали и труд.
Когато се уговаряли В. и Е., там е присъствала и св. К.а. В. е искал да
оформят отношенията в писмено споразумение, протокол, за гаранция, но Е.
отказал, защото нямал регистрирана фирма. За тези СМР, които е трябвало да
се направят, на св. Р., който също е в строителния бранш и горе-долу разбира
от нещата, цената от 10000 лв. му се видяла много висока. Тъй като Е. искал
2000 лв., за да започне работата, а ответникът ги нямал в момента и докато го
одобрят кредита от банката, взел на заем тази сума от съседа си –св.Р., на
който полека-полека ще ги върне. След това ответникът изтеглил кредит
11000 лв. След първоначално дадената сума от 2000 лв., плащането на
другите суми ставало постепенно. Всяка вечер, след закупуването на
материалите Е. носил фактурите на В. и той му плащал. В крайна сметка
ответникът постепенно е заплатил на ищеца 13000 лв., въпреки че работата до
край не е била свършена, а и е имало недостатъци по извършеното.
Изливането на бетонна плоча за под на стаята въобще не са започвали, защото
парите свършили. Извършеното е общо около 50 кв. без навеса в задния двор,
преценено „на око“ от св. Р.. Подът на навеса в предния двор изобщо не бил
направен качествено, имало 15 см. денивелация, след което се наложило друг
майстор да го доизравнява, но и той не успял и се наложило да изливат
стъпало. А при направата на ламаринения покрив на дърварника, ламперията
отвътре под ламарината я поставяли ответникът, съпругата му и децата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
4
Съгласно чл.258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната да заплати възнаграждение. Ако не е уговорено друго,
изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства /чл.259/.
Договорът за изработка следователно е консесуален, неформален, двустранен
и възмезден. Две са основните задължения на изпълнителя:1./ да изработи
нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея, и то така, че то „да
бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение“/чл.258, чл.261 ал.1 ЗЗД/. и 2./ да предаде изработеното на
поръчващия. Изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно
поръчката т.е. съобразно исканията, упътванията и проектите на поръчващия.
Изработването трябва да съответства на уговореното в предметно, времево,
качествено и количествено отношение. Задълженията на поръчващия са: 1./ да
даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата; 2./
да приеме изработената съобразно договора работа /чл.264 ал.1 ЗЗД/; 3./ да
плати възнаграждение за приетата работа /чл.266 ЗЗД/. Приемането на
изработената работа обхваща по същината си два момента: а/ фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и б./ признанието, че
изработеното съответства на поръчаното.
В конкретния казус, страните по делото са били обвързани от м.
06.2020г. по силата на консесуален неформален двустранен и възмезден
договор за изработка с предмет извършване на строително-монатжни работи.
Ищецът като изпълнител се е задължил на свой риск да извърши СМР в имота
на ответника, който като поръчващ или възложител – да заплати
възнаграждение. Устната уговорка между страните е била да се изработи:
навес в задния двор, само с греди и покрив, който се ползва вместо гараж за
колата; навес в предния двор -с покрив с греди и ламаринен покрив на
дърварника, който е свързан, продължение на навеса, и да се направи под
като се излее една плоча, на една стая, който се явява таван на мазе, за
възнаграждение на размер на 10000 лв. общо за материали и труд, като
материалите ще ги избира, закупува и доставя на място изпълнителят, а
възложителят срещу фактури и други платежни документи ще му ги
осребрява т.е. ще заплаща материалите. Страните не са фиксирали определен
срок за изработката, договорили се, че като приключи работата изпълнителят,
5
тогава окончателно ще се плати. Възложителят дал първоначално 2000 лв. на
изпълнителя, за да започне, след което работата траела всичко девет дни.
Възложителят заплатил на изпълнителя общо 13000 лв. в т.ч. за материали и
за труд, въпреки че работата до край не е била свършена, а и е имало
недостатъци по извършеното. Изпълнителят отказал на възложителя да
оформят писмено приемането-предаването на извършените СМР, но
наличието на недостатъци в извършените СМР се доказа от показанията на
св. К.а и св. Р.. Въпреки това възложителят платил на изпълнителя, като е
приел работата толкова, колкото е извършена. А дали изпълнителят е
заплатил на двамата си работници за труда е отделен въпрос, която няма
пряко отношение към изпълнението на договора от изпълнителя по
отношение на възложителя.
В горния смисъл съдът се придържа към практиката на ВКС,
установена с решения по чл.290 ГПК: Договорът за изработка е действителен,
дори и в него стойността на възложената работа да е определена
ориентировъчно или да е определима. Съобразена правната характеристика
на същия на неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор,
съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като с оглед
принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните
за заплащане в посочената хипотеза подлежат фактически извършените
работи по действителни цени, стойността на които, при необходимост, може
да бъдат установена с помощта на вещи лица - по арг. от чл. 266, ал. 2 ЗЗД. ,
напр. Решение № 117 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6623/2014 г., III г. о.,
ГК; Решение № 110 от 17.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 597/2010 г., II т. о.,
ТК.
В подкрепа на твърденията си и за установяване на фактическата
обстановка по делото всяка една от двете страни представи гласни
доказателства при равен брой свидетели, като никоя от двете страни не
изрази възражение или несъгласие за допускане на свидетелски показания на
насрещната страна. За установяване на релевантните фактически
обстоятелства по делото, параметри на договора за изработка и реално
изпълнение от изпълнителя, съдът дава вяра на св. К.а, която е присъствала
на уговорката и е с непосредствени впечатления за извършавана работа от
6
изпълнителя и за плащания от страна на възложителя, както и на св. Р., който
е услужил с първоначалната сума от 2000 лв. и като най-близък съсед и човек,
който разбира от строителни работи и той всяка вечер е виждал свършеното
от изпълнителя, има преки и непосредствени впечатления от изпълнението
на договора за изработка. Съдът, преценявайки с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК показанията на св. М. и св. А., не ги кредитира имайки предвид,
че те като работници на изпълнителя са пряко и изключително
заинтересовани в полза на ищцовата страна, а отделно от това отчита явните
противоречия между тях досежно продължителността на работа, получаване
на заплащане за труда. Освен това още с определението по чл.140 от ГПК в
проекта за доклад по делото; в открито заседание при направения доклад по
делото и с определение по чл.146 ал.3 от ГПК, съдът е разпределил в
доказателствена тежест на ищеца обстоятелствата, че той е изправна страна-
изпълнил задълженията, поети в договора, както и основание и размер на
вземанията му. Въпреки дадените указания, ищецът няма доказателствено
искане напр. за съдебна строителна техническа експертиза, както обикновено
се процедира в такива казуси, за установяване размера на стойността на
извършените СМР – за материали и за труд.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че ответникът като
възложител по договора за изработка е изпълнил задължението са да плати
възнаграждението за извършените СМР, поради което искат се явява
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на общо 444 лв., представляващи
минималното адвокатско възнаграждение /370 лв./ по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
ДДС /74 лв./, за което са представени писмени доказателства, че е платено по
банков път, и на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕР. ИСМ. ЕМ., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с.Баячево, общ. Търговище, ул. „**** № 60, чрез
7
пълномощник адв. И.И., съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2,
офис 114, против В. Д. КР., ЕГН ****, с постоянен адрес гр. Търговище, ул.
„****“ № 20, чрез пълномощник адв. Д.П., съдебен адрес: гр. Търговище, ул.
„Г. Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, офис 4, иск за заплащане на сумата от 2000 лв.,
представляваща неизплатена част от стойността на извършени строително-
монтажни работи /СМР/ по договор за изработка от м.06.2020г., на осн. чл.266
ал.1 изр.1-во ЗЗД във вр. чл.258 ЗЗД и във вр.чл.79 ЗЗД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕР. ИСМ. ЕМ., ЕГН **********, с постоянен адрес в
с.Баячево, общ. Търговище, ул. „**** № 60, чрез пълномощник адв. И.И.,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, офис 114 ДА ЗАПЛАТИ на
В. Д. КР., ЕГН ****, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „****“ № 20, чрез
пълномощник адв. Д.П., съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Г. Бенковски“ №
1, вх.Б, ет.2, офис 4, сумата в размер на 444 лв., представляваща направени
разноски по делото,на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8