№ 19007
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110109522 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от E..... Д..... М. срещу Върховен
касационен съд на основание чл. 2б ЗОДОВ.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели и допускане на СМЕ с вещи лица психиатър и психолог.
Съдът намира, че доказателствените искания не са необходими по смисъла на чл. 146,
ал. 4 ГПК. В исковата молба ищецът Е.М. сочи, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди се основава на факта, че ищецът е депозирал жалба пред
ответника за възобновяване на наказателно производство, като изрично се сочи, че от
момента на депозиране на искането - 18.08.2020 г. до 21.02.2022 г. не е налице
произнасяне по жалбата му. Така направеното твърдение е потвърдено и от
процесуалния представител на ищеца – адв. Ю. с депозирана молба с вх. №
72830/12.04.2022 г. Адв. Ю. конкретизира, че именно поради липсата на произнасяна
по жалбата е налице нейното осуетяване от ВКС. Така изложените фактически
твърдения сочат на извод за предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ, а именно ангажиране
отговорност на ответника поради забавяне извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото.
Обичайните вреди от прекомерна продължителност на производствата се преценяват
от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като съществува силна,
на оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до
неимуществени вреди /в този смисъл решението по делото ......../. Размерът на
обезщетението зависи от особеностите на производството, преценено с оглед на
забавеното произнасяне. В този смисъл, относно обичайните неимуществени вреди
/ищецът не твърди да е претърпял такива, който надхвърлят обичайните/ не е
необходимо установяване с гласни доказателствени средства и СМЕ. Исканията следва
да бъдат отхвърлени.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената към исковата молба жалба с вх. № 6461/18.08.2020 г.
по описа на ВКС като доказателство по делото.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели и
назначаването на СМЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.10.2022 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ответника – и препис от молба с вх. № 143068/08.07.2022 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл.2б ЗОДОВ вр. с чл. 6, § 1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи за
осъждане на Върховния касационен съд да заплати сума в размер от 23 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
бавно правосъдие по за периода от 18.08.2020 г. до 21.02.2022 г., в който период се
твърди, че не е налице произнасяне по депозирана от ищеца жалба с вх. №
6461/18.08.2020 г., като произнасянето по същата е осуетено от ответника. Ищецът е
депозирал няколко уточнителни молби, като с последната такава от 16.05.2022 г.,
преди депозиране на отговора на исковата молба, сочи, че предявеният иск е по чл. 2,
б. „б“ ЗОДОВ. С допълнително депозирана молба от ищеца от 08.07.2022 г., чрез адв.
Ю., изрично се оспорва направеното от ответника с отговора на исковата молба
твърдение, че на 11.09.2020 г. е било налице произнасяне по депозираната от ищеца
жалба от 18.08.2020 г.
Ответникът Върховен касационен съд в законоустановения срок е представил
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание. Поддържа, че
по депозираната от ищеца жалба с вх. № 6461/18.08.2020 г., с която е налице искане за
възобновяване на к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС е налице произнасяне с
разпореждане от 11.09.2020 г. на заместник-председателя на ВКС и ръководител на
Наказателната колегия, с което е отказано образуването на производство по
възобновяване. Излага съображения по същество относно законосъобразността на
отказа на заместник-председателя на съда. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска по чл. 2б ЗОДОВ във вр. с вр. с чл.6, §1 от ЕКПЧ е
да докаже, че е страна по твърдяното съдебно производство, образувано пред ВКС, по
което е допуснато забавяне извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,
преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото, поведението на
компетентните органи и поведението на самия носител на правото.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си и конкретно, че е налице
произнасяне с разпореждане от 11.09.2020 г. на заместник-председателя на ВКС и
ръководител на Наказателната колегия по депозираната от ищеца жалба с вх. №
6461/18.08.2020 г.
УКАЗВА на Върховния касационен съд, че не сочи доказателства за
разпределения в негова доказателствена тежест факт, а именно, че е налице
произнасяне с разпореждане от 11.09.2020 г. на заместник-председателя на ВКС и
ръководител на Наказателната колегия по депозираната от ищеца жалба с вх. №
6461/18.08.2020 г.
2
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните факта, че ищецът е депозирал при ответника жалба с вх. №
6461/18.08.2020 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3