Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2403/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по предявени от М.Х.Т., Д.Х.Т. и В.Х.Т., действащи чрез настойника
си Х.В.Г. срещу „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД искове за осъждане на ответника да им заплати
по 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.В.Г. – Т.
при ПТП на 03.09.2019 г.
Ищците
твърдят, че на 03.09.2019 г. в гр. София на бул. „Академик Иван Евстатиев
Гешов“ в района на мостово съоръжение с бул. „Цар Борис ІІІ“ настъпило ПТП, при
което мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 900“ с ДК
№ ********, управляван от Х.Ф.Т., самокатастрофирал.
Водачът на мотоциклета, както и пътникът на задна седалка М.Г. – Т., починали.
Вина за настъпване на произшествието имал Х.Т..
За
управлявания от Т. мотоциклет имало валидна към 03.09.2019 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД.
На
25.10.2019 г. ответното дружество получило извънсъдебни претенции на М.Х.Т., Д.Х.Т.
и В.Х.Т. за определяне и изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на М.Г. – Т.. С писмо от 25.10.2019 г. застрахователят изискал
допълнителни документи, с които ищците не разполагали и към настоящия момент.
Към датата на завеждане на исковата молба не били определени, нито изплатени
обезщетения.
До
смъртта си пострадалата отглеждала М. и Д. като свои родни деца, след като
биологичната им майка починала през 2015 г. При процесното
ПТП 6-месечната В. загубила и двамата си родители. Смъртта на М.Т. причинила
болки и страдания на ищците. Малолетните деца се оказали лишени от пълноценно и
щастливо детство и от майчина опора и подкрепа. Нелепата кончина на
пострадалата оказало силно негативно влияние върху живота на ищците.
Поради
това молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
по 250 000 лева обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди, ведно
със законните лихви от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че М.Т. е управлявала
мотоциклета; евентуално - че пострадалата е знаела, че Х.Т. е управлявал
мотоциклета след употреба на алкохол и че е бил неправоспособен водач. Счита
претендираните размери на обезщетенията за прекомерни. Оспорва и че М.Т. и Д.Т.
са изградили емоционална връзка с пострадалата и са се привързали към нея, а В.Т.,
която била на шест месеца, не осъзнавала събитието и поради това не страдала от
загубата на майка си.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Исковете
се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на управляваното от Х.Ф.Т. превозно средство
и „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД.
Предпоставка
за допустимостта им е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
От справка в Информационен център на Гаранционен фонд
се установява, че към 03.09.2019 г. за управлявания от Х.Т. мотоциклет с ДК № ********
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД. Това обстоятелство е отделено като
безспорно между страните с определение от 10.08.2020 г.
Безспорно
се установява от депозираните при „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД молби, че на 25.10.2019
г. ищците са предявили претенции през застрахователното дружество за определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 03.09.2019 г.,
към които са били приложени констативен протокол за ПТП, препис извлечение от
акт за смърт, удостоверение за наследници и за определен настойник на М.Т., Д.Т.
и В.Т..
В отговор, на 31.10.2019 г. „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД е
поискал допълнителни документи, в това число банкови сметки на молителите.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищците беше да докажат наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Не се
спори и от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза се
установява, че на 03.09.2019 г. около 02.50 ч в гр. София, по дясното платно на
бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“ в посока от бул. „България“ към бул. „Цар
Борис ІІІ“ се движил мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ с ДК
№ ********, управляван от Х.Ф.Т. със скорост около 100 км/ч. Преди да достигне
до моста на бул. „Цар Борис ІІІ“ мотоциклетът навлязъл в ляв завой с критична
скорост от 107-120 км/ч. Тази скорост, както и алкохолното опиянение на Х.Т. довели
до загуба на контрол над превозното средство и на около 48 м преди моста
водачът навлязъл в десния тротоар, където реализирал удар в бордюра. Последвало
падане в отводнителния канал вдясно от тротоара. Отклонил се наляво, без да
успее да се върне в платното за движение, и продължил да се движи по стръмния
затревен скат на пътя, докато се изкачил до тротоара
на моста. При парапета на моста мотоциклетът се ударил в него и изкъртил част
от парапета. След това е продължил по тротоара, преминал е локалното платно и
се е ударили в предпазния парапет, ограждащ трамвайното трасе.
Вещото
лице инж. А. сочи като причина за настъпване на произшествието субективните
действия на водача Х.Т., който управлявал мотоциклета с висока скорост и под
влияние на алкохол.
По
технически път инж. А. не е могъл да определи кой е управлявал мотоциклета.
В
съставения по делото констативен протокол е отбелязано, че починалият Х.Ф.Т. е
бил водач на самокатастрофиралия мотоциклет. В тази
част протоколът не е оспорен от ответника и доколкото последният не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си, съдът приема, че фактите, отразени
в констативния протокол са такива, каквито са отразени в него.
Съдът
приема за осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Водачът Х.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е
контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство, каквото
задължение му вменява чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Отделно от това, той е нарушил и
забраната да превишава законоустановената скорост в населено място от 45 км/ч.
В случая скоростта е повече от два пъти над допустимата, което говори за явно
незачитане на правилата за движение по пътищата.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на
конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера
на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на допуснати на ищците свидетели се установява, че М.не е била биологична майка на М. и Д., но се е грижила за
тях като за свои родни деца. Преди Х.и М.да сключат брак през 2016 г., живели
заедно около година и половина. Били щастливо семейство, а децата се чувствали
много добре. Основните грижи за тях, включително за възпитанието им, полагала М..
Водела ги на детска градина и на разходки, подготвяла тържества за рождени дни,
Коледа и по други поводи. М.поддържала и домакинството. Ходели заедно на
почивки и разходки. М. и Д. се обръщали към М.с „мамо“ и се чувствали комфортно
в нейно присъствие.
Отношението на М.към Д. и М. не се
променило и след раждането на В., а продължила да се грижи еднакво и според
нуждите на всяко от децата.
От своя страна те й отвръщали с обич и
уважение, показвали привързаност и желание да помагат в грижите за по-малката
им сестра.
Д. и М. не присъствали на погребението на М.,
за да не се травмират допълнително. Възрастта им – на 7 г. и 8 г.,
предполагала, че осъзнават загубата. Към момента все още страдали и това се
виждало в погледа им.
Възрастта на М. и Д. към датата на трагичния инцидент
позволява на всеки от тях да осъзнае необратимата загуба, което от своя страна
води до продължителни и негативни преживявания.
Безспорно внезапната загуба на майка е
причинила на ищците неизмерима скръб. В.Т. е биологична дъщеря на М.Г. - Т. и
попада сред кръга от лица с право на обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на майка й, съгласно указанията в ППВС №
4/25.05.1961 г. относно активната материално правна легитимация на лицата с
право на този вид обезщетения. В. е сред най-близките родственици – низходяща
на починалата при ПТП на 03.09.2019 г.
Въпреки че не са биологични син и дъщеря на
пострадалата, М. и Д. са били отглеждани от нея като родни деца. Живели са в
един дом и помежду им са съществували отношения на привързаност, доверие и
взаимно уважение. С отношението, грижата и любовта си М.е спомогнала М. и Д. да
почувстват майчина обич и ласка. Успяла е да замести биологичния родител на
децата, запълвайки липсата, която в ранна детска възраст М. и Д. са претърпели.
След кончината на М.Т. те са се оказали без така необходимата им майчина обич,
грижа и съвети. Според т. 2 от ППВС № 4/61 г. и допълването му в посочената
част с ППВС № 5/1969 г., право на обезщетение има и отглежданото, но
неосиновено дете на починалия.
В детска възраст М. и Д. са принудени да се
справят с обхваналата ги тъга и липса на майчина топлина. Въпреки неимоверните
усилия, които сестрата на пострадалата и семейството й полагат за тях, ищците
ще трябва да продължат живота си без истински родители. В значителна степен
изложеното се отнася и за В.. Докато М. и Д. ще пазят скъпи спомени от живота
си с М., невръстната В. ще израсне без да познава майка си и под грижите на
близкия роднински кръг.
Предвид изложеното, отношенията на загиналата
при процесното ПТП с ищците и съобразявайки се с принципа на справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че справедливите размери на обезщетенията
са в посочените от ищците размери. Паричният еквивалент на болките и
страданията не е в състояние да отрази напълно степента на значимост на починалата
в живота на малолетните, но е единственият възможен начин да бъде частично
компенсирана липсата на М.Т..
Ответникът е направил възражения за съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпването на вредите, изразяващи се в знание, че
на 03.09.2019 г. Х.Т. управлява мотоциклета след употреба на алкохол и че е
неправоспособен водач.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност“ на делинквента).
Всяко от тези възражения съдът намира за доказани.
Видно от удостоверение на СДВР, отдел „Пътна полиция“ Х.Т.
не е притежавал необходимата правоспособност за управление на мотоциклет. За
това нарушение, както и за управление на превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта са му били наложени наказания през 2018 г. За това, че на
11.04.2018 г. е управлявал превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация над 0,8 на хиляда му е наложено наказание глоба от 1 000
лева, отнети са му 10 точки и е лишен от правоуправление за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е влязло в сила на 27.07.2018 г. Явно след няколко
месеца, на 26.09.2018 г., Х.Т. отново е бил водач на превозно средство,
нарушаващ правилата за движение по пътищата. Съставен е фиш за превишение на позволената за управление на превозно
средство скорост. Броят на нарушенията сочат на явно незачитане на разпоредбите
на ЗДвП. Механизмът на процесното ПТП го потвърждава.
Пострадалата е съжителствала с виновния водач повече
от пет години преди произшествието. При събрани доказателства за задружното и
щастливо семейство, което М.и Х.са създали, недоумение буди твърдението на
ищците, че тя не е знаела, че съпругът й не притежава правоспособност за управление
на мотоциклет. Цитираното в писмените бележки решение № 154/31.07.2018 г. по
т.д. № 1751/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. касае отношения между страни, които не се
намират в подобна близост и родствена връзка. Финансовите и морални задължения
на съпрузите, особено при взаимоотношения, каквито се установи между М.и Х.да
са се създали в годините, както и системните наказания на Т. като водач на МПС
водят до категоричен извод, че пострадалата при ПТП на 03.09.2019 г. е знаела
за риска, който поема, приемайки да бъде превозвана от неправоспособен водач.
В т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС са дадени задължителни указания, че е налице съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в превозно средство, управлявано
от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е
бил известен.
Не за първи път на датата на инцидента Х.Т. управлява
превозно средство след употреба на алкохол. Както през 2018 г., така и в
случая, концентрацията е над 0,8 на хиляда – 2,08 на хиляда.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза,
този показател говори да средна степен на алкохолно опиване се характеризира с
промени в поведението, работоспособността и интелектуалните функции на лицето.
Независимо от индивидуалната поносимост и степента на
привикване към алкохол, налице са външни видими прояви – мирис на алкохол,
нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
ориентировката координацията на движенията, понижена чувствителност на болка и
др. При степен на концентрация от 2,08 на хиляда се проявява и тежка
емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повишено реакционно
време, намалена зрителна острота и периферно зрение. Всички горепосочени
признаци са били лесно различими и могли да се разпознаят и от непознат за
лицето човек.
Това заключение съдът кредитира като обосновано и
компетентно. То е и обективно, тъй като съответства на останалия доказателствен
материал по делото. Предвид изключително близките отношения между М.и Х., за
пострадалата е било видно силното алкохолно повлияване на съпруга й. В тази
насока следва да се отчете и времето от денонощието, през което е настъпило
произшествието – около 02.50 часа на 03.09.2019 г. Ищците не опровергават
възражението на ответника, обосновавайки обективна необходимост и неотложност М.Т.
да бъде превозена от неправоспособен водач, употребил алкохол. Не сочат откъде
са идвали и каква е била дестинацията на пострадалите в късния нощен час.
Всичко това води до категоричния извод за
основателност на направеното от ответника възражение.
Като е поела предвидим и реално очакван риск и
неоправдано е игнорирала факта, че съпругът й управлява мотоциклет, каквато
способност не му е призната по законоустановения ред, и след употреба на
алкохол, това поведение на М.Т. съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие.
Като отчете обстоятелствата, при които се е
случил инцидента, както и приносът на пострадалата за вредоносния резултат от
процесното ПТП, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът определя съпричиняване в
размер на 40%. В този случай дължимите на ищците обезщетения следва да се намалят
с 40%, или те възлизат на сумите от по 150 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Според чл.
106, ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят
на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Установява
се, че в молба от 25.10.2019 г. ищците не са посочили банкова сметка, ***ята. С
писмо от 31.10.2019 г. застрахователят е изискал и други документи, чието
представяне е неотносимо към определяне и изплащане на обезщетения.
„ЗАД Д.Б.:
Ж.и з.“ АД не е определил и изплатил обезщетения и след представяне на всички
доказателства, изслушване на заключения на експертизи, включително след
представяне на доказателства за банкови сметки на ищците. Поради това, съдът
приема, че след изтичане на 15-дневният срок за произнасяне на 15.11.2019 г.,
ответникът дължи законни лихви върху сумите от 150 000 лева, считано от 16.11.2019
г. до окончателното им изплащане.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна
такса и разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 18 000 лева.
На ищците е оказана безплатна правна помощ, поради
което на адвокат Н. Николаев Д. се дължи адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете, или 14 104.80 лева.
Претенция за присъждане на разноски е направил и
ответникът. От общата стойност на разноските от 1 210 лева, на „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“
АД се дължат 484 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Х.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез своя настойник Х.В.Г., ЕГН **********
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на М.В.Г. - Т. при ПТП на 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от 16.11.2019
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 250 000 лева и за мораторни лихви за периода 25.10.2019 г. –
15.11.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Х.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез своя настойник Х.В.Г., ЕГН **********
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.В.Г. - Т. при ПТП на 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от 16.11.2019
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 250 000 лева и за мораторни лихви за периода 25.10.2019 г. –
15.11.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Х.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез своя настойник Х.В.Г., ЕГН **********
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М.В.Г.Т. при ПТП на 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от 16.11.2019
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 250 000 лева и за мораторни лихви за периода 25.10.2019 г. –
15.11.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 18 000 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв., „ЗАД Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат Н. Н. Д., с адрес ***, четвърти
полуетаж, офис № 4 адвокатско възнаграждение в размер на 14 104.80 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Х.Т., ЕГН
**********, Д.Х.Т., ЕГН ********** и В.Х.Т., ЕГН **********, всички с адрес ***,
действащи чрез настойника си Х.В.Г., ЕГН ********** да заплатят на „ЗАД Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 484 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: