Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Русе, 02.06.2023
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 176 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на З.Б.Г., чрез адв. И.,
против заповед № РД-01-870/24.03.2023 г., издадена от кмета на Община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение с оспорващата и Т.П.Т. за общински
жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, ж.к. „Дружба 3“, бл. 42, вх. 3,
ет. 1, ап. 3, състоящ се от една стая, кухня, сервизни помещения, изба, актуван
с АЧОС № 582/27.08.1996 г.
В жалбата, в съдебно заседание и в писмени
бележки, чрез процесуалния си представител, се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на заповедта поради липса на материалноправни предпоставки
за издаването й. Твърди се, че жалбоподателката не е разполагала с жилищен
имот, който да се противопоставя на възможността за ползване на общинско
жилище. Иска се отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на Община Русе,
чрез процесуалния си представител юрк. Ч., в съдебно заседание и в писмени
бележки оспорва основателността й. Иска се отхвърляне на оспорването. Прави се
възражение за прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата е допустима.
Подадена е от лице-адресат на индивидуален административен акт, който засяга
неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба съгл. чл. 147, ал. 1 АПК, а съобразно, чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите
могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат.
Актът е връчен лично на 29.03.2023 г. срещу
подпис (л. 6), жалбата е подадена на 06.04.2023 г., поради което се явява
подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 46, ал. 5, изр.
първо от ЗОС.
Със заповед № РД-01-3108/28.11.2017 г. на кмета
на община Русе (л. 28) Т.П.Т. и майка му З.Б.Г. са били пренастанени в
общинското жилище за срок от 5 години, считано от влизане в сила на заповедта
за настаняване (до 13.12.2022 г. – арг. чл. 90, ал. 1 АПК) на основание
решение на Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, прието с
протокол № 10/24.11.2017 г., точка 4, под № I-15.
На 12.01.2023 г. Т.Т. подал заявление до кмета
на общината за продължаване на наемното правоотношение и издаване на нова
заповед за настаняване като искането е било заповедта да бъде издадена на името
на майка му З.Г., поради това че Т. работи в друг град (л. 19).
На гърба на заявлението е отразено извършено
проучване от служители от ОП „Управление на общински имоти“. Като резултат от
проверката е отразено, че режийните и наем се плащат редовно. Има вписване за
дарение на недвижими имоти на името на сина (Т.) както следва: 1) – земя 506
кв. м.; 2) земя 479 кв.м., жилище 44 кв. м, второстепенна сграда – 18 кв. м.;
3) – земя – 850 кв. м., жилище – 38 кв. м.. Справката била извършена на
12.01.2023 г.
От приложената справка от АВ от същата дата (л.
24-25) е видно, че са извършени няколко сделки чрез дарение на недвижими имоти
от страна на Г., един от които е сграда „друг вид сграда за обитаване“ с площ
38 кв.м. и сграда „друг вид сграда за обитаване“ – 29 кв. м.
Приложена е и справка от служба МДТ от която е
видно, че оспорващата притежава жилище 44 кв. м. и второстепенна жилищна
постройка 18 кв.м. с документ за собственост от 24.01.2019 г., както и жилище
38 кв. м. с документ за собственост от същата дата.
По делото са приложени и копия от нотариални
актове относно осъществените сделки по дарения:
1.
Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 5, том I, рег. № 235, дело № 4/2023 от 09.01.2023 г. с вписан дарен недвижим
земеделски имот с построена в имота постройка за сезонно ползване с площ от 20
кв.м. с предназначение – друг вид сграда за обитаване.
2.
Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 6, том I, рег. № 241, дело № 5/2023 от 09.01.2023 г. с вписан дарен
недвижим земеделски имот с построена в имота сграда с площ от 38 кв.м. с
предназначение – „друг вид сграда за обитаване“.
Първият имот с постройката
от 20 кв. м. е придобит въз основа на нотариален акт на 24.01.2018 г.
Административният орган
е приел, че домакинството не отговаря на условието по чл. 3, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 6 на Общински съвет - Русе – а именно „да не са отчуждавали имоти по
т. 1 и т. 2 на: други лица през последните три години преди подаване на
заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост, при което идеалните
части са прехвърлени на съсобственик и лицето не придобива реална част от
съсобствения имот''. Сочи се, че в конкретния случай г-жа Г. дарява имоти
изцяло нейна собственост на сина си — титуляр по настанителната заповед, който
не е съсобственик на същите. Сделката се извършва след като наемното
правоотношение е изтекло и преди да бъде подадено новото заявление за издаване
на настанителна заповед, тоест не е спазен тригодишният нормативен срок, като и
даренията са направени на лице, което е няма качеството съсобственик.
Наемателите не са декларирали сделките в декларацията към заявлението си (л. 20
от делото) и по този начин са укрили действителното си имуществено положение,
което е основание за прекратяване на наемното правоотношение на осн, чл. 31,
ал. 1, т. 13 от Наредба №6 на ОбС Русе. Самото заявление за настаняване е било подадено
след изтичане на настанителния срок.
На заседанието си през месец януари 2023 г. комисията
по чл. 6 от Наредба №6 е взела решение по т. 2.1 в Протокол №2/26.01.2023 год. (л.
15 от делото) да не се продължава срокът на наемното правоотношение между
Община Русе и Т.П.Т. и майка му З.Г. за общинско жилище на адрес: ***, тъй като
домакинството не отговаря на условието по чл. 3, ал. 1, т. З от Наредба №6 на
Общински съвет — Русе, като са налице и прекратителни основания по чл. 31,
ал.1, т. 5, т. 6 и т. 13 от Наредба № 6.
За започване на производството по прекратяване
на наемното правоотношение заинтересованите лица са били уведомени с писмо с изх.
№943-1933-1/01.02.2023 г., връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на
03.02.2023 г. (л. 17-18 от делото).
В предоставения срок за допълнителни обяснения
г-жа Г. е депозирала становище с вх. № 235/10.02.2023 г. (л. 9 от делото), като
моли да бъде преразгледано решението на Комисията по чл. 6 от Наредба №3.
Според нея имотите са „земеделски по § 4 от ЗСПЗЗ и има постройки за сезонно
ползване", като тя е последвала съвета на общински служител и е дарила
същите на сина си само и единствено за да може да запази положението си на
наемател на общинското жилище. Представени са и нотариални актове, с които тя
придобива собственост върху имотите през 2019 г., и нотариалните актове, с
които се даряват земите на Т.Т..
Становището на г-жа Г. е докладвано на Комисията
по чл. 6 от Наредба №6, която на заседанието си през месец Февруари 2023 г. е
обсъдила същото и е установила, че гореописаните имоти са на стойност над 40
000лв. (четиридесет хиляди лева). Съобразявайки новопостъпилите факти Комисията
по чл. 6 от Наредба №6 е потвърдила предходното си решение.
Със сходни мотиви, както и с допълнително
изложени съображения по целта на закона, кметът на общината е прекратил наемното
правоотношение с Т.Т. и З.Б.Г. за обитавания от тях имот, определил е
едномесечен срок за доброволно освобождаване на жилището.
При
тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен материално и
териториално орган - от кмета на Община Русе, който разполага с правомощието да
прекрати наемното правоотношение съгласно чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗОС,
респ. чл. 31, ал. 2, изр. първо от Наредба № 6 по отношение на имот, частна
общинска собственост на Община Русе. Актът е издаден при условията на
заместване – в тази връзка е приложена заповед за оправомощаване на заместващия
заместник-кмет с надлежно вписани правомощия, като е представено и
доказателство за законовото отсъствие на титуляря на правомощията (л. 4-5 от
преписката).
Оспореният акт е издаден в писмена форма и има
изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС,
респ. чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6 за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища -
общинска собственост (Наредба № 6) - в него са посочени основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за освобождаване на жилището,
който е определен на един месец. Освен минимално изискуемите реквизити заповедта
съдържа и изложение на фактическите и правните основания за издаването й - чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка заповедта е и надлежно мотивирана –
съдържа самостоятелни мотиви на решаващия орган, както и мотиви, съдържащи се в
препратки към други документи от административната преписка, каквото препращане
законът допуска.
По отношение на спазване на административнопроизводствените
правила и спазването на материалния закон, както и целта на закона, съдът
намира следното:
Основните доводи в жалбата (както и в доводите
на ответника) са свързани с обстоятелството дали оспорващата е притежавала
годни за обитаване постройки, респ. налице ли са били основанията за
прекратяване на наемното правоотношение във връзка с визираните основания в чл.
3, ал. 1, т. 1-3 от Наредба № 6:
Съобразно тези текстове право да кандидатстват
за настаняване под наем в жилища, предназначени за отдаване под наем, имат
граждани и техните семейства/домакинства, които отговарят едновременно на
следните условия:
1: не притежават жилище, вила, идеални части от
такива имоти, нямат учредено в тяхна полза право на строеж или право на
ползване върху такива имоти; 2: не притежават незастроен поземлен имот,
предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или
право на строеж върху него; 3: не са отчуждавали имоти по т. 1 и т. 2 на други
лица през последните три години преди
подаването на заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост, при
коeто идеалните части са прехвърлени на съсобственик и лицето не придобива
реална част от съсобствения имот. За да прекрати наемното правоотношение АО се
е позовал на констатации, че Г. е посочила неверни обстоятелства в декларацията
си по чл. 26 от Наредба № 6, а именно, че в срока на наемното правоотношение е притежавала
имоти, което обстоятелство е противопоставимо на нуждата от предоставяне на
общинско жилище.
Видно от попълнената декларация Г. е посочила,
че не притежава жилищен имот – жилище, жилищностроителен парцел, право на
строеж, вещно право за ползване на жилище; вилен имот – вила, вилен парцел,
право на сроеж на вила, вещно право на ползване на вила или вилен имот, респ.
да е отчуждавала такива в тригодишен период от подаване на молбата за
настаняване в общинско жилище.
Съдът намира, че тези факти, твърдени от
ответника, не са безспорно доказани.
Съобр. общата уредба на чл. 170, ал. 1 от АПК административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва
да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В тази част на административния акт органът се е
позовал на направените вписвания в Агенцията по вписванията, относно дарени
недвижими имоти, в които фигурират 2 постройки „друг тип сграда за обитаване“.
Видно от представените по делото нотариални
актове, тези постройки са построени в поземлен имот със статут на земеделска
земя. На следващо място класификацията на тези постройки не позволява
автоматично да се установи дали тези обекти изпълват изискването на дефиницията
за жилищен или вилен имот. Нормативната уредба не съдържа дефиниция за „друг
тип сграда за обитаване“. Този тип постройка фигурира единствено в Класификатора
за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура
със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Индивидуалният административен акт се издава
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени (чл. 36 АПК). Административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая (чл. 7, ал. 1 АПК). Доказателствата се събират
служебно от административния орган, освен в предвидените в АПК или в специален
закон случаи (чл. 36, ал. 1 АПК). При тези налични процесуални възможности
съдът намира, че административният орган не е извършил всестранна и пълна
проверка чрез дадените от закона способи – сведения от трети лица, експертизи,
вкл. оглед, за да установи дали са налице обстоятелствата, приети от него като
настъпили. Доколкото в административната фаза на производството Г. е оспорила
тези констатации Комисията по чл. 6 е можела да ѝ указания да представи
доказателства в тази насока, но не го е сторила. Макар и да са били допуснати
нарушения в процедурата при издаване на обжалваната заповед, съдът не ги намира
за съществени, доколкото не са могли да доведат до промяна на крайния резултат,
осъществен в това производство.
Резонни са възраженията на ответника, че молбата
за продължаване на наемното правоотношение е подадена при отпаднало правно
основание.
Договорът с оспорващата и синът й е сключен за
срок от 5 години, считано от считано от влизане в сила на заповедта за
настаняване - до 13.12.2022 г.
Видно от чл. 25, ал. 1, т. 5 от условията на
самия анекс към сключения с наемателите договор наемните правоотношения се
прекратяват с изтичане на срока на настаняване, като същият анекс е подписан от
наемателя. Клаузите в анекса са алтернативни, а не кумулативни. Т.е.
правоотношението се прекратява при условията на обвързана компетентност при
наличие на някоя от изброените предпоставки. Тази правна възможност е
предвидена както с чл. 46, т. 6 от ЗОС, така и с чл. 31, ал. 1, т. 6 от наредба
№ 6.
Срокът на договора не се продължава при
наличието на мълчаливо съгласие или при други изрични договорни клаузи, като
това е видно от чл. 25, ал. 3 на договора за отдаване под наем на жилищен имот
№ 4428 – „Ако наемателят продължи ползването на жилището след прекратяване на
наемното правоотношение и въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение.“
В чл. 46, ал. 5 на ЗОС и в чл. 31, ал. 5 от
Наредба № 6 са предвидени хипотези за продължаване на наемното правоотношение.
Последната гласи, че при изтичане на срока за настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено с издаване на нова настанителна заповед
ако наемателят и членовете на неговото семейство/домакинство отговарят на
условията на чл. 3, ал. 1 от настоящата наредба и през периода на наемното
правоотношение са спазвали клаузите на подписания между тях и Община Русе
договор за отдаване под наем.
В случая очевидно обаче се касае за подаване на
молба за продължаване на наемното правоотношение преди изтичане на договора за наем и евентуалното й последващо уважаване
при определени предпоставки. Условие е наемното правоотношение да не е изтекло.
Това е видно от използването на предлога „при“ в началото на разпоредбата, вместо
„с“ или „след“. Още повече и формалната логика не позволява продължаването на срок,
който вече е изтекъл (арг. чл. 63, ал. 1 ГПК).
Доколкото изтичането на срока на договора е
самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение заповедта се
явява материално законосъобразна.
Твърденията на ответника че дарените от Г. имоти
са на висока стойност, както и че доходите на оспорващата надвишават установен
минимум са неотносими към спора, тъй като такива констатации не са обвързани
със съответните материалноправни предпоставки в издадения административен акт.
По отношение на спазването на целта на закона
при издаване на обжалвания акт се споделят мотивите, изложени в заповедта, че
приоритет при настаняването следва да се дава не тези граждани, които отговарят
на всички условия.
Следва да се има предвид, че г-жа Г. разполага с
възможността да подаде молба за вписване в картотеката на нуждаещите се от
общинско жилище на ново, самостоятелно правно основание.
Оспорването като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
Ответникът е претендирал разноски
несвоевременно, след дадения ход на устните състезания – с писмените бележки,
поради което разноски в негова полза не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на З.Б.Г. против заповед № РД-01-870/24.03.2023
г., издадена от кмета на Община Русе
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: