Определение по дело №8489/2012 на Районен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Русе, 23.10.2013г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                                            Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря       Е.Д.                                                  и с участие на прокурора                                                                              изслуша докладваното от съдията гр.дело №8489 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С определение №40/5.11.2012г. по адм. дело №368/2012г. Административен съд гр. Русе е изпратил по подсъдност на Районен съд Русе предявения иск от Б.Д.М., с който се оспорва вземането, предмет на изп. дело №20078320401428 на ЧСИ с рег. №832 на КЧСИ, като погасено по давност. Искът е предявен срещу частен съдебен изпълнител И Х.

         С определение от 29.11.2012г. на основание чл.130 ГПК съдът е върнал исковата молба на Б.Д.М., понастоящем в Затвора гр. Враца и е прекратил съдебното производството по гр. дело №8489/2012г. на Русенски районен съд поради недопустимост на иска, тъй като същият е предявен срещу лице, чуждо на правния спор.

         Определението е обжалвано с частна жалба от Б.Д.М. чрез назначения му особен представител. С определение №122/1.02.2013г. по в. ч. гр. дело №140/2013г. състав на Русенски окръжен съд е отменил определението на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на определението въззивният съд е указал да се предприемат съответните процесуални действия, визирани в чл.129, ал.2 ГПК и съдът да даде срок, в който ищецът да отстрани констатираната нередовност.

Ответникът ЧСИ И И Х е подал молба вх. №19267/8.04.2013 за конституиране като страни в процеса М М. М и Т М М, взискатели по изпълнението.

В съдебно заседание на 26.09.2013г. ищецът чрез особения си представител е изразил становище, че не желае да бъдат конституирани като ответници взискателите по изп. дело М М. М и Т М М. В изпълнение на указанията, дадени с определението от 18.03.2013г., в срок до първо съдебно заседание ищецът да поясни и допълни исковата молба, като изложи обстоятелства, обуславящи претендираното материално право, както и да конкретизира петитума на исковата молба ищецът чрез назначения му особен представител заявява, че не оспорва дължимостта на сумите по изп. лист и не оспорва издадения изп. лист. Претенцията му се основава на обстоятелството, че в периода 2004-2007г. не са извършени изпълнителни действия за събиране на вземането и двегодишният давностен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл.

Ищецът Б.Д.М. чрез назначения му особен представител твърди, че не оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист и не оспорва издадения изпълнителен лист. В периода от издаването на изпълнителния лист през 2001 г. до 2007 г. няма извършени изпълнителни действия и когато е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Х е изтекъл двегодишния давностен срок за прекратяване на изпълнителното производство, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК съдът да прекрати изпълнително дело №20078320401428 на ЧСИ Иван Хаджииванов и да обезсили издадения изпълнителен лист, въз основа на който същото е образувано, тъй като няма извършени изпълнителни действия от датата на издаване на изпълнителния лист - 2004 г. до образуване на изпълнителното дело през 2007 г.

Ответникът частен съдебен изпълбнител И И Х чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, като счита същият неоснователен. Възразява, че двегодишният срок не е изтекъл. Производството пред ДСИ е било прекратено на основание чл.330, б.”д” ГПК (отм.) през м. ноември 2006 г. Образуването на ново производство пред ЧСИ е станало година след това, в рамките на неизтекла обща давност и посочените в отговора на исковата молба вх. №12252/4.03.2013г. извършени действия са прекъсвали течащата в полза на длъжника давност и такава не е изтичала през цялото време от датата на издаване на изпълнителния лист до настоящия момент. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

         По делото са представени писмени доказателства и е приложено копие от изпълнително дело №20078320401428 на ЧСИ И Х.

         За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         Видно е от приложеното изп. дело №20078320401428 на ЧСИ И Х, че първоначално издаденият на 19.11.2002г. по НОХД №180/2001г. на Русенски окръжен съд изпълнителен лист е образуван в изп. дело №7487/2002г. на ДСИ при РРС. С протокол от 23.11.2006г. ДСИ е прекратил изп. дело на основание чл.330, ал.1, б.”д” ГПК (отм.). Съгласно Тълк. реш. №47/1965г. на ОСГК на ВС с настъпване на някое от основанията по чл.330, ал.1, б. “а”-“е” ГПК (отм.) принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение. Срокът по чл.330, ал.1, б. “д” ГПК е преклузивен, а не давностен. С прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.330, ал.1, б. “д” ГПК (отм.) се слага край само на образуваното изпълнително дело, но не се лишава взискателя от възможността, ако изпълнителният лист не е изпълнен, както в случая, взискателят отново да поиска започване на изпълнение. Поради това издаденият изпълнителен лист по НОХД №180/2001г. на РОС е образуван в изп. дело №20078320401428 на ЧСИ И Х.

Съдът не може обаче, както претендира ищецът да прекрати изпълнителното производство по изп. дело №20078320401428 на ЧСИ И Х. Компетентен да постанови прекратяване на изп. дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК/2007г. е единствено съдебният изпълнител. След като съдът няма правораздавателна власт да реши делото с оглед на заявения петитум, то производството по същото следва да бъде прекратено поради липса на абсолютната процесуална предпоставка за подведомственост на спора.

Предявеният иск по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника 200 лв разноски за адвокатско възнаграждение.

         Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №8489/2012г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Б.Д.М., понастоящем в Затвора гр. Враца, ЕГН ********** да заплати на частен съдебен изпълнител И И Х, вписан под №832 в Камарата на частните съдебни изпълнители, адрес: гр. Русе, ул. “Александровска” №44, ЕГН **********, сумата 200 лв разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                   Съдия: