РЕШЕНИЕ

София, 29.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Димитринка ИВАНОВА,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 10615 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от 05.06.2018 г. на И.Ц.Н. срещу насочване на изпълнението към недвижим имот на жалбоподателката, извършено от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.М.по изп. дело № 20177900400834, а именно – 118/424 идеални части от масивна жилищна сграда от югозападната част на вила „близнак“ с разгърната застроена площ от 424 кв.м. и идентификатор 68134.4330.66.4 с адрес – София, вилна зона „Горна баня“, ул. „*******с цена в размер на 155 000 лева.

В жалбата се твърди, че с ЧСИ е насочила изпълнението към имот, който е несеквестируем, тъй като представлява жилище на длъжника. Твърди се, че неправилно е определена несеквестируемата жилищна площ, като се сочи, че в имота живеят петима души – жалбоподателката, двете ѝ малолетни деца, баща им и майката на жалбоподателката Н.. Оспорва се извършеното в хода на изпълнителното дело заключение на вещо лице за поделяемост на имота. Излагат се доводи и че изпълнение върху недвижимия имот би било несъразмерно, тъй като за дълг от 37 482, 49 лева щяла да бъде изнесена на публична продан част от сграда на стойност 155 000 лева, или четирикратно превишение на размера на дълга. Направено е и оспорване на заключението на вещото лице. Иска се вдигане на възбраната върху описаното по-горе жилище (цялата сграда, не само идеални части) и промяна на изпълнителния способ.  Иска се и събиране на доказателства – допускане на нова експертиза за стойността на имота и допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факта къде живее длъжницата и с колко члена на семейството си.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, от насрещната страна – Д.Г.Б., чрез упълномощения ѝ представител адв. А.Д. (пълномощното е на лист 87 от изпълнителното дело). В отговора се излагат аргументи за това, че новите правила на изпълнителното производство, въведени със Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. (ЗИДГПК), не са приложими към обжалваното действие. Излага се довод, че съгласно § 78 от посочения закон започналите публични продани се довършват по досегашния ред. Твърди се, че длъжникът не може да иска повторно извършване на оценка, както е описано в жалбата му, тъй като е пропуснал преклузивния седмичен срок за това и не е внесъл дължимите се разноски. Твърди се, че длъжникът не може да обжалва и описа и оценката на жилището, тъй като към датата на започване на изпълнителните действия законът не е уреждал такова право. Излагат се и доводи, че ЧСИ е направил правилна преценка за секвестируемата част от жилищния имот на длъжницата Н., като е преценил, че същата има тричленно семейство (две деца). Твърди се, че съпругът на жалбоподателката живее в жилище на друг адрес, а освен това е продал друг свои имот. Излагат се доводи, че площта на сградата, на която е извършена оценка многократно надвишава определеното в Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Допълват се и доводи, че забраната за непропорционалност на изпълнението е неприложима към изпълнителни действия, започнали преди влизането в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86/2017 г. При условия на евентуалност се поддържа, че размерът на задължението е нараснал и вече не е налице несъответствие между размер на дълга и оценка на имуществото, върху което ще се изпълнява. Акцентира се върху твърдението, че жалбоподателката не оказва съдействие в изпълнителното производство, както и че няма друго имущество. Поради това се твърди, че предложеният начин на изпълнение чрез продан на обособима част от недвижим имот съответства на нуждите на изпълнителното производство. Сочи се, че възбрана е наложена по друго съдебно производство, което има обезпечителен характер, поради което искането за вдигането ѝ не следва да се уважава. Възразява се срещу направените в жалбата доказателствени искания. В случая, че се допусне събиране на доказателства, се моли да бъдат изискани и официални адресни справки за адресите на длъжницата Н. и роднините ѝ. Представен е и препис от обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху процесния имот. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, евентуално – отхвърлянето ѝ.

В съдебното заседание страните поддържат доводите си от частната жалба и отговора. Представят писмени бележки, като жалбоподателката Н. сочи, че стойността на необходимите работи за разделяне на имота била значителна и превишавала размера на задължението ѝ по изпълнителното дело, поради което не следва да се допуска изпълнение върху имота. Ответницата по жалбата Б. сочи, че не било доказано майката на жалбоподателката и разпитания по делото свидетел да били живеели с нея. Сочи се обаче, че имотът подлежи на подялба, дори и да се спазят условията за обособяване на част от него като жилище за петчленно семейство. Излагат се доводи, че свидетелят Х. имал свои недвижими имоти и жилищните му нужди били задоволени.

С определението си по настоящото дело от 19.09.2018 г. съдът е приел, че жалбата е частично допустима – в частта, с която се обжалва насочването на изпълнението срещу имот с адрес: София, вилна зона „Горна баня“, ул. „********.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 20177900400834 на ЧСИ Р.М.е образувано срещу И.Ц.Н. по изпълнителен лист, издаден от Апелативен съд – София на 13.04.2017 г. (на лист 3 от изпълнителното дело), по който последната е осъдена да плати сумите в размер на 25 000 лева – лихвоносно задължение, ведно със законна лихва от 14.04.2015 г. до окончателното плащане, и 1294,  09 лева – законна лихва за периода от 11.10.2014 г. до 14.04.2015 г.

Съгласно удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. № РОК17-УГ01-1113/1/ от 27.02.2017 г., издадено от администрацията на район „Овча купел“ на Столичната община (на лист 49 от изпълнителното дело) жалбоподателката има две деца, родени съответно през 2004 г. и 2007 г.

Съгласно извършена на 28.04.2017 г. справка по лице за вписвания на сделки с недвижими имоти за жалбоподателката Н. (на лист 47 – 48 от изпълнителното дело), същата е придобила и е собственик само на един недвижим имот с договор за покупка, оформен в нотариален акт № 65/03.06.2014 г., том IV, рег. № 5167, дело № 560/2014 г. на нотариус И.Н.с район на действие – Софийски районен съд (на лист 44 – 46 от изпълнителното дело), а именно: урегулиран поземлен имот (УПИ)  VIII-66 в квартал 28 по регулационния план на гр. София, местност „в.з. Горна Баня“, с площ по скица от 620, 00 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ IX-65 и УПИ VII-63, който има идентификатор 68134.4330.66, и адрес: София, в.з. „Горна баня“, ул. „********заедно с построената в същия имот масивна жилищна сграда от северозападната част на вила близнак с идентификатор 68134.4330.66.4, с обща разгърната застроена площ 424 кв.м.

Съгласно писмо с изх. № ДОК17-ДИ11-65-1/04.05.2017 г. на Столична община данъчната оценка на описания по-горе имот (вкл. сградата) е 347 945, 60 лева.

С постановление, обективирано в Протокол № 1668/29.05.2018 г. по изпълнителното дело № 20177900400834 на ЧСИ Р.М.е извършена оценка на следните две части от недвижими имоти:

– 118/424 идеални части от масивна жилищна сграда от югозападната част на вила близнак, застроена на три етажа, с обща разгърната застроена жилищна площ от 424, 00 кв.м., състояща се на първите два етажа от десет стаи, два кухненски бокса, гараж, зимна градина и две сервизни помещения и на третия етаж от три стаи, две сервизни помещения и тераса, който недвижим имот съгласно скица № 15-171866/31.05.2014г., издадена от СГКК – град София, представлява сграда с идентификатор 68134.4330.66.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК;  адрес на сградата: гр. София, район „Овча купел“, вилна зона „Горна баня“, ул. „*******разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4330.66; застроена площ 120,00 кв.м.; брой етажи: три; с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: 68134.4330.66.1, 68134.4330.66.2,

– 173,60/620 идеални части от мястото, върху което е построена посочената по-горе сграда, находящо се в гр. София, Столична община, район "Овча купел", а именно: УПИ VIII-66 в квартал 28 по регулационния план на гр. София, местност „в.з. Горна Баня“, с площ от 620, 00 кв.м. по скица представена при покупко-продажба на недвижимия имот, при съседи на имота по скица, представена при покупко-продажба на недвижимия имот: от двете страни улица, УПИ IX-65 и УПИ VII-63 от същия квартал, който недвижим имот, а съгласно скица № 15-171865/31.05.2014г., издадена от СГКК – град София, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4330.66 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Овча купел“, вилна зона „Горна баня“, ул. „********площ 626, 00 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/; номер по предходен план 1639, квартал 28, парцел VI; при съседи: 68134.4330.1623, 68134.4330.1624, 68134.4330.63, 68134.4330.64, 68134.4330.65, заедно с построената в същия имот, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

С определянето на оценка за тези два имота в размер на 155 000 лева ЧСИ е приел, че сградата може да бъде предмет на делба, като на длъжницата по изпълнителното дело И.Ц.Н. остане достатъчна жилищна площ, за да я ползва за жилище.

Съгласно заключението на извършената от вещото лице Ц. експертиза (на лист 55 – 71 от делото), която не е оспорена от страните, и която настоящият съдебен състав намира за компетентно изготвена, тъй като беше обоснована в съдебното заседание и е придружена от графичен материал, който илюстрира наблюденията на вещото лице от проведен лично от него оглед, е възможно поделянето на триетажната къща – предмет на изпълнението по два начина.

От чертежите на вещото лице (на лист 64 – 67 от делото) и от описанието на имота се установява, че същият представлява масивна жилищна сграда с луксозно изпълнение, която се разпростира на три етажа и сутерен. В сутерена се намира санитарно помещение (душ и тоалетна); стая, оборудвана за фитнес зала; стая за охрана; гараж, котелно помещение и малко складово помещение. До това ниво на сградата съществува отделен достъп до гаражната клетка, долепена от западната страна на сградата, която няма вътрешен преход към останалите помещения. За останалата част от сутерена са налични два входа – един фронтално в средата на южната стена, и един в югоизточния ъгъл, пред който е обособено малко антре. На първия етаж (партера) на сградата е обособена голяма (18, 5 кв.м.) дневна със собствен санитарен възел и зимна градина, като в западната част на жилището има обособена кухня-трапезария; помещение, което се ползва за кабинет, и тераса с външна стълба. Освен откъм последната достъп до този етаж се осъществява и от централно извито стълбище, идващо от двора откъм южната стена на сградата фронтално, което се свързва с оформено в отделна стълбищна клетка стълбище, което води към горните два етажа. На втория етаж са обособени две спални, дневна и санитарен възел, както и тераса. Санитарният възел и терасата на втория етаж се намират над санитарния възел и терасата на първия. Достъпът се осъществява от стълбището в стълбищната клетка от южната страна, като същото излиза директно в дневната без входно антре. На третия етаж са обособени входно антре; помещение за фитнес, към което има остъклена тераса откъм югозападния ъгъл; малко вътрешно антре към санитарен възел, и две спални. Достъпът се осъществява отново от единственото стълбище от южната страна. Санитарният възел се намира в северозападната част – над тези на първия и втория етаж, както и над санитарните помещения от сутерена, от което може да се направи извод, че водопроводните и канализационни инсталации в сградата са разположени в една нейна част вертикално и обслужват всички санитарни помещения.

Вещото лице е предвидило възможност за разделяне на сградата при два варианта. При първия вариант обособяването е по етажи – създава се едно жилище на първия етаж на сградата, като съществуващият кабинет се преустройва в спално помещение, а малкото складово помещение (килер) в сутерена се ползва от собствениците на това жилище. Чистата полезна площ (без тази на коридорите и другите проходи) на това първо жилище е 44, 5 кв.м. От втория и третия етаж се обособява отделно жилище с чиста жилищна площ 75, 7 кв.м., като за целта следва да се изградят две нови стълбищни площадки – на партера и първия етаж, чрез израждане на съответни преградни стени, както и да бъде извършено разделение на инсталациите (електрическа, отоплителна, водоснабдителна и канализационна) в жилището. При това положение новото стълбище, както и три помещения в сутерена стават общи части. Вещото лице определя приблизителни разходи за извършване на преустройството по този първи вариант в размер на около 12 700 лева, без цената на необходимото за реализацията му проектиране, които вещото лице оценява на около 5 000 лева.

При втория вариант обособяването на двете жилища става чрез споделяне на части от първия етаж и сутерена, като в този случай обособеното по-малко жилище от източната страна на сградата ще се състои от два етажа без топла връзка помежду си. На първия етаж се обособяват една спалня и едно помещение с общо предназначение (дневна и кухня), а в сутерена се обособява още една стая с антре и санитарен възел в антрето. Останалата част от къщата става второ жилище на три етажа, като обща част остава само котелното помещение. Разходите за делба на сградата по този проект възлизат на около 7 000 лева, както и още 2 000 лева за инвестиционно проектиране. При него се обособява по-малко жилище в източната част на първия етаж и сутерена с полезна жилищна площ от 44 кв. м. (сбор от 11,5 кв. м. площ на стая в сутерена, бивша дневна от 24 кв.м. и бивш кабинет от 12, 50 кв.м.), а по-голямото жилище, обхващащо части от първия етаж, както и целия втори и трети етаж има полезна площ от
104, 4 кв.м. (без коридорите, стълбищата и други преходи и технически помещения).

От свидетелските показания на свидетеля М.Х.се установява, че жалбоподателката живее в описаната по-горе триетажна къща с двете им общи деца, като от няколко години в къщата пребивава и майката на жалбоподателката И.Н.. Свидетелят сочи, че не е адресно регистриран в имота, към който е насочено изпълнението, но живее там с двете деца на жалбоподателката, на които той е баща. Настоящият съдебен състав няма основания да не кредитира показанията на свидетеля Х., който макар и да се намира в близки отношения с жалбоподателката разкрива факти, за които по делото са налични и други данни, а именно – такива за децата на жалбоподателката Н.. Показанията на свидетеля са напълно житейски логични, като съдът няма основание да приеме, че свидетелят се намира в положение на фактическа раздяла с майката на децата си – жалбоподателката Н.. Що се отнася до това дали и майката на последната живее на адреса, по делото няма данни, които да оборват изнесеното от свидетеля, поради което съдът го кредитира напълно. Наличието на информация в изпълнителното дело, че майката на жалбоподателката е регистрирана на друг адрес не води до извод, че същата живее там постоянно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбоподателката Н. твърди, че е насочено изпълнение към несеквестируема вещ – единственото жилище на нея и семейството ѝ. По делото няма спор, че последната не притежава други недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 444,           т. 7 ГПК жилището на длъжника е несек-вестируемо и спрямо него не може да се насочва принудително изпълнение, освен ако същото не е възможно да се обособи в два по-малки обекта, които отговарят на нормативно установените условия за жилище, при условията на чл. 39, ал. 2 ЗС –  без значителни преустройства или затруднения за ползване, по-големи от обикновените. Допълнително изискване е тези две нови по-малки жилища да съответстват на минималната жилищна площ за длъжника и членовете на неговото семейство, която не е годен обект на принудително изпълнение съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета от Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 20/26.02.2008 г.).

В случая вещото лице посочва, че е възможно обособяване на жилищната площ в сградата, спрямо която е насочено изпълнение, в две по-малки жилища, съобразно описаните по-горе във фактическата част на мотивите два варианта. Настоящият съдебен състав приема, че вторият представен от вещото лице вариант за делба не отговаря на изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като е свързан със значителни неудобства за обитателите на обособеното по-малко жилище в източната част на имота – те биха били принудени да ползват санитарното помещение, определено им от вещото лице, едва след като излязат извън сградата. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 102/19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г.,
I ГО, законът приема, че неудобства, по-големи от обикновените, при които не се допуска делба на сграда, са такива, които не съответстват на жизнения стандарт за даденото време. В началото на 21. век жизненият стандарт в България предполага възможност за достъп до санитарно помещение от вътрешността на жилището, поради което при втория предложен от вещото лице вариант за поделянето му не се спазени законовите изисквания за това. Следователно разделяне на сградата, към която е насочено изпълнението, по предлагания от вещото лице втори проект (с едно жилище в част от първия етаж и част от сутерена) е недопустимо от закона.

Жалбоподателката Н. възразява и срещу предложения първи проект за разделяне. Излагат се доводи, че същият бил свързан със значителни преустройства, като в писмените си бележки жалбоподателката посочва, че тези преустройства биха имали стойност по-висока от тази на размера на задължението ѝ по изпълнителното дело. Съдът приема заключението на вещото лице, че ориентировъчната стойност на необходимите преустройства е около 18 000 лева. Твърденията на жалбоподателката Н., че преустройствата щели да бъдат на по-висока стойност, защото било необходимо луксозно изпълнение, не са подкрепени от закона – чл. 39, ал. 2 ЗС допуска разделяне на една сграда на няколко отделни обекта при наличие на възможност да се обособят без значителни преустройства по обособяването. Обособяването на отделни жилища или други обекти в сградите става чрез изграждане на стени, като законът не поставя изисквания за изпълнението на тези стени, стига то да е поне от средно качество (по аргумент от чл. 64 ЗЗД). Следователно състоянието на сградата към момента не следва да определя оценката на преустройствата и това дали същите са „значителни“ по смисъла на закона.

Съгласно практиката на ВКС (цитираното по-горе Решение № 102/19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г., I ГО) преценката за „значителност“ на преустройствата се извършва конкретно за всеки отделен случай на преценка дали е възможна подялбата ѝ. Значителни преустройства са налице при промяна на функциите на обекта или на отделни негови части, при необходимост от изграждане на технически трудни за изпълнение инсталации, или при нужда от използване на специална техника. В случая не се установяват такива пречки – вещото лице сочи, че е необходимо единствено обособяване на отделни водомери и електромери (което предвид необходимостта от само едно разделяне на вертикалните водопроводни щрангове и инсталацията на цял етаж от сградата не представлява техническа трудност), и изграждането на две преградни стени с поставяне на врати на всяка от тях. Това не са технически дейности, които са необичайни или прекомерно сложни. Общата стойност на ремонта от 18 000 лева не е и значителна част от цената на сградата, която има данъчна оценка над 347 000 лева, т.е. стойността на всички строителни работи е около пет на сто от цената на сградата. С оглед на изложеното предлаганото от вещото лице Ц. преустройство не представлява „значително“ такова по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС.

По възражението на жалбоподателката Н., че преустройството би се съизмерило с размера на дълга, настоящият съдебен състав намира, че същото няма отношение към предмета на съдебен контрол по настоящото дело. Принцип на договорното право е, че задълженията следва да се изпълняват, а съгласно чл. 133 ЗЗД кредиторът може да насочи изпълнението върху всеки обект на имуществото на длъжника (освен несеквестируемото такова), за да се удовлетвори. Когато длъжникът няма друго имущество, от което може да настъпи удовлетворение, съдебният изпълнител следва да реализира чрез продан наличните активи. При това положение е възможно разходите по изпълнението да са сравними с размера на дълга, но ако не се извършат съответните действия, то изпълнение може и никога да не настъпи. Поради това и пропорционалността на изпълнението не подлежи пряко на съдебен контрол, а води единствено до отговорност на съдебния изпълнител (чл. 442а ГПК). В случая по делото жалбоподателката Н. не е предложила насочване на изпълнението към друг обект от своето имущество на по-малка стойност (възможност, предвидена изрично в разпоредбата на чл. 443 ГПК), като всички останали изпълнителни способи по делото не са довели до събиране дори на част от дълга.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че ако насочването на изпълнение към недвижим имот не е явно неоправдано и несъразмерно (а в случая не е така, доколкото имаме вземане на стойност над 25 000 лева – сума, която по принцип се съизмерява с обичайната цена на недвижимите имоти, и за която не съществува предложен по делото друг начин, по който да бъде събрана), размерът на вземането няма да има отношение към въпроса дали евентуалното преустройство на жилищна сграда е „значително“ по смисъла на закона. От значение е единствено съотношението между цената на преустройството и пазарната стойност на цялата сграда.

Поради това настоящият съдебен състав няма основания да приеме, че сградата, срещу която е насочено изпълнение, не може да бъде поделена по първия предложен от вещото лице Ц. вариант (едно жилище на целия първи етаж с изключение на стълбищна площадка, която следва да се обособи, заедно с едно сутеренно помещение, и второ жилище, заемащо по-голямата част от сутерена, както и целият втори и трети етаж).

Следва да се прецени и дали е налице второто условие, при което е допустимо изпълнение върху част от единственото жилище на длъжника – дали площта на оставащата част от това жилище, която няма да е предмет на публична продан, отговаря на жилищните нужди на длъжника и семейството му според цитираната по-горе наредба на Министерския съвет.

За да извърши такава преценка съдът следва да отговори на първо място на въпроса от колко члена се състои семейството на жалбоподателката Н.. В ГПК не се съдържа дефиниция на понятието „семейство“, а различните закони боравят с различни легални дефиниции за определяне на това понятие. Следователно за целите на определяне на жилищните нужди на длъжника и близките му (чл. 444, т. 7 ГПК) понятието „семейство“ следва да се тълкува в обичайния си смисъл
(по аргумент от чл. 9 ЗНА), т.е. като общност от лица, които се намират помежду си в родствени и брачни връзки.

Такива не са налице между жалбоподателката Н. и свидетелят Х., който сам признава, че живее с последната, но няма граждански брак. Липсата на такъв брак следва да разграничава отношенията между посочените по-горе две лица и понятието „семейство“, като за подобни случаи на фактическо съжителство законът борави с понятието „домакинство“. Последното е общност от хора в близки връзки, които имат общ дом и се издържат взаимно, но тази общност се различава от семейството именно по липсата на връзки на родство или брак между членовете си. В случая наличието на фактическа връзка, наподобяваща брачната, не следва да се взема предвид, тъй като закрилата на семейството, предвидена в чл. 444, т. 7 ГПК има за цел основно да защити семейството и като имуществена общност. Извод, че целта на закона е такава може да се направи и от обстоятелството, че § 1 от Семейния кодекс изрично предвижда понятието „семейно жилище“ като обичайният дом на съпрузите и техните деца. С оглед на изложеното следва да се приеме, че именно наличието на брачна връзка определя закрилата на едно лице, което съжителства с длъжника, като член от неговото семейство за целите на определяне на жилищната му площ. Още един аргумент в този смисъл е, че при фактическо съжителство на съпружески начала на двама души, ако това съжителство се разпадне, помежду им няма да възникне право за ползване на някакво жилище, докато ситуацията при бившите съпрузи е различна, както вече беше посочено.

Следователно между жалбоподателката Н. и свидетелят Х. не съществуват семейни връзки  по смисъла на разпоредбите, гарантиращи ползване на жилищна площ от семейството (чл. 444, т. 7 ГПК). За членове на семейството на жалбоподателката следва да се приемат нейните ненавършили пълнолетие деца, а евентуално – и нейната майка.

По въпроса дали майката е член на семейството по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, съдът не намира за необходимо да се произнася, тъй като в случая е без значение дали семейството на жалбоподателката Н. е тричленно или четиричленно за определяне на жилищната площ.

Това е така, доколкото при определения от съда като възможен за изпълнение вариант за делба на сградата, към която е насочено изпълнение, се обособява като посочен от вещото лице дял „Б“ жилище с полезна жилищна площ (чиста площ само на помещенията за живеене според § 1, т. 1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство) от 71, 10 кв. м. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от цитираната наредба тази площ е достатъчна за ползване както от тричленно, така и от четиричленно семейство. Поради това липсват пречки за насочване на изпълнението към част от описаната по-горе триетажна сграда.

Следователно частната жалба следва да се уважи частично – да се отмени насочването на изпълнението към втория и третия етаж от процесния имот, както и към следните помещения в сутерена – санитарен възел (душ и тоалетна), фитнес, стая за пазача в североизточния ъгъл на сградата, както и входно антре и две складови помещения в югоизточния ъгъл на сградата (площ по т. 1 – 2 – 3 – 8 – 7 – 14 – 13 – 12 – 11 – 1 от скицата на вещото лице Ц., приложена на лист 64 от делото). Жалбата следва да бъде уважена в тази част, тъй като ЧСИМ.е насочила изпълнението към идеални части от сградата, които към момента не са обособени реално и следва да останат в имуществото на длъжника. При това положение описаните от ЧСИ идеални части, към които се насочва изпълнение, засягат и описаните несеквестируеми части от сградата, а съгласно чл. 444, т. 7 ГПК принудително изпълнение може да се насочи към онези части от един жилищен имот, които могат да бъдат обособени, и надвишават несеквестируемата площ. Следователно действията на ЧСИ, с които изпълнението се насочва върху онези идеални части от сградата, които съвпадат с реалните й части, за които съдът приема, че са несеквестируеми, следва да се отменят. Така в изпълнение на закона ще се обезпечи защитата на реално обособено жилище на жалбоподателката, което да служи на нея и на семейството й.

По разноските: При този изход на спора право на разноски има само ответната страна по жалбата, тъй като макар и същата да е уважена частично, съдът допуска изпълнение върху недвижимия имот, а само уточнява кои негови части са несеквестируеми – взискателката в изпълнителното производство Д.Г.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Същата е направила искане за присъждане на такива разноски. Доказани са разноски в размер на  500 лева, уговорени в договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г. (на лист 45 от делото), който съдържа и разписка за заплащане на същата сума в брой. Разноските следва да се присъдят на ответницата по жалбата Б. в пълен размер. Направеното от жалбоподателката Н. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, доколкото делото показва известна фактическа сложност, по същото е била назначена техническа експертиза, на която страните са задавали въпроси. С оглед на това обстоятелство настоящият съдебен състав не намира основание да намалява посочения по-горе определен хонорар по делото.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК решението по настоящото дело е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 10691/05.06.2018 г. на длъжницата И.Ц.Н. насочването на изпълнителни действия по изпълнително дело № 20177900400834 на частен съдебен изпълнител Р.М.към идеални части от  масивна жилищна сграда от югозападната част на вила „близнак“ с разгърната застроена площ от 424 кв.м. с идентификатор 68134.4330.66.4, и адрес – София, район „Овча Купел“, вилна зона „Горна баня“, ул. „*******които съответстват на втория и третия етаж от същата (съгласно скиците на вещото лице Ц. на тези етаж, и от сградата на лист 66 и 67  от делото, които представляват неразделна част от настоящото решение), както и следните помещения в сутерена на сградата: санитарен възел (душ и тоалетна), фитнес, стая за пазача в североизточния ъгъл на сградата, както и входно антре и две складови помещения в югоизточния ъгъл на сградата (площ с контур по т. 1 – 2 – 3 – 8 – 7 – 14 – 13 – 12 – 11 – 1 от скицата на вещото лице Ц. на сутерена на сградата, приложена на лист 64 от делото, която представлява неразделна част от настоящото решение).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 10691/05.06.2018 г. на длъжницата И.Ц.Н. в останалата ѝ част, с която  се иска отмяна на извършените по изпълнително дело № 20177900400834 на частен съдебен изпълнител Р.М.действия, с които изпълнението е насочено към идеалните части от масивна жилищна сграда от югозападната част на вила „близнак“ с разгърната застроена площ от 424 кв.м. с идентификатор 68134.4330.66.4, и адрес – София, вилна зона „Горна баня“, ул. „*******които съответстват на следните части от сградата: първия етаж с изключение на стълбищна площадка, която следва да се обособи за достъп до горните етажи (очертана с контур по т.  1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 6 – 1 от скицата на вещото лице Ц. на първия етаж на сградата, приложена на лист 65 от делото, която представлява неразделна част от настоящото решение), намиращия се в сутерена на сградата килер срещу стълбището (очертан с контур по т.  1 – 2 – 3 – 4 – 1 от скицата на вещото лице Ц., приложена на лист 64 от делото, която представлява неразделна част от настоящото решение), прилежащия към сградата гараж, както и на останалите общите части в сградата – стълбища, входно антре и котелно помещение в сутерена.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Ц.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в.з. „*******, да плати на Д.Г.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, „*******“, бл. *******1, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Р.М.за сведение.

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.