Определение по дело №41/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 68
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200500041
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       68                            17.01.2020 год.                               гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На седемнадесети януари                                                        2020 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:                       ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                 ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 41/2020 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК  въз основа на жалба рег.№ 25833/13.12.2019 год.,подадена от С.И.А., ЕГН **********,***,чрез пълномощника си адв.М. В.  срещу определение № 3474/04.12.2019 год. по  ч.гр.дело № 02489/2019 год.   на ДРС ,с което е обезсилена  заповед №  1374 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2019 год. ,издадена по ч.гр.дело № 02489/2019г. по описа на ДРС и е прекратено производството по делото.

С доводи за нищожност,недопустимост и неправилност на обжалваното определение се настоява да бъде прогласена нищожността му,респ. да бъде обезсилено,респ.отменено.Посочено е ,че след като частния жалбоподател е бил уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение,в указания от съда срок е предявил иск и е представил за това доказателства.

Ответника по частната жалба Е.И.С., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден отговор рег.№ 418/08.01.2020 год.С представената искова молба бил заявен осъдителен ,а не установителен иск за сумите,предмет на заповедта за изпълнение,т.е. не било изпълнено изискването на чл. 415 ал.3 от ГПК.В заповедното производство заявителят по заповедта  не разполагал с възможност за избор на търсената защита на вземането си е след като предявения иск не бил този,който ГПК изисква,заповедта за изпълнение подлежала на обезсилване.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е съобщено на дата 06.12.2020 год.,частна жалба рег.№ 25833/13.12.2019 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

На адв.М. В. ,като пълномощник на частния жалбоподател е било връчено на  дата 17.09.2019 год.,разпореждане от 16.09.2019 год. по    ч.гр.дело № 02489/2019 год.   на ДРС.Заявителят в заповедното производство е бил уведомен,че от длъжника е било подадено възражение вх.№ 17045/26.08.2019 год. срещу заповед №  1374 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2019 год. и му е указано да предяви иска за вземанията си в едномесечен срок,както и в същия  срок да представи доказателства за горното.

С молба рег.№ 20764/16.10.2019 год.,заявителят е депозирал искова молба рег.20763/16.10.2019 год.Със същата е предявен осъдителен иск  срещу длъжника с цена от 7 649.20 лв. На л.4 от исковата молба е отправено особено искане,производството по иска да бъде спряно,поради неизвестното за ищеца  поведение на ответната страна по  ч.гр.дело № 02489/2019 год.   на ДРС,по което към настоящия момент не била връчена на длъжника заповед №  1374 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2019 год.

Нормата на чл. 415 от ГПК е императивна и не предоставя на кредитора право на избор на средствата за защита. Кредиторът е длъжен в случая съгласно  чл. 415 ал. 3 пр. 1 ,във връзка с чл.415 ал.1 т.1  от ГПК да предяви установителни искове за вземанията-предмет на издадената заповед за изпълнение. При уважаване на горните установителни искове с влязло в сила решение заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея съдът ще издаде изпълнителен лист  чл. 416 от ГПК.

Предявяването на осъдителен иск е допустимо само в хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 415 ал. 3 пр.2  от ГПК, какъвто настоящия случай не е.

Предявеният от частния жалбоподател с искова молба рег.20763/16.10.2019 год. иск  не само,че не е установителен,а  осъдителен,но в исковата молба се съдържа изрично позоваване,че  не е този,който следва да бъде предявен след подадено в заповедното производство възражение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че предявената частна жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3474/04.12.2019 год. по  ч.гр.дело № 02489/2019 год.   на ДРС.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                        2.