Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 810 29.06.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 1884 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Бургаския окръжен съд е сезиран с жалба вх.№2942/3.09.2019г.
по описа на ЧСИ Трифон Димитров, подадена от П.И.С., чрез адв.Йордан Костов,
против разпределение от 30.08.2019г. по изпълнително дело №20168010400053 на
ЧСИ Трифон Димитров.
Сочи се, че с обжалвания акт е извършено
разпределението на суми, получени вследствие публични продажби на два недвижими
имота, собственост на длъжника Х.И.И.- апартамент №34, представляващ СОС с
идентификатор 51500.507.532.1.34 по КККР на гр.Несебър и апартамент №62,
представляващ СОС с идентификатор 51500.507.532.1.62 по КККР на гр.Несебър.
Изложени са съображения, че разпределението е
неправилно.
Сочи, че според разпоредбата на чл.495, ал.1 от ГПК
взискателят, обявен за купувач на имот е длъжен в едноседмичен срок от
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части
от вземанията на другите взискатели, или сумата , с която цената надминава
неговото вземане, когато няма други взискатели. В протокола за процесното
разпределение ЧСИ постановил жалбоподателя да заплати на другия присъединен
взискател „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 94625,13 лв., с която се
погасявали всички разноски и част от лихвите по вземането на банката. Признава,
че действително част от вземането на банката е привилегировано, предвид
учредената договорна ипотека в полза на банката- така чл.136, т.3 от ЗЗД.
Изтъква обаче, че съгласно чл.174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо
от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е
извършено вписването. При вписано лихвоносно вземане, ипотеката обезпечавала и
лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването на призовка
за доброволно изпълнение, за текущата година и за всички следващи до деня на
продажбата на имота. Счита, че в процесния казус с право на привилегия се
ползват само вземанията за лихви, касаещи периода от две години, предшестващи
връчването на ПДИ на длъжника Х.И. по изпълнително дело №20148150400262 на ЧСИ
Татяна Кирилова. В протокола за разпределение било посочено, че се погасяват
изцяло следните лихви в полза на ПИБ АД: договорна лихва- 25740,82 лв.; законна
лихва върху главницата- 45467,86 лв. за периода от 12.04.2014г. и мораторна
лихва- 4856,88 лв. Не ставало ясно за
какъв период са изчислени договорната и мораторната лихви, поради което не
можело да се установи дали целите или част от тези вземания представляват
привилегировани вземания по смисъла на чл.136, т.3 от ЗЗД. Не било ясно също и
дали мораторната и законната лихви не се припокриват изцяло или частично като
период на изчисление. В тази насока били доводите в решение по гр.д.№695/2017г.
на ОС- Бургас. Затова намира, че неправилно са приети за привилегировани
вземания на ПИБ АД тези за договорната и законната лихва, посочени по-горе.
Следващото оплакване касае вземането на банката за
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1170 лв., което също е
счетено за привилегировано. Намира, че същото не е било предмет на предходните
разпределения, от което следвало, че е новопредявено, поради което не се
ползвало с право на привилегия, а следвало да бъде удовлетворено като
хирографарно по реда на чл.137 ЗЗД.
На трето място са развити съображения, че ЧСИ
неправилно е извършил общо разпределение на сумата, получена от продажбата на
двата имота- 102 000 лв. Понеже публичната продан касаела два отделни имота, с
обявена отделна начална цена, жалбоподателят направил отделни наддавателни
предложения и ЧСИ го е обявил за купувач на всеки отделен имот за определена
цена. Счита, че за всеки изпълнителен способ следвало да се извърши отделно
разпределение, което било от значение в хипотезата на чл.493, т.2 ГПК и чл.494,
ал.2 ГПК. С общото разпределение на сумата обявеният за купувач бил лишен от
възможността да заяви дали желае да му се възложи само един от имотите и
конкретно кой от тях. Възможно било за всеки един от имотите да съществува
отделна привилегия, свързана с публични задължения, неплащане на данъци или
разноски по водене на други съдебни спорове, посочени в чл.136 ЗЗД, с което
било възможно да се разместят редовете за предпочтително удовлетворение на
някои вземания на кредиторите или на самите тях. Така и обявеният за купувач нямало
да бъде принуден да заплати предложената цена като цяло и да получи всички
имоти, за които участвал в проданта. Респективно- неплащането на част от цената
в законния срок нямало да повлече отмяна на публичната продан за тези имоти, за
които цената била платена. В този смисъл било разрешението, дадено с решението
по гр.д.№301/2017г. на БОС, във връзка с обжалване на разпределението,
извършено от друг ЧСИ вследствие продажбата на същите имоти. Моли
разпределението да бъде отменено, а ЧСИ Димитров да бъде осъден да заплати
разноските на жалбоподателя.
Останалите взискатели- Е.Л.Б., „Сън пропарти“ ЕООД, „Първа инвестиционна
банка“ АД, както и длъжникът Х.И.И., не са представили становище по жалбата.
ЧСИ Трифон Димитров е представил препис от
изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваните действия /обективирани
в “Становище“/, в които същият сочи, че жалбата е неоснователна, като е изложил
подробни доводи, включително, че разпределението е извършено след като
предходното е било отменено от БОС, понеже частта на съпругата на длъжника не
била разпределена, като новото разпределение било извършено при спазване
указанията на съда.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №20168010400053 по описа на ЧСИ Трифон
Димитров е образувано по искане на взискателя Е.Л.Б. въз основа на изпълнителен
лист №853 от 17.02.2016г., издаден по ч.гр.д.№989/2016г. на РС- Плевен, с което
длъжникът Х.И.И. е осъден да заплати на Б. сумата от 55000 лв. главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2016г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1100 лв. деловодни
разноски за държавна такса. Взискателят е поискал да бъде наложена възбрана,
извършен опис и публична продажба на процесните два апартамента.
Изпълнителното дело е било спряно по искане на
взискателя Е.Б..
С постановление от 11.08.2016г. /л.154/ на основание
чл.456, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е присъединена като взискател П.И.С.
/сега жалбоподател/. Съгласно приложеното удостоверение от ЧСИ Божилова
/л.152/, задълженията на длъжника И. към взискателя С. към 10.08.2016г.
възлизали на 21663,23 лв. главница, 5240,54 лв.- законна лихва за периода от
1.11.2016г. до 10.08.2016г. и 2630,75 лв.- неолихвяеми суми.
По искане на „Сън Пропарти“ ЕООД /л.139 от ИД/, с
постановление от 26.08.2016г. и на основание чл.456, ал.1 ГПК и „Сън Пропарти“
ЕООД е присъединен като взискател по делото единствено спрямо длъжника Х.И. за
следните суми: 23400 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 7.06.2016г. до изплащането на вземането, както и деловодни разноски
в размер на 468 лв. /държавна такса/, за които е издаден изпълнителен лист
№3754 от 4.07.2016г. по ч.гр.д.№4163/2016г. на РС- Плевен.
Изпълнителното дело е възобновено по искане на
първоначалния взискател с дата 18.10.2016г.
На 7 ноември 2016г. изпълнителното дело е спряно с
постановление на ЧСИ Димитров, поради това, че двата процесни имота са били
предмет на публична продажба по изпълнителното дело на ЧСИ Ивелина Божилова,
както и по искане на взискателя П.С..
На 8.11.2016г. е постъпила молба от „ПИБ“ АД за
присъединяването ѝ като взискател и ипотекарен кредитор по делото на
основание чл.456 ГПК. Приложено е удостоверение от ЧСИ Татяна Кирилова /л.208
от ИД/, съгласно което за задълженията на длъжника към банката, за които е
образувано изп.д.№262/14г. на същия ЧСИ е издаден изпълнителен лист от
20.02.2014г. по ч.гр.д.№681/2014г. на РС-Плевен. Според удостоверението тези
задълженията са : главница в размер 80769,49
лв.; ведно със законната лихва върху
главницата, сумата от 25740,82 лв.-
договорна лихва, 4856,88 лв. -
мораторна лихва, както и разноски по делото- 2227,34 лв.- държавна такса и 1564
лв. адвокатско възнаграждение, 1170
лв.- юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, 114 лв. разноски
за образуване на изпълнителното дело, 135 лв.- допълнителни разноски и 7177,67
лв.- такси по чл.26 от ТТР ЗЧСИ с включен ДДС.
Видно от нотариален акт №123, т.ХХХI, рег.№ 17343, д.№5818/2006г. на нотариус
Стоян Ангелов /л.627 и сл./, вземането на „ПИБ“ АД по договор за банков кредит №25
КР-АА-4797/6.12.2006г. в размер на 85000 лв., ведно с договорна и наказателна
лихва, съгласно посоченото в нотариалния акт, ведно с лихвите и разноските, е
обезпечено с договорна ипотека върху
собствените на длъжника и неговата съпруга Евелина Илиева два недвижими имота,
сумата от чиято публична продажба е предмет на процесното разпределение.
С постановление от 10.11.2016г. „ПИБ“ АД е присъединена като взискател по
настоящото изпълнително дело.
Вписването на ипотеката е подновено на 23.11.2016г.
/л.629/.
Спирането на изпълнителното дело е отменено с решение
№1238 от 20.12.2016г. по в.гр.д.№1977/16г. на ОС-Бургас.
На 17.02.2017г. е съставен протокол за извършената
публична продан /л.459/ на апартамент №34, с който за негов купувач е обявен
взискателя Е.Б. за цена 150000 лв.
На същата дата е съставен протокол за извършената
публична продан на апартамент №62 /л.409/, с който за негов купувач е обявен
взискателя Е.Б. за цена 152000 лв. Последният се е отказал от наддавателните си
предложения по двете публични продажби, поради което на 1.03.2017г. до П.С. е
изпратено съобщение от ЧСИ Трифон Димитров, че същата е обявена за купувач на
първия апартамент- №34, за сумата от 51000 лв., както и на втория- №62, за
сумата от 51000 лв.
На 16.03.2017г. е извършено разпределение на общата
предложена от П.С. сума за двата апартамента- 102 000 лв. /л.499 и сл./. Това
разпределение е обжалвано от П.С. с оплаквания за неяснота на включената в
разпределението сума от 25740,82 лв., обозначена като неолихвяемо вземане; за
незаконосъобразно включване като привилегировано на вземането за разноски в
размер на 1170 лв. адвокатско възнаграждение по изп.д.№262/14г. на ЧСИ Татяна
Кирилова, както и за неправилно определена такса по чл.26 от ТТР ЗЧСИ, както и
за незаконосъобразно вменено задължение на жалбоподателката да плати на себе си
сумата от 84 лв.
С решение №596 от 12.07.2017г. по гр.д.№695/17г. на
БОС разпределението е отменено и делото е върнато за изготвяне на ново разпределение
съобразно мотивите на съда.
На 9.11.2017г. е извършено второ разпределение на
общата предложена от П.С. сума за двата апартамента- 102 000 лв. /л.550/ и сл..
Същото отново е обжалвано от П.С. и е отменено с решение №470 от 12.06.2018г.
по гр.д.№101/2018г. на БОС.
Трето разпределение е извършено с протокол от
14.12.2018г. /л.619 и сл./. Същото е обжалвано от „ПИБ“ АД по съображения, че
за съпругата на длъжника, която е ипотекарен длъжник на банката, са заделени
суми от продажната цена на двата апартамента. Втора жалба е подадена отново от П.С.,
като едно от оплакванията ѝ е за това, че е извършено общо разпределение
на продажната цена, предложена за двата апартамента.
Третото разпределение е отменено по жалбата на банката
с решение №209 от 18.03.2019г. по в.гр.д.№219/19г. на БОС, като на ЧСИ Димитров
са дадени указания да включи в разпределението между взискателите цялата сума,
постъпила от продажбата на имотите. Със същото съдебно решение жалбата на П.С.
е оставена без уважение.
Обжалваното пред настоящата инстанция
разпределение е обективирано в протокол от 30.08.2019г. Същото е изготвено на
основание чл.495 ГПК, тъй като купувач на двата имота е присъединения
взискател- сега жалбоподател- П.С.. Безспорно е, че с него е извършено общо разпределение на продажната
цена от двата апартамента- 102000 лв.
В т. II- VI от разпределението ясно и изчерпателно са посочени
взискателя и всички присъединени кредитори, както и техните вземания спрямо
длъжника по вид и размер, както и привилегиите, с които се ползват същите /ако
има такива- т.VI/. В раздел VII са отразени непогасените вземания, а в раздел VIII от разпределението са посочени сумите, които
жалбоподателят следва да изплати на отделните кредитори след разпределението:
- 4807,56 лв. на ЧСИ Трифон Димитров, представляваща
такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ;
- 94625,13 лв.- на взискателя „ПИБ“ АД;
- 1039,06 лв.- на Община Несебър;
- 1528,25 лв.- на взискателя Е.Л.Б..
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следните правни изводи:
Производството е по реда на чл.463 ГПК във връзка с
чл.495 ГПК.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Неоснователно
е първото оплакване в жалбата, че не
било ясно дали част от вземанията за договорна и мораторна лихва на „ПИБ“ АД,
посочени в разпределението, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Вярно е, че в раздел VI, т.3 от разпределението не са посочени периодите, за
които са начислени вземанията на банката за неолихвяемо вземане в размер на
25740,82 лв. /което съответства по размер на вземането за договорна лихва,
описано в удостоверението на ЧСИ Кирилова, с което банката е присъединена като
взискател по настоящото дело/, както и за сумата от 4856,88 лв., представляващо
мораторна лихва според същото удостоверение, което е отразено и в
разпределението. Това е така, понеже периодът, за който са начислени тези
вземания не е отразен и в удостоверението на ЧСИ Кирилова, а банката не e представила копие от изпълнителното основание
/изпълнителния лист/, въз основа на което е образувано изп.д.№262/2014г. на ЧСИ
Кирилова. Това обаче не води до неяснота относно наличието или липсата на
привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД за тези вземания на банката. Съгласно
разпоредбата на чл.136, ал.4 ЗЗД правото на предпочтително удовлетворение
обхваща присъдените лихви, а в случая това са
именно оспорените две вземания на банката, които са присъдени по
ч.гр.д.№681/14г. на РС- Плевен/. Очевидно е, предвид обстоятелството, че върху
главницата е присъдена отделно законната лихва, че процесната мораторна лихва
включва изтеклата законна лихва върху главницата в периода от падежа на
задължението до образуването на ч.гр.д.№681/14г. на РС- Плевен, поради което и
мораторната лихва е включена в изпълнителния лист, т.е. има характер на
„присъдена“ по смисъла на чл.136, ал.4 ЗЗД.
По тази причина неоснователно
е и второто оплакване- че било неясно дали начислената от ЧСИ Димитров
законна лихва не се припокрива по период с мораторната лихва. Ако
жалбоподателят оспорва част от вземането на „ПИБ“ АД за мораторна и/ или
законна лихва, същият разполага с иска по чл.464, ал.1 от ГПК. В настоящото
производство по обжалване на разпределението не може да бъде разглеждан подобен
спор.
Ето защо съдът приема, че ЧСИ Димитров правилно и
законосъобразно е включил вземанията на „ПИБ“ АД за договорна лихва в размер на 25740,82 лв. и за
мораторна лихва в размер на 4856,88 лв. сред вземанията, които се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, предвид учредената в полза на банката
ипотека от 2006г., която е своевременно подновена през 2016г.
Неоснователно
е и третото оплакване на жалбоподателя
/в жалбата под №2/, а именно- че неправилно е прието за привилегировано и
вземането на банката за сумата от 1170 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Невярно е твърдението, че се касае за новопредявено
вземане, което не е било предмет на предходните разпределения. Това вземане е
посочено още в удостоверението за присъединяване на банката като взискател по
изпълнително дело №53/16г. на ЧСИ Димитров, но там фигурира като юрисконсултско
възнаграждение. В първото разпределение /от 16.3.2017г./ същото фигурира на ред
пети от таблицата на погасените вземания /л.499/ като разноски по изпълнително
дело, адвокатско възнаграждение. Във второто разпределение /от 9.11.2017г./
това вземане е отразено на ред втори от таблицата за дължимия остатък след
разпределението към взискателя „ПИБ“ АД
/л.553/. В третото разпределение /от 4.12.2018г./ това вземане е
отразено на ред 7 от таблицата за вземанията на „ПИБ“ АД /л.620/, но не е
включено сред вземанията, които се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД и съответно се погасяват с разпределението /раздел VI т.3- л.622-623/. Затова същото е включено в раздел VII , т.5 /л.624/ като остатъчно вземане на банката,
което не се погасява с разпределението.
В процесното, четвърто по ред разпределение, сумата
1170 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
изп.д.№262/14г. на ЧСИ Кирилова, е включена в раздел II, на ред 7 от таблицата на вземанията на банката
/л.712/, както и на ред 5 в таблицата от раздел VI, т.3, касаеща погасените с привилегията по чл.136,
т.3 ЗЗД вземания на банката. Изводът на ЧСИ, че това вземане се ползва с
посочената привилегия е правилен, видно от чл.174 ЗЗД, последно изречение-
ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и
подновяването ѝ, съдебните разноски и
разноските по изпълнението.
Неправилно е
и последното оплакване в жалбата.
Безспорно е, че ЧСИ за четвърти пореден път е извършил
общо разпределение на предложената от жалбоподателя продажна цена за двата
апартамента, макар че за всеки от тях е извършено отделно наддаване и е била
определена отделна начална цена. Безспорно е и, че жалбоподателят не е отправил
искане към ЧСИ за извършване на отделно разпределение за всеки от
апартаментите. Няма съмнение, че посоченият от жалбоподателя начин на изготвяне
на отделно разпределение за цената на всеки отделен имот е по-целесъобразен от
гледна точка целта на изпълнителното производство- осребряване на имуществото
на длъжника и удовлетворяване на вземанията на кредиторите или част от тях. Ако
това бе сторено /за разлика от възприетото от ЧСИ общо разпределение/ обявеният
за купувач взискател би могъл да внесе цената само на единия от имотите и така да
го придобие /респективно- взискателите или част от тях да се удовлетворят за
част от вземанията си/, като по този начин ще се избегне извършването на нова
публична продан и за този имот. Но, според настоящият съдебен състав липсва
законова пречка да бъде извършено общо разпределение, както е сторил съдебният
изпълнител. Правата на жалбоподателя в процесния случай не са накърнени, тъй
като според особеностите на конкретния случай и в двата варианта на
разпределение /общо за двата имота или поотделно/ същият не би могъл да
прихване вземането си към длъжника, каквато е основната идея на участието му в
наддаването. Ето защо, само по себе си общото разпределение не е
незаконосъобразно, в случай, че са спазени изискванията на закона за
удовлетворяване на кредиторите по реда на привилегиите им /чл.136 и чл.137 ЗЗД/. Поставя се друг въпрос- дали при отказ на взискателя, обявен за купувач
на всеки от двата имота да внесе общо определената от ЧСИ сума, необходима за
изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, следва да
носи отговорност за вредите и разноските по проданта на основание чл.495 ГПК,
но той е извън предмета на настоящото делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№2942/3.09.2019г.
по описа на ЧСИ Трифон Димитров, подадена от П.И.С., чрез адв.Йордан Костов,
против разпределение от 30.08.2019г. по изпълнително дело №20168010400053 на
ЧСИ Трифон Димитров.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.