РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, XXXVI състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица В.
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1512 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Т.Д. против „ДОМ ИМП“ ЕООД, в която ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 3, с площ от 42.26 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се на втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 32010.31.22.14 по КККР на с. И.,***, одобрени със Заповед № РД-18-184/09.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 241 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с площ от 12.67 кв.м., ведно с 6.3577 % идеални части от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор 32010.31.22 по КККР на с. И.,***, находящ се в местността „Б.“, с площ от 45.175 дка, при съседи на жилището: от юг – апартамент № 4, от север – апартамент № 2, от изток – улица, при съседи на избеното помещение: от изток – улица, от запад – коридор, от юг – изба № 9. Сочи, че процесният имот е придобил по наследство от майка си И.П.К., а тя е придобила правото на собственост върху имота по наследство от своята майка Ко. П. В.. Последната придобила собствеността върху процесния имот по силата на Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.). Ищецът твърди, че от закупуването на имота през 1994 г. до настоящия момент неговите наследодатели и той владели имота непрекъснато, безпрепятствено и несмущавано в продължение на 25 години, и никой не се е противопоставял на това тяхно владение. Ответното дружество никога не е владяло нито един от апартаментите, находящи се в описания по-горе жилищен блок, в т.ч. процесният апартамент. През 2017 г., във връзка с предприети от страна на ищеца действия по снабдяване със скица на апартамента от СГКК – Пазарджик и започната административна процедура по нанасяне на самостоятелни обекти в кадастралната карта, същият установил, че в СГКК – Пазарджик имотът е записан по партидата на ответното дружество „ДОМ ИМП“ ЕООД, което се легитимирало като собственик с Нотариален акт № 115, том I, рег. № 2301, н.д. № 106/2017 г. на нотариус П. М., с рег. № 168 по регистъра на НК. Ответникът „ДОМ ИМП“ ЕООД, представляван от управителя И.Б.А., подал възражение срещу внесения от ищеца в СГКК – Пазарджик проект за нанасяне на самостоятелни обекти в кадастралната карта. Поради това на ищеца било отказано нанасяне на процесния апартамент в кадастралната карта.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника „ДОМ ИМП“ ЕООД, че ищеца М.Т.Д. е собственик на процесния недвижим имот – гореописания апартамент.
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДОМ ИМП“ ЕООД, в който оспорва иска. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния апартамент, тъй като неговите наследодатели не са били собственици на имота, като излага доводи в тази насока. Сочи, че наследодателите на ищеца не са придобили имота чрез валиден правен способ. Процесното жилище – апартамент не е годен обект на гражданския оборот. Не е налице валидно възникнало право на строеж за жилищен блок. Придобивната давност, която ищецът твърди, не е противопоставима на ответното дружество. Не е осъществен фактическия състав на владението по чл. 79 от ЗС. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
По искане на ищеца, с определение от 24.09.2019 г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК Община Пазарджик е конституирана като трето лице – помагач на негова страна. Третото лице – помагач на ищеца – Община Пазарджик намира предявения иск за основателен. Твърди, че ищецът М.Д. е собственик на процесния апартамент, като го е придобил по наследство от баба си К. П. В., а тя от своя страна го е закупила с Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти (отм.). Излага подробни съображения за валидността на придобивния способ, чрез който бабата на ищеца е придобила правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че „Оранжерии-ПЗ“ ЕООД повторно продало имота, като за целта представило Акт за държавна собственост № 806/14.04.1998 г. на Областния управител на Пловдив. Относно твърдението на ответника, че АДС е съставен по реда на параграф 15а от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) сочи, че тази разпоредба е обнародвана в ДВ, бр. 51 от 1994 г., т.е. след продажбата на имота на наследодателката на М.Д. на 03.02.1994 г. по реда на приложимата към онзи момент Наредба за държавните имоти, съгласно която имотите се актуват от Служба при Общински народен съвет и се предават на Общинския народен съвет по местонахождението им за извършване на продажбата. Освен това АДС бил от 1998 г., към който момент съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (отм.) областният управител можел да се разпорежда с недвижими имоти държавна собственост след провеждане на търг. В случай че е спазена процедурата по ППЗДС (отм.) крайният резултат от продажбата бил съставянето на договор за продажба на недвижим имот държавна собственост, а не нотариален акт за продажба на недвижим имот, при съставянето на който е представен АДС. Актът за държавна собственост не е самостоятелно основание за извършване на последващи сделки с имота, тъй като нормативно е разписана процедура, а и АДС няма правопораждащо действие. На следващо място, твърди, че М.Д. и неговите наследодатели са упражнявали фактическа власт върху имота от закупуването му до настоящия момент, поради което е осъществен придобивният способ по чл. 79 от ЗС. Сочи, че ответникът по първоначалния иск нито е владял имота, нито се е противопоставял на владението върху имота през този период.
В първото по делото заседание едновременно с искането за привличане на третото лице – помагач - Община Пазарджик, ищецът на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявил обратни искове срещу третото лице – Община Пазарджик, при условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главния иск, както следва: иск с правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на Община Пазарджик да заплати на ищеца М.Т.Д. сумата в размер на 8199.00 лв., представляваща платена продажна цена по Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата; иск с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 във вр. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждане на Община Пазарджик да заплати на ищеца М.Т.Д. сумата в размер 13 801.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на задължението на Община Пазарджик по Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, в резултат на което е претърпяната евикция от купувача и която сума съставлява разликата между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата. Обратните искове са приети да съвместно разглеждане, при условията на евентуалност, с Определение на съда от 24.09.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника по обратните искове – Община Пазарджик, в който твърди, че исковете са недопустими, тъй като имотът е бил собственост на Държавата, а не на Общината. Към момента на сключване на Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот Кметът на Общината е действал като представител на Държавата, на когото по силата на чл. 111 от Наредбата за държавните имоти (отм.) са били възложени функции по разпореждане с имоти - държавна собственост. Затова страна по договора била Държавата, а не Общината. В случай, че съдът приеме обратните искове за допустими, то същите са неоснователни, тъй като Общината не е отговорна за причината, довела до неизпълнение на произтичащите от договора задължения. Процедурата по сключване на договор за продажбата на имота между К. В. и Кмета на Община Пазарджик е законно проведена по реда на Наредбата за държавните имоти (НДИ) – отм. Не е налице неизпълнение на задължението по договора от страна на Община Пазарджик, като представляваща Държавата, тъй като към момента на сключване на договора Държавата е била собственик на имота и трети лица не са имали права върху него. Освен това не следвало да се търси от Общината връщане на продажната цена, поради отпаднало основание, тъй като заплатената покупко-продажна цена за имота е постъпила по сметка на „Оранжерии - ПЗ“ ЕООД, собственост на Държавата, поради което Общината не дължи връщане на цената. Отделно от това нямало влязло в сила решение за отстраняване на ищеца от имота и продавачът не е изпаднал в забава поради липса на доброволно изпълнение. Претендираното обезщетение представляващо разлика между платената цена и действителната стойност на имота към момента на евикцията, не се дължи, тъй като това не е предвидима вреда. На последно място, релевира възражение за изтекъл давностен срок за предявяване на иска на купувача срещу продавача за евикция, който е пет години и започва да тече от момента на сключване на договора. Ангажира писмени доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. И.Л.-Г., поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен, респ. при отхвърлянето му моли да бъдат уважени предявените, при условията на евентуалност, обратни искове.
Ответникът „ДОМ ИМП“ ЕООД, чрез адв. А.Д., в открито съдебно заседание, оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.
Третото лице – помагач и ответник по обратните искове - Община Пазарджик, чрез юрк. С.Г., в открито съдебно заседание, изразява становище за основателност на предявения главен иск и неоснователност на обратните искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за наследници изх. № № 75/25.04.2017 г. и 76/25.04.2017 г., издадени от Кметство с. И.,*** и Решение № 171/14.02.1985 г. по гр.д. № 1924/1984 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за прекратяване на брака между П. Г. К. и К. П. К., се установява, че К. П. В. (К. преди развода), ЕГН **********, е починала на 15.08.2012 г., като разведена, и е оставила за свой наследник по закон – И.П.К. - дъщеря, както и че последната И.П.К., ЕГН **********, е починала на 24.12.2016 г., като неомъжена, и е оставила за свой наследник по закон ищецът М.Т.Д. - син.
Видно от представената по делото Заповед № РД-09-03-а от 01.02.1993 г. на управителя на „Оранжерии – ПЗ“ ЕООД (дружество с държавно имущество) е разрешено да бъдат продадени на наемателите, при условията на параграф 4, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове следните ведомствени жилища: апартаменти под номера 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 12, находящи се във ведомствения жилищен блок в с. И..
Видно от писмо с изх. № 274/02.02.1993 г. на Министъра на земеделието, Министерството на земеделието е разрешило да бъде продадено на К. П. К. (В.) при условията на параграф 4, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове ведомствено жилище – апартамент № 3, находящо се в жилищен блок в с. И..
От представените по делото удостоверение № 175/12.02.1993 г. и удостоверение № 753/26.11.1993 г., издадени от „Оранжерии – ПЗ“ ЕООД се установява, че К. П. К. (В.) е работила в предприятието като оранжериен работник от 23.02.1977 г. до пенсионирането й на 15.08.1991 г. и е била настанена да живее във ведомствения жилищен блок от 1975 г., за което ежемесечно заплащала наем.
Видно от представената по делото молба с вх. № 94-К205/11.11.1993 г. по описа на Община Пазарджик К.П.К.-В. е поискала да закупи ведомствения апартамент, в който живеела от 1975 г., собственост на „Оранжерии“ ЕООД, като с резолюция от 28.12.1993 г. е било разрешено закупуването на ведомственото жилище.
По делото е представена декларация по чл. 2, ал. 1 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове от К. П. К. (В.), видно от съдържанието на която същата е декларирала обстоятелства, съгласно които отговаря на изискванията на чл. 2 от посочения закон.
Видно от представената Заповед № 25/06.01.1994 г. на Председателя на Изпълнителния комитет (ИК) на Общински народен съвет (ОбНС) – Пазарджик, на основание чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от НДИ, е разпоредено процесният недвижим имот - апартамент № 3, находящ се на етаж II, в жилищна сграда – блок, построен върху държавна земя в с. И., със застроена площ от 42.26 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с площ от 12.67 кв.м., ведно с 6.3577 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, одържавен с Акт № 429, да се продаде на лицето К. П. К. са сумата от 8199 лв., вносими по банкова сметка ***-130-105-1. В заповедта е отразено, че имотът е ведомствен на „Оранжерии“ ЕООД.
По делото е представен Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който въз основа на Заповед № 25/06.01.1994 г. на Председателя на ИК на ОбНС гр. Пазарджик Кметът на Община Пазарджик, в качеството му на Председател на ИК на ОбНС гр. Пазарджик е продал на купувача К. П. К. от гр. Пазарджик по реда Наредбата за държавните имоти следния недвижим имот, собственост на Държавата (ведомствен на „Оранжерии“ ЕООД), а именно: апартамент № 3, на етаж II, в жилищна сграда – блок, построен върху държавна земя в с. И., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 42.26 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с полезна площ от 12.67 кв.м., ведно с 6.3577 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от юг – ап. 4, от север – ап. 2, от изток – улица, при съседи на избеното помещение: от изток – улица, от запад – коридор, от юг – изба № 9.
От представения по делото Акт № 429/29.06.1993 г. за държавна (общинска) собственост на недвижим имот се установява, че е актувана триетажната жилищна сграда, в която се намира процесния апартамент № 3, находяща се в с. И., извън регулация, собственост на „Оранжерии“ ЕООД, чийто 100 % собственик на капитала е Държавата.
От приобщената като писмено доказателство по делото преписка на Областна администрация – Пазарджик по съставяне на Акт № 806/14.04.1998 г. за държавна собственост се установява, че е актуван имот „Оранжерии“ с. И. с площ от 67 420 кв.м., ведно със сградите описани в Приложение № 1, неразделна част от АДС. От приложената към преписката извадка от одобрения кадастрален план на с. И. към месец септември 1997 г. се установява, че жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е заснета под кадастрален номер 11. Видно от баланса на територията на обект „Оранжерии“ с. И.,*** в същия е отразено, че масивно жилище с кадастрален номер 11, с площ от 230 кв.м. е продадено. Видно от изготвената от синдиците на дружество „Оранжерии-ПЗ“ ЕАД в ликвидация – несъстоятелност, гр. Пазарджик, техническа справка за обект „Оранжерии“ с. И. към 30.11.1997 г. в активите на дружеството не фигурира жилищна сграда с кадастрален номер 11. От приложената справка – извлечение по сметка 203 – обект „Оранжерии“ с. И. към 30.11.1997 г. се установява, че жилищна сграда с кадастрален номер 11 не е включена. От съдържанието на Приложение № 1, неразделна част от АДС 806/14.04.1998 г. се установява, че сред посочените в него 25 сгради не фигурира жилищна сграда с кадастрален номер 11.
Видно от Нотариален акт № 15, том I, рег. № 450, н.д. 12/09.02.2000 г. по описа на Нотариус Х. П., с рег. № 070 по регистъра на НК, „Оранжерии Пазарджик“ ЕАД - Пазарджик, в несъстоятелност, представлявано от синдика Л. И. С., е продало на „М.“ ООД обект „Оранжерии“ с. И., за който е отреден имот № 000107 в землището на с. И., местността „Б.“, ведно с построени в него 25 сгради, сред които няма жилищна сграда. Впоследствие част от този имот и част от тези 25 сгради в него са препродавани, видно от представените по делото Нотариален акт № 99/13.10.2004 г., том III, рег. № 5803, н.д. № 398/2004 г. по описа на Нотариус Таня Дъбова, с рег. № 422 по регистъра на НК, Нотариален акт № 158/06.04.2006 г., том II, рег. № 3173, н.д. № 246/2006 г. на Нотариус Веселина Гагова, с рег. № 071 по регистъра на НК, Нотариален акт № 87/13.09.2012 г., том III, рег. № 5787, н.д. № 342/2012 г. на Нотариус Таня Дъбова, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, дело № 106/2017 г. по описа на Нотариус Петкана Минева, с рег. № 168 по регистъра на НК.
Видно от последния посочен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, дело № 106/2017 г., „999-ЕКОЕНЕРДЖИ“ ЕООД е продало на ответника „ДОМ ИМП“ ЕООД следния недвижим имот: имот № 000119, образуван от имот № 000115, с площ от 45.189 дка по документ за собственост, а по скица – с площ от 45.178 дка., трета категория, с начин на трайно ползване – оранжерия, в местността „Б.“ в землището на с. И.,***, при съседи: имот № 000118 – бензиностанция на „Хемус Груп“ ООД, имот № 000108 – път IV кл. на Община Пазарджик, имот № 000466 – друг жилищен терен на Л. А. М.и др., имот № 031013 – полски път на Община Пазарджик, имот № 000117 – оранжерия на „999-ЕКОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, имот № 000109 – напоителен канал на Община Пазарджик, ведно с построените в имота сгради, а именно: котелно помещение със ЗП от 85 кв.м., административна сграда на два етажа със ЗП от 205 кв.м., манипулационна със ЗП от 762 кв.м., трафопост със ЗП от 22 кв.м., котелно помещение със ЗП от 113 кв.м., зидана тухлена оранжерия със ЗП от 200 кв.м.
Установява се от представената по делото Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, че ответникът „ДОМ ИМП“ ЕООД е декларирал в Община Пазарджик закупените с горепосочения нотариален акт сгради, както следва: селскостопанска сграда – манипулационна, аднинистративна сграда, котелно помещение, трафопост, зидана тухлена оранжерия с РЗП от 240 кв.м., но не и жилищна сграда.
Видно от заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, процесният апартамент е деклариран от наследодателите на ищеца в Община Пазарджик, отдел МДТ, като жилище. За имота периодично са заплащани дължимите данък сгради и такса смет. След проверка в счетоводните регистри на „ДОМ ИМП“ ЕООД вещото лице е установило, че ответното дружество е декларирало нежилищна, селскостопанска, едноетажна сграда, с РЗП от 240 кв.м. Същата през 2017 г. е била заведена в сметка 203 - сгради (Оранжерия зидана), със стойност 9395.45 лв. Дължимите суми за данък сгради и такса смет за 2018 г. и 2019 г. са заплатени от „ДОМ ИМП“ ЕООД на Община Пазарджик в пълен размер за декларираната сграда. При извършена проверка в счетоводните регистри на „999-ЕКОЕНЕРДЖИ“ ЕООД (праводател на ответника) вещото лице е установило, че сграда - оранжерия зидана през 2012 г. е била заведена в сметка 613 - разходи за придобиване на ДМА със стойност 7700 лв. Дължимите за тази сграда суми за данък сгради и такса смет за периода от 2013 г. до 2017 г. са заплатени от „999-ЕКОЕНЕРДЖИ“ ЕООД на Община Пазарджик в пълен размер. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в подадената от ответника „ДОМ ИМП“ ЕООД декларация в Община Пазарджик е декларирана нежилищна, селскостопанска, едноетажна сграда с РЗП от 240 кв.м. и съответно са начислявани и плащани данъци за сграда с такива характеристики, а не за триетажна жилищна сграда. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответното дружество, няма включена триетажна сграда и не са начислявани и плащани данък недвижим имот и такса битови отпадъци за жилищна сграда.
От извършената и приета без възражения по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният апартамент, придобит от наследодателката на ищеца с Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен имот по реда на НДИ, е включен в предмета на Акт № 429/29.06.1993 г. за държавна (общинска) собственост на Община Пазарджик, в който е описан като апартамент № 3 на жилищен блок на „Оранжерии” ЕООД, построен в района на цветните оранжерии извън регулационния план на с. И.. Процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект - жилище, което отговаря на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ за жилище: има самостоятелен вход, едно жилищно помещение, кухня, баня-тоалетна, както и складово помещение извън него - на избения етаж. Имотът има самостоятелни електро и В и К захранвания - в антрето е поставено ел.табло, а в санитарния възел - два водомера. Процесният имот и съседните самостоятелни имоти - апартаменти и сградата, се използват за жилищни нужди. Пазарната цена на апартамента към момента на изготвяне на заключението е 22 000 лв. Вещото лице е посочило, че с Нотариален акт № 15/09.02.2000 г., том I, рег. № 450, н.д. № 12/2000 г. е продаден обект „Оранжерии“, актуван преди продажбата като държавна собственост с АДС № 806/1998 г. С посочения документ за собственост е продаден целият имот № 000107 по КВС на землището на с. И., с площ от 67420 кв.м., както и двадесет и петте сгради в имота, в т.ч. „зидана тухлена оранжерия, с площ 300 кв.м.”. Впоследствие с нотариални актове № 99/13.10.2004 г., том III, рег. № 5803, н.д. № 398/2004 г., № 158/06.04.2006 г., том II, рег. № 3173, н.д. № 246/2006 г., № 87/13.09.2012 г., том III, рег. № 5787, н.д. № 342/2012 г. и № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, н.д. № 106/2017 г., вписан в СВ-Пазарджик под акт №183, т. ХXII от 26.07.2017 г., е продаван част от имота на „Оранжерии” ЕАД, с част от сградите, в т.ч. „зидана тухлена оранжерия”, която е описана по следния начин: със ЗП 200 кв.м., съгласно нотариален акт (което вещото лице посочва, че не е вярно, защото по нотариален акт № 15/09.02.2000 г., том I, рег. № 450, н.д. № 12/2000 г. имотът е със ЗП от 300 кв.м.), съответстваща на жилищна сграда или многожилищна, с площ от 240 кв.м. от преки геодезически измервания. Вещото лице посочва, че в описанието на горепосочените нотариални актове след 2000 г. е допусната неточност - несъответствие с нотариален акт № 15/09.02.2000 г., том I, рег. № 450, н.д. № 12/2000 г. (както и с АДС № 806/1998 г.), съгласно който е продадена от „Оранжерии” ЕАД не жилищна сграда, а зидана тухлена оранжерия от 300 кв.м., едноетажна. Жилищна сграда няма в балансите на дружеството - продавач, за да я продаде то на „Медея” ООД и тя - на следващите купувачи. Идентичността между поземления имот, описан в т. 1 от нотариален акт № 15/09.02.2000 г., том I, рег. № 450, н.д. № 12/2000 г. и имота, описан в нотариален акт за покупко-продажба № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, дело № 106/2017 г., вписан в СВ-Пазарджик под акт №183, т. ХXII от 26.07.2017 г., е частична, доколкото се отнася до част от имота и от сградите на „Оранжерии” ЕАД, но по отношение на сградата „зидана оранжерия” няма идентичност. В нотариален акт № 15/09.02.2000 г., том I, рег. № 450, н.д. № 12/2000 г. тя е описана като: „зидана тухлена оранжерия с площ 300 кв.м.”, а в нотариален акт № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, дело № 106/2017 г. е описана като: „зидана тухлена оранжерия“ със ЗП от 200 кв.м. по документ за собственост - нотариален акт и заснета в скица на ОСЗ като сграда многожилищна, с площ от 240 кв.м. Експертът обяснява, че една сграда не може да бъде едновременно оранжерия и многожилищна сграда, тя е или оранжерия или жилищна сграда, но не и двете едновременно. Вещото лице посочва, че описаната в нотариалните актове сграда - „тухлена оранжерия“ с площ 300 кв.м. не съвпада по описание със сградата - триетажен жилищен блок, описана в Акт № 429/29.06.1993 г. за държавна (общинска) собственост, съставен от Община Пазарджик. Жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е построена през 1970 г. Статутът на обектите е жилища, 12 броя, от които се състои сградата. Същите отговарят на изискванията за самостоятелни обекти на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и на предшестващите разпоредби, т.е. жилища, които имат самостоятелен вход, едно жилищно помещение, кухня, баня-тоалетна, както и складово помещение извън него - на избения етаж. За функционирането им като жилища всички имат самостоятелно електро и В и К захранване. Няма данни за узаконяване чрез обособяване на отделни жилищни обекти в коментираната сграда. Изследваната сграда - триетажен жилищен блок попада в поземления имот с идентификатор 32010.31.22 по КККР на с. И. (стар номер по КВС - 000119), собственост на ответника и неговите предшественици. Няма данни прилежащия терен към сградата да е обособен в самостоятелен поземлен имот или УПИ. Изслушано в съдебно заседание вещото лице посочва, че процесният апартамент е масивно жилище, част от триетажен масивен жилищен блок в с. И., заснет под № 11 в кадастралния план на посоченото село. Същият не е включен в АДС № 806/1998 г. Зиданата оранжерия с площ от 300 кв.м., заснета под кадастрален № 28 в кадастралния план с. И. - имота на „Оранжерии“ ЕАД не е идентична с масивния жилищен блок, заснет под кадастрален № 11 в същия този кадастрален план. Вещото лице заявява, че триетажният жилищен блок, построен през 1970 г., е бил допустим по действащите строителните правила и норми, и е търпим строеж съгласно параграф 16 от ЗУТ.
Съдът кредитира експертните заключения, тъй като намира същите за обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещите лица.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. М., П. Б., К. К. и Р. Б.. От казаното от свид. К. М.се установява, че е посещавал два пъти имота, като в същия е имало 240 кв.м. тухлена оранжерия, която при второто посещение на място не открил – същата била съборена. Сочи, че на територията на оранжерията има триетажна жилищна сграда, в която живеят хора, помийна яма на сградата, гаражи и кокошарници. Заявява, че сградата се намира на края на поземления имот откъм главния път Пазарджик - с. И.. Показанията на свид. К. М.се покрепят от казаното от свид. П. Б. – пазач на имота от 2012 г. Последният сочи, че в имота е построен блок на три етажа, в който живеят хора, както и че живущите имат ламаринени гаражи на територията на имота и стопански постройки, в които отглеждат птици. От показанията на свидетелките К. К. и Р. Б.се установява, че познават добре бабата на ищеца – К. К. и майка му – И. Ку., тъй първо са били наематели, а от 1994 г. собственици на апартаменти в коментираната триетажна сграда и са били съседи. Свидетелката К. К. обяснява, че е заварила старата зиданата тухлена оранжерия, която не се намира в близост до жилищния блок. От казаното от свидетелките се изяснява, че наследодателите на ищеца са живели в процесният апартамент от 1976 г., че първоначално всички обитатели на апартаментите във въпросния жилищен блок били наематели, а впоследствие през 1994 г. купили апартаментите и започнали да плащат данъци за тях. Еднопосочни са показанията на свид. К. К. и свид. Р. Б., че коментираният апартамент № 3 е стопанисван само от наследодателите на ищеца, както преди 1994 г., така и след 1994 г., а след тяхната смърт – единствено от ищеца М.Д.. Сочат, че никой не е оспорвал правото на собственост на наследодателите на ищеца или на ищеца върху процесния апартамент.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. М., П. Б., К. К. и Р. Б., тъй като намира същите за убедителни, обективни, непротиворечиви и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
При условията на евентуалност са предявени обратен иск по чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, обратен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и обратен иск по чл. 189, ал. 1, изр. 1 във вр. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Налице е правен интерес на ищеца от водене на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото правото на собственост се оспорва от ответника и израз на това оспорване е обстоятелството, че същият твърди, че е собственик на имота по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, дело № 106/2017 г., вписан в СВ-Пазарджик под акт №183, т. ХXII от 26.07.2017 г. и е подал възражение срещу внесения от ищеца проект в СГКК – Пазарджик за нанасяне на самостоятелни обекти в жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо ищецът, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи, че е придобил правото на собственост върху процесния апартамент на наведеното придобивно основание - че наследодателите му са били собственици на имота, както и че има качеството на наследник по закон на наследодателите К.К.(В.) и И. К..
От представените по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници се установява по несъмнен начин, че ищецът е единствен законен наследник на своята майка И.П.К., а тя от своя страна е единствен наследник по закон на нейната майка К.П.К.-В.. Следователно ищецът М.Д. се явява единствен наследник по закон на общия наследодател – баба си К.П.К.-В..
В случая наследодателят К.П.К.-В. се легитимира като собственик на процесния апартамент с Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.). Спорен по делото е въпросът придобила ли е К.П.К.-В. апартамент № 3 на валидно правно основание, вследствие на което по силата на наследственото правоприемство ищецът да е станал собственик на имота.
Съгласно чл. 17 от Закона за собствеността (ред. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., действаща към момента на продажбата през 1994 г.) управлението и стопанисването на имотите, включени в държавния жилищен фонд, принадлежи на народните съвети и на държавните учреждения и предприятия към отделните ведомства. За тази цел към народните съвети и ведомствата се създават жилищни фондове като предприятия на самоиздръжка или като бюджетни служби. Народните съвети могат да продават на трудещи се бездомни граждани, срещу дългосрочно изплащане, построени за тази цел жилищни помещения. Разпоредбата на чл. 18 от ЗС (ред. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.) предвижда, че прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел, се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима. В чл. 21 от същия закон е уредено, че Министерският съвет издава наредба за управлението, стопанисването и разпореждането с държавните и общинските имоти.
Процедурата за продажба на държавни имоти, действаща към момента на сключване на процесния Договор № 6475/03.02.1994 г., е уредена в глава петнадесета от Наредба за държавните имоти (обн. ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм. ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г.). Съгласно чл. 109 от посочената НДИ (отм.) по реда и условията на тази глава се продават на граждани жилища от държавния жилищен фонд, държавни гаражи и ателиета. Съгласно чл. 111 от НДИ (отм.) продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети по местонахождението на имотите. Подлежащите на продажба жилища, предоставени на министерствата, другите ведомства, държавните стопански организации и учрежденията, се предават на общинския народен съвет по местонахождението им за извършване на продажбата. Продажбата на ведомствени жилища, включително на жилища, които са предадени за стопанисване на народните съвети, се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато са предоставени на трудов колектив в стопанската организация - с разрешение на колективния орган за управление, който посочва и купувача. Съгласно чл. 120 от НДИ (отм.) продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а в чл. 121 от НДИ (отм.) е регламентирано, че въз основа на заповедта за продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача (купувачите). Преди сключването на договора купувачът е длъжен да внесе цената на жилището изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса. Ако в шестмесечен срок от съобщението по реда на ГПК за издаването на заповедта за продажба на жилището купувачът не внесе дължимите суми, счита се, че той се отказва от покупката, и преписката се прекратява. Съгласно чл. 121, ал. 4 и ал. 5 от НДИ (отм.) купувачът на жилището придобива право на строеж върху мястото или върху съответната идеална част от него, респ. купувачът на жилище в етажна собственост придобива собственост освен върху жилището и върху съответната идеална част от общите части на сградата.
Съгласно чл. 77 от НДИ (отм.) за държавните недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените места и вилните зони се съставят актове по образец, установен от Министерството на финансите. На актуване подлежат и всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използуват като ниви, пасища, градини, лозя и др. Актуват се и сградите, които се намират извън границите на регулационните и застроителните планове на населените места, заедно с припадащите се дворни места. В чл. 78 от НДИ (отм.) е регламентирано, че актовете за държавните недвижими имоти се съставят от службите „Държавни имоти“ при общинските народни съвети или кметствата по чл.4. Според чл. 81 от НДИ (отм.) държавните организации, на които са предадени новопридобити или новопостроени държавни недвижими имоти, са длъжни в едномесечен срок от приемането им да уведомят служба „Държавни имоти“, за да се извърши актуването им.
Според параграф 4 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове ведомствата с изключение на Министерството на отбраната и Войските на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта с решения на ръководствата им, взети след 4 март 1991 г. до шест месеца от влизане в сила на това изменение и допълнение на закона, продават наличните жилища на своите работници и служители при следните условия: работниците и служителите, които са подали молби за закупуване на ведомствени жилища до 4 март 1991 г. включително или са били наематели на такива жилища преди тази дата и отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1, точки 1, 3 и 4 от закона, закупуват жилищата по цени, определени по отменената Наредба за цените на недвижимите имоти.
В случая от анализа на събраните писмени доказателства се установява, че е спазена процедурата по придобиване на държавен недвижим имот, уредена в НДИ (отм.). Безспорно е по делото, че процесният апартамент е част от държавния жилищен фонд. Жилищният блок, в който се намира апартамента, е част от активите на държавно предприятие „Оранжерии - ПЗ“ ЕООД, чийто 100 % собственик на капитала е държавата. Продажбата на жилища от коментирания жилищен блок – собственост на държавата се извършва с разрешение на ръководителя на съответното министерство или ведомство, съгласно чл. 111 от НДИ (отм.). От приетите като писмени доказателства по делото - Заповед № РД-09-03-а от 01.02.1993 г. на управителя на „Оранжерии – ПЗ“ ЕООД и писмо с изх. № 274/02.02.1993 г. на Министъра на земеделието, се доказа, че Министерство на земеделието и управителя на „Оранжерии – ПЗ“ ЕООД са дали разрешение процесният апартамент № 3 от ведомствения блок в с. И. да бъде продаден на К.П.К.-В. – наследодател на ищеца, за закупуването на който последната е депозирала нарочна молба. От приобщените по делото удостоверение № 175/12.02.1993 г. и удостоверение № 753/26.11.1993 г., издадени от „Оранжерии – ПЗ“ ЕООД се установява, че К.П.К.-В. отговаря на изискванията на параграф 4 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове – същата е работила в предприятието като оранжериен работник, била е настанена да живее като наемател в процесния апартамент, представила е декларация в съответствие с нормата на чл. 2, ал. 1 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, поради което е имала право да закупи апартамента. Следва да се отбележи, че параграф 4 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове задължава ведомствата – в настоящия случай Министерство на замеделието да продаде наличните жилища на своите работници, които са били наематели в тях и отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от закона, какъвто е настоящият случай. В съответствие с разписаната в глава петнадесета от НДИ (отм.) процедура, след получаване на разрешението за продажба на процесния апартамент № 3, жилището е предадено на Общинския народен съвет за извършване на продажбата. На основание чл. 77 от НДИ (отм.) за жилищата от триетажния масивен жилищен блок в с. И., в т.ч. процесният апартамент, е съставен Акт № 429/29.06.1993 г. за държавна (общинска) собственост на недвижим имот, съгласно утвърден образец – в същия изрично е посочено, че се актува само сградата. Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза категорично посочва, че процесният апартамент е включен в предмета на Акт № 429/29.06.1993 г. за държавна (общинска) собственост на недвижим имот, в който е описан като жилище № 3 на жилищен блок на „Оранжерии“ ЕООД, построен в района на цветните оранжерии извън регулационния план на с. И.. В съответствие с чл. 120 от НДИ (отм.) продажбата на жилището е извършена въз основа на Заповед № 25/06.01.1994 г. на Председателя на ИК на ОбНС. Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че покупко-продажната цена на процесния апартамент е изцяло заплатена от наследодателя на ищеца – баба му К.П.К.-В.. След това между Кмета на Община Пазарджик, в качеството му на Председател на ИК на ОбНС, и наследодателката на ищеца - К.П.К.-В. е сключен писменият договор за продажба на апартамента, с който последната се легитимира като собственик. Сделката е обективирана в Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.). Видно от съдържанието на договора продажната цена от 8199.00 лв. е внесена по сметка 241-130-105-1 с квитанция № 199/02.02.1994г.
Гореизложеното дава основание на съда да формира извод, че наследодателя на ищеца К.П.К.-В. е придобила процесния апартамент на валидно правно основание. Договор № 6475/03.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) е съставен в изискуемата от закона писмена форма, представлява валиден титул на собственост и легитимира К.П.К.-В. като носител на правото на собственост върху процесното жилище.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесният апартамент не може да бъде годен обект на гражданския оборот, защото няма характеристиките на самостоятелен обект. От извършената по делото съдебно-техническа експертиза, приета без възражения от страните в процеса, се установява по категоричен начин, че коментираният имот представлява самостоятелен обект – жилище, което отговаря на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ за жилище: има самостоятелен вход, едно жилищно помещение, кухня, баня-тоалетна и складово помещение извън него – на избения етаж.
На следващо място, от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелките К. К. и Р. Б. се установява, че от закупуването на процесния апартамент през 1994 г. до настоящия момент същият се е ползвал от наследодателите на ищеца, а след тяхната смърт от ищеца, явно, несъмнено, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от никого.
Отделно от това, от приобщената по делото преписка на Областна администрация – Пазарджик по съставяне на Акт № 806/14.04.1998 г. за държавна собственост и приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че триетажната масивна жилищна сграда, в която се намира процесният апартамент, е заснета с кадастрален номер 11 в обект „Оранжерии“ в кадастралния план на с. И.. Същата не е включена от синдиците при съставянето на списъка за активите на „Оранжерии-ПЗ“ ЕАД в ликвидация. Видно от баланса на „Оранжерии-ПЗ“ ЕАД сграда № 11 – масивно жилище с площ от 230 кв.м. е продадено. Неразделна част от АДС № 806/14.04.1998 г. е приложение № 1, в което сграда № 11 не е включена, доколкото същата е продадена през 1994 г. на бабата на ищеца и не е част от активите на „Оранжерии-ПЗ“ ЕАД. В изготвените от синдиците справки фигурира зидана тухлена оранжерия с кадастрален номер 28 и площ от 300 кв.м., но не и жилищна сграда.
Действително с Нотариален акт № 15, том I, рег. № 450, н.д. 12/09.02.2000 г. по описа на Нотариус Х.П., с рег. № 070 по регистъра на НК, „Оранжерии Пазарджик“ ЕАД – Пазарджик, в несъстоятелност, представлявано от синдика Л. И. С., е продало на „Медея“ ООД обект „Оранжерии“ с. И., за който е отреден имот № 000107 в землището на с. И., местността „Бостаните“, ведно с построени в него 25 сгради. Впоследствие част от този имот и част от сградите в него е препродаван и с Нотариален акт № 115/26.07.2017 г., том I, рег. № 2301, н.д. № 106/2017 г. е придобит от ответното дружество. Сред описаните в титула за собственост от 2000 г. сгради, част от които впоследстве са препродавани с горепосочените нотариални актове до 2017 г., фигурира зидана тухлена оранжерия с площ от 300 кв.м., но не и жилищна сграда. При извършената продажба с Нотариален акт № 15, том I, рег. № 450, н.д. 12/09.02.2000 г. продавачът се е легитимирал като собственик на имотите с АДС № 806/14.04.1998 г., неразделна част от който е приложение № 1, в което както бе посочено по-горе сграда № 11 не е включена. Този извод на съда намира опора и в приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, видно от експертното заключение на която няма идентичност между описаната в горепосочените нотариални актове от 2000 г. до 2017 г. зидана тухлена оранжерия и триетажната масивна жилищна сграда, в която се намира процесния апартамент. Следователно доколкото праводателят на ответното дружество не е бил собственик на обсъждания триетажен жилищен блок, то й приобретателят „ДОМ ИМП“ ЕООД не е станал негов собственик.
В допълнение следва да се отбележи, че в съдебно заседание вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза уточни, че ответното дружество е декларирало в Община Пазарджик, че притежава зидана селскостопанска оранжерия с площ от 240 кв.м., за която е заплащало необходимите данък недвижим имот и такса битови отпадъци. В подадената от ответника декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не е включена триетажна жилищна сграда и не са начислявани и плащани данък недвижим имот и такса битови отпадъци за такава, което е индиция, че ответникът ясно съзнава, че не притежава правото на собственост върху процесния жилищен блок.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Дори и да се приеме, че процесният апартамент е бил включен в АДС № 806/14.04.1998 г. (което се опровергава от доказателствения материал по делото), доколкото АДС няма правопораждащо действие и преди съставянето му, имотът е бил придобит от наследодателя на ищеца - К.П.К.-В. в резултат на стриктно спазена процедура, уредена в НДИ (отм.), то няма основание да се приеме, че „Медея“ ООД и следващите прехвърлители и приобретатели, в т.ч. ответното дружество, на описания в нотариалните актове от 2000 г. до 2017 г. имот, ведно със сградите в него, са придобили собствеността върху процесния апартамент по силата на извършените прехвърлителни сделки.
След анализ и оценка на събраните по делото доказателства, съдът формира извода, че ищецът М.Д. е собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 3, който е придобил по силата на наследствено правоприемство от наследодателите си К.П.К.-В. и И.П.К..
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявените евентуални обратни искове, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за това – отхвърляне като неоснователен на главния иск по чл. 124 от ГПК, предявен от М.Т.Д. срещу „ДОМ ИМП“ ЕООД.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът.
Ищецът М.Д. е претендирал разноски в общ размер на 1093.38 лв., от които: 327.00 лв. - за депозити за вещи лица, 700.00 лв. - за адвокатско възнаграждение, 11.00 лв. – за вписване на искова молба, 5.00 лв. – за съдебно удостоверение, 50.38 лв. – за държавна такса, за реалното заплащане на които е представил по делото писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие и вносни документи). На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на 1093.38 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДОМ ИМП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., обл. П., Стопански двор, че М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 6 – адв. И.Л.-Г., е носител на правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент № 3, с площ от 42.26 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, находящ се на втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор 32010.31.22.14 по КККР на с. И.,***, одобрени със Заповед № РД-18-184/09.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, със застроена площ на сградата от 241 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с площ от 12.67 кв.м., ведно с 6.3577 % идеални части от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор 32010.31.22 по КККР на с. И.,***, находящ се в местността „Бостаните“, с площ от 45.175 дка, при съседи на поземления имот: имоти с номера 32010.31.21, 32010.30.13, 32010.30.14, 32010.30.15, 32010.31.23, 32010.31.13, 32010.31.20, при съседи на жилището: от юг – апартамент № 4, от север – апартамент № 2, от изток – улица, при съседи на избеното помещение: от изток – улица, от запад – коридор, от юг – изба № 9.
ОСЪЖДА „ДОМ ИМП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., обл. П., Стопански двор, да заплати на М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 6 – адв. И.Л.-Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1093.38 лв.
– разноски в производството.
Решението е постановено при участието на Община Пазарджик - трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: