Мотиви
към присъда по НОХД N 164/2012г. по описа на ПРС, ХІХ
н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение и е предала на съд, както следва :
Б.С.Л. за престъпление
по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пр.І , ІІ т.4 пр.ІІ т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК за това, че през нощта
на 24 срещу 25.08.2011 г. в гр.П., в условията на
опасен рецидив- извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, също така – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след предварителен
сговор в немаловажен случай с К.И.Т. ЕГН ********** и П.Н.Г. ЕГН ********** ***,
чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на техническо средство- отвертка, е отнел чужди движими вещи – рекордер DVR за
охранителни камери, марка «Dynacolor”,
модел «DG 616S» -
на стойност 1652.00 лева, пари – сумата от 19 500 български лева,
47 000 нови турски лири – с левова равностойност – 35 816.87
български лева, 4000 евро – с левова равностонйост 7 823.32 български лева
– или всичко на обща стойност 64 792.19 лева – от владението на «Б.» – П., без съгласието на ръководството на
юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери.
- П.Н.Г. за престъпление
по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пр.І,
ІІ, т.4 пр.ІІ т.5, т.7 вр.
с чл.194 ал.1 вр.с с чл.28 ал.1 от НК за това, че
през нощта на 24 срещу 25.08.2011 г. в гр.П., в
условията на повторност, в немаловажен случай – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, след
предварителен сговор в немаловажен случай с К.И.Т. ЕГН ********** *** и Б.С.Л.
ЕГН **********-***, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот, чрез използване на техническо средство- отвертка, е отнел
чужди движими вещи – рекордер
DVR за охранителни камери, марка «Dynacolor”,
модел «DG 616S» -
на стойност 1652.00 лева, пари – сумата от 19 500 български лева,
47 000 нови турски лири – с левова равностойност – 35 816.87
български лева, 4000 евро – с левова равностонйост 7 823.32 български лева
– или всичко на обща стойност 64 792.19 лева – от владението на «Б.» – П., без съгласието на ръководството на
юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери.
и К.И.Т. за престъпление по чл.195 ал.2
вр. с ал.1 т.3 пр.І, ІІ,
т.4 пр.ІІ, т.5, т.6 вр. с
чл.194 ал.1 от НК за това, че през нощта на 24 срещу 25.08.2011 г. в гр.П., след предварителен сговор в немаловажен случай с Б.С.Л.
ЕГН **********-*** и П.Н.Г. ЕГН ********** ***, в качеството си на длъжностно
лице, което се е възползвало от служебното си положение – „Шофьор на
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона” към „Б.” , чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на
техническо средство- отвертка, е отнел чужди движими вещи – рекордер DVR за
охранителни камери, марка «Dynacolor”,
модел «DG 616S» -
на стойност 1652.00 лева, пари – сумата от 19 500 български лева,
47 000 нови турски лири – с левова равностойност – 35 816.87
български лева, 4000 евро – с левова равностонйост 7 823.32 български лева
– или всичко на обща стойност 64 792.19 лева – от владението на «Б.» – П., без съгласието на ръководството на
юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери.
По
искане на подсъдимите и техните защитници, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието по отношение на всеки един от
подсъдимите. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се
предложи на подсъдимите да бъде наложено наказание, определено при условията на
чл. 58 а ал.1 вр. чл. 54 от НК, като се предложи да им се наложи
наказание лишаване от свобода на всеки един определено при съобразяване на
наличните им смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които да се
изтърпят ефективно.
И
тримата подсъдими в съдебно заседание,
признаха вината си и декларираха, че е желаят делото да приключи чрез
провеждане на предварително изслушване, както и че не оспорват фактическата обстановка,
такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласиха да не се събират
доказателства по посоченото в него. Всеки един от моли Съда за по-малко
наказание.
Адв. Л., защитник на подс. Л. моли съда да му наложи по-ниско наказание, определено при условията на чл. 58
а от НК.
Адв. Н., защитник на подс. Г. моли съда да определи и наложи на подзащитния му
по-малко наказание.
Адв. Ш., защитник на подс. Т. моли съда да определи и наложи на подзащитния му
по-малко наказание, определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Същият
възразява и че Т. не е действал при предварителен сговор с другите двама
подсъдими, а е бил само помагач в престъпното посегателство. Защитата пледира
клиентът му да бъде осъден само за сумата от 12 000лв., които Т. си
мислел, че има в касата и спрямо него да намери приложение разпоредбата на чл.
66 ал.1 от НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Подсъдимият
Б.С.Л. е роден на *** ***, живущ *** българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********
Подсъдимият П.Н.Г. е
роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН
**********
Подсъдимият
К.И.Т. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, женен, осъждан, ЕГН **********
Подсъдимият
К.И.Т. работел като шофьор на тежкотоварен автомобил към „Б.” гр.П.. Служебните му
задължения включвали задължението да се грижи и съхранява поверения му
автомобил, както и да борави и отчита предоставяните му като служебен аванс
парични суми. Т. бил в приятелски отношения с подсъдимия Б.С.Л..
Двамата провеждали срещи помежду си, както и такива, на които подс.Л. придружавал Т. в осъществяването на няколко от
транспортните курсове из страната. При тези им срещи коментирали начина на
отчитане на плащанията по извършваните доставки на стоки, както и начина на
съхранение на паричните средства в офиса на фирмата находящи се в гр.П., ул. „Ф.” № **. Като служител на „Б.” гр.П. Т. многократно
влизал в офиса, в който се съхранявали в поставена за целта каса оборотните
средства на фирмата.
През
месец август 2011 г.
двамата решили да извършват кражба. Подс. Т. запознал
подс.Л. с ориентировъчните стойности на входираните в офиса на фирмата обороти, както и факта на
нощуването на сумите в същия офис – при закъснели плащания, липсата на СОТ на
помещенията, местонахождението и отдалечеността на физическата охрана от
главния офис. С оглед реализиране на своите намерения подс.
Л. привлекъл за съучастник третия подсъдим П.Н.Г.. Подсъдимите
Л. и Г. уговорили ролите помежду си, както подс.Г.
трябвало да изпълнява ролята на „отцепка” – да
наблюдава дали някой няма да се появи, докато подс.Л.
извършвал отнемането. Ролята на подс.Т. се изразявала в това да дава съвети и указания на
другите двама, като човек детайлно запознат с разположението на фирмената база.
На
24.08.2011 г. подсъдимите Л. и Т. отново
се срещнали, като заедно пътували в поредния от възложените на Т. курсове из
страната. Върнали се в гр.П. вечерта, като Л. останал
извън пределите на базата „Б.” , а Т. влязъл да отчете получените от дневните
доставки средства. След това излязъл, като съобщил на изчакващия го Л. колко и
къде в офиса се съхраняват предадените от него на служителя на фирмата - св.Е.А. средства. Разбрали се за това, че същата вечер подс.Л. и подс.Г. ще извършат кражбата, като Т. се прибрал в дома си.
Същата вечер и около полунощ, подс.Л. и подс.Г. посетили местопроизшествието, като Г. останал извън
двора на предприятието с една от осигурените от подс.Л.
радиостанции, а Л., с другата такава и отвертка, влязъл в двора на „Б.”. Качил
се до офиса на фирмата, като посредством ползването на отвертка, взломил отвор в стъклото на един от прозорците. След това,
през направения отвор в остъклението, задействал с
ръка ръкохватката на прозореца, като така го отворил и добил достъп до
помещението. След това и като взломил вратата на
шкафче до касата в офиса, добил достъп и до намиращите се вътре ключове за
касата там. Отворил я посредством ключа и взел намиращите се там пари- сумата от 19 500 български лева, 47 000 нови турски лири – с
левова равностойност – 35 816.87 български лева, 4000 евро – с левова
равностонйост 7 823.32 български лева – или всичко на обща стойност
64 792.19 лева. След това и предвид опасения, че камерите на
предприятието може да се заснели част от инкриминираното му поведение,
демонтирал и взел със себе си и намиращия се в същото помещение Ди Ви Ар-
устройство.
Носейки
със себе си инкриминираните вещи, излязъл от офиса, като заедно с подсъдимия Г.
се отдалечил от местопроизшествието, като на около стотина метра от него Л.
скрил Ди Ви Ар-устройството в празен ЖП – контейнер от наличните на ЖП
гара „Ф.о”. В ранната сутрин на 25.08.2011 г. подс.Л. се свързал с подс.Т.,
като осъществили среща в близост до дома на последния, при която Л. му предал
сума с пари- част от предмета на кражбата, която пък подс.Т.
предал за съхранение на св.Т.М.. На следващия ден и
при повикване на среща на подс.Г. от служители на
МВР, същият бил задържан, като във владението му била намерена друга част от
премета на престъплението, подробно описана в съставения за целта протокол за
обиск. Впоследствие от св.М. били иззети парите,
които Т. му предал.
Видно от изготвената стоковооценъчна
експертиза се установява, че стойността на рекордер DVR за охранителни камери, марка «Dynacolor”, модел «DG 616S» е 1652.00 лева
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото
не се оспори от страните.
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от обясненията на подс.
Т., дадени в досъдебното производство и самопризнанията на тримата подсъдими,
направени в съдебно заседание, от
свидетелските показания на свидетелите Л.К., Н.Р., М.Б., Е.А., Т.М., В.Р., Н.Р.
и С.Л., дадени в досъдебното производство, които
подкрепят направеното самопризнание от подсъдимите и са събрани по реда, предвиден
в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – свидетелства
за съдимост, характеристични справки, протоколи за оглед на местопроизшествия и
фотоалбуми към тях, претърсвания и изземвания, дактилоскопна
експертиза, стоковооценъчна експертиза, протоколи за
изземване на веществени доказателства и одорологични
следи, протоколи за изследване на следи от миризми, протокол за обиск и
изземване, експертна справка № 186/29.08.2011г., копие от договор №
1230/20.07.2009г., оферта – л. 7 т.2, копие от касова книга – л. 10 т.2, копие
от справка от личен състав – л. 12, 17 и 18 т.2, разписка л. 13 т.2, копие от
трудов договор, справка и длъжностна характеристика – л. 21-24 т.2, протокол за
доброволно предаване, разписки – л. 30-31 т.2, справки от ГДИН, разписка – л.
133 т.2, ВДС – та, касаещи експлоатирани СРС – обособени в класифициран том.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимите, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията
на всички свидетели по делото, които се подкрепят изцяло от останалите писмени
доказателства. За да направи този извод, съдът прецени, че те са непротиворечиви, логични и последователни,
изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната дейност на
подсъдимите.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на тримата
подсъдими, които в контекста на гореобсъденото изцяло
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
При анализ на доказателствата по делото, Съдът прецени, че
подсъдимият Т. не е действал при осъществяване на престъпното посегателство
след предварителен сговор в немаловажен случай с другите двама подсъдими. Това
е така, защото Съдът прие, че същият е бил по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК
съучастник на останалите, действайки като „помагач” – а именно, неговата роля е
била да улесни престъплението чрез даване на съвети и разяснения – кога в
касата на дружеството ще има пари, къде се съхраняват те, какъв е начинът за
проникване в сградата, има ли охрана, къде е разположена тя, като Т. не е участвал в изпълнителното деяние. Още
повече, че за наличието на квалифициращият признак „предварително сговаряне” е
необходимо дейците в сравнително спокойна обстановка да разпределят ролите си и
уточнят начина на осъществяване на престъплението. Подсъдимият Т. обаче не е
познавал и никога не се е срещал с подс. Г., респ. не се е уговарял с него за осъществяване на кражбата.
Този факт прави подс. Т. помагач на двамата
съизвършители - Л. и Г. и наложи Т. да бъде оправдан да е действал в
предварителен сговор с другите двама, и да бъде признат за виновен да е осъществил
деянието в съучастие с Л. и Г. по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си подсъдимият Б.С.Л. ЕГН ********** е
извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196
ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.2 вр.
с ал.1 т.3 пр.І , ІІ т.4 пр.ІІ
т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр.с
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” вр с чл. 20 ал. 2 вр с ал. 1 от НК за
това, че през нощта на 24 срещу 25.08.2011 г. в гр.П.,
в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, също така –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след
предварителен сговор в немаловажен случай с П.Н.Г. и в съучастие като
извършител с К.И.Т. – последният като помагач, чрез разрушаване и повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо
средство- отвертка, е отнел чужди движими
вещи – рекордер DVR за
охранителни камери, марка «Dynacolor”,
модел «DG 616S» -
на стойност 1652.00 лева, пари – сумата от 19 500 български лева,
47 000 нови турски лири – с левова равностойност – 35 816.87
български лева, 4000 евро – с левова равностонйост 7 823.32 български лева
– или всичко на обща стойност 64 792.19 лева – от владението на «Б.» – П., без съгласието на ръководството на
юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери.
Съдът призна и П.Н.Г.
ЕГН ********** за виновен в това, че през нощта на 24 срещу 25.08.2011 г. в гр.П., в условията на повторност, в немаловажен случай –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, след предварителен сговор в немаловажен случай с Б.С.Л.
и в съучастие като извършител с К.Т. – последният като помагач, чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на техническо средство- отвертка, е отнел чужди движими вещи – рекордер DVR за
охранителни камери, марка «Dynacolor”,
модел «DG 616S» -
на стойност 1652.00 лева, пари – сумата от 19 500 български лева,
47 000 нови турски лири – с левова равностойност – 35 816.87
български лева, 4000 евро – с левова равностонйост 7 823.32 български лева
– или всичко на обща стойност 64 792.19 лева – от владението на «Б.» – П., без съгласието на ръководството на
юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери – престъпление по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пр.І, ІІ, т.4 пр.ІІ т.5, т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр с чл. 20 ал.
2 вр с ал. 1 от НК.
Съдът
призна и подсъдимия К.И.Т. ЕГН **********
за виновен в това, че през нощта на 24 срещу 25.08.2011 г. в гр.П., в съучастие като помагач с Б.С.Л. и П.Н.Г. –
последните като извършители, в качеството си на длъжностно лице, което се е
възползвало от служебното си положение – „Шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и
повече тона” към „Б.” , чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство- отвертка,
е отнел чужди движими вещи – рекордер DVR за охранителни камери, марка «Dynacolor”, модел «DG 616S» - на стойност 1652.00
лева, пари – сумата от 19 500 български лева, 47 000 нови турски лири
– с левова равностойност – 35 816.87 български лева, 4000 евро – с левова
равностонйост 7 823.32 български лева – или всичко на обща стойност
64 792.19 лева – от владението на «Б.» – П., без съгласието на ръководството на
юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери, поради което и на основание чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пр.І, ІІ, т.4 пр.ІІ, т.6 вр. с чл.194 ал.1 вр с чл. 20 ал.
4 вр с ал. 1 от НК.
От обективна страна ,
съдът прие, че с деянието си подсъдимите през нощта на 24 срещу 25.08.2011 г. в
гр.П. са изпълнили обективните съставомерни
признаци на престъплението “кражба”. Те са отнели чужди движими вещи,
установени по вид и стойност от доказателствата по делото, от владението на
пострадалото дружество. Изпълнението на деянието е било улеснено чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и с помощта на
техническо средство – отвертка. Подсъдимите Л. и Г. са действали при условията
на предварителен сговор в немаловажен случай, като преди осъществяване на
престъпното посегателство в сравнително спокойна обстановка са разпределили
ролите си и са уточнили начина и механизма на извършване на деянието.
Подсъдимият Т. е осъществил престъплението като помагач на другите двама,
неговата роля е била да улесни престъплението чрез даване на съвети и
разяснения – кога в касата на дружеството ще има пари, къде се съхраняват те,
какъв е начинът за проникване в сградата, има ли охрана, къде е разположена тя.
Безспорно
в случая е налице признака „големи размери”, като следва да се има предвид, че
съгласно Решение №312 от 27.06.2008год. на ВКС по н.д.
№273/2008год. ,ІІІ н.о., НК, докладчик председателя
Румен Ненков - макар и вече да не намира приложение
Постановление №1/1983год. на Пленума на ВС относно минималния размер на
квалифициращите признаци „големи размери „ и „ особено големи размери „ то след
като става дума за парична оценка, подходът следва да бъде сходен и аналогичен
. Следователно като измерител пак трябва да се използва размерът на
установената МРЗ за страната към момента на деянието. Предвид на това ,след
съобразяване на обвързващите предписания на т.1 на ТР №1/98год. на ОСНК на ВКС
се приема ,че на вредите по смисъла на обективния признак по чл. 195 ал.2 от НК
би отговаряла равностойността на 1/5 от 70 МРЗ, или обобщено 70 МРЗ към момента на извършване на
деянието, което и е налице в случая.
По
отношение на подс. Т., следва да се отбележи, че
същият е действал в качеството си на
длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение – „Шофьор на
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона” към „Б.” , в каквато насока са
обсъдените и кредитирани свидетелски показания и писмени доказателства - копие
от трудов договор, справка и длъжностна характеристика – л. 21-24 т.2 от дознанието.
Осъжданията
на Л. по НОХД № 943/2004 г. на Районен съд гр.П.,
НОХД № 682/2007 г. на ПзРС и НОХД № 691/2007 г. по
описа на Районен съд гр.П. обуславят квалификацията по чл.29 ал.1 б.”а”
и б.”б” от НК за извършеното от него престъпление предмет на настоящото
производство.
Осъждането
на Г. по НОХД № 2327/2010 г. на Районен съд гр.П. обуславя квалификацията по чл.28 ал.1 от НК
за извършеното от него престъпление предмет на настоящото производство.
Този извод следва както от самопризнанията на
подсъдимите, така и от кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства по делото.
От субективна страна деянието е извършено и от тримата подсъдими при форма на
вина пряк умисъл, като те
са съзнавали общественоопасния
му характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и са желаели настъпването им. Това се установява,
както от деятелността на същите, така и от направените самопризнания, които се подкрепят от
всички свидетелски показания и други доказателства по делото.
По отношение на подс. Т. – съдът не сподели
възражението на адв. Ш., че същият
е имал намерение с другите двама подсъдими
да отнеме само 12 000лв. – визирайки
наличие на ексцес. От доказателствата
по делото става ясно, че
той е видял същата вечер касата
отворена, когато е отчитал парите и без съмнение поради
близкото му разстояние до нея
е видял и съдържанието й, но и нещо повече
– той е подпомогнал другите двама подсъдими
без каквито и да са уговорки
да се отнемат
само и единствено определена сума пари – напротив, същите са искали
да откраднат всичко, което се
открие като пари в офиса на
фирмата, което е и част от съдържанието
на умисъла на Т.. Всеки един от подсъдимите, вкл. Т., целенасочено е допринасял за извършване
на престъплението, имайки знание за
последиците от кражбата.
При
индивидуализиране на наказанието за подсъдимия Л., Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от същия самопризнания и малкото му дете, за
което следва да полага грижи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени лошите характеристични данни на подсъдимия, предишните му многобройни
осъждания, предишните му осъждания, които не се отразяват на правната
квалификация на деянието ръководната му и организаторска роля в процесното деяние, извършено скоро след излизането му от
затвора – все обстоятелства, които го
определят като лице с изключително завишена степен на обществена опасност. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на отегчаващите вината
обстоятелства, поради което определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54
от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
След
като се съобрази разпоредбата на чл. 58 А ал.1 от НК, съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния
състав на подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на Л., Съдът отчете приложеното
свидетелството за съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият е осъждан
преди инкриминираното деяние с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, чието
изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Изложеното мотивира
Съда да приеме, че в конкретния казус е налице хипотезата на чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, поради което и постанови така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК
съдът постанови да се приспадне от така определеното на Л. наказание СЕДЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода, времето през което той е бил задържан на основание
чл. 63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК и спрямо него се е реализирала МНО Задържане под
стража, считано от 30.09.2011г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане
се зачита за един ден
лишаване от свобода.
При индивидуализиране на наказанието за
подсъдимия П.Г., Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените
от същия самопризнания, оказано съдействие при разследването, изразено
съжаление за стореното, наличието на дете, за което да се грижи. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени лошите характеристични
данни на подсъдимия, предишните му осъждания, които не се отразяват на правната
квалификация на деянието, начина и механизма на извършване на деянието. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54
от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
След
като се съобрази разпоредбата на чл. 58 А ал.1 от НК, съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния
състав на подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ПЕТ ГОДИНИ.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на Г., Съдът отчете приложеното
свидетелството за съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият е осъждан
преди инкриминираното деяние с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, чието
изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Изложеното мотивира
Съда да приеме, че в конкретния казус е налице хипотезата на чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, поради което и постанови така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК
съдът постанови да се приспадне от така определеното на Г. наказание ПЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода, времето през което той е бил задържан на основание чл. 63
от ЗМВР, чл. 64 от НПК и спрямо него се е реализирала МНО Задържане под стража,
считано от считано от 25.08.2011г до 29.12.2011г като един ден задържане
се зачита за един ден
лишаване от свобода.
При
индивидуализиране на наказанието за подсъдимия Т., Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от същия самопризнания, оказано съдействие в
хода на досъдебното производство, семейната му
ангажираност. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни на
подсъдимия, за каквито съдът прецени предишните осъждания, за които Т. е
реабилитиран. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
поради което определи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ.
След
като се съобрази разпоредбата на чл. 58 А ал.1 от НК, съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав
на подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. Съдът не сподели възражението
на адв. Ш., че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които налагат определяне на наказанието съгласно
чл. 55 ал.1 т.1 от НК. За това се
прецениха както обсъдените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, така и се взе
предвид активното съдействие на Т. за осъществяване на престъплението,
подробните му и точни разяснения как и кога да бъде сторена кражбата, без които
извършването й или би било значително затруднено, или би било невъзможно.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на Т., Съдът отчете сериозността на
престъпното посегателство, неговата тежест и голяма обществена опасност.
Изложеното мотивира Съда да приеме, че в конкретния казус е налице хипотезата
на чл. 59 ал.1 вр. чл. 61 т.3 от ЗИНЗС, поради което
и постанови така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия
да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в затвор или затворническо
общежитие от открит тип. Съдът не прие предложението изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода да се отложи с подходящ изпитателен срок,
защото намира, че така наказанието няма пълноценно да изпълни своята
превъзпитателна и превантивна функция върху дееца.
На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК
съдът постанови да се приспадне от така определеното на Т. наказание ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, времето през което той е бил задържан на основание чл. 63
от ЗМВР, чл. 64 от НПК и спрямо него се е реализирала МНО Задържане под стража,
считано от 25.08.2011г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане
се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Причините
за извършване на престъплението са желанието за лично облагодетелстване и
неспазването на установения в страната правов ред.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите
Съдът
възложи направените по делото разноски в размер на от по 10лв. за всеки
един от тях.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: Х.П.
