№ 16267
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20241110120850 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
В молба с вх. № 46450/11.02.2025 г., подадена от ищеца М. Й. Б., е отправено
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Молителят твърди по подробни изложени доводи в този смисъл, че към присъденото в
полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗАдв. следвало да бъде начислен ДДС, както и че така определеното
възнаграждение се явявало неправилно определено предвид вида и броя искове,
предмет на делото. Направено е искане за увеличаване на възнаграждението,
присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца.
В законоустановения срок не е постъпили отговор от насрещната страна и
ответник по делото "ИАМ" АД
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания, намира следното:
Искането по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото
производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадено е от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустимо.
По същество същото е неоснователно по следните съображения:
С Решение № 789 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 20850/2024 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, ответникът "ИАМ" АДе осъден да заплати на
ищеца М. Й. Б. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 179,44 лева,
недължимо платена по Договор за паричен заем № 3844484/05.06.2020 г., сключен с
"ИАМ" АД сумата от 666,59 лева, недължимо платена сума по Договор за паричен
1
заем № 4650588/24.11.2022 г., сключен с "ИАМ" АД сумата от 149,34 лева, недължимо
платена по Договор за предоставяне на поръчителство № 3844484/05.06.2020 г.,
сключен с "ФБ" ЕООД и сумата от 364,71 лева, недължимо платена по Договор за
предоставяне на поръчителство № 4650588/24.11.2022 г., сключен с "ФБ" ЕООД като
предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са частично отхвърлени за разликата
над присъдените суми до пълните предявени размери съответно от 287,08 лева,
1563,28 лева и 238,92 лева. Със същия съдебен акт "ИАМ" АДе осъдено да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „М.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., сумата от 299,28 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2, вр. ал. 2 ЗАдв., съразмерно с уважената част от предявените искове
Съдът намира, че не са налице основания върху определеното в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде начисляван
ДДС. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва
на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на
роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на
услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1
ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не
може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по съображения, че
възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при
наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на
данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е
осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което
безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между
различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната
помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и
насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със
задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена
парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по
смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е
страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
2
Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна
помощ адвокатско възнаграждение, без това да е изрично предвидено в закона. Нито
ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Предвид
изложеното, не са налице основания за изменение на присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, чрез включването
на ДДС в същото.
Не са налице и основания за присъждане на отделно възнаграждение по всеки
един от кумулативно съединените искове, предмет на делото, като в този смисъл в
мотивната част на решението са изложени подробни доводи. Следва да се добави още,
че макар предмет на делото да са два отделни договора за кредит, съответно – за
поръчителство, изложените от ищцовата страна твърдения за недействителност на
двете кредитни правоотношения са идентични. При определяне на възнаграждението
съдът взе предвид и обстоятелствата относно фактическата и правна сложност на
исковете, които в случая се явяват обусловен от основателността на възраженията за
нищожност на процесните договори.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение подадената от ищеца М. Й. Б. молба с вх. №
46450/11.02.2025 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 789 от
16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 20850/2024 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3