Решение по дело №555/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 184
Дата: 9 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20233330200555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Разград, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
в присъствието на прокурора П. М. У.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20233330200555 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. М. Х., роден в гр.Разград на *******.,
български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 01.03.2022г. в гр. Разград потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП – „Свидетелството за управление на МПС
се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация…“ и се
подава пред орган на властта – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Разград, чрез М.М. Д. – системен оператор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Разград за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му местопребиваване (185 дни през
всяка календарна година) е в Република България - престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА обвиняемия А. М. Х. С ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на ОДМВР – Разград сумата от 128,35 лв. за
разноски на досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
от днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение №184/09.11.2023г., постановено по НАХД №555/2023г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу обвиняемия А. М. Х. от
гр. И, обл. Р за това, че на 01.03.2022г.., в гр.Р, потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП - «Свидетелството за управление на МПС се издава на лица, които
са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация...» и се подава пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция»
при ОД на МВР-Разград, чрез М.М. Д.а - системен оператор в сектор «ПП» при ОД на МВР-
Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му
местопребиваване /185 дни през всяка календарна година/ е в Република България - престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението обвинение срещу обвиняемия.
Обвиняемият не се явява в заседанието. Не се явява и защитникът му, който в писмено
становище моли за налагане минимално наказание на обвиняемия.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемия А. М. Х. е роден на *******. в гр.И. ПоС.ният му адрес е в гр. И. Същият
е женен, не е осъждан /реабилитиран/.
Обвиняемият А. Х. притежавал СУМПС, но решил да положи необходимите изпити за
придобиване на категория „СЕ“ и да му бъде подновено СУМПС от органите на ОД МВР- Разград.
Обвиняемият бил регистриран на поС.ен адрес в Р България в гр. Исперих, където израстнал и
където останал да живее неговия дядо. През 2016 г. обвиняемият напуснал Република България и
се установил да живее и работи със семейството си във ФРГермания. Там той имал «обичайно
пребиваване» и адресна регистрация. Връщал се рядко в РБългария, където престоявал за кратко,
след което отново се прибирал в Германия. През февруари на 2022 година обв. А. Х. се завърнал в
РБългария, където започнал да си набавя необходимите документи за подновяване на СУМПС. На
01.03.2022г. той посетил сградата на ОДМВР-Разград, гише „Квалификация“. Там той подал лично
чрез св.М Д.а, работеща като системен оператор в сектор „ПП“, необходимите документи, за
издаване на СУМПС, сред които и писмена декларация, приложена към Заявление с вх.№
1147/01.03.2022г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин свидетелство за
управление на МПС, като е посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз.
Въпросната декларация е подадена по силата на закон — чл. 151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата, която гласи, че - Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България», за което
обстоятелство подписват декларация» пред орган на властта Началник сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР-гр.Разград. В декларацията обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното
му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз. След това обвиняемият се подписал в декларацията, в графата „Декларатор”.
Тази декларация била подписана от обв. А. Х., въпреки, че той бил наясно с обстоятелството, че
неговото отсъствие от РБългария надвишава срока от 185 дни през последните 12 последователни
месеца.
Видно от заключението на назначената на досъдебното производство графическа
експертиза, саморъчният подпис в графа „подпис“ в декларация от 01.03.2022г., във вр.с чл.151,
ал.5 и ал.7 от ЗДвП е изпълнен от А. М. Х..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитан свидетел на досъдебното производство, назначената
експертиза, писмените доказателствени материали, направени от обвиняемия признания в хода но
досъдебното производство. В крайна сметка съдът намира, че фактическата обстановка по
1
обвинението е доказана по несъмнен начин. Съдът намира, че несъмнено обвиняемият е бил
наясно, че декларира неверен факт в процесната декларация – същият се е бил установил към този
момент вече в друга страна и е бил наясно, че отразеното от него в декларацията му не отговаря на
истината.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: С деянието си обвиняемият А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 01.03.2022г.., в гр.Разград,
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП -
«Свидетелството за управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация...» и се подава
пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-Разград, чрез М.М. Д.а
- системен оператор в сектор «ПП» при ОД на МВР-Разград за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че обичайното му местопребиваване /185 дни през всяка
календарна година/ е в Република България. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк
умисъл/ невярно обстоятелство в писмена декларация пред орган на властта. Става дума именно
за обстоятелство, което се явява предпоставка за издаване на СУМПС по смисъла на чл.151, ал.5
от ЗДвП и относно което обстоятелство в тази връзка обвиняемият е следвало да посочи истината,
съобразно нормативното изискване.
При определяне на наказанието на обвиняемия А. Х., съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан
/реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е
свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е лице с висока
обществена опасност, признал е виновността си в разпита на ДП, намира, че наказанието му следва
да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията
според съда в случая е достатъчен за поправянето му.
С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските
по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:















2








3
Съобщи за изтекли лични данни