Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/07.04.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 12296 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Кооперация „Потребителна
кооперация „Сотир К.““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Долни чифлик, Фуражен цех, срещу Н.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 11275 лв. /след допуснато изменение на
иска вместо първоначално предявения в размер на 6280 лв./, представляваща
увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор 21912.115.63 по КККР на
гр. Долни чифлик, одобрени със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018 г. на ИД на АГКК
/с кадастрален номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от масив
115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3487 кв. м.,
в резултат на извършените от ищеца със съгласието на ответника по прекратен
договор за аренда № 73/30.03.2004 г. подобрения в имота през периода 2004-2005 г.
– засадени ябълкови дръвчета от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът Кооперация „Потребителна
кооперация „Сотир К.““ твърди, че между страните бил сключен договор за аренда
на 30.03.2004 г., по силата на който ответникът като арендодател предоставил за
ползване на арендатора ПК „Сотир К.“ нива с площ 3487 кв. м., находяща се в
землището на гр. Долни Чифлик, м. „Али Кочевото“ за срок от 15 години, като с
изтичане на срока, на 30.03.2019 г., договорът бил прекратен. Посочва, че въз
основа на съгласието на арендодателя, дадено в раздел IV, т. 3 от договора, в
периода 2004-2005 г. е насадил трайни насаждения – ябълкови дръвчета, с които
поддържа, че се увеличава стойността на имота с претендираната сума. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
Ответникът Н.А.Н., чрез процесуалния
му представител – адв. Калчо Калев, е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен описаният в исковата молба
договор за аренда, който е прекратен на 30.03.2019 г. с изтичане на уговорения
срок. Оспорва твърденията, че в имота са засадени трайни насаждения – ябълкови
дръвчета в периода 2004-2005 г. от ищеца по делото; че е наличен опис на имот №
115063; че стойността на този имот е увеличена с претендираната сума. Поддържа,
че не е давал нито устно, нито писмено съгласие за смяна начина на трайно
ползване на имота. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 12.03.2020
г. открито съдебно заседание ищецът чрез председателя на кооперацията Владимир
Минев и пълномощника му адв. Величка Джамбазова поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло.
Ответникът се представлява от адв. Калчо
Калев, който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли
същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита в предоставения му от съда
срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е сключен
договор за аренда № 73/30.03.2004 г., който е прекратен с изтичане на
уговорения срок – на 30.03.2019 г. Наличието на валидно облигационно /арендно/
правоотношение между страните за период от 15 г. не е спорно, а същото се
установява и от самия представен и приет като доказателство по делото договор
за аренда от 30.03.2004 г.
Съгласно раздел ІІІ, т. 9 от договора при неговото прекратяване
арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на
договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Такъв именно е
текстът на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗАЗ, който е възпроизведен в
коментирания договор за аренда.
За да бъде уважен така предявения иск е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване в производството да установи твърдените от него
обстоятелства, а именно, че в периода 2004-2005 г. със съгласието на ответника е
засадил в процесния имот ябълкови дръвчета от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“,
което представлява извършено в този имот подобрение, довело до увеличаване
стойността на имота със сумата, предмет на иска.
В тази връзка са и основните спорни въпроси по делото – какво е било
състоянието на имота към датата на сключване на договора за аренда – към датата
30.03.2004 г., съответно кой и кога е засадил ябълковите дръвчета в имота,
тоест в кой период е извършено засаждането – преди или след сключването на
арендния договор.
За да отговори на тези въпроси и за да направи обоснованите си изводи,
съдът взе предвид следното:
С отговора на исковата молба е представен договор № 195, том ІV, рег. №
3671/01.08.2002 г., сключен между ответника Н.А.Н. в качеството му на
арендодател и „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД – арендатор. Видно от същия, процесният
недвижим имот – нива с площ 3.487 дка е предоставен на посочения арендатор за
непрекъснато ползване за срок от 15 г.
С анекс към договора от 30.03.2004 г. Н.А.Н. и „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД се
съгласяват да прекратят действието на договора, считано от 31.03.2004 г., като
арендодателят се задължава да заплати направените до момента разходи и
остатъчната стойност на овощната градина до 31.12.2004 г.
В раздел ІV, т. 6 от сключения между страните в производството договор за
аренда № 73/30.03.2004 г. е посочено като задължение на арендатора ПК „Сотир К.“
следното: „да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и остатъчната
стойност на градината на „Интерфрукт Камчия“ АД, гр. Долни чифлик, до
31.12.2004 г.“
Прави впечатление, че коментираният анекс и процесният договор за аренда са
сключени на една и съща дата – 30.03.2004 г., като и двата документа са
подписани от инж. Владимир Минев Минев, в първия случай – като представляващ „ИНТЕРФРУКТ
КАМЧИЯ“ АД, а във втория – като председател на ищцовата кооперация. И в двата
договора се говори за изградена в имота от досегашния арендатор овощна градина.
Нещо повече, именно ищецът в договора си с ответника поема да заплати неговото
задължение към третото лице „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД във връзка със
съществуващата в имота градина.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита
на свидетелите Костадинка Александрова Парашкевова, Петър Великов Койчев и
Стойко Златинов Илиев.
Съгласно показанията на свидетеля Костадинка Парашкевова, които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, същата е работила в Потребителна кооперация
„Сотир К.“ от 1997 г. до 2014 г. на длъжност „счетоводител“. Посочва, че
градината е създадена в периода, когато е била на работа. Става дума за голям
масив, състоящ се от много декари земя. През 2003 г. ищецът закупил дръвчетата,
които били поставени под карантина. Така през 2004 г. била създадена градината
в масив 115, местност „Али Кочевото“. Засаждането започнало през пролетта на
2004 г. След това се правело презасаждане, където не се е захванало някое
дръвче. През 2007 г. било извършено заприходяването на дръвчетата като трайни
насаждения, предвид влизането им в плододаване. Не си спомня колко фактури е
имало за закупуването на дръвчетата. Били около 15000 броя.
Съгласно показанията на свидетеля Петър Великов Койчев, които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, същият живее в гр. Долни чифлик от 66 г. Познава
землището, знае къде се намира местността „Али Кочевото“, като излага, че
самият той има овощна градина там. Знае, че ответникът притежава имот в тази
местност. През 2000 г. направили договор с кооперация „Сотир К.“ и след това
започнали да се сеят градините от Сотир К.. През 2002г. било направено
сдружение с „Интерфрукт“. През 2004 г. този договор бил развален, започнали да
се съдят „Интерфрукт“ и „Сотир К.“ и тогава
служителите на г-н Минев /има предвид председателя на ищцовата кооперация/ ги
привикали да им дадат договорите. Обяснява, че в процесната местност
засаждането на ябълковите дървета започнало още през 2000 г. През 2004 г. вече
имало засадени ябълки. Мисли, че към момента на подписване на договорите през
2004 г. имотът на Н. вече е бил засаден с ябълки. Знае, че от няколко години –
най-малко от 5-6 години имотът вече не се работи, изоставен е, тревясъл е.
Признава, че е изключен като член-кооператор в ПК „Сотир К.“, като посочва, че
това е станало през последните години, когато ищецът започнал да се съди с
„Интерфрукт“. Неговият договор за аренда с ищеца е изтекъл. Не може да каже и
не си спомня дали е получавал писмо, че следва да заплати увеличената стойност
на насажденията.
Свидетелят Стойко Илиев, чиито показания съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, обяснява, че живее в гр. Долни чифлик. Познава землището на селото,
знае къде се намира местността „Али Кочевото“. Знае, че там има засадени ябълки
и праскови. През 2002 г. започнало засаждането на ябълките, като заявява, че
той лично е участвал в засаждането. Докато той е садял дърветата, почти всичко
вече било засято, след това са продължили още малко. Посочва, че тази овощна
градина е създадена от „Интерфрукт“. Това дружество давало парите – то плащало
и на хората, а кооперацията „Сотир К.“ извършвала самото засаждане. Скоро ходил
и видял, че към момента има доста изкоренено, а останалото не се обработва.
Според свидетеля, от няколко години не се обработва градината, защото е доста
обрасло с трева, клоните дори не се виждат. Обяснява, че е бил управител на
фуражен цех в „Сотир К.“ до 2006 г., като е уволнен дисциплинарно. Описва, че
цялата градина е около 300 дка, като някъде около 100 дка е изкоренено.
Съгласно заключението на вещите лица инж. Ц.А. и инж. С.К. по допусната и
приета по делото комплексна съдебно-оценителна експертиза, броят на
първоначално засадените ябълкови дървета в процесния имот с площ 3487 кв. м.,
получени от извършеното геодезическо заснемане и аналитична обработка е 690 бр.
Извършено е преброяване на броя на редовете и броя на засетите дървета във
всеки ред. Броят на заснетите редове е 23 бр., като във всеки ред има по 30 бр.
дървета. Броят на липсващите дървета е 5 бр. Тоест, налични към момента са 685
бр. нискостеблени ябълкови дръвчета. При нормативна гъстота от 190 бр./дка,
фактическата такава за процесния имот е 198 бр./дка. При засаждане през
2004-2005 г. настоящата възраст на ябълковите дръвчета е 15 г., като периодът
им на плододаване е 20 г. В имота са засадени дръвчета от сортовете „Златна
превъзходна“ и „Айдаред“. Посадъчният материал /ябълковите дръвчета/ е закупен
от Сърбия. Общо са закупени 15000 бр. ябълкови дръвчета с фактура № Вг02/03 от
01.04.2003 г. на стойност 9373.33 лв. При засадени в имота 690 бр. ябълки разходите
само за посадъчния материал са 431.12 лв. Насадените ябълкови дръвчета са били
включени в счетоводството на ищеца като дълготраен актив в група 20 „Дълготрайни
материални активи“ през 2007 г. Общо разходите за създаване на овощна градина с
площ 272 дка ябълки, видно от мемориален ордер от м. юли 2007 г., е 128673 лв.
Тези разходи, отнесени към площ от 220 дка, в която е включен и процесният
имот, са 104458 лв. Срокът на инвестицията, съобразен с Наредба за базисните
цени на трайните насаждания е 20 г.
Вещото лице Цветата А. в експертизата посочва
още, че е налице план-проект на овощна градина, включващ процесния имот. Същият
е изготвен от проф. Димитър Йорданов Домозетов – доктор на агрономическите
науки, директор на института по земеделие, гр. Кюстендил, утвърден от инж.
Владимир Минев Минев – Председател на ПК „Сотир К.“ и изпълнен 2004-2005 г.
План проектите са изискани, когато е започнало субсидирането през м. март 2007
г.
В проведеното по делото на 12.03.2020 г. открито съдебно заседание вещото
лице инж. А. представя папка, озаглавена ПК „Сотир к.“, гр. Долни чифлик,
Овощна градина – ябълки в местността „Али Кочевото“, масив 115 /на ръка е
написано „проект“/, която папка е била представена на експерта при изготвянето
на експертизата.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание, вещото лице инж. Ц.А.
посочва, че обстоятелството, че дръвчетата са засадени през 2004-2005 г. е установила
единствено по данни на ищеца и по представени от същия документи, съхраняващи
се в счетоводството на ищцовата кооперация – фактура, от която е видно кога е
закупен посадъчният материал /фактурата е от 01.04.2003 г./, както и от
представения от вещото лице план-проект за създаване на овощна градина.
Заявява, че при извършения оглед на място ябълковите дръвчета не били изрязани,
не били в добро физиологично състояние. Смята, че градината е изградена за
интензивно плодоползване.
По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че с фактура № Вг02/03 от 01.04.2003 г. ищецът Кооперация
„Потребителна кооперация „Сотир К.““ е закупил посадъчен материал – 15000 бр.
ябълкови дръвчета на стойност 9373.33 лв.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал
съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че към датата на
сключване на договора за аренда между страните – 30.03.2004 г. в имота на
ответника вече са били засадени/били са налични ябълкови дръвчета, тоест
овощната градина е била вече създадена. В този смисъл са коментираните по-горе
уговорки в Анекс от 30.03.2004 г. към договор за аренда от 01.08.2002 г. /т. 3
от същия/, поетото от арендатора ПК „Сотир К.“ задължение за плащане на
разходите и остатъчната стойност на градината, отразено в самия договор за
аренда от 30.03.2004 г. /раздел ІV, т. 6/, както и показанията на разпитаните
по делото свидетели Петър Койчев и Стойко Илиев. Последните са категорични и
безпротиворечиво установяват обстоятелството, че изграждането на овощната
градина в местността „Али Кочевото“, масив 115, в чиито граници попада и имотът
на ответника, е започнало още от предходния арендатор „Интерфрукт“. Нещо
повече, свидетелят Стойко Илиев заявява, че лично е участвал в засаждането на
ябълковите дръвчета, което засаждане е започнало през 2002 г. Свидетелят Петър
Койчев с голяма степен на категоричност, въпреки изминалия период от време,
посочва, че към момента на скючване на договора със ПК „Сотир К.“ имотът на
ответника вече е бил засаден с ябълки.
Тези изводи на съда, съответно тези свидетелски показания, не се
разколебават от останалите коментирани по-горе доказателства по следните
причини:
Приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза сама по себе си
не може да установи момента на засаждане на наличните в имота ябълкови
дръвчета. Това е така, защото вещите лица не познават имота и съответно
обективно няма как да знаят кога точно са засадени трайните насаждения в имота
на ответника. Ето защо и на няколко пъти инж. Ц.А. обясни, че дава това си
заключение единствено на база твърденията на ищеца и представените му от същия
данни, съхраняващи се в дружеството.
Именно обаче твърденията на ищеца, че в периода 2004-2005 г. е засадил в
процесния имот ябълкови дръвчета, съдът приема за недоказани в производството.
За установяване на това обстоятелство бе допуснат при режим на водене
свидетелят Костадинка Парашкевова. Съдът обаче не кредитира показанията й
относно посочването, че засаждането в местността „Али Кочевото“ е започнало
през пролетта на 2004 г. И това е така, защото същите противоречат на останалия
събран в производството доказателствен материал – на показанията на останалите
свидетели и на поетите задължения по договорите за аренда.
Показанията в тази връзка противоречат и на самата Наредба за базисните
цени на трайните насаждения. Съгласно Приложение № 1 към чл. 5, т. 1 от
Наредбата, продължителността на периода до встъпване в плододаване на нискостеблените
ябълки, каквито са налични в имота, е 4 г. А както бе установено в
производството, насадените ябълкови дръвчета са включени в счетоводството на
ищеца като дълготраен актив през 2007 г. Самият свидетел Парашкевова обяснява,
че едва когато влизат в плододаване, тогава се заприхождават като трайни
насаждения. Ето защо и съотнасяйки нормативно заложеното в Наредбата с
извършеното заприхождаване следва да се приеме, че най-късно в имота на
ответника дърветата са били засадени през 2003 г. В този смисъл са именно
показанията на свидетелите Петър Койчев и Стойко Илиев. Да се приемат за
доказани твърденията на ищеца, че е засадил ябълкови дръвчета в процесния имот,
което засаждане фактически е извършено през 2004-2005 г., означава напрактика
да се пренебрегне коментираната Наредба и да се заключи, че дървета на по 2-3
години към 2007г. вече са в период на плододаване. Това съдът намира за
недопустимо и необосновано. Плододаването на дръвчетата, засадени през
2004-2005 г., настъпва едва през 2008-2009 г. С факта на заприхождаването на
ябълковите дръвчета още през 2007 г. съдът приема, че ищецът своеобразно прави
признание, че същите са засадени в предходен период, а не в твърдения от него в
исковата молба.
Както се посочи, по делото не е спорно, че с фактура от 01.04.2003 г.
ищецът е закупил посадъчен материал – 15000 бр. ябълкови дръвчета. По делото
обаче не се установи каква част и дали изобщо някаква част от този посадъчен
материал е засаден именно в имота на ответника. Действително, свидетелката Парашкевова
посочи, че има документи, установяващи закупуването на дръвчетата – около 15000
бр. Същата заяви и че същите са използвани за създаването на градината в масив
115, местност „Али Кочевото“. В същото време вещото лице инж. А. представи
папка, озаглавена проект Овощна градина – ябълки в местността „Али Кочевото“,
масив 115. Следва да се отбележи, че тази папка всъщност не съдържа какъвто и
да е проект относно тази градина, а само схема за засаждане на овощна градина с
ябълки, които документи са без достоверна за ответника дата и са съставени
единствено за нуждите на ищеца. В папката се съдържа още и протокол за
въвеждане в плододаване от 30.07.2007 г. на Овощна градина ябълки, местност
„Али Кочевото“, масив 115, декари 271, на стойност 128673 лв., както и на Овощна
градина ябълки, местност „Дюлгер бахче“, масив 117, декари 53, на стойност
36572 лв. Тоест, само овощната градина в процесната местност „Али кочевото“
обхваща 271 дка. За засаждането на такава овощна градина са необходими
най-малко 51490 бр. овощни дръвчета /271 дка х 190 бр./дка, каквато е
нормативната гъстота за засаждане/. Липсват обаче представени доказателства
ищецът да е разполагал с такова количество посадъчен материал. Същият е
представил на вещото лице единствено фактура за закупени 15000 бр. дръвчета. За
такъв брой говори и свидетелката Парашкевова. При липсата на доказателства,
установяващи необходимото количество посадъчен материал за засаждането на
цялата овощна градина в масив 115, съдът приема за необосновано заключението, че
именно 690 дръвчета от наличните 15000 бр. са засяти в имота на ответника,
както посочва вещото лице в заключението си. Още повече, че има данни, че
паралелно с тази градина е създавана и друга овощна градина от ябълки в
местността „Дюлгер бахче“, масив 117, обхващаща 53 дка.
Не е доказано и твърдението на ищеца, че при сключването на договора за
аренда процесният имот е представлявал нива. В подкрепа на това си твърдение
ищецът представя скица на имота от 02.06.1999 г., презаверена на 09.04.2004 г.,
съгласно която начина на трайно ползване на имота е „нива“. Същият начин на
трайно ползване на процесния имот обаче е посочен и в представената от
ответника актуална скица на имота от 02.03.2019 г. Ето защо и само това
обстоятелство по никакъв начин не доказва твърдението на ищеца, че към датата
на сключване на договора за аренда между страните в имота не е имало изградена
овощна градина. Представената скица по своя характер не представлява опис на
имота, както твърди ищецът, съответно не установява съществуващото към
30.03.2004 г. състояние на имота.
В производството бе проведено насрещно доказване от страна на ответника, че
към тази дата в имота вече са били налични ябълкови дръвчета, засадени от
предходния арендатор „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД, въпреки че не е бил сменен
статутът на земеделската земя. Такава промяна не е налична и към настоящия
момент. В този смисъл не е доказано твърдението за извършени подобрения, поради
което и същите не подлежат на остойностяване. При сключването на договора за
аренда твърдяните подобрения вече са били налични в имота, поради което е
неоправдано претендирането им от ответника. Уважаването на иска напрактика би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца, което съдът намира, че не следва
да бъде допускано.
За пълнота на изложението следва да се отбележи още, че процесният договор
за аренда е сключен за срок от 15 г. и е прекратен именно с изтичането на
уговорения срок. Предвид изграждането на градината за интензивно плододаване и
обстоятелството, че това плододаване е било субсидирано, в който смисъл е
заключението на вещото лице инж. Ц.А., съдът счита, че именно през този период
са извлечени полезните свойства на овощната градина. Установено бе по делото,
че възрастта на дръвчетата е не 15 г., както е посочено в експертизата, а 17-18
г. /доказано бе, че същите за засадени в имота най-късно през 2003 г./. В приложение
№ 1 към чл. 5, т. 1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения е
посочено, че продължителността на периода на плододаване на нискостеблените
ябълки е 16 г. Не е уточнено в наредбата обаче за какъв вид плододаване е
определен този срок. Независимо от това, към 2019 г., когато е бил прекратен
договорът за аренда, вече са изминали 13 г. от предвидения период на
плододаване /дръвчетата са влезли в плододаване през 2007 г./. При интензитета
на ползването им, съдът намира за основателно възражението на ответника, че
овощната градина е амортизирана за срока на договора за аренда. Още повече, че
по делото бе установено, както от извършения отглед на вещите лица при
изготвяне на заключението, така и от показанията на свидетелите Петър Койчев и Стойко
Илиев, че към настоящия момент част от дръвчетата са изкоренени, а останалите
са обрасли с трева, не са изрязани и не са в добро физиологично състояние. Според
посочените свидетели, от няколко години градината не се обработва. В този
смисъл уважаването на заявената искова претенция отново е предпоставка за
неоснователно обогатяване на ищеца, който очевидно съзнава, че в периода на
действие на договора за аренда е извлякъл полезните свойства от плододаването
на ябълковите дръвчета /още повече, че има доказателства, че дори в последните
години самият арендатор не е отглеждал насажденията съобразно добрата
земеделска практика/.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен. Неоснователна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед направения правен извод съдът намира, че не следва да коментира
възражението на ответника относно липсата на дадено изрично съгласие за
засаждането на ябълковите дръвчета.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ
размер от 800 лв. /150 лв. – депозит за възнаграждение на вещи лица и 650 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 28.02.2020 г./, която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация „Потребителна кооперация „Сотир К.““,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, Фуражен
цех, срещу Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 11275 лв. /след допуснато изменение на иска вместо
първоначално предявения в размер на 6280 лв./, представляваща увеличената
стойност на поземлен имот с идентификатор 21912.115.63 по КККР на гр. Долни
чифлик, одобрени със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018 г. на ИД на АГКК /с кадастрален
номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за
земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3487 кв. м., в резултат на
извършените от ищеца със съгласието на ответника по прекратен договор за аренда
№ 73/30.03.2004 г. подобрения в имота през периода 2004-2005 г. – засадени
ябълкови дръвчета от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Кооперация „Потребителна
кооперация „Сотир К.““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Долни чифлик, Фуражен цех, да заплати
на Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: