Решение по дело №200/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20227200700200
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

гр. Русе, 07 юни 2022 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 01 юни 2022 год. в състав:

 

  Председател:  ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове:   РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

      ДИАНА КАЛОЯНОВА

 

при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора  ………   Пламен Петков като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №200…… по   описа   на съда за  2022   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Ф.М.Ф. *** против решение №23/01.03.2022 год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д №2/2022г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 669 от 30.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) гр. Русе. Със санкционния акт, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закон за горите (ЗГ) на касатора било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, а на основание чл.273, ал.1 от същия закон са отнети вещите, предмет на нарушението-1.4 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „топола“ и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на районния съд, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни мотиви в подкрепа на твърдените касационни основания, като част от тях сочат и на третото касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК-явна несправедливост на наложеното наказание „глоба“. Касаторът счита, че не е справедливо и отнемането в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба я счита за неоснователна, а въззивното решение за правилно и законосъобразно.

Представителят на прокуратурата предлага да се остави в сила обжалваното решение на БРС.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Фактически и правни съображения на касационната инстанция за този правен извод са следните:

Липсва спор по факта на извършеното нарушение.

Доказателствата, събрани и обсъдени от РС-Бяла водят на извода за безспорност на извършеното от Ф. Ф. нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. На 27.08.2021г. в землището на с. Полско косово, в отдел 17, подотдел „в“, в териториалния обхват на ТП ДГС Бяла, той е транспортирал с конска каруца с гумени колела 1,4 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид „топола, немаркирани с контролна горска марка.

Затова и правилно е ангажирана отговорността на извършителя на административното нарушение със съставяне на АУАН, а впоследствие и с издаване на наказателно постановление, станало предмет на проверка пред БРС. Последния счел жалбата за неоснователна и потвърдил изцяло санкционния акт, издаден с адресат Ф. Ф..

Спорът пред касационната инстанция е досежно определеният от АНО с издаденото НП № 669 от 30.11.2021 г. размер на административното наказание „глоба“ и относно отнемането в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението.

Така формиран обаче, той не позволява на настоящата инстанция, ако е  стигнала до различни правни изводи относно размера на двете наказания спрямо изложените във проверяваното въззивно решение, да отмени изцяло издадения санкционен акт, както иска касатора в петитума на жалбата си.

Административен съд – Русе счита, че административното наказание „глоба“ в размер на 100 лева е справедлив и осъществява целите на административното наказание, така, както са разписани в чл.12 от ЗАНН. Както правилно е отбелязал в мотивите си БРС, това наказание е „малко над минималния размер, но близо до него, с оглед законово определения диапазон на санкцията от 50 до 3000 лева. Този размер на наказанието е изцяло съобразен със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, като и се отчита необходимостта осъществяване на превенция спрямо последния при извършване на нови нарушения на Закона за горите“.

Ето защо, отхвърляйки жалбата в тази й част, въззивният състав на районен съд гр. Бяла е подходил правилно и решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Не така стоят нещата относно отнемането в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция и потвърждаването на НП № 669 от 30.11.2021 г. от районния съд.

Разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ казва, че „Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им“. Ф. Ф. не спори, че тези вещи са негова собственост, следователно няма как да бъдат използвани независимо или против волята на собственика им.

Тук обаче следва да съобразим и разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, според която „Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго“.

Основният принцип, който въвежда законодателят е именно в чл.20, ал.4 от ЗАНН и е свързан с оценка на стойността на вещите спрямо характера и тежестта на административното нарушение. Защото нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ не търси оценка, а само изисква установяване дали вещите са използвани независимо или против волята на собственика им.

Погрешно районния съд счита, че не е налице несъответствие между характера и тежестта на нарушението, което да е явно, от една страна, и стойността на отнетите вещи, от друга. Какво друго освен количеството на дървесината може да бъде критерий за тежестта на нарушението? Разбира се, че това е самия вид на нарушението и личността на нарушителя, неговото здравословно и имотно състояние, факта, че се касае за първо такова нарушение на ЗГ. За постигане на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН би била достатъчна и наложената глоба в размер на 100 лева и разбира се отнемане на вещите, предмет на нарушението.

При определянето на наказанието административно-наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, като не е отчел, че стойността на отнетите вещи не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Според касационната инстанция именно наказващия орган следва да ангажира доказателства, подкрепящи законосъобразността на НП и в тази му част, а както е видно, в НП въобще липсва произнасяне и мотивиране на наказанието на Ф. в тази му част.

Неправилно и БРС приема, че законосъобразно са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция.

Решението на съда в тази  му част следва да бъде отменено. На отмяна с оглед изложените по-горе мотиви подлежи и НП № 669 от 30.11.2021 г., издадено от директора на РДГ, в частта, с която по т.II.2 (две римско, точка, две арабско), от Ф. Ф. са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Отменя решение №23/01.03.2022 год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д №2/2022г. по описа на съда в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 669 от 30.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Русе по т.II.2 (две римско, точка, две арабско) и са отнети в полза на държавата от Ф.Ф. вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция и вместо него

Постановява : Отменя наказателно постановление № 669 от 30.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Русе, в частта по т.II.2 (две римско, точка, две арабско), с която са отнети в полза на държавата от Ф.Ф. вещите, послужили за извършване на нарушението – 1бр. конска каруца с желязна конструкция и дървени канати и 1 бр. конска амуниция.

Оставя в сила решение №23/01.03.2022 год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д №2/2022г. по описа на съда в останалата му част.

Решението е окончателно.

                            

                                                        

 

 

 

           

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

                                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                       

 

 

 2.