Мотиви към присъда по НОХД №1339 по
описа за 2020г. на ШРС
На 28.07.2020г. от Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №101/2020г., по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу П.С.Е. с ЕГН ********** за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с
чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: периода 27.01.2020 г. –
29.04.2020 г. вкл., в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление,
отнел чужди движими вещи както следва: 1 бр. бутилка уиски „Джак Даниелс” от
0,700 л на стойност 45,65 лв. от магазин „Булмаг”, находящ се на ул. „Дедеагач”
№ 8, от владението и без съгласието на Р.П.И., собственост на „Т.” ООД гр.
Шумен; 1 бр. тоалетна вода „Антонио Бандерас” от 50 мл на стойност 32,90 лв. от
магазин „ДМ” филиал 15, находящ се на ул. „Съединение” № 27 – „Сити център”, от
владението и без съгласието на М.Ч.Н., собственост на „дм България” ЕООД гр.
София; 1 бр. парфюм „Емпорио Армани” от 30 мл на стойност 59,90 лв. ведно с 1
бр. пластмасова кутия на стойност 5,50 лв. от магазин „ДМ” филиал 93, находящ
се на бул. „Симеон Велики” № 37, от владението и без съгласието на Б.Х. И.,
собственост на „дм България” ЕООД гр. София; 1 бр. парфюм „Антонио Бандерас King Seduction” от 50 мл на стойност 30,90 лв.
и 1 бр. парфюм „Антонио Бандерас Secret Temptation”
от 100 мл на стойност 49,90 лв. от магазин „ДМ” филиал 63, находящ се на бул.
„Славянски” № 64, от владението и без съгласието на Е.Й. А., собственост на „дм
България” ЕООД гр. София – всичко на обща стойност 224,75 лв., с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е
маловажен.
Въз основа на направено искане преди началото на
разпоредителното заседание, ощетеното юридическо лице - „Т.” ООД гр. Шумен е конституирано като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявен граждански
иск срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 45.65 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието - 27.01.2020г.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради
което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на
производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на
основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 17.12.2020г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда на подсъдимия да бъде определено наказание 1 година
“лишаване от свобода “, което на основание чл.58 ал.1 от НК да бъде намалено с
1/3 като изтърпяването на наказанието да бъде отложено при условията на чл.66
ал.1 от НК за срок от 3 години. По отношение гражданският иск намира същия за
основателен, поради което следва да бъде уважен.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения пледира за налагане
на наказание “лишаване от свобода” в минимално предвидения размер 1 година,което
да бъде намалено с 1/3, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното: Подс. П.С.Е. бил осъждан за
кражби, които извършил като непълнолетен. След като навършил пълнолетие и изтърпял
наложеното му общо наказание „пробация”, той решил да продължи с престъпната си
дейност.
На
27.01.2020 г. около 17,00 часа подсъдимият решил да влезе в магазин „Булмаг”,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Дедеагач” № 8, собственост на „Т.” ООД, и да открадне
бутилка уиски, която да продаде след това, за да получи пари. Влязъл в магазина
и се насочил към щанда с алкохола. Тъй като предишни дни били извършвани и
други кражби на скъп алкохол, управителката на магазина – свидетелката Р.П.И.
предупредила служителите в обекта да бъдат особено внимателни. Когато подс. Е.
отишъл до щанда, на който били изложени бутилки уиски, той взел една бутилка
уиски „Джак Даниелс” от 0,700 л на стойност 45,65 лв. и я скрил под якето си.
Действията му обаче не останали незабелязани от свидетелката С.С.Д., която в
този момент обслужвала една от касите на магазина. След като подсъдимият
разбрал, че свидетелката Д.го е видяла как скрива бутилката под якето си, той
се насочил директно към изхода на търговския обект без да заплати уискито.
Свидетелката Д.се опитала да го спре, като натиснала копчето за заключване на
вратата, но тъй като в този момент имало и други клиенти, механизмът не
сработил веднага. Подс. Е. успял да се изплъзне и излязъл от магазина. След
това той продал откраднатата бутилка уиски на случаен човек срещу сумата от 30
лв., като похарчил парите за храна.
На
10.04.2020 г. около 18,30 часа подсъдимият бил заедно със свой познат –
свидетеля Е.С.Ф., с когото се били запознали наскоро. Свидетелят Ф.бил
непълнолетен. Докато се разхождали в близост до „Сити център”, подсъдимият
предложил на свидетеля Ф.да влязат в магазин „ДМ” филиал 15, находящ се на ул.
„Съединение” № 27, собственост на „дм България” ЕООД гр. София като му казал, че много лесно могат да откраднат по
един парфюм, след което да ги продадат и да си купят „чай за пушене”. По това
време в магазина била само свидетелката Х.Р.Х., която била служител на „дм България”
ЕООД. Двете момчета използвали момента, че свидетелката Х.била ангажирана със
залепване на стикери върху стока, отишли до щанда с парфюмите и всеки от тях
взел по 1 бр. тоалетна вода „Антонио Бандерас” от 50 мл всяка на стойност 32,90
лв., като ги скрили под дрехите си. След това подс.Е. и свидетелят Ф.излезли от
търговския обект, като алармената система не се задействала. Подсъдимият
разменил едната тоалетна вода за „чай за пушене”, а другата запазил за себе си.
Когато се върнал при свидетеля Ф., подс. Е. му предложил „чай за пушене”, но
непълнолетният Ф.отказал. На 15.04.2020 г. управителката на търговския обект –
свидетелката М.Ч.Н. прегледала записите от камерите за видеонаблюдение и
установила извършената кражба, за което подала сигнал в полицията. Когато
непълнолетният Е.Ф.бил установен като извършител на престъпното деяние, баща му
възстановил стойността на отнетата от сина му тоалетна вода и наблюдаващият
преписката прокурор преценил да откаже да образува досъдебно производство и да
изпрати материали на МКБППМН при Община Шумен за налагане на възпитателна мярка
на непълнолетния Е.Ф..
Междувременно
на 17.04.2020 г. около обяд подс. Е. се разхождал заедно със свидетеля Ф.и друг
негов приятел на име С.. Предложил им да посетят новооткрития магазин „ДМ”,
находящ се на бул. „Симеон Велики” № 37, до магазин „Практикер”. Когато трите
момчета влезли в магазина, свидетелят Ф.решил да открадне отново парфюм, като
му премахне защитната лепенка, но след това се отказал по собствени подбуди от
извършването на това престъпление. Подсъдимият обаче взел един парфюм „Емпорио
Армани” от 30 мл на стойност 59,90 лв. заедно с пластмасовата кутия на стойност
5,50 лв., в която бил поставен, и напуснал търговския обект без да го заплати.
В този момент се задействала охранителната система на магазина и свидетелката С.Р.
С. – служител на „дм България” ЕООД, натиснала паник-бутона, но не успяла да
спре обвиняемия да избяга. За извършената кражба тя уведомила свидетелката Б.Х.
И., която била управител на магазина. Когато се отдалечил от магазина,
подсъдимият изхвърлил кутията, а парфюмът продал за сумата от 60 лв. на
непознато лице.
На
29.04.2020 г. подс.Е. се срещнал със свидетеля А.С.А., с когото били живели
няколко години заедно в ДОВДЛРГ „Детелина” гр. Шумен. Докато се разхождали в
близост до магазин „ДМ”, находящ се на бул. „Славянски” № 64, свидетелят А.предложил
на подсъдимия да влязат, за да разгледа парфюмите, тъй като имал намерение
скоро да си купи някакъв. Тогава на подс.Е. му хрумнала идея отново да открадне
парфюм. В този момент свидетелката З.Д.М.била заета с подреждането на стока в магазина
и не забелязала как обвиняемият Е. взел един парфюм „Антонио Бандерас King Seduction” от 50 мл на стойност
30,90 лв. и един парфюм „Антонио Бандерас Secret Temptation” от 100 мл на стойност
49,90 лв., скрил ги под якето си и тръгнал да излиза от магазина. При
преминаване през изхода се задействала алармената система, при което подсъдимият
тръгнал да бяга. Свидетелят А.който не разбрал какво е извършил обвиняемият,
също излязъл от магазина след него. Свидетелката М.уведомила управителката на
магазина – свидетелката Е.Й. А..
По
гореописания начин за периода от 27.01.2020 г. – 29.04.2020 г. подсъдимият Е. е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 224,75 лв.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на
основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанията
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с
чл.28 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимият,
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи, от владението на другиго като е прекратил фактическата власт върху
вещите и са установил своя фактическа
власт върху тях, без съгласието на
владелеца
- квалификацията по т.7 на чл.195 е налице, тъй като престъплението е
извършено от подсъдимият при условията
на повторност, тъй като същият е извършил деянието след като е бил осъден с
влезли в сила присъди за престъпления по чл.195 от НК;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало
фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл – съзнавал е, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение
противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26
от НК, тъй като отделните деяния
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму
и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства
- самопризнания още в досъдебното производство, добросъвестно
поведение в наказателния процес;
*
отегчаващи вината обстоятелства –
съдът не констатира такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът
не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл. 195 ал.1 т.7,
във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години. Съдът,
съобразявайки от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства, а от
друга липсата на отегчаващи такива счита, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на
наказание 1 година
«лишаване от свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от свобода» съдът намали с 1/3, съответно на 8 месеца „лишаване от
свобода“.
В същото време, съдът като прецени, че са налице условията за приложението
на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства намери, че условното
осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието им и ще повлияе
поправително върху тях и поради това отложи изтърпяването на така определеното
наказание за срок от 3 /три/ години. На основание чл.59 ал.2 от НК съдът
приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 23.04.2020г. със Заповед №УРИ 1729зз
– 105/23.04.2020г. и на 12.05.2020г. със
Заповед №УРИ 1729зз – 119/12.05.2020г.
Съдът определи това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия
според данните за личността му, както прецени и факта, че следва да му бъде
даден шанс да се поправят и превъзпитат. Така определеното наказание , съдът
намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Налице са
предпоставките на чл.25 ал.1 от НК във
връзка с чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание на подсъдимия от наложените му по настоящата присъда и определение №260011 по НОХД
№1734/2020г. на РС гр.Шумен, влязло в законна сила на 13.10.2020г. до размера
на най - тежкото от тях, а именно: 8 /осем/ месеца
„лишаване от свобода“. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяване
на наказанието за срок от 3 / три / години. На основание чл.25 ал.2 от НК се
приспадна изтърпяната част от наказанията по кумулираните съдебни актове.
По отношение на предявеният от
гражданският ищец «Т.”
ООД гр. Шумен граждански иск за
претърпени имуществени вреди,
предвид факта, че отнетите вещи не са
върнати, не е възстановена и тяхната стойност,
иска се явява основателен и доказан до размера на причинените
имуществени вреди, които не са възстановени.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: