№ 514
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201269 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. П. СТ., чрез адв. К.К., депозирана против
електронен фиш серия К № 2452191, издаден от ОДМВР – Русе, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
С жалбата се релевират твърдения, че издадения електронен фиш не е
съобразен с разпоредбите на закона. Твърди се, че жалбоподателят не е могъл
в по-ранен етап да оспори авторството на деянието, тъй като не е бил
призован, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, а е узнал едва с
връчването на обжалвания електронен фиш и наказващия орган не е събрал
достатъчно доказателства за авторството на деянието, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Моли се да бъде постановено решение, с
което да бъде отменен издадения електронен фиш, тъй като жалбоподателят
не е управлявал автомобила.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба, в частта, в която се оспорва
авторството на деянието. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
1
представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 05.02.2018г., в 14,22 часа, в град Русе, бул. „България“ до
бензиностанция Лукойл, в посока Дунав мост, на GPS координати
N:43.50.4776 EL:25.58.5572, с автоматизирано техническо средство –
дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, №
003059047В97, фиксираща скорост, дата и час е било заснето МПС
„Фолксваген Поло“, с рег. № Р 10 42 АК, собственост на жалбоподателя което
пътно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за
движение в населено място е било установено да се движи със скорост 85
км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка
от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е
движило с установена стойност на скоростта 82 км/ч. и превишение от 32
км/ч.
За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №
2452191, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
моторното превозно средство е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
В срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е била представена от
2
жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно
средство, декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
В хода на производството по обжалване на наказателното постановление
са събрани гласни доказателства, посредством разпита в процесуалното
качество на свидетел на П.Р. С., чиито показания съдът кредитира, доколкото
същите не се опровергават от останалите събрани в хода на производството
доказателства и едновременно с това се намират в корелативно единство с
писмените такива – епикриза, се установява, че на посочената в електронния
фиш дата и час, не жалбоподателят, а братът на свидетеля и внук на
жалбоподателя е управлявал автомобила.
От показанията на този свидетел и представената епикриза се
установява, че жалбоподателят, който е на 87 години и е с прекаран инсулт,
не е в състояние да управлява автомобил.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият
съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства,
съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 05.02.2018г.,
14:22:23 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е
било позиционирано средството за измерване и където е било установено
нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на
движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а
така също и посоката на движение на МПС.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение и именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
3
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
собственикът на моторното превозно средство, в хипотезата, в която е
предоставил същото на друго лице, разполага с изрично уредена в закона
възможност, след като получи електронния фиш да подаде декларация, в
която да посочи лицето, което е извършило нарушението, в която хипотеза
издадения на собственика електронен фиш се анулира.
С оглед цитираните правни нороми не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че се касае за бездействие от страна на
административнонаказващия орган във връзка с установяване на
самоличността на лицето, управлявало автомобила, тъй като ако това лице е
различно от собственика, именно собственика следва да има активно
поведение и да представи, както изисква чл. 189, ал. 5 ЗДвП, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС, а законът не вменява задължения
на административнонаказващия орган, той по собствена инициатива да
издирва дали автомобила е бил предоставен от собственика си на друго лице
и кое е то.
В настоящия случай, жалбоподателят не упражнил това признато му по
закон право. От събраните в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление гласни доказателства се установяват причините,
във връзка с невъзможността да бъде представено СУМПС на лицето, което е
управлявало автомобила и причините, поради които не е подадена
декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно, поради влошеното
здравословно състояние на жалбоподателя, същият не е имал възможност да
посети КАТ и да депозира декларацията.
Въпреки, че от събраните по делото гласни доказателства, приобщени
чрез показанията на свидетеля П.Р. С., които по своята доказателствена
същност представляват косвени доказателства, тъй като свидетелят не е
възприел пряко и непосредствено, че на посочената дата именно неговият
брат е управлявал автомобила, а показанията на този свидетел представляват
преразказ на твърденията на жалбоподателя, досежно това, на кого е
предоставил автомобила на процесните ден и час, съдът намира, че не е
опровергана придадената от законодателя доказателствена сила на издадения
електронен фиш и правилно с оглед наличните по делото данни пред
4
административнонаказващия орган е ангажирана именно отговорността на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно
средство, за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Във връзка с възражението, за допуснато нарушение на чл. 186, ал. 4
ЗДвП, същото не се поддържа в настоящото производство, а и на това
възражение е даден отговор от Административен съд – Русе, с постановеното
по делото решение, с което е върнато делото за ново разглеждане, като
възражението е прието за неоснователно, тъй като редът за
индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно
средство е разписан в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а нормата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, се
отнася за процедури по издаване на фишове за нарушения, установени с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, и която процедура изисква на собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо
лице - на управителя му, да се изпрати покана с препоръчано писмо с обратна
разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от
получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което
е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението и разликата между двете процедури е в техническото
средство, с което е извършено заснемането на нарушението, като
процедурите касаят отсъствие на контролен орган, а при първата и
нарушител. Доколкото случая касае констатирано нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, е приложима
процедурата по чл. 189 ал. 4 и ал.5 ЗДвП, поради което е неоснователно
възражението за приложимостта, респективно за нарушаване на процедурата
по чл.186, ал.4 ЗДвП.
Видно от представеното в касационното производство, при предходното
разглеждане на делото писмено доказателство - епикриза от м.юни 2020г. за
претърпян от жалбоподателя паренхиматозен мозъчен кръвоизлив в лява
голяма мозъчна хемисфера, десностранна централна латентна хемипареза, в
която епикриза са посочени и други придружаващи заболявания -
хипертонична болест III ст., лек когнитивен дефицит се установява и доказва,
че жалбоподателят е в напреднала възраст - 87г. и предвид данните за
неговото здравословно състояние, същите обективно не позволяват
5
управление на МПС и както към настоящия момент, така и в един
продължителен предходен период, същият не е бил в състояние да управлява
МПС. Липсват и данни за извършвани от жалбоподателя други нарушения по
ЗДвП, което следва да обоснове извод, че същият е лице с изключително
ниска обществена опасност, поради което са налице предпоставките на чл. 9,
ал. 2 НК, субсидиарно приложим на основание чл. 11 ЗАНН, за изключване
на наказателната му отговорност.
В същия смисъл е Решение на Административен съд – Русе от дата
04.08.2021г., постановено по КАНД № 193 по описа на съда за 2021г.
С оглед изложеното издадения електронен фиш следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от последния разноски за възнаграждение на един
адвокат, в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2452191, издаден от ОДМВР -
Русе, с който на СТ. П. СТ. , ЕГН: **********, с адрес град Русе, ул. ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. СТ. , ЕГН:
**********, с адрес град Русе, ул. ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 100,00 лева (сто лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6