№ 459
гр. Б, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Милена Каменова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200500477 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 4289/01.03.2023 г.,
подадена от З. М. У., ЕГН **********, с адрес адрес, чрез адв. Е. П., със
съдебен адрес адрес, против Решение № 51/07.02.2023 г., постановено по гр.
д. № 2516/2022 г. по описа на РС – гр. Б.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно – липсва произнасяне по твърдението на жалбоподателя за
нарушение на чл. 333, ал. 3 от КТ, по възражението за допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и на чл. 333, ал. 4 от КТ.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение, като
неправилно и да реши спора по същество, като уважи изцяло предявените от
З. М. У. искови претенции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания и искания
за представяне на нови доказателства. Съдът констатира, че жалбата отговаря
на изискването за редовност по чл. 259 – чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – БДСИ,
ЕИК ***. По делото е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния
представител – адв. С. Г., с който се изразява становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, постановено в унисон
със съдебната практика и въз основа на събраните по делото доказателств.а
Моли се въззивния съд да отхвърли като неоснователна подадената въззивна
жалба и да потвърди Решение № 51/07.02.2023 г., постановено по гр. д. №
2516/2022 г. по описа на РС – гр. Б, като правилно и законосъобразнo.
След анализ на събрания от първоинстанционния съд доказателствен
материал, въззивният състав прие за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно в делото, а и от писмените доказателства се установява, че
с трудов договор № 1/ 003.01.2017 г., сключен между З. М. У., ЕГН
********** и БДСИ, БУЛСТАТ ***, последната е назначена на длъжност
„хигиенист“. С Допълнително споразумение към горепосочения трудов
договор, страните по него са изменили определеното основно месечно
трудово възнаграждение, което ще възлиза на 760,00 лева. С „Искане за
предоставяне на информация по чл. 333 от КТ“, е попитан ищеца дали попада
под закрилата на чл. 333 от КТ. Видно от предложение на работодателя-
ответник, последният е предложил на ищцата да бъда преназначена на
длъжност „метач на улични площи“ в друго общинско дружество. Видно от
отговор на ищеца до работодателя е, че е налице експертно решение на ТЕЛК
от 24.06.2022 г., с което предложената нова длъжност не отговаря на
здравословното състояние на ищеца. С писмо изх. № 015/ 16.06.2022 г. от
Областен координатор на КНСБ за Б С.Х., изпратено до Кмета на Община Б и
до Директора на БДСИ, е изложила съображенията на синдикалната
организация във връзка с евентуални предстоящи структурни промени. В
писмото е посочено още и че при евентуално прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.
333, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Видно от експертно решение на ТЕЛК от 07.04.2022
г., ищеца е с 50 % трайна намалена работоспособност за срок от една година.
Видно от експертно решение на ТЕЛК от 24.06.2022 г., ищеца е с 50 % трайна
намалена работоспособност за срок от една година, като посоченото
заболяване не попада под закрила на наредба № 5/ 20.02.1987 г. и комисията е
2
направила изразила становище за нецелесъобразност на уволнението.
Установено е, че с предизвестие, връчено на ищеца на 26.08.2022 г., на
служителя е указано че ще бъде прекратено трудовото правоотношение, с
изтичане на уговорения срок. Със Заповед № 224/ 31.08.2022 г. и на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда,
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от
01.09.2022 г. Установява се, че в издадената Заповед за прекратяване, като
причина за прекратяването на трудовия договор е посочено „поради
съкращаване на щата“. Видно от чл. 17 от КТД от 10.05.2021 г.,
работодателят може да уволни работник поради съкращаване на щата след
предварителна консултация със синдикална организация, а работник, който е
член на синдикално ръководство, след уволнението следва да е предшествано
от съгласие на управителния орган на синдикалната организация. Установява
се, че с утвърдено от Кмета на Община Б длъжностно разписание на
бюджетната дейност, считано от 07.06.2022 г. /последното, преди
съкращаването/ щатните бройки в БД „СИ” са 50 /петдесет/ броя. С
утвърденото от Кмета на Община Б ново Длъжностно разписание, считано от
13.06.2022 г. - техният брой става 41 /четиридесет и един/ броя, като е
предвидено всичките 9 /девет/ броя за длъжността „Хигиенист" са съкратени.
Въз основа на изложените факти, Бският окръжен съд прие следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Правното основание, посочено в атакуваната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на З. М. У. е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно
съкращение в щата. Не е спорно по делото, а и от съпоставката на
длъжностите щатни разписания, които са били в сила към 07.06.2022г. и
следващото в сила от 13.06.2022 г. се установя, че щатните бройки в БД „СИ”
са намалени с всички длъжности “хигиенист“, каквато е заемала и ищцата.
Ето защо съкращението в щата е реално.
Спорен в казуса е въпроса дали ищцата се ползва от закрилата по чл.
333, ал.3 от КТ и от самостоятелната такава по чл. 333, ал.4 от КТ.
Въззивният състав приема, че процесната заповед за уволнение е
незаконосъобразна, тъй като с нея е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата, въпреки изричното предварително, изразено несъгласие в становище
3
с изх. №01-268/02.08.2022г. от председателя на ФНСДУО, което е адресирано
и получено от работодателя. Разпоредбата на чл. 333, ал.3 от КТ поставя
императивно изискването, че в случаите по чл. 328, ал.1, т.2 от КТ
работодателят може да уволни работник или служител, който е член на
синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема
съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация.
Доказано е в делото, че З. У. е секретар на синдикалната организация и
в този смисъл член на синдикалното ръководство в предприятието към
момента на уволнението й, поради което се ползва от тази защита.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че основателността на
възражението за нарушение на чл. 333, ал.3 от КТ при издаване на заповедта
за уволнение, води до нейната незаконосъобразност. Последица от това е
отмяната само на това основание, което обезмисля обсъждането на второто
наведено такова по чл. 333, ал.4 от КТ, която защита е факултативна, т.е. ако
е предвидена в КТ, а не задължителна по силата на закона.
Нещо повече съгласно чл. 17 от КТД от 10.05.2021 г., сключен между
СО на ФНСДУО към КНСБ при БД“СИ“ Б и работодателя, последният може
да уволни работник поради съкращаване на щата след предварителна
консултация със синдикална организация, а работник, който е член на
синдикално ръководство, след уволнението следва да е предшествано от
съгласие на управителния орган на синдикалната организация.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да бъде уважен. Горните изводи
не противоречат на задължителната съдебна практика, съдържаща се в
Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 9/2013 г.,
ОСГК, докладчик съдията М. Г., съгласно която с предварителна закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от
ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално
ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена
и структурирана към предприятието на съответния работодател, както и на
синдикалната организация, която следва организацията и структурата на
предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно
4
наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
По отношение на направеното възражение на жалбоподателката за
нарушение на разпоредбата на чл. 333,ал.1,т.2 КТ, съдът намира следното:
Според трайната практика на ВКС, когато с решението на ТЕЛК е
определен процент намалена работоспособност и са посочени
противопоказните условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на
чл.333, ал.1, т.2 от КТ, като без значение за обхвата на закрилата е дали
същият заема длъжност, определена за трудоустроен /Решение
№259/01.04.2021г. по гр.д.№112/2020г. на ВКС, IV г.о./. По настоящото дело
се установи, че към датата на прекратяване на трудовия договор е било в сила
Експертно решение №1670 от заседание №110 от 24.06.2022г., издадено от
Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Б, с което на ищцата е призната 50%
трайно намалена работоспособност за срок от една година, като в решението
е отразено, че лицето не попада под закрилата на Наредба№5/20.02.1987 г., но
за същото не е целесъобразно уволнението от гледна точка на адаптация на
организма към евентуална промяна на условията на труд. Отделно от това, с
отговор от 04.07.2022 г., Инспекцията по труда също е изразила своето
несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на З. У.. Както
липсата на разрешение от инспекцията по труда, така мнението на ТЕЛК за
нецелесъобразност на уволнението, води до нарушаване на предварителната
закрила по чл.333, ал.1 от КТ и съгласно чл.344, ал.3 от КТ е основание за
отмяна на уволнението. По изложените съображения, решаващият състав
счита иска за отмяна на уволнението на ищцата за основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ :
Искът на работника за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност е акцесорен и основателността му е обусловена от признаването на
уволнението за незаконно и отмяната на заповедта, с която е реализирано.
Предвид основателността на иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ, ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „хигиенист“ в
БД“СИ“ Б.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ : Този иск е основателен при установяване на следните предпоставки -
незаконосъобразност на уволнението и оставане на работника без работа след
5
същото, като независимо от периода на оставане без работа работодателят
носи отговорност за обезщетение до шест месеца от прекратяване на
договора. По изложените по - горе мотиви съдът прие, че процесното
уволнение е незаконосъобразно.
Съгласно ТР №6/2013 от 15.07.2014г. по тълк.д.№6/2013г. на ОСГК на
ВКС при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останала
без работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата. В казуса е
доказано от ищцата с копие от регистрационна карта в дирекция „Бюро по
труда“ Б, че е регистрирана като безработна. Последното получено трудово
възнаграждение за пълен отработен месец от ищцата е в размер на 1048,80
лв., формирани на база работна заплата и клас прослужено време, поради
което за 6 месечен период, през който се установи, че е останала без работа,
обезщетението което й се дължи и е пресметнато с точност в експертното
решение е 6292,80 лв. Поради изложеното искът следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ във вр. с чл. 30 от КТД:
В нормата на чл. 30 от КТД е уредено, че работодателят дължи заплащане на
обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на индивидуалната месечна
заплата за два месеца. Вещото лице е констатирало, че това обезщетение е
изплатено само за едни месец, поради което е останал неизплатен размер от
1048,80 лв., за който искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от въззивната проверка, работодателят следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателката разноските за първата инстанция в
размер на 710лв. и за настоящата инстанция, определени на основание чл. 38,
ал.1, т.3 от ЗА в размер на 1034, 16лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на БлОС държавна такса за уважените неоценяеми и
оценяеми искове общо в размер на 453,66 лв.
Така мотивиран, Бският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение №51/07.02.2023г. по гр.д.№2516/2022 г. по описа на РС Б
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №221 от 31.08.2022г. на директора на БД “СИ“ Б, с която
е прекратено трудовото правоотношение на З. М. У., ЕГН ********** на
основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА З. М. У., ЕГН **********, на заеманата преди
прекратяване на трудовото й правоотношение длъжност „хигиенист“ в БД
“СИ“ Б, представлявано от управителя Д.С..
ОСЪЖДА БД “СИ“ Б, Булстат ***, представлявано от управителя Д.С. да
заплати на З. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр. Б,* обезщетение за времето
през което е останала без работа от 01.09.2022г. до 01.03.2023г. в размер на 6
месечни брутни трудови възнаграждения възлизащо на 6292,80 лв. и
обезщетение в размер на 1048,80 лв., съответстващо на едно брутно трудово
месечно възнаграждение, предвидено в КТД и отхвърля иска над този размер
до пълния предявен размер от 1520 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА БД “СИ“ Б, Булстат: ***, представлявано от управителя Д.С. да
заплати на З. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр. Б,* разноските за първата
инстанция в размер на 710лв. и за настоящата инстанция, определени на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 1034.16 лв.
ОСЪЖДА БД “СИ“ Б, Булстат:***, представлявано от управителя Д.С. да
заплати по сметка на БлОС държавна такса за уважените неоценяеми и
оценяеми искове общо в размер на 453,66 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7