№ 204
гр. Ловеч, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т. МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от Т. МИТЕВА Въззивно гражданско дело №
20224300500350 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 161/ 29.04.2022г., постановено по гр.д.№ 1967/ 2021 г., Ловешкият
районен съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, да заплати на Т. Н. К., сумата от 8000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – негативни психични изживявания,
изразяващи се в стрес и притеснения, както и от накърняване на доброто й име в
обществото, произтекли от незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.201, във вр. чл.26, ал.1 от НК по Досъдебно производство № 274/
2017 година по описа на РУ-Ловеч за периода от 02.08.2018 година до 18.11.2020
година, както и сумата от 7 600 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорари в
хода същото досъдебно производство, както и в съдебната фаза на наказателния процес
по НОХД № 536/ 2019 година по описа на Районен съд – Ловеч и ВНОХД № 141/ 2020
година по описа на Окръжен съд – Ловеч, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 18.11.2020 година до окончателното изплащане, като за разликата
1
до претендираният размер от 15 000 лева неимуществени вреди, както и за разликата
до пълния претендиран размер от 7 800 лева имуществени вреди, като неоснователни и
недоказани са отхвърлен. Присъдени са и съответните разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4077/ 12.05.2022 година от Б.В. – прокурор в
Районна прокуратура - Ловеч, против Решение № 161/ 29.04.2021 г. на Ловешки
районен съд по гр.дело № 1967/ 2021 г. по описа на същия съд. Посочва, че с
обжарваното решение съдът е осъдил прокуратурата на Република България да заплати
на Т. Н. К. от гр.Ловеч сумата от 8000 лева-главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26,
ал.1 от НК. Сочи, че със същото решение, Прокуратурата е осъдена да заплати на
ищцата сума в размер на 7600 лева имуществени вреди, произтичащи от заплатени
адвокатски възнаграждения. Счита решението на съда за неправилно. Изтъква, че
съдът не е обсъдил всички възнаграждение на прокуратурата, направени с отговора на
исковата молба и поддържани в съдебно заседание. Излага, че не са обсъдени
аргументите, изложени в депозираната по делото писмена защита. Твърди, че като не е
обсъдил възражението за основателност на исковата претенция по чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, съдът практически го е оставил без уважение, с което е постановил решение в
нарушение на материалния закон. Сочи, че при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото, като е
постановил решението си в противоречие с установена по аналогични случаи съдебна
практика и на т.II от ППВС № 4/1968г., вследствие на което размерът на
обезщетението е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен с
чл. 52 от ЗЗД. Счита, че съдът не е съобразил редица обстоятелства, от значение за
определяне размера на обезщетението. Твърди, че разследването е било свързано със
събиране, приобщаване и експертно изследване на голям брой счетоводна
документация - общо пет тома, като на вещото лице са били необходими четири месеца
за изготвяне на назначената счетоводна експертиза. Посочва, че ищцата е направила
искане за отвод на наблюдаващия прокурор и е обжалвала неговите постановления,
което е свързано с изпращане на делото на горестоящата прокуратура за произнасяне.
Твърди, че тези обстоятелства са повлияли на продължителността на досъдебната фаза
и се дължат изцяло на процесуалното поведение на ищцата. Сочи, че ищцата е била с
наложена най-лека мярка за неотклонение “Подписка“, което не е ограничило
нормалното й ежедневие и възможността да работи или да си търси работа. Излага, че
съдът не е обсъдил и аргументи изложени в депозираната писмена защита досежно
показанията на свидетелите Ц. И. и В.Г.. Изтъква ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№
6/2012г. на ОСГТК и твърди, че в обжалваното решение не са изложени аргументи
относно изложените от Прокуратурата възражения, че ищцата не представя
доказателства за реално осъществена адвокатска защита по всички представени по
делото договори за правна помощ. Твърди, че не са обсъдени и възраженията досежно
прекомерност на възнагражденията по договори № 29686 и № 45676, както и
възражението, че по договор № 50/26.01.2021г., уговореният размер на
възнаграждението не само е прекомерен, но и реално правна помощ не е осъществена,
поради връщане на депозирания протест.
Моли да бъде отменено изцяло решението на съда, а алтернативно размерите на
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат намалени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на възивната жалба, в която
ищцата, чрез адв. К. счита жалбата за неоснователна. Излага, че по дело са разпитани
2
двама свидетели, чиито показания са достатъчни за извеждане на извод за
основателност на предявения иск. Счита, че липсва основание да се приеме, че
присъденият размер на обезщетението е завишен. Изтъква, че в тази връзка
съображения е посочила в депозирана въззивна жалба. По отношение обезщетението за
неимуществени вреди, счита същите се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Излага, че напълно неоснователно се твърди, че делото не представлява
фактическа и правна сложност. Изтъква, че твърденията, че представените договори за
правна помощ са частни документи и доказвали изгодни за сключените ги страни
факти са неправилни, като счита, че договорите за правна помощ са двустранни,
съставени на конкретна дата, като не може да се приеме, че удостоверяват изгодни
факти, още повече, че същите са били сключени с оглед защита на ищцата по
наказателно производство.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 4460/ 23.05.2022 година от Т. Н. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, чрез адв. В. И.-К.- АК-Ловеч, против Решение №
161/ 29.04.2022 г. на Ловешки районен съд по гр.дело № 1967/ 2021 г. по описа на
същия съд, в отхвърлителната част. Посочва, че съдът при определяне размера на
обезщетенията не е съобразил допълнителния стрес от предявения и уважен на първа
инстанция иск в размер на 20 405,00 лева. Излага, че съдът не е посочил в мотивите си
дали приема това обстоятелство като фактор при преценка на справедливото дължимо
обезщетение, но с оглед присъдения размер и липсата на мотиви, очевидно не е взето
предвид от съда. Счита, че съдът е разгледал като фактор единствено
продължителността на наказателното преследване, но не и особеностите му. Сочи, че
по подобни дела се присъждат по-високи по размер обезщетения, като сочи съдебна
практика. В заключение, твърди, че съобразявайки критериите на чл. 52 от ЗЗД, следва
да се приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в претендирания размер.
Моли да бъде отменено решението в атакуваната част, като им бъдат присъдени
обезщетения в пълния претендиран размер, както и разноските по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивника Т. К. не се явява, представлява се от адв. И.К. от
АК - Ловеч, поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в атакуваната част, като им бъдат присъдени разноските.
Покуратурата на РБългария се представлява от Ц. П., който моли да бъде
отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и отхвърлени предявените
претенции. Алтернативно – да бъдат намалени размерите на претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
От събраните по делото писмени доказателства, приложени към, гр.д.№ 1967/
2022 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и становището на страните по делото,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за
установено следното:
По повод жалба до РП – Ловеч вх. № 2690/ 05.12.2017 година е било образувано
досъдебно производство № 274/ 2017 година по описа на ОДМВР град Ловеч за
престъпление по чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Като
3
обвиняема по делото с постановление от 02.08.2018 година е привлечена Т. Н. К.. В
досъдебното производство ищцата е представлявана от адв. П.Н. от АК – Разград, като
в пълномощното е отразено – безплатно.
В хода на производството обвинението е изменено и на К. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. При повдигането на
30.10.2018 година и разпита на 16.11.2018 година е представлявана от адв.Р.А., като от
приложения договор за правна помощ е видно, че е уговорено възнаграждение в размер
на 800 лева, от които са внесени 250 лева. Останалата сума от 550 лева е заплатена с
разписка на 04.01.2019 година. На 25.02.2019 г. и на 19.03.2019 година на Т. К., в
присъствието на защитника адв. А. е предявено разследването.
По внесен срещу Т. К. на 27.05.2019 година, обвинителен акт било образувано
НОХД № 536/ 2019 година на РС – Ловеч. В съдебното производство ищцата е била
представлявана от адвокат А., с договорено възнаграждение в размер на 2 000 лева,
като от тях платени в брой били 700 лева. С разписка от 17.09.2019 година била
доплатена сумата от 1 300 лева.
След проведени пет съдебни заседания на 28.01.2020 година по отношение на Т.
К. е постановена осъдителна присъда № 6/ 28.01.2020 година, с която е призната за
виновна по повдигнатото й обвинение и е осъдена по предявения срещу нея
граждански иск, да заплати сумата от 20 405 лева имуществени вреди на „Феникс ЛВ“
ЕООД.
По повод въззивна жалба е образувано ВНОХД № 141/ 2020 година по описа на
ОС – Ловеч. Във въззивната инстанция ищцата е представлявана от адв. В. К., срещу
възнаграждение от 2 400 лева.
С присъда № 260007/ 18.11.2020 година по ВНОХД № 141/ 2020 година по описа
на ОС – Ловеч осъдителната присъда на първоинстанционния съд е отменена и Т. К. е
призната за невиновна по повдигнатите й обвинения, отхвърлен е и предявеният
граждански иск.
Против оправдателната присъда е подаден протест, който с определение №
260021/ 22.01.2021 година е върнат, като просрочен. Определението е потвърдено с
определение № 34/ 10.03.2021 година по ч.н.д. № 142/ 2021 година на ВКС.
В хода на първоинстанционното производство са депозиране гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц. К. И. (дъщеря на Т. К.) и В.Б.Г..
В показанията си свидетелката Ц. И., посочва, че всичко започнало накъде около
2018 година, когато управителят на дружеството „Феникс ЛВ“ ЕООД, в което работела
майка й, като счетоводител, се обадил една вечер по телефона и извикал майка й в
офиса. Двете отишли до офиса на дружеството, а управителят започнал да хвърля
папки, обвинявайки К., че в офиса нищо не се намирало, че от нея нищо не ставало, ще
я съсипят и тя повече няма да работи като счетоводител. Впоследствие била подадена
4
жалба срещу нея, че е откраднала пари на дружеството и унищожила документи, като
по-късно било й повдигнато обвинение от Прокуратурата. Започнали дела, които
продължили до 2021 г. Твърди, че вследствие на това майка й започнала да изпада в
нервни кризи, сринала се, тъй като била обвинена в нещо, което не е извършила,
останала без работа, а бившият й работодател разказвал навсякъде, че е осъдил
счетоводителката си. Влошило се здравословното й състояние, страняла от хората, тъй
като се чудела дали знаят за осъждането й, не можела да води нормален разговор,
плачела. Провела консултация с психолог по интернет, приемала успокоителни.
След като била оправдана, дори не могла да се зарадва на оправдателната
присъда, тъй като това не било разгласено. Трудно си намерила и нова работа, поради
това, че се знаело, че е осъдена.
От показанията на свидетеля В.Г. – управител на дружество „Е.П.“ ООД, се
установява, че провели интервю за счетоводител, на което се явила и Т.. Посочва, че
счетоводителката му, която все още била на работа, споделила пред него за Т., че я
„спрягат за злоупотреби“. Твърди, че като попитал Т. дали има нещо, което не е
вписала в биографията си, тя казала, че от предишния работодател има обвинение за
злоупотребиу но не било вярно. Споделя, че това била причината да не я назначат, като
след това не е чувал дали е била оправдана.
Видно от представената по делото Служебна бележка от 19.04.2021 г. на
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - Ловеч, Т. К. е била регистрирана
като безработна в периодите 29.01.2018 година - 28.02.2019 година и 20.09.2019 година
- 14.01.2020 година.
От данните по делото, а и страните не спорят, че ищцата е обвинена от РП -
Ловеч в извършване на престъпление от общ характер, по което е оправдана. Налице е
първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди
причинени на граждани.
Второ задължително условие е на ищцеца да са причинени вреди от незаконното
обвинение (чл. 4 от ЗОДВПГ ), които подлежат на доказване в процеса, а не се
презюмират. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези,
които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди обосновават
причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и
вредите.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните
обстоятелства по всеки отделен случай: тежестта на повдигнатото обвинение – дали е
от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него; вида на наказателното производство – дали е приключило в
5
досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство; продължителността на
наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли
разгласяване чрез медиите; има или влошаване на здравословното състояние;
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство,
професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера
на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и
ефективно изтърпяване на наказания; прояви на съпричиняване на вредите от
увредения; всички други факти, които са наведени като основание на исковете или
като защита срещу тях, които са свързани изтърпените неблагоприятни последици от
незаконното наказателно производство. (В този смисъл решение № 83/2/ 10.12.2010
година на ВКС по гр.д. № 593/ 2010 г. постановено по чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай ищцата Т. Н. К. е била привлечена като обвиняема с
постановление от 02.08.2018 година за извършено престъпление по чл. 202, ал.2, т.1,
вр. чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В хода на производството обвинението е
изменено и на К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 201, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. По отношение и на нея не е била взета мярка за неотклонение.
Безспорно установено е че производството е продължило до 10.03.2021 година –
постановяването на определението, с което е потвърдено връщането на протеста, като
просрочен.
От данни по делото се установява, че Т. К. не е била осъждана към момента на
наказателното преследване.
По делото като свидетели са разпитани дъщирята на К. и св. В.Г., които твърдят,
че привличането й като обвиняема, осъждането на първа инстанция и продължилият
повече от три години години процес й се отразил негативно.
Обективни данни за наличието здравословни проблеми – психически или
физически, по делото не се съдържат.
Настоящият състав като съобрази, че наказателното преследване е продължило
повече от две години, като по отношение на ищата не е била приложена марка за
неотклонение; престъплението, за което е била уличена е тежко по смисъла на НК; не е
била осъждана за други престъпления; останала е без работа и трудно си е намерила
такава; от друга страна - липса на безспорно установени здравословни проблеми,
свързани с обвинението; няма данни наказателното производство да е било публично
оповестено; няма установени претъртени вреди с трайни и непреодолими последци в
социалния живот; счита, че претърпените от К. неимуществени вреди са в значително в
по-нисък интензитет и по-малък обем отколкото е претендирано с исковата молба.
В конкретният случай ищцата, не е установила при пълно главно доказване
6
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси в по-голям
размер от обичайното, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Не са
доказани безспорно и специфични увреждания – психически и физически, които се
дължат единствено и само от наказателното преследване, приключило с оправдателна
присъда.
При тези съображения въззивният съд счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за репарирането на претендираните от Т. Н. неимуществени
вреди възлиза на сумата от 3 500 лева. С оглед на това претенцията за неимуществени
вреди се явява частично основателна и доказана до размер на тази сума, като в
останалата част за сумата от 11 500 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 7 800 лева
произтичащи от адвокатско възнаграждение по време на наказателното производство
са основателни и доказани в размер на 5 200 лева. По наказателното производство са
приложени доказателства за платени, съгласно договор за правна помощ от 16.11.2018
година по нохд № ДП № 274/ 2017 година по описа на РУ МВР – Ловеч за 800 лева,
като от тях платени в брой са 250 лева и с разписка от 04.01.2019 година още 550 лева.
Видно от даказателствата по делото адв. Р.В., защитник на К. по ДП се е явявил на
30.10.2018 година при повдигане на обввинение по чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК,
както и при разпита на 16.11.2018 година. На 25.02.2019 г. и на 19.03.2019 година на Т.
К., в присъствието на защитника адв. А. е предявено разследването. Предвиденото в
чл. 12, вр. чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
ред. към 2018 година, минимално възнаграждение е 500 лева, а при извършване на
процесуални действия в различни дни - по 100 лв. за всеки ден. При това положение
адвокатския хонорар е в предвиния минимум.
В първоинстанционното накадателно производство е уговорен и заплатен
хонорар в размер на 2 000 лева, от които на 17.06.2019 година са платени 700 лева, а
останалите 1 300 лева с разписка от 17.09.2019 година, като производството е
протекло в рамките на пет съдебни заседания, на които ищцата се е явявала заедно със
своя защитник. Във въззивнато производство по ВНОХД № 141/ 2020 година е
приложен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2020 година с договорено
възнаграждение в размер на 2 400 лева, платени в брой. Производството е протекло в
рамките на осем заседания, от които К. и защитникът й се явили в седем от тях.
Изменението в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в чл.13, ал.1
предвижда за защита на подсъдим по дела, при които за престъплението се предвижда
наказание до 10 години лишаване от свобода – възнаграждение в размер на 1000 лева.
Когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден,
допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лева - чл. 14.
7
При тези данни, настоящата инстанция счита, че с оглед фактическата и правна
сложност, продължителността на производството и това, че е продължило повече от
един ден, определените хонорари за съдебната фаза на наказателното производство не
са прекомерни.
Относно представеното копие към исковата молба на договор за правна защита и
съдействие от 26.01.2021 година с договорено възнаграждение в размер на 2 400 лева,
платено в брой на адв. К., за защита и процесуално представяне по касационно НОХД
по описа на ВКС при обжалване на решение по ВНОХД № 141/ 2020 година по описа
на ОС-Ловеч. Видно от данните по делото в наказателното производство ищцата Т. К.
е оправдана, поради което няма правен интерес от касационна жалба против присъдата
от нейна страна, което да е наложило сключването на договора за правна защита и
съдействие и от там наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и
твърдяните имуществени вреди. Този договор не е приложен по наказателното
производство. Действително по ВНОХД е подаден протест от прокуратурата, но
същият не е връчен на К. и в този смисъл не се е развило процесуално правоотношение
по повод касационно обжалване.
При тези съображения решение № 161/ 29.04.2022г., постановено по гр.д.№
1967/ 2021 г., на Ловешкия районен съд, следва да бъде отменено частично в
обжалваните части, както следва: в частта, с която е уважен искът предявен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Т. Н. К. против Прокуратурата на Република
България, над сумата от 3 500 лева до 8 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – негативни психични изживявания, изразяващи се в
стрес и притеснения, както и от накърняване на доброто й име в обществото,
произтекли от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201,
във вр. чл.26, ал.1 от НК по Досъдебно производство № 274/ 2017 година по описа на
РУ-Ловеч за периода от 02.08.2018 година до 18.11.2020 година, както и в частта за
сумата над 5 200 лева до 7 600 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорари в
хода същото досъдебно производство, както и в съдебната фаза на наказателния процес
по НОХД № 536/ 2019 година по описа на Районен съд – Ловеч и ВНОХД № 141/ 2020
година по описа на Окръжен съд – Ловеч, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 18.11.2020 година до окончателното изплащане, като вместо него
бъде постановено отхвърляне на на заявените претенции за тази разлика. Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която Прокуратурата е осъдена за заплати на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за сумата над 918 лева с
вкл.
В останалата част решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от процеса на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ат ЗАдв
8
Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. К.
765 лева за въззивната инстанция, както и на Т. К. 5 лева д.т. за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 161/ 29.04.2022г., постановено по гр.д.№ 1967/ 2021 г., на
Ловешкия районен съд,
в частта, с която е уважен искът, предявен на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ от Т. Н. К. против Прокуратурата на Република България, над сумата от 3 500
лева до 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
негативни психични изживявания, изразяващи се в стрес и притеснения, както и от
накърняване на доброто й име в обществото, произтекли от незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.201, във вр. чл.26, ал.1 от НК по
Досъдебно производство № 274/ 2017 година по описа на РУ-Ловеч за периода от
02.08.2018 година до 18.11.2020 година
и в частта за сумата над 5 200 лева до 7 600 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски
хонорари в хода същото досъдебно производство, както и в съдебната фаза на
наказателния процес по НОХД № 536/ 2019 година по описа на Районен съд – Ловеч и
ВНОХД № 141/ 2020 година по описа на Окръжен съд – Ловеч, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 18.11.2020 година до окончателното
изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Т. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, за сумата над 3 500 лева до 8 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – негативни
психични изживявания, изразяващи се в стрес и притеснения, както и от накърняване
на доброто й име в обществото, произтекли от незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.201, във вр. чл.26, ал.1 от НК по Досъдебно
производство № 274/ 2017 година по описа на РУ-Ловеч за периода от 02.08.2018
година до 18.11.2020 година, ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от 18.11.2020 година до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Т. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, за сумата над 5 200 лева до 7 600
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатски хонорари в хода същото досъдебно производство,
9
както и в съдебната фаза на наказателния процес по НОХД № 536/ 2019 година по
описа на Районен съд – Ловеч и ВНОХД № 141/ 2020 година по описа на Окръжен съд
– Ловеч, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 18.11.2020
година до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение № 161/ 29.04.2022г., постановено по гр.д.№ 1967/ 2021 г., на
Ловешкия районен съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България, е
осъдена да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв на адвокат В. И. И. –
К. от АК –Ловеч, адрес: ***, над сумата от 918 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.З от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на адв.И. К. от АК –Ловеч,
адрес: ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на 765
(седемстотин шестдесет и пет) лева, съразмерно с уважената част за въззивното
производство.
ПОТВЪРДЖАВА решение № 161/ 29.04.2022г., постановено по гр.д.№ 1967/
2021 г., на Ловешкия районен съд, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл. 280 и 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10