Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 18.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на
двадесет и седми октомври
През две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от
Председателя НАХ Дело №231 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №495724-0276874/24.02.2020 година на Директора на
ТД на НАП гр.Велико Търново. В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен
от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че случайно разбрал за
издаването на атакуваното постановление, както и за други издадени наказателни
постановления. Твърди, че на 14.02.2020 година на дружеството бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, който бил връчен на Д.М. в
качеството му на управител и е за установено нарушение на Наредба №Н-18/2006
година на Министъра на финансите-неиздаване на касов бон при извършена
контролна покупка-резервиране на нощувка. Твърди, че постановлението не е
връчено на жалбодателя по законовия ред. В допълнителна жалба жалбодателят
доразвива съображенията си, като оспорва действията по връчване на обжалваното
постановление. Твърди, че при образуване на административно-наказателната
преписка е допуснато и процесуално нарушение, изразяващо се в това, че на база
един акт за установяване на административно нарушение са издадени четири броя
наказателни постановления и това представлява нарушение на законовия регламент
за образуване на административно наказателно производство и е самостоятелна
предпоставка за отмяна на обжалваното постановление. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение по чл.25 ал.8 от Наредбата, тъй като не било установено
цитираното нарушение за кое от фискалните устройства се отнася-за рецепцията
или ресторанта на обекта.
Моли да бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление, а в противен случай да бъде
намален размера на наложената санкция.
За ТД на НАП гр.В.Т.се
явява юрисконсулт С., който изразява становище за недопустимост на жалбата, а
по същество за неоснователност и недоказаност на същата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено или евентуално намалено наложеното
административно наказание.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана, като не
споделя довода на юрисконсулт С. за влизане в сила на наказателното
постановление, поради необжалването му в законовия срок и за недопустимост на
жалбата.
От
доказателствата по делото е видно, че върху постановлението е направено
отбелязване за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, като в тази насока се
представя и протокол №1552040/27.04.2020 година на стр.13 от делото.
Съгласно чл.58 ал.1
от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение, а според ал.2 когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Разпоредбата на чл.58 ал.2
от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на
личното връчване с тези на невръчване на НП. Тъй като фикционната норма е
изключителна-представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по
смисъла на чл.11 ал.2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е
само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на
чл.58 ал.2 от ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата
предпоставки-нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият
адрес да е неизвестен. Нормата следва да се тълкува и прилага стриктно и
ограничително и по отношение на предвиденото отбелязване върху НП.
От
приложения протокол от дата 27.04.2020 година и показанията на актосъставителя С.С.
се установява по несъмнен начин, че адресът на жалбоподателя е посетен
еднократно, а не многократно, като по делото не е налице надлежно установяване
наказващият орган да е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или в
случай, че установи, че адресът му не е променян да предприеме действия за
връчване на наказателното постановление по друг начин.
Съдът
приема за основателни доводите на жалбодателя, че евентуалното посещение на
търговския му обект от служители на наказващия орган е извършено по време,
когато в страната беше обявено извънредно положение-с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 година и до 13.04.2020 година, удължено с Решение на
Народното събрание,Обн.Дв.Бр.33/07.04.2020 година, в сила до 13.05.2020 година.
Със Закона за мерките и действия по време на извънредното положение бяха
въведени ограничения на правата на гражданите и търговците, в т.ч. и забрана за
извършване на хотелиерска и ресторантьорска дейност, какъвто всъщност е и
предмета на дейност на жалбодателя и такава дейност същият развива в
проверявания от служителите на наказващия орган обект.
Напълно
основателни и споделящи се от съда са доводите на жалбодателя, развити в
допълнението към жалбата, че във връзка с дейността си и комуникацията с НАП, на
наказващия орган са били известни както адреси на представляващите по закон
дружеството- жалбодател, така и техни телефони за установяване на контакти, както
и че на наказващия орган е бил известен електронен адрес на жалбодателя. От
изложеното следва, че наказващият орган не е положил достатъчно усилия за
установяване на контакти с представляващите жалбодателя за връчване на наказателното
постановление по реда визиран в чл.58 ал.1-2 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира, че не са изпълнени и двете предпоставки на разпоредбата на чл.58
ал.2 от ЗАНН, при липсата на каквито и да е други доказателства от кръга на посочените
по-горе в мотивите за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя
на посочения от него адрес или за промяна на адреса му. След като наказателното
постановление не е редовно връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН и не е
породило целената с него правна последица-поставяне началото на срока за
обжалването му пред съда, седмодневният срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН не е изтекъл
на 12.08.2020 година-датата на депозиране на жалбата в канцелария на наказващия
орган и същата е процесуално допустима.
От приложените по
делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа
на него наказателно постановление, приложените по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели-С.Б.С., Ц.Н.Ц., К.В.Ц., Росен Иванов
Тутеков и М.А.Т., съдът приема за установено следното:
На дата 06.01.2020
година свидетелите по делото-С.Б.С., Ц.Н.Ц. и К.В.Ц. служителите на НАП извършили проверка в търговския обект на
жалбодателя, находящ се в с.Р.а, Ловешка област, като проверката била извършена
в присъствие на единия представляващ жалбодателя-Д.М.. В протокола от
извършената проверка били констатирани няколко нарушения, включително и че
часовникът на електронния касов апарат с фискална памет в момента на проверката
е показвал 01,30 часа, което е с 9 часа и половина назад от реалното време,
което в действителност е 11,00 часа в съответствие с астрономическото време и
не се допускат отклонения по-големи от 2 часа. На основание чл.37 ал.3 от ДОПК
проверяващите изискали явяване на представляващия М. на дата 13.01.2020 година
в офис на ТД на НАП-Ловеч и да представи паспорти и свидетелства за регистрация
на ЕКАФП, както и други документи и за съставяне и връчване на акт за
нарушение.
На
14.02.2020 година на жалбодателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който текстово са описани няколко нарушения, между
които и че часовникът на електронния касов апарат с фискална памет в момента на
проверката е показвал 01,30 часа, което е с 9 часа и половина назад от реалното
време, което в действителност е 11,00 часа в съответствие с астрономическото
време и не се допускат отклонения по-големи от 2 часа. В съставения на
жалбодателя акт за нарушение са посочени като нарушени следните норми-чл.25
ал.1 т.1, чл.25 ал.8, чл.38 ал.1 т.1 и чл.42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/2006
година на МФ, както и на чл.118 ал.1 от ЗДДС. Актът е връчен на представляващия
жалбодателя Д.М., в който същият вписал, че няма възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25
ал.8 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ /нарушена разпоредба към
датата на нарушението/ и на основание чл.185 ал.2 изречение последно от ЗДДС на
жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.
Съдът приема, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3
от ЗАНН. При издаване на акта за нарушение и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го акт за нарушение правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в
този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Съдът не споделя
направеното възражение от жалбодателя за допуснато процесуално нарушение, изразяващо
се в съставяне на един единствен акт за нарушение и вписани в него четири
административни нарушения, като основание за издаване на няколко-четири наказателни
постановления въз основа на този акт. Както се приема в съдебната практика не
съществува законова пречка с един акт да бъдат констатирани няколко
административни нарушения, като от преценката на наказващия орган зависи дали
да санкционира нарушителя за всички нарушения или само за някои от тях, съответно
дали това да бъде сторено с едно или с няколко отделни наказателни
постановления.
На настоящия съдебен
състав е служебно известно, че и другите издадени въз основа на акт за
нарушение №0276874/14.02.2020 година наказателни постановления са обжалвани от
жалбодателя, като по описа на съда са образувани още три административно наказателни
производства. От изложеното следва, че четирите наказателни постановления са
издадени за четири различни административни нарушения и жалбодателят не е
санкциониран два пъти за едно и също нарушение.
Съдът не приема за
обективно и направеното възражение от жалбодателя за допуснато нарушение, изразяващо
се в това, че не е посочено дали нарушението касае единият от въведените в
експлоатация ЕКАФП в обекта или двата такива, респ. за неиндивидуализиране на фискалното/фискалните
устройства, тъй като и в акта за нарушение и в обжалваното НП изрично е
посочено, че е била извършена проверка на хотела и нарушението се отнася за
касовия апарат на хотела.
Съгласно действалата
към момента на проверката разпоредба на чл.25 ал.8 /сега ал.12/ от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година лицата по чл.3 са задължени да поддържат показанията на
часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време и да не
допускат отклонения, по-големи от 2 часа. Цитираната Наредба е издадена на
основание чл.118 ал.2 и ал.4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов
нормативен акт по прилагането на нормата на чл.118 от ЗДДС.
При преценка на
посочените по-горе фактически обстоятелства, съдът намира за категорично и
безспорно установен факта, че на посочената в НП дата при извършена проверка в обекта,
стопанисван от дружеството-жалбоподател безспорно е установено, че часовникът
на електронния касов апарат с фискална памет в момента на проверката е показвал
01,30 часа, което е с 9 часа и половина назад от реалното време, което в
действителност е 11,00 часа. Поради това съдът приема, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да поддържа часовника-календар на ФУ в съответствие с
астрономическото време, като не допуска отклонения, по-големи от два часа, като
по този начин е нарушил разпоредбата на цитираната правна норма, както правилно
е приел наказващият орган.
При доказано
нарушение, правилно наказващият орган е приложил относимата санкционна норма. В
чл.185 ал.2 изречение последно от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1, а именно глоба-за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева или
имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лева. В случая не е установено укриване на приходи, поради което
правилно е наложена именно санкцията на чл.185 ал.2 изречение последно от ЗДДС.
Съдът намира, че в
случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството, че нарушителят не е санкциониран
за други подобни нарушения има решаващо значение за индивидуализацията на
наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Обстоятелството, че
нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да
обуслови извод за маловажност, защото именно този факт е предпоставка за
налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл.185 ал.1 от ЗДДС, а не
по основния на чл.185 ал.2 от ЗДДС. За да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства, отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива
по делото не са установени. Тъкмо напротив, касае се за разминаване от повече
от девет часа /много повече от съставомерното отклонение от два часа/, при
което продажби, извършени в един ден, се отразяват в отчетите за друг.
Последното обстоятелство безспорно е от значение, тъй като в определени случай
дори и осъществили се в един ден обстоятелства могат да имат значение за
приложение на закона /например за достигане на облагаем оборот/.
В същото време обаче
съдът намира, че неправилно наказващият орган е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на
чл.185 ал.2 изречение последно от ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ
да се налага санкцията по ал.1 на същия текст, а именно имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения
от страна на наказващия орган, за предишни нарушения от страна на същото ЮЛ,
поради което се явява справедливо размерът на имуществената санкция да бъде в
минималния предвиден в закона размер от 500 лева. С този размер на санкцията
според съда могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН-да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото, поради което НП ще
следва да бъде изменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №495724-0276874/24.02.2020 година
на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №0276874/14.02.2020 година, с което
на „******” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.Р.а,
Ловешка област, представлявано от Д.Г.М. и З.Й.Х. на
основание чл.185 ал.2 изречение последно от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 600 /шестстотин/ лева, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: