Р Е Ш Е Н И Е № 260017
гр. Перник, 07.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 78 по описа за
Искът
е с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Предявен
е иск
от С. община против „ДЛВ" ЕООД, гр. П. за присъждане на
сумата от общо 209 257,80 лв., представляващи санкция за некачествено
изпълнение по договор № ***
г.,от които : 3 607,50лв. - санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2. от договора, дължима за периода 18.12.15-17.01.16 г. (м.
7 от договора) на основание чл. 17.3.2.1 от договора; 2 120
лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение
на чл.12.1.2. от договора за периода 18.01.16-17.02.16 г. (м.8) на основание чл. 17.3.2.1
от договора; 2 995 лв. - санкция
за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.02.16-17.03.16 г. (м.9) на основание чл.
17.3.2.1 от договора; 1 000 лв. -
санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.03.16-17.04.16г. (м.10) на основание чл.17.3.2.1 от договора; 3 372,50
лв.- санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2. от договора за
периода 18.04.16-17.05.16г. (м.11) на осн.
чл.17.3.2.1 от договора; 1 527,50 лв. - санкция
за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.06.16-17.07.16г. (м.13) на осн.
чл.17.3.2.1 от договора; 1 885лв.- санкция
за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.07.16-17.08.16г. (м.14) на основание чл.17.3.2.1 от договора; 1 527,50
лв. - санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2.
от договора за периода 18.08.16-17.09.16г. (м.15)
на осн. чл. 17.3.2.1 от договора; 2 777,50
лв. - санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.09.16-17.10.16г. (м.16) на осн.
чл. 17.3.2.1 от договора; 950
лв. -санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.10.16-17.11.16г. (м.17) на осн.
чл. 17.3.2.1 от договора; 11
001,9лв. - санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.12.16-17.01.17г. (м.19) на осн.
чл.17.3.2.2 от договора; 44
627 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода
18.01.17-17.02.17 г. (м. 20 от договора),
както следва: 13
023,5 лв., дължими на
основание чл. 17.3.2.2 от договора и 31 603,5 лв., дължими
на основание чл. 17.3.2.4 от договора; 8 675,50 лв.-
санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.02.17-17.03.17 г. (м. 21 от договора),
както следва: 2
635,50 лв., дължими на
основание чл. 17.3.2.2 от договора и 6 040 лв. , дължими
на основание чл. 17.3.2.3 от договора; 6 979
лв. - санкция за некачествено изпълнение в
нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.03.17-17.04.17 г. (м. 22) на осн.
чл. 17.3.2.2 от договора;
9 927,50лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.05.17-17.06.17 г. (м. 24 от договора),
както следва: 6 387,50 лв., дължими
на основание чл. 17.3.2.2 от договора и 3 540 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.3 от договора; 12 178 лв.-санкция
за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.06.17-17.07.17 г. (м. 25 от договора),
както следва: 4 123 лв., дължими
на основание чл. 17.3.2.2 от договора
и 8 055 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.3 от договора; 49 477лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на
чл.12.1.2. от договора за периода 18.07.17-17.08.17 г. (м.
26 от договора), както следва: 9 818,90
лв., дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора, 8055 лв., дължими
на основание чл. 17.3.2.3 от договора и 31 603,5
лв., дължими на основание чл. 17.3.2.4 от договора; . 44
629 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора
за периода 18.08.17-19.09.17 г. (м. 27 от договора),
както следва: 6 365
лв., дължими на основание чл. 17.3.2.1 от договора, 6 660,50
лв., дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора
и 31 603,50
лв., дължими на основание чл. 17.3.2.4 от договора
Ищецът
твърди, че на *** г. между страните е сключен договор
***г., по силата на който ответникът се е
задължил да извършва на територията на *** дейностите
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,включително
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението за съответните обекти, включени в
обхвата на зоната, като поддържането
се осъществява на база показатели за изпълнение съобразно
ниво на поддържане, определено в приложение
11. В последствие са сключени допълнителни
споразумения от *** г. и от ***
г. Ищецът се е задължил да заплаща на ответника
ежемесечно възнаграждение в размер на 83 078,40 лв. с ДДС.
В
чл. 17.3.2. е уговорена санкция за некачествено изпълнение в нарушение на
задълженията на ответника да поддържа уличната мрежа. Предвиден е различен
размер на санкцията в зависмост от броя непостигнати от ответника показатели за
съответното ниво на поддържане. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е
постигнал изискуемото ниво на поддържане за месеците
***, за което са съставени протоколи за
месечна инспекция и констативни протоколи за периодична инспекция. Ответникът
не е оспорил констатациите в протоколите и за ищеца е възникнало
правото да наложи санкции на ответника по чл. 17.3.2 от договора и такива са наложени за периодети и в размерите, за които е
предявен искът. С писмо
с изх. № *** г. ищецът уведомил ответника за
наложените санкции, като ответникът не е заплатил същите. Сочи също, че част от санкцията за спорния период е заплатена от ответника.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че е изправна страна по договора,
че в случаите, когато ищцовата страна е имала претенции относно качеството на
изпълнените работи, са налагани предвидените в договора санкции, които са били удържани от възнаграждението за съответния период на отчитане, като към настоящия
момент ответникът не дължи заплащане на санкции за исковия период. Поддържа, че с
протоколите не са наложени санкции и възложителят е
заплатил пълния размер на дължимите суми и
с тези си действия ищцовата страна е потвърдила конклудентно, че ответникът не
дължи заплащане на санкции за посочения период. Сочи, че
за да може да бъде наложена санкция, то в месечните констативни протоколи
следва да бъде описано „всяко несъответствие, което може да бъде открито",
каквито констатации липсват в приложените от ищеца протоколи. Представените по делото протоколи, не са предоставени
на ответника и не са подписани от негов
упълномощен представител. С
неналагането на санкции по предвидения в договора
ред и със заплащане на пълния размер на всички дължими суми за спорния период за възложителя се е преклудирало
правото да налага за в бъдеще санкции за вече приети и заплатени дейности. Ответникът оспорва твърденията, че е заплатил част от общия
размер на наложените санкции. Търди, че се касае да сума, която е удържана от
ищеца по предвидения в договора
ред от издадената от „ДЛВ" ЕООД данъчна
фактура №***г. С. община
е заплатила 65 981,90лв. В основанието
за плащане е описано, че се заплаща описаната
фактура и се удържа неустойка от
9 866,50 лв. Общият сбор на платената сума за
месец 23-ти от действието на договора и удържаната неустойка е в размер на 75 848,40лв., колкото е дължимото възнаграждение
с ДДС съгласно допълнително споразумение от ***г. Направено е възражение, че санкциите за
периода 15.12.2015г. -18.08.2016г., са
погасени по давност.
Наведени
са доводи, че клаузите, регламентиращи размера на дължимите санкции,
а именно чл.17.3.2.1, чл.17.3.2.2, чл.17.3.2.3 и чл.17.3.2.4 са нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като накърняват добрите нрави. Възложителят
не отстранява за своя сметка констатираните неизпълнения, а те се отстраняват
от и за сметка на ответника. В случай,
че не бъдат отстранени в срок, възложителят
налага нова санкция за същото неизпълнение. Ищецът
не търпи вреди от констатираните несъществени отклонения, а с налагането на
санкции се обогатява неоснователно за сметка на ответника, което е в
противоречие с добрите нрави. Поддържа
се, че е нищожна и предвидената в чл.17.3.2.4 неустойка. Същата се кумулира с
веднъж наложените за отделните улици неустойки, като за едно и също
неизпълнение изпълнителят дължи заплащане на две неустойки.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа, и правна страна следното:
Няма спор по делото, че на ***
г. между страните е сключен договор
***г., по силата на който ответникът се е
задължил да извършва на територията
на *** дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението за съответните обекти, включени в
обхвата на зоната, като поддържането
се осъществява на база показатели за изпълнение съобразно
ниво на поддържане, определено в приложение
11. По силата на чл. 1.1.2., по отношение на
обектите, включени в обхвата на
зоната, но извън списъка по приложение
11, ответникът се е задължил да приеме извършването на дейности
по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания от ищеца. Постигната е уговорка, че в случай, че страните изключат улици или съоръжение от списъка – приложение
11, то възнаграждението се редуцира чрез подписване на допълнително
споразумение и с оглед на това са подписани допълнителни
споразумения от *** г. и от 11.*** г.
От
своя страна ищецът се е задължил да заплаща на ответника ежемесечно
възнаграждение в размер на 83 078,40 лв. с ДДС, което с
подписаните допълнителни споразумения е намалено първоначално на 77 918,40
лв., след което на 75 848,40 лв. с ДДС. Заплащането на
възнаграждението се извършва въз основа на одобрен от възложителя месечен
отчет, изготвен от изпълнителя, като тази заверка се извършва в срок от 10 дни
от съставянето на двустранно подписан протокол за месечна инспекция.
В чл. 9.1. е предвидено, че
контролът по изпълнението на възложените дейности се осъществява чрез месечни и
постоянни инспекции, извършвани от представител на възложителя, упражняващ
контрол . Редът за провеждане на тези инспекции е подробно
разписан, като изпълнителят е поел задължението да присъства на проверките. Констатациите
от проверките се обективират в протокол, в който изпълнителят има възможност да
впише възраженията си, а изпълнителят има право да поиска
повторна инспекция , а ако не поиска такава, то се приема, че се е съгласил с
констатациите по протокола. Предвидена е и възможност за извършване
на постоянни инспекции за изпълнение на работата - чл. 9.1.2.
В
чл. 17.3.2. от договора е е уговорена санкция за некачествено
изпълнение в нарушение на задълженията на ответника да поддържа уличната мрежа
Предвиден е различен размер на санкцията в зависмост от броя непостигнати от
ответника показатели за съответното ниво на поддържане. При несъответствие с
уговореното ниво на поддържане на от 1 до 3 показателя, се начислява санкция в
размер на 50% от предвидената стойност в офертата на ответника за съответната
улица - чл. 17.3.2.1. На основание чл. 17.3.2.2., когато от 4 до 10 показателя
не отговарят на съответното ниво на поддържане, се начислява санкция в размер
на 70% от предвидената стойност в офертата на ответника за съответната улица.
Съгласно чл. 17.3.2.3. при несъответствие с уговореното ниво на поддържане на
над 10 показателя, санкцията е в размер на 100%. В чл. 17.3.2.4. е предвидено,
че ако 25% от всички предвидени улици в дадена зона, не отговарят на нивото на
поддържане по показатели, се дължи допълнителна санкция в размер на 50% от
общата стойност на предвиденото плащане за месеца за всички улици в зоната.
Въз
основа на горните доказателства следва извод, че между страните е сключен
договор за изработка и по силата на чл. 261 от
ЗЗД изпълнителят има задължението да изпълни работата така, че тя да бъде годна
за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. От своя страна, по
силата на чл. 264 ЗЗД, поръчващият е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва
да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение и
ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
В
закона няма разписана форма за приемането на работата и съответно за реда, по който следва да бъдат направени
възраженията на възложителя. В случая в чл. 9 от договора страните са уговорили
начина, по който възложителят ще приема работата и тези действия следва да
бъдат обективирани в протокол за месечна инспекция, в който
възложителят следва да впише възражнията си.
От
представените доказателства е видно, че за спория период са извършвани месечни
инспекции в съответствие с чл. 9 от договора и са изготвяни констативни
протоколи, в които възложителят е вписвал установеното при проверките, като са
посочени и констатираните от възложителя несъответствия на извършената работа с възложената такава. Въз
основа на констатациите, касаещи отделните обекти, са изготвяни
протоколи за месечна инспекция. В последните се съдържа в обобщен вид
информация за броя на проверените обекти и съставени протоколи и за констатираните несъответствия на
изпълнение на работата с възложеното, като вид и брой.
При
така представените доказателства, съдът намира за
неоснователен довода на ответника , че в представените констативни протоколи липсва описание на всяко
несъответствие, което е могло да бъде открито. Видно от констативните протоколи,
за всеки един от обектите е посочено кой от елементите на пътя на какаво ниво
следва да бъде изпълнен и какво е установено при проверката – дали заданието е
изпълнено изцяло или не и ако има несъответствие, то е вписано в какво точно се
изразява. Така например в констативен протокол за месец 25-ти относно ул. „***” в протокола е
вписано, че пукнатините на пътя могат да са 6 %, а са установени 7 % ,
износването на пътя следва да е 6 %, а са консатирани 7 %, височината на
банкета спрямо настилката трябва да е
Следващият
довод на ответника е, че приложените
по делото протоколи, не са му предоставени и не са подписани от негов
упълномощен представител. Същите е следвало да му бъдат представени, за да
защити своите права при несъгласие с констатациите.
Горните
доводи също са неоснователни, защото всички констативни протоколи с изключение
на два – за м. осми за ул. „***”
/ л.111 от делото/ и за м. единадесети за ул. „***”
/л. 124 от делото/, носят подпис на представител на изпълнителя. Фактът,
че тези два констативни протокола не са подписани от изпълнителя, не е
основание да се приеме, че възраженията на възложителя, направени в тях не са достигнали до изпълнителя, защото,
както вече се посочи, ежемесечно данните от констативните протоколи са
обобщавани в протоколи за месечна инспекция. Последните са подписатни от
представител на изпълнителя и във всеки един от протоклите за месечна инспекция
е посочено, че приложения към него са 30 бр. констативни протоколи, колкото са
и обектите, предмет на договора и анексите към него. Т.е. ако в момента на
съставянето на констативния протокол за съответната улица изпълнителят не е
узнал за възраженията на възложителя, то тези възражени са достигнали до него с
факта на получаване на протоколите за месечна инспекция и приложенията към тях.
По делото не се твърди и не се доказва, че ответникът е възразил в срока и по
реда на чл. 9.1.1.3 от договора и да е поискал повторна инспекция по реда на
чл. 9.1.1.3.1. от договора.
Протоклите
за месец седми и
осми от договора са подписани от А.А., за месец
двадесет и шести от договора протоколите са подписани от инж. Т. С.,
а всички останали протоколи са подписани от инж. И.
Л.. От приложената
справка от НАП, се установява, че за тези
лица е имало регистрирани трудови договори с отгветника по делото. Самият
ответник не е оспорил факта на наличие на трудово правоотношение с тях, а твърдението му е, че те не са били упълномощени от
него.
В
случая за упълномощаването не се изисква специална
форма и същото може да бъде и устно и в този смисл при съставяне на протоколите
за възложителя няма задължение да изисква от явилия се представител на
изпълнителя доказателства дали същият е нарочно упълномощен.
Съобразно калаузите на договора ищецът е следвало да уведоми ответника за
датата и часа на проверката, като от своа страна изпълнителят е поел
задължението да присъства на
тези проверки – чл. 9.1.1.1. Ответникът не твърди и не доказва, че други лица
са били оправомщени да подписват тези протоколи и те са се явили
при провеждане на ежемесечните проверки.
Съдът
взема предвид и обстоятелството че на основание чл. 176, ал.1 ГПК Управителят
на дружеството - ответник е бил задължен да се яви в
съдебно заседание и да отговори на въпроси, постатавен в допълнителната искова молба,
вкл. и кое е лицето, което изпълнителят е упълномощил за съставяне и подписване
на протоколите от месечни инспекции, констативни протоколи и други двустранни
документи в изпълнение на чл. чл. 12.1.3 от договора, както и получавал ли е
уведомителни писма във връзка с налагане на санкции по договора, ведно с
констативни протоколи за обекти, подписани от инж. Л.,
и оспорвал ли е същите, включително по отношение на пълномощията на г-н Л..
Управителят на ответното дружество е предупреден за последиците от неизпълнение
на това задължение, като същият не се е явил в съдебно заседание, предвид на
което и на основание чл. 176, ал.3 ГПК съдът, отчитайки всички
обстоятелства по делото, приема, че през спорния период от
време не е имало лице, натоварено
със задължението да присъства на проверките и да подписва протоколите, различно
от лицата, подписали тези протоколи,
както и че те са получени от ответника, който не е направил възражения по констатациите,
съдържащи се в тях.
Също така следва да се има предвид, че няма спор, че за исковия период ищецът ежемесечно е
заплащал на ответника възнаграждението, посочено в договора. Същото е платимо
след заверяване на месечния отчет, представен от изпълнителя, която заверка се
извършва въз основа на двустранно подписан протокол за месечна инспекция. Т.е.
плащането на възнаграждение е предпоставено от подписването на протоколите и с
факта на получаване на това възнаграждение следва, че ответникът не е оспорил
наличието на надлежно съставени двустранно подписани протоколи. Т.е. дори и
посочените лица да са действали без представителна власт, то съдът счита, че на
основание чл. 301 от ТЗ с факта на получаване на възнаграждението за съответния
месец, ответникът е потвърдил извършените от тях действия при съставяне на протоколите.
Съдът
намира за неоснователни
и доводите на ответника, че ищецът е следвало да докаже факта на връчване на
протоколите. Протоколите носят подписите на представители
на ответника, като съгласно договора същите се изготвят в три екземпрляра, по
един за ръководителя на проекта, възложителя и изпълнителя, т.е. при наличито
на тази уговорка следва извод,
че за възраженията направени от ищеца,
ответникът се счита увведомен в момента на изготвяне и подписване на
протоколите, без да се налага извършване на допълнителни
действия от страна на ищеца, с които тези възражения
да се доведат до знанието на изпълнителя.
Въз основа на горното следва извода, че по делото е доказано, че за спорния
период ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 12.1.2 от договора, а
именно да поддържа уличната мрежа съгласно изискванията към изпълнението при
поддържане, базирано на показатели за изпълнение на договореното ниво при
стриктно спазване на изискванията.
В
чл. 17.3.2 от договора са предвидени неустойки за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2 от договора и претенциите
по делото са за заплащане на неустойки по чл. 17.3.2.1, чл. 17.3.2.2 , чл. 17.3.2.3 и чл.17.3.2.4.
Ответникът
поддържа, че правото на ищеца да претендира тези неустойки е преклудирано, като
се позовава на разпоредбите на чл. чл.9.1.1.2, съгласно която
по време на месечната проверка се подготвя протокол, в който се описват всички
открити несъответствия и всички наложени от страна на възложителя санкции за
некачествено изпълнение, каквито
санкции с протоколите не са налагани като наред с това възложителят е заплатил
в пълен размер всички дължими по договора суми за съответните месеци, без да е
извършвал каквито и да е удръжки за некачествено изпълнение.
Задължение
на поръчващия при приемането на работата е да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение и да извести изпълнителя за
констатираните недостатъци , което следва от разпоредбата на чл. 264, ал.2 ГПК
и от доказателствата по делото е видно, че това е сторено. Т.е., наличието на
възражение в момента на приемане на работата
/освен ако не става въпрос за скрити недостатъци/ е условие да се запазят
правата на възложителя при неизпълнение на поето с договора задължение. Фактът,
че в момента на констатиране на недостатъците възложителят не е определил
размера на претенцията си за
заплащане на неустойка, не освобождава изпълнителя от последиците на
неизпълнението и в този смисъл доводът, че неустойката не се дължи, защото не е
начислена по реда на чл.9.1.1.2 от договора, са неоснователни. Правото на
изправната страна до претендира заплащане на неустойка е обусловено
от неизпълнението на другата страна и кога и дали изправната страна ще упражни
това си право е предоставено на нейна преценка,
но не се погасява с неупражняването му в първия момент, в който може да стори
това. Ето защо и обстоятелството, че възложителяат е заплатил в пълен размер
дължимото се възнаграждение за съответния месец,
не е основание за отхвърляне на иска. Действително
ищецът е разполагал с възможността по чл. 103 от ЗЗД при плащането на месечното
възнаграждение да извърши прихващане с вземането си за
неустойка, но това е само една правна възможност и няма пречка претенцията за
неустойка да се предяви самостоятелно, както е и сторено в случая.
Ответникът
поддържа, че клаузите за неустойка
по чл.17.3.2.1, чл.17.3.2.2, чл.17.3.2.3 и чл.17.3.2.4 са нищожни, тъй като
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване, тъй като вследствие на заплащането им, ще е налице неравностойност
на насрещните задължения по договора, поради което неустойките излизат извън
обезпечителните и обезщетителните си функции.
Случаите,
при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, са разяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от
гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
/компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено
или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно
от разпоредбите на чл.17.3.2.1, чл.17.3.2.2, чл.17.3.2.3 и чл.17.3.2.4 от договора, дължимите
се неутойки са разграничени според обема на
констатираното неизпълнение, като размерът им е изначално определен и е определен в процент от стойността на офертата за съответния месец, а
тази по
чл.17.3.2.4 е в процент от
общата стойност на предвиденото плащане за месеца за всички улици в зоната. Уговарянето
на неустойка в процент от дължимата цена по договора е допустимо от гледна
точка на добрите нрави и обезпечава изпълнението на конкретното задължение,
като от поведението на изпълнителя зависи дали ще се достигне до начисляването
на такава неустойка или не и съответно в какъв размер. Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като обстоятелството,
че размерът на неустойката надвишава
сумата, необходима за отстраняване на недостатъците, не е основание да се
приеме, че клаузата
за неустойка е нищожна.
Прекомерността на неустойката не я прави
изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата освен обезпечителна и обезщетителна
функция има и санкционна такава, в който смисъл е и
приетото в решение № 144 от 28.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 167/2019 г. При преценка действителността на
клаузата за неустойка, съдът намира, че следва да се преценява и видът на
договора и съответно засегнатият от неизпълнението интерес. В случая договорът
е сключен след проведена процедура по обществена поръчка и
целта на същия е да се осигури на гражданите съответното ниво на поддържане на
пътната мрежа. Следователно с всяко едно неизпълнение
на поетите задължения се накърнява общественият интерес, като санкционната функция
на неустойката е проявление и на това засягане правата на неограничен брой
субекти. В този смисъл доводите, че само липсата на един пътен знак не може да има за последица начисляване на неустойка,
надвишаваща 1000 лв.,
не могат да бъдат основание,
за да се приеме, че с тази неустойка се нарушават добрите нрави,
защото липсата на един пътен знак би могла да има тежки последици, вкл.
засягане живота и здравето на гражданите. Наред с това следва да се отбележи,
че ищцовата страна има задължение да поддържа пътната мрежа и тази дейност е
възложена на ответника, а неговото
неизпълнение рефлектира пряко върху ищеца, вкл. и би могло да доведе до накърняване на доброто му име.
Обстоятелството,
че по предявените срещу ищеца искове по чл. 50 от ЗЗД ответното дружество е
привличано като трето лице помагач и против него се
предявяват обратни искове, също не е основание да се приеме за нищожна клаузата
за неустойка и искът да се отхвърли, защото се касае за друг вид отговорност .
Твърденията
на ответника за нищожност на клаузите
за неустойка, се основават и на това, че всяка неизправност
на пътя се отстранява от него и за негова сметка, като в този смисъл са и разпоредбите на договора. Тези доводи са неоснователни
предвид нормата на чл. 79, ал.1 ЗЗД, като наред с
това ответникът не е и доказал, че в действителност е отстранил констатираните
от възложителя недостатъци.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че оспорените клаузи за неустойка не са нищожни
като противоречащи на добрите нрави. Същите
не излизат извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не може да се
приеме, че с тях се цели неоснователно обогатяване на ищцовата страна.
От
заключението на приетата по делото комплексна съдебно- икономическа и съдебно-
техническа експертиза, се установява, че на база съдържащите се констатации в
приложените по делото протоколи за спорните месеци,
размерът на неустойката е както следва : по чл.17.3.2.1 от договора – общо
28127,50 лв., по чл.17.3.2.2- 60 629,80 лв., по чл.17.3.2.3- 25 690
лв. и по чл.17.3.2.4- 94810 , 50 лв., като от закючението е видно че за всеки
един от месеците размерът на неустойката, изчислен от вещите лица,
съвпада с този, за който е предявен искът.
Ответната
страна е направила възражение за изтекла погасителна давност.
Според
чл.111, б. „в”
ЗЗД вземанията за неустойки се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. В случая се претендира неустойка за всеки един
от периодите, посочени в исковата молба, поради което и в съответствие
с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД, съдът намира, че погасителната давност започва
да тече от последния ден за периода, за който се начислява съответната
неустойка. Искът е предявен на 23.08.2019г., поради което
и вземането за неустойка за периода от 18.01.2016 до 17.08.2016г.
/ вкл./, т.е. за м.8,9,19,11,13 и
14-ти от договора, е погасено
по давност .
Във
връзка с горното, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неустойка по
чл.17.3.2.1 от договора в размер на
11 621 лв., по чл.17.3.2.2- 60 629,80 лв., по чл.17.3.2.3-
25 690 лв. и по чл.17.3.2.4- 94810 , 50 лв., като искът за присъждане на
неустойка по чл.17.3.2.1 от договора в размер на 16 506,50 лв. и за м. 8,9,19,11,13 и
14-ти от договора, следва да
се отхвърли като погасен по давност.
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 14 863,27 лв., а в полза на ответника
– 450,82 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЛВ" ЕООД, с ЕИК П
3553048, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С. община,
с БУЛСТАТ *********, с адрес: *** на
основание чл.92 от ЗЗД сумата
от 11 621 /единадесет хиляди шестстотин двадесет и един лева/ лв., представляващи неустойка по чл.17.3.2.1 от Договор № *** г., сумата от
60 629,80/шестдесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 80 стотинки/ лв, представляващи
неустойка по чл.17.3.2.2 от
Договор № ***
г.,сумата от 25 690 / двадесет и пет хиляди шестстотин и деветдесет лева/лв., представляващи
неустойка по чл.17.3.2.3 от Договор
№ *** г. и сумата от 94 810,50 /деветдесет и
четири хиляди осемстотин и десет лева и 50 стотинки/ лв., представляващи неустойка по
чл.17.3.2.4 от
Договор № *** г.,
които неустойки са начислени за следните периоди :
-1 527,50 лв. – неустойка за
периода 18.08.2016г. -17.09.2016г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора.
- 2 777,50 лв. - неустойка за
периода 18.09.2016г. -17.10.2016г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора.
- 950 лв. -неустойка за
периода 18.10.2016г.-17.11.2016г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора.
- 11 001,9лв. – неустойка за
периода 18.12.2016г.-17.01.2017г. на основание чл.17.3.2.2 от договора.
- 13 023,5 лв. неустойка за
периода 18.01.2017г.-17.02.2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора;
- 31 603,5 лв. - неустойка
за периода 18.01.2017г.-17.02.2017 г. на основание чл. 17.3.2.4 от договора.
- 2 635,50 лв. - неустойка за периода
18.02.2017г.-17.03.2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора;
- 6 040 лв. – неустойка за
периода 18.02.2017г.-17.03.2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора.
- 6 979 лв. - неустойка за
периода 18.03.2017г.- -17.04.2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора.
- 6 387,50 лв. неустойка за
периода 18.05.2017г.-17.06.2017г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора;
- 3 540 лв.- неустойка за периода
18.05.2017г.-17.06.2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора.
- 4 123 лв.- неустойка за
периода 18.06.2017г.-17.07.2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора
- 8 055 лв. -неустойка за
периода 18.06.2017г.-17.07.2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора
- 9 818,90 лв. -неустойка
за периода 18.07.2017г.-17.08.2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора;
- 8055 лв. - неустойка за периода
18.07.2017г.-17.08.2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора;
- 31 603,5 лв.- неустойка за периода
18.07.2017г.-17.08.2017 г. на основание чл. 17.3.2.4 от договора
- 6 365 лв.- неустойка за
периода 18.08.2017г.-19.09.2017 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора;
- 6 660,50 лв – неустойка
за периода 18.08.2017г.-19.09.2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора
- 31 603,50 лв. - неустойка
за периода 18.08.2017г.-19.09.2017 г.на основание чл. 17.3.2.4 от договора,
КАТО отхвърля иска
с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 16 506,50 лв., представляващи
неустойка по чл.17.3.2.1 от Договор № ***
г., от които 3 607,50лв. – неустойка
за периода 18.12.2015г.-17.01.2016 г.; 2
120 лв. - неустойка за
периода 18.01.2016г. -17.02.2016 г.; 2
995 лв. - неустойка за
периода 18.02.2016г. -17.03.2016 г.;
1 000 лв. – неустойка
за периода 18.03.2016г.-17.04.2016г.; 3
372,50 лв.- неустойка за
периода 18.04.2016г.-17.05.2016г.; 1
527,50 лв. – неустойка за периода 18.06.2016г.-17.07.2016г. и 1 885лв.- неустойка за
периода 18.07.2016г.-17.08.2016г. , като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ДЛВ" ЕООД, с ЕИК П
3553048, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С. община, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: ***
сумата от 14 863,27 лв., представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С. община, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: ***
да заплати на „ДЛВ" ЕООД, с ЕИК П 3553048, със седалище и адрес на
управление: *** сумата
от 450,82 лв., представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: