№ 78
гр. Свищов, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20244150100953 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ от П. С. К., чрез
адв.Ц. П. против ПДТГ „*************************, представлявана от
директора Л.Д.. Ищецата П. С. К. твърди, че е работила на длъжност
„портиер“ в ПДТГ „********************“ по силата на Трудов договор от
10.11.1998г. до 19.11.2021г. , когато със Заповед №271/19.11.2021г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. При
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 от ГПК
, на основание чл.224 ал.1 от КТ ,на работникът е изплатено обезщетение в
размер на две брутни заплати за неспазено предизвестие. При регистрацията и
в БТ и било отказано получаване на обезщетение за безработни , поради
придобито право на пенсия на 22.04.2015г. В случая , счита че работодателят
следва да и заплати сумата 6035,00 лева – представляваща 8,5 брутни заплати
, поради придобито право на пенсия към момента на прекратяване на
трудовото и правоотношение пред 2021г.
Моли съда да бъде осъден ответникът да заплати гореописаната сума -
6035,00 лева, както и мораторна лихва за 3 години върху нея , ведно със
законната лихва от завеждане на делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез
адв.М.Я. , в който взема становище че предявеният иск е неоснователен и е
1
погасен по давност. Алтернативно заявява, че ищцата не е представила
доказателства, че е придобила право на пенсия или да е инициирала
административна процедура пред органите на НОИ за отпускане на пенсия,
както и че не е представила доказателства за сключен колективен трудов
договор , по който и тя участва. Заявява, че искът като неоснователен следва
да се отхвърли.В съдебно заседание се представлява от адв.Ш., които
поддържа изложеното и представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно приложимата редакция на чл. 222, ал. 3 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
Размерите на плащането, установени в чл.222, ал. 3 КТ са минимални . В
акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор могат да се
определят и по-големи размери. При това могат да се установяват не само по-
големи размери на плащането, но и по-благоприятни условия за това,
например наличието на по-малко от десет години трудов стаж при последния
работодател.
Не се спори по делото, а и се установява от представените
доказателства, както и изготвената служебна справка за трудови договори на
П. С. К. , че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях трудов договор от 10.11.1998г.
По силата на този договор ищцата е заемала длъжността "чистач на
помещения", а от 8.04.2005г. - „портиер сгради“, което правоотношение е било
прекратено със заповед № 271 от 19.11.2021 г. на основание чл.328, ал. 1, т.2,
вр. чл.326, ал.2 от КТ, считано от 22.11.2021г., поради съкращаване на щата.
Видно от съдържанието на заповедта, тя е била връчена на ищеца на
2
19.11.2021г. при отказ , който е удостоверен с подписите на двама свидетели.
Съгласно текста на заповедта е било разпоредено изплащането на ищеца на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2021 г. в размер на 4 дни, равняващи се на 171,28 лева, и на обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ / погрешно в заповедта е
посочено чл.224 ал.1 от КТ/ в размер на 2 брутни заплати, а именно 1798,28
лева.
Видно от приложеното Решение №1012-04-187/11.01.2022г. на
Директора на ТП на НОИ Велико Търново,след прекратяване на трудовия
договор с ПДТГ „********************“ , ищцата П. К. е подала заявление за
парично обезщетение за безработица на 23.11.2021г. С Разпореждаве №041-
00-4208-1/30.11.2021г. е отказано отпускане на обезщетение за безработица с
мотив , че лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст към 22.04.2021г. Това разпореждане е обжалвано и с цитираното
Решение №1012-04-187/11.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ Велико
Търново, жалбата е отхвърлена. Прието е , че към 22.04.2021г. П. С. К. / която
е родена на 22.08.1954г./ е навършила 66 години и 8 месеца , т.е. има
изискуемата възраст за придобиване право на пенсия, съгласно чл.68 ал.3 от
КСО. От подадените данни за лицето по чл.5 ал.4 т.1 от КСО към 22.04.2021г.
е с установен общ действителен осигурителен стаж от 20 години 10 месеца и
23 дни.
Данните от това Решение №1012-04-187/11.01.2022г. на Директора на
ТП на НОИ Велико Търново сочат, че ищцата П. С. К. е придобила право на
пенсия към 22.04.2021г., както и към датата на получаване на Заповедта за
прекратяване на трудовото правотношение - 19.11.2021 г. - отговаря на
условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 КСО - има навършени 66
години и 8 месеца и към двете дати, както и действителен осигурителен стаж
над 15 години /20 години 10 месеца и 23 дни/ .
След това решение и прилагайки същото , на 19.10.2024г., П. С. К. е
изпратила Покана до Директора на ПДТГ „********************“ за
заплащане на 8,5 брутри трудови възнаграждения. След като не и била
изплатено обезщетение, подалала искова молба на 2.12.2024г. в
Административен съд Велико Търново, от където е препратена по
компетентност в РС Свищов.
3
При тези данни , съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от П. С. К. против ПДТГ „********************“ иск с
правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ е процесуално допустим. Разгледан по
същество, искът за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 6035,00
лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ от 8,5 брутни
трудови възнаграждения, е частично основателен.
Нормата на чл. 222, ал. 3 от КТ установява правото на работника или
служителя да получи обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от основанието за това прекратяване, след като
той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на
обезщетението зависи от това какъв период от време работникът или
служителят е работил при работодателя, при който е възникнало правото му
на обезщетение. За основателността на претенция, предявена на това
основание, са необходими следните кумулативни предпоставки: прекратяване
на трудовото правоотношение и към момента на прекратяването работникът
или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Ако работникът или служителят е работил при същия работодател
през последните 10 години от трудовия си стаж, той има право на обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В
противен случай обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение за два месеца.
По делото безспорно се установи, че ищцата е имала придобито право
на пенсия и че е работила при същия работодател през последните 10 години.
Обстоятелството, че ищецът е бил в непрекъснато трудово правоотношение с
ответника за срок по - дълъг от десет години и на същият не му е изплащано
обезщетение по чл. 222 от КТ е достатъчно за възникване на задължението на
ответника да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в пълен размер.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е обвързано както с факта на
уволнението, независимо на какво основание, така и с придобиването на
право на пенсия. В тази връзка неоснователно е възражението на
представителя на ответника, че ищцата реално не се е пенсионирала, т.е. не е
предприела действия да и бъде отпусната пенсия. Законът борави с термина
„придобито право на пенсия“, каквото е налице, а това че правото не е
реализирано от ищецата е в неин ущърб и е извън предмета на делото.
4
От представените доказателства и служебна справка се установява, а и
не се спори между страните, че ищецът е бил в непрекъснато трудово
правоотношение с ответника, считано от 10.11.1998г. до 19.11.2021 г.
включително, като междувременно на 22.04.2021г. е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО. Следователно са
установени следните материални предпоставки за уважаване на иска:
съществувало между страните трудово правоотношение за повече от 10
години години към датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че
искът за присъждане на обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
размер от 5394,84 лева. Сумата е равна на шестмесечното брутно трудово
възнаграждение на ищцата, получено от нея за месеца, предхождащ месеца, в
който е прекратено трудовото правоотношение . Същото е изчислено въз
основа на посочената в Заповед № 271 от 19.11.2021 г. на Директора на
против ПДТГ „********************“ сума 1798,28 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на две брутни трудови
заплати, т.е. брутно трудово възнаграждение за един месец е 899,14 лева.
По отношение претенцията за заплащане на 8,5 брутни трудови
възнаграждения , съгласно Колективен трудов договор- съдът намира същата
за неоснователна. Няма данни към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение да е действал Колективен трудов договор- нито такъв е
представен ,нито е конкретизиран с определени страни. Няма данни ищцата да
е членувала в определен синдикат – няма такива твърдения, или
доказателства, поради което се явявява неоснователна претенцията за
заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в увеличен размер над
стандартно определените шест брутни работни заплати.
По възражението за изтекла давност-съдът намира същото за
неоснователно.
Независимо от това дали в обективната действителност са се проявили
горепосочените материални предпоставки съответно дали в полза на
работника, ищец в настоящото производство, е възникнало претендираното
притезателно право, за да може то да бъде упражнено по съдебен ред, тоест да
бъде удовлетворено по принудителен ред с помощта на държавната санкция,
не трябва да е погасено по давност.
5
Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно от съда, а
само при възражение, каквото в настоящия случай е направено от ответника с
отговора на исковата молба. Ето защо съдът е длъжен да провери
основателността на това възражение .
Според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 исковете по трудови спорове се
предявяват в 3-годишен срок. Законодателят е регламентирал началният
момент на този срок в чл. 228, ал. 3 от КТ. Посочената правна норма е
специална по отношение на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ и съответно я дерогира.
Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обещетенията по чл.222 ал.3 от КТ, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
Следователно с приемането на посочената разпоредба се регламентира
изпълнението на задължението на работодателя да заплати обезщетението и
същото става такова на определен ден. До изтичането на последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено,
задължението е изпълнимо, но не е изискуемо. Едва с настъпването на срока
задължението става изискуемо и едновременно с това работодателят изпада в
забава по аргумент на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като важи правилото, че срокът
кани длъжника.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на 19.11.2021 г.,
считано от 22.11.2021г. Последният ден на месеца, следващ месеца, през който
трудовото правоотношение е прекратено е 31.12.2021г., следователно
задължението при приложение на чл.228 ал.3 от КТ би било изискуемо на
01.01.2022 г. и тригодишният срок би изтекъл на 01.01.2025г. Исковата молба
е подадена в Административен съд Велико Търново на 02.12.2024 г./пощенско
клеймо от 2.12.2024г/, входирана е на 4.12.2024г. , с което ищцата е предявила
претенцията си преди изтичане на законоустановената тригодишна
погасителна давност.
По изложените съображения ответникът следва да заплати на ищцата
сумата 5394,84 лева , представляваща шест брутни работни заплати по 899,14
лева- дължимо й се обезщетение на основание чл.222 ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата 2.12.2024 година на
6
предявяване на иска до окончателното изплащане, като за разликата до
6035,00 лева искът следва да се отхвърли като недоказан.
Ищецът е претендирал в исковата молба направените разноски, за които
е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реално направени
такива. С оглед изхода на производството на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал разноски, като е представил списък за
разноски в размер на 1200,00лева-заплатено адвокатско възнаграждение. На
ответника следва да се заплатят разноски в размер на 142,00 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС, сумата от 215,80лева, съставляваща ДТ върху
предявения иск, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПДТГ „********************“ ,с БУЛСТАТ ********, с
адрес гр.Свищов, ул. „********************“ № 11, представлявана от
Директора Л.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. С. К. с ЕГН **********, с адрес
гр.Свищов, ул.“********“№******* сума в размер на 5394,84 лева ,
представляваща дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 2.12.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 6035,00 лева / в размер на 640,16
лева/ отхвърля иска като недоказан .
ОСЪЖДА ПДТГ „********************“ ,с БУЛСТАТ ********, с
адрес гр.Свищов, ул. „********************“ № 11, представлявана от
Директора Л.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. С. К. с ЕГН **********, с адрес
гр.Свищов, ***************** сума в размер на 300,00 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр.Свищов,
7
***************** да заплати на ПДТГ „********************“ ,с
БУЛСТАТ ********, с адрес гр.Свищов, ул. „********************“ № 11,
представлявана от Директора Л.Д. сума в размер на 142,00 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ПДТГ „********************“ ,с БУЛСТАТ ********, с
адрес гр.Свищов, ул. „********************“ № 11, представлявана от
Директора Л.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –Свищов сума в
размер на 215,80лева , както и 5,00 лева-такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8