РЕШЕНИЕ
№ 18396
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110104634 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от А. Т. Б. срещу ... за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 703,34 лева, представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
частично увреждане на лек автомобил ... с ДКН № ..., в резултат на реализирано
застрахователно събитие, настъпило на ... г., и покрито по силата на имуществена
застраховка „...” на МПС № .../ ... г. със срок на застрахователно покритие от ... г. до ... г.,
сключена между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба пред съда – 25.01.2024 г., до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в резултат на
което са причинени частични увреждания по неговия лек автомобил - ... с ДКН № ..., за което
при ответника е образувана преписка по щета. Твърди, че ответникът е отказал да заплати в
пълен размер дължимото обезщетение по щетата, поради което претендира неизплатения
остатък в размер на 703,34 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по размер. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
1
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
С неоспорения от страните и приет за окончателен доклад по делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата – елементи от
фактическия състав на заявената претенция, а именно че ищецът и ответникът са страни по
договор за имуществена застраховка „....“ на МПС № .../ ... г. с обект на застраховане - лек
автомобил ... с ДКН № ..., със срок на застрахователно покритие от ... г. до ... г., в рамките на
който срок, а именно на ... г., е настъпил пътен инцидент. В резултат на произшествието са
настъпили частични увреждания по автомобила, признати от застрахователя в съставен
подробен опис в рамките на образуваната по искане на ищеца преписка по щета № .../ ... г.,
като застрахователят е определил и заплатил на ищеца преди настоящия процес
застрахователно обезщетение в размер на 496,66 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие по което е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили щети по застрахованото имущество. За обезщетяването им е
платена сума в размер на 496,66 лева, която според ищеца е недостатъчна, за да покрие
действителните разходи за възстановяване на увреденото моторно превозно средство в
състоянието му преди произшествието.
С оглед на гореизложеното, настоящият спор е съсредоточен върху размера на вредите,
за което е допуснато извършването на съдебно – автотехническа експертиза. Видно от
неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебно – автотехническа
експертиза, стойността на ремонтно – възстановителните дейности /вложен труд и
материали/, изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието,
е 1304,40 лева. Доколкото по процесната щета ответникът е заплатил на застрахования
сумата 496,66 лева, остава дължима разликата до справедливия размер на обезщетението,
установен със заключението, от 807,74 лева.
От изложеното следва, че искът е доказан по основание и размер, и с оглед
диспозитивното начало в процеса следва да бъде изцяло уважен до предявения размер от
703,34 лева.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на сторените разноски по делото, като представя
доказателства за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице в общ размер на 710,00 лева, които му се следва с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на А.
Т. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 703,34 лева,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в частично увреждане на лек автомобил ... с ДКН № ..., в
резултат на реализирано застрахователно събитие, настъпило на ... г., и покрито по силата на
имуществена застраховка „...” на МПС № .../ ... г. със срок на застрахователно покритие от ...
г. до ... г., сключена между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба пред съда – 25.01.2024 г., до погасяването, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 710,00 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, сторени в
производството пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3