Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр.д. № 1820 по описа на съда за 2016 г., взе предвид
следното:
Ищецът „Г.З.“ АД твърди в искова
молба и уточнителни молби от 07.03.2016 г., 02.12.2016 г. и 03.04.2017 г., че
за периода май 2014 г. – май 2015 г. и във връзка със застраховането на
имуществените активи на предприятието, находящи се в района на рудник „Е.Р.“,
с. Е.Р. със З. „Б.В.И.Г.“ АД бил сключен договор за застраховка, за което се
съставила комбинирана застрахователна полица Имущества № 2200140300000139 от
16.05.2014 г., със срок на действие от 17.05.2014 г. до 16.05.2015 г.
Застраховката била сключена за
осигуряване на покритие на собствени на дружеството дълготрайни материални
активи (ДМА) в следните съвкупности по класове: 1. Сгради, 2. Машини,
съоръжения и оборудване, 3. Транспортни средства без ДКН и 4. Инвентар. Покритите
рискове били по клауза 001 „Пожар и други опасности“, клауза 003 „Наводнение“ и
клауза 004 „Земетресение“ от Общите условия на застрахователното дружество (ОУ).
През периода на действие на
застрахователния договор - между 06.03.2015 г. и 08.03.2015 г. в района на община
Златоград паднали необичайни по обем валежи – тежък сняг и дъжд, довели до
скъсване на електропроводи и счупване на стълбове и аварии по електро-преносната
мрежа на територията на рудника, в резултат на което електрозахранването в
обекта било преустановено. Това от своя страна причинило авария и спиране на
работата на водоотливната система на мината, чрез която следвало да се
отводнява събиращата се в шахтите вода. Поради това рудник „Е.Р.“ бил наводнен
от шахта „Метливко“ до шахта „Андроу“. Под вода останали всички машини и
съоръжения, включително целият водоотливен комплекс. Продължителният престой
под вода довел до значителни материални вреди по ДМА, които били описани по вид
и степен едва на 29.05.2015 г. - след отсушаване на шахтите, по време на
съвместен оглед, извършен с представители на застрахователя.
Първоначален оглед на увредената
надземна инфраструктура бил извършен след възстановяване на комуникациите в
района и отмяна на бедственото положение в община Златоград. Констатациите от
огледа били обективирани в протокол от 31.03.2015 г., изготвен от представители
и на двете страни.
Според твърденията на ищеца непосредствено
след настъпване на събитието дружеството предприело комплекс от мероприятия
както за ограничаване на вредите, така и за възстановяване на вече настъпили
такива. Закупени били три броя високопроизводителни потопяеми помпи, ведно със
съпътстващата инфраструктура за целите на отводняването – захранващи кабели,
тръбопроводи, табла и др. Отделно от това предприел действия по изграждане на
баражи, временни водостоци, канавки и канали. Стойността на извършените разходи
възлизала на сумата от 1 150 048.81 лева, от които: 378 255.20 лева
вложени в материали и активи за отстраняване на щетите, 90 568 лева за ремонтни
работи, възложени на външни фирми, 308 788.12 лева за труд, транспорт и
гориво и 372 429.49 лева за изразходвана ел. енергия.
За направените във връзка с
щетата разходи ищецът представил на застрахователя разходно-оправдателни
документи, установяващи нейния размер. С писмо от 07.10.2015 г. З. „Б.В.И.Г.“
АД уведомил ищеца, че отказва изплащане на обезщетение, тъй като вредите имали
косвен характер и кореспондирали с предвидени в полицата изключения от
покритието. Поради така постановения отказ ищецът „Г.З.“ АД предявява исковете
си за част от гореописаните суми, съгласно уточнение с молба от 03.04.2017 г.,
както следва:
1. 16 450 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 378 255.20 лева
за вложени от ищеца суми за възстановяване на материали и активи;
2. 3 935 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 90 568 лева за
заплатени от ищеца суми за възстановяване и ремонти на външни фирми.
3. 13 425 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 308 788.12 лева
за вложени от ищеца суми за труд, гориво и транспорт за отстраняване на щетите.
4. 16 190 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 372 429.49 лева
за направени от ищеца суми разходи за ел. енергия за отстраняване на щетите.
Върху исковата сума от
50 000 лева ищецът претендира заплащане на мораторни лихви в размер на
1 766.80 лева, частичен иск от 40 637.73 лева, съгласно приложена към
исковата молба справка.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за частична
основателност на исковете до сумата от 6 487.15 лева, определена според
извършена комплексна експертна оценка на щетата. В останалата част до пълния
предявен размер оспорва исковете като неоснователни. Счита, че само малка част
от щетите, понесени от застрахования представлявали покрит риск по сключения
между страните застрахователен договор. Отговорността на застрахователя била
ограничена само по отношение на надземната електроразпределителна мрежа, в
рамките на покритието според ОУ - до 1500 м от застрахования обект – рудник „Е.Р.“.
Всички останали машини и съоръжения, компрометирани при настъпване на събитието
били разположени под земята и не попадали в предмета на застраховката.
Ответникът възразява, че поначало
застраховката не покривала активи, намиращи се под земята и съответно не
подлежат на обезщетяване в случай на увреждане. Застрахователят предварително
информирал изрично своя клиент за предмета на застраховане: че се касае само до
надземната инфраструктура и във връзка с това застрахованият извършил корекция
на списъка на имуществото си, като извадил от него всички подземни активи. В
резултат на горните указания, по електронен път били разменени две оферти между
страните – първоначална с лимит на покритието от 7 067 927.47 лева и окончателна
с лимит от 5 211 340.90 лева. В хода на преговорите по сключване на
процесната полица застрахователят информирал ищеца за невъзможността за
предоставяне на покритие, обхващащо подземното имущество и затова се изготвила актуализирана
справка, която не включвала имущество, находящо се под земята.
Излага и доводи, че между
страните по договора е била постигната договорка в писмена форма в смисъл, че
застраховката да не покривала имущества, намиращи се под земната повърхност.
Ответникът оспорва и твърдението
на ищеца, че настъпилото събитие представлява осъществен застрахователен риск, като
било изрично предвидено в условията на полицата изключение.
Оспорва и че водите, наводнили
мината са с произход от падналите валежи. Причина за наводняването на подземния
участък били подпочвени води с произход от характерната за района на Е.Р.
термална аномалия – водите били с много висока температура и с висока
киселинност. Според дадени в ОУ дефиниции, подобно потопяване на имуществото не
представлявало покрит риск „наводнение“. За да е налице този риск
водоизточникът следвало да е на повърхността на земята. Причина за наводняване
на минната галерия не била в заливането й, а в запълването й с подпочвени води
и това събитие представлява специално изключение от покритието по клауза 003
„Наводнение“, предвидено в раздел IV, б. „в“ от ОУ. Наред с това ответникът се
позовава и на предвидено в раздел III специално изключение по б. “Ж“ на клауза
001 „Пожар и други опасности“ - не се покривали вреди на имущество, причинени
от проникване на дъжд, град, сняг през отвори, повредени покриви или оставени
незатворени прозорци и врати.
Според ответното дружество, вредите
на имущество под повърхността на земята имали характер на „косвени загуби“ по
смисъла на раздел VIII „Общи изключения“, т. 4 от ОУ. Като такива били
квалифицирани и от аварийния комисар, изготвил доклад по щетата – OQQSA, с който
се оценили преките вреди - 6 487.15 лева.
Ответникът оспорва и направените
от ищеца разходи за закупуване на активи за отводняване, труд, гориво и ел.
енергия като неподлежащи на обезщетяване, тъй като били сторени за
предотвратяване и отстраняване на вреди по имущество, изключено от застрахователното
покритие.
В допълнителна искова молба
ищецът е заявил, че в полицата изрично било посочено, че подлежат на
застраховане ДМА, в това число машини, съоръжения, оборудване и инвентар и
такива били всички описани в исковата молба обекти, увредени при настъпилото
застрахователно събитие. Ответникът изразил съгласие да предостави покритие при
пълно знание от негова страна за предмета на дейност на ищцовото дружество.
Оспорва твърдението, че между
страните се постигнало съгласие намиращите се под земята активи да останат
извън застрахователно покритие. Подобна клауза не била договаряна между дружеството
и застрахователя в законоустановената форма за действителност и съответно
ищцовото дружество не е изявило воля за изключване на подземното имущество от
предмета на застраховане.
Щетата настъпила изключително в
резултат на събитие, представляващо покрит риск – „природно бедствие“. Оспорва,
че причина за наводнението били подпочвените води. Това твърдение почивало на допълнение
към доклади за установени щети, изготвено от аварийния комисар, но това
допълнение представлявало частна експертиза. Твърди, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между увреждането на електро-преносната мрежа на
повърхността и аварията на водоотливната система на рудника, довела до
наводняване на галерията. Осъществен бил както покритият риск „природно
бедствие“, така и рискът „наводнение“. Падналите валежи в периода 05.03.2015 г.
– 08.03.2015 г. надвишавали със 182% месечната норма за региона.
В допълнителен отговор ответникът
З. „Б.В.И.Г.“ АД заявява, че постигнатото между страните съгласие за изключване
от предмета на застраховане на подземни машини и съоръжения се установявало от
разменената между застрахователя и застрахователния брокер кореспонденция по
електронна поща, което изпълнявало изискванията за форма на специалната клауза.
Поддържат и останалите направени с първоначалния отговор правоизключващи възражения.
Третото лице - помагач на
страната на ответника - „М М З.б.“ ООД счита исковете за основателни. Сочи, че осъществявало
дейност по възлагане от потребителя на застрахователната услуга, а не от
застрахователя. Признава, че имал посредническа роля при сключване на
процесната полица. Обект на застраховане били машини, съоръжения и оборудване,
обслужващи дейността на мината – рудник „Е.Р.“. Оспорва твърденията, че с негова
помощ и съдействие било постиганото съгласие за ограничаване на покритието, от
което отпаднали разположените под земята активи. В преддоговорната фаза
клиентът декларирал пред застрахователя всички обстоятелства, свързани с
носенето на риск, включително наличието на разположени под земната повърхност активи.
Това се установявало от предложение за застраховане, в което клиентът
декларирал добросъвестно този факт. Застрахователният брокер не участвал при
сключване на добавък и не му било известно такъв да е сключван в периода на
действие по застраховката от 16.05.2014 г., с който добавък изрично да е
ограничено покритието по вече сключената полица.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди
доводите на страните с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на съдебно
предявената претенция в тежест на ищеца беше да докаже, че е настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което застрахованият е претърпял
имуществени вреди и е направил разходи за тяхното ограничаване; че щетата е
настъпила по време на действие на валидно сключен договор за застраховка и
събитието представлява покрит застрахователен риск; че застрахованият е
изправна страна по застрахователното правоотношение – изпълнил е задълженията
си по договора, включително за уведомяване на застрахователя в съответствие със
законовите изисквания и ОУ. Ищецът дължи да докаже и размер на претенцията си.
С договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования
обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица
или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните;
предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и
края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната
премия; дата и място на издаване; подписи на страните.
Предмет на имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари,
като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната
му стойност.
Не се спори между страните и от
приетата по делото застрахователна полица № 2200140300000139 от 16.05.2014 г.
се установява, че З. „Б.В.И.Г.“ АД е приел да застрахова следните групи
имущества, собственост на „Г.З.“ АД: 1. Сгради – при застрахователна сума от
476 175 лева; 2. Машини, съоръжения и оборудване – при застрахователна сума от
4 659 775.70 лева; 3. Транспортни средства без ДКН – при застрахователна
сума от 89.60 лева и Инвентар – при застрахователна сума от 75 300 лева. Общият
лимит на отговорност на застрахователя е до сумата от 5 211 340.30 лева
при покрити рискове по клауза 001 „Пожар и други опасности“, клауза 003
„Наводнение“ и клауза 004 „Земетресение“, според дефинициите на ОУ на застрахователя.
Полицата е срок на действие от 17.05.2014
г. до 16.05.2015 г., като страните не спорят, че същата е породила действие в
посочения период с оглед заплатена от застрахованото лице премия.
Първият спорен по делото въпрос е
какво е предметното покритие на договора и в частност покритият риск
„Наводнение“ само до надземното имущество ли се отнася или и до подземното
такова.
От представените по делото „Общи
условия“ по Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ се установява, че
застрахователят е приел да застрахова в рамките на определените в полицата
застрахователни суми движими и недвижими имущества. Според т. 4 от раздел II от
ОУ полицата винаги задължително включва клауза 001 „Пожар и други опасности“, а
всички останали клаузи се сключват в комбинация с нея. По основната
застрахователна клауза е предвидено, че могат да се застраховат: Дълготрайни
материални активи (ДМА), вкл.: сгради; оборудване - машини, съоръжения,
стопански инвентар; други ДМА; транспортни средства (без МПС с държавен контролен
номер); разходи за придобиване на ДМА; материални запаси - материали,
продукция, стоки и незавършено производство. Застрахован обект е обектът,
посочен в полицата и находящ се на територията на Република България. Като допълнителни
покрития към Клауза 001, застрахователят се е задължил да обезщетява
застрахования за пълна загуба или частична вреда на застраховано имущество в
резултат на „Природно бедствие“, изразяващо се в буря, ураган, проливен дъжд,
градушка, замръзване, падащи дървета и клони вследствие на природно бедствие.
Проливен дъжд е падане на големи количества валеж за кратко време, като
застрахователят е в риск и изплаща обезщетения за щети, в случаите когато за
определено време е паднал минимум валеж на 1 кв. м., според поместена в ОУ таблица.
Покрит риск по Клауза 003
„Наводнение“ представлява пълно или частично заливане на обичайно суха
територия поради изтичане на вода извън границите на водоизточници, намиращи се
на повърхността на земята: езера, язовири, водохранилища и други неупоменати
изрично водоизточници.
От правна страна, обемът на
застрахователна защита се формира според предоставените съгласно застрахователния
договор покрития и предвидени изключения – в кои хипотези застрахователят ще носи
отговорност и кога последната е изключена – чл. 186, ал. 5, т. 1 от КЗ (отм.).
След съпоставка между покритията
по горепосочените клаузи от една страна и предвидените общи и специални
изключения от друга страна, се установява, че в ОУ към полицата не е предвидено
разграничение между подлежащите на застраховане активи, съответно изключение от
покритието, според това дали същите са разположени под или на земната
повърхност. Предложените от застрахователя условия за застраховане не
ограничават по дефиниция покритието на застраховката само по отношение на
надземно имущество.
От друга страна, еднозначен извод
за това дали извън предмета на застраховане e останало подземното имущество
настоящият съдебен състав не може да направи единствено на база събраните
гласни доказателства и разменената електронна кореспонденция между
застрахователя и брокера по следните причини:
На първо място, според
разпоредбата на чл. 184, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.), предметът на застраховане е
част от същественото съдържание на застрахователния договор, който от своя
страна следва да отговаря на изискването за писмена форма, която е такава за
действителност на сделката (чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.). Следователно, съгласието
на страните по полицата, в това число предметното й покритие, следва да е
изразено ясно и недвусмислено в писмен акт. Липсват данни за валидно направени
изявления от застрахования и застрахователя в установената от закона форма за
действителност относно ограничаване на предметното покритие на застраховката
само до надземното имущество. Този извод не се опровергава и от представената
от ответната страна електронна кореспонденция между „М М З.б.“ ООД и
представители на ответника, без участието на застрахования или на негов
представител – електронно писмо от 19.05.2014 г., 10:13 AM, с подател Д.М. и
получател С.М., електронно писмо от 19.05.2014 г., 10:16 АМ от С.М. до Д.М. и електронно
писмо от 20.05.2014 г., 8:36 АМ от Д.М. до С.М.. М. и М. са разпитани като свидетели
в настоящото производство и са потвърдили автентичността на кореспонденцията и
факта, че са действали като представители, съответно на брокера и на застрахователя.
Кореспонденцията е протекла след издаване на процесната полица на 16.05.2014 г.
и в рамките на периода й на покритие 17.05.2014 г. – 16.05.2015 г. Разменената
информация съдържа намерение за изменение на условията по вече сключената
полица, но не изпълнява изискването за форма и съдържание на изявлението,
покриващо признаците на застрахователен договор, или писмено съглашение с
характер на анекс към същия.
Извод за изключване от покритието
на подземното имущество не може да бъде направен и въз основа на представените
от ответника две оферти за застраховане от 15.05.2014 г., от които е видна
разлика в предложените лимити за застраховане (на група МСО - машини,
съоръжения и оборудване), без по делото да е установено с допустими
доказателствени средства как е формирана окончателната оферта с лимит от
5 211 340.90 лева и дали от нея действително са изключени имуществени
активи, разположени под земната повърхност. На основание чл. 164, ал. 1, т. 1
от ГПК, недопустими са свидетелски показания за установяване на правни сделки,
за чиято действителност се изисква писмен акт и поради това съдът не обсъжда
гласните доказателства относно предметния обхват на полицата (дали и какви по
вид имущества са включени в покритието).
Общо изискване към съдържанието
на застрахователния договор и условията, при които се предоставя покритие е за
яснота и недвусмисленост. Предметният обхват на застраховката може да се изведе
единствено от данните в самата полица. В конкретния случай той се отнася до дълготрайни
материални активи (ДМА) в съвкупности по класове: 1. Сгради – при
застрахователна сума 476 175 лева; 2. Машини, съоръжения и оборудване –
при застрахователна сума от 4 659 775.70 лева; 3. Транспортни
средства без ДКН – при застрахователна сума от 89.60 лева и 4. Инвентар – при
застрахователна сума от 75 300 лева, застраховани до съвкупен лимит от 5 211 340.90
лева.
Извън предмета на застраховане по
силата на изрично предвиденото общо изключение е самият рудник (раздел VIII, б.
„е“ от ОУ).
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на ответника за това, че ищецът не е спазил писмените
предписания на застрахователя относно застраховането на подземно имущество.
Процесната полица е сключена въз основа на предложение за застраховане – бланка
на застрахователя, изходящо от ищцовото дружество като кандидат за застраховане
(лист 301-306 от делото). Предложените от ищеца съществени условия за
застраховане (подлежащи на застраховане активи по класове, лимити на
отговорност и срок) са намерили напълно идентично отражение в окончателно
сключената полица под № 2200140300000139 от 16.05.2014 г. Чрез предложението за
застраховане кандидатът за сключване на полица съобщава на застрахователя
всички съществени обстоятелства, свързани с носенето на риска, като същото е
неразделна част от полицата (т. 2 и т. 3 от раздел II от ОУ). „Предложение за
застраховане“ е утвърдено от самия застраховател като форма и съдържание и предхожда
сключването на полицата. Въз основа него следва да прецени дали и при какви
условия ще се предоставя покритие. В т. 16 на предложението кандидатът за
застраховане „Г.З.“ АД е маркирал, че са налице машини и съоръжения,
инсталирани под нивото на земната повърхност. Предложената от него
застрахователна сума (5 211 340.90 лева) е приета от застрахователя и
именно тя е заложена в окончателно сключената полица № 2200140300000139 от
16.05.2014 г.
Относно механизма на сключване на
застрахователната полица и отношенията между страните в преддоговорната фаза
съдът кредитира показанията на свидетелите М. и М. и приема за установено, че
предложението-въпросник като част от задължителната процедура според раздел
ІІІ, т. 2 от ОУ е било известно на застрахователя. В тази връзка се налага
извод за предварителна информираност на „Б.В.И.Г.“ АД за същественото за него
обстоятелство по т. 16 от въпросника: наличие на подземно имущество сред
активите, които да бъдат застраховани.
Застрахованият е изпълнил
задължението си за добросъвестно обявяване на всички релевантни за носене на
риска обстоятелства (чл. 188, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ (отм.). Застрахователят е могъл
да откаже предоставяне на покритие или да прекрати или измени договора по реда
на чл. 189 от КЗ (отм.).
В обобщение, съдът приема, че към
момента на сключване на процесната полица, а също така и в рамките на
действието й в периода от 17.05.2014 г. до 16.05.2015 г. не се установява да е
било формирано съгласие между страните за изключване от покритието на
подземното имущество – ДМА, машини, съоръжения и оборудване, а такова покритие
несъмнено е било налично. Застрахователната защита се отнася до всички обекти на
застраховане по Клауза 001, раздел I от ОУ, а именно: ДМА, собственост на
застрахования, в това число оборудване – машини и съоръжения.
Съдът не обсъжда представения и
приет по делото добавък № 1 от 24.11.2015 г., като ирелевантно към предмета на
спора доказателство. Действително, с него подземните активи са изрично
изключени от покритието, но неговото действие е от момент, следващ спорното
събитие от март 2015 г.
Вторият спорен по делото въпрос
се отнася до характеристиките на настъпилото в периода 06.03.2015 г. –
08.03.2015 г. увреждащо събитие.
От метеорологична справка от НИМХ
при БАН изх. № 442/16.03.2015 г. се установява, че в срока на действие на
застраховката в района на с. Е.Р. са паднали големи количества валежи (дъжд и
сняг), които в рамките на периода 05.03.2015 г. - 10.03.2015 г. възлизат на 149.2
л/кв.м., което надхвърля със 182% месечната норма за региона. От писмо изх. №
92-00-246/1/17.11.2016г., ведно с приложено към него удостоверение от същата
дата и две заповеди от 08.03.2015 г. и от 10.03.2015 г. на кмета на община
Златоград се установява, че във връзка със започнали в 18.00ч. на 06.03.2015 г.
обилни валежи и снегонавявания е настъпило прекъсване на ел. захранването във
всички населени места в общината; обявено е „бедствено положение“, чийто срок е
бил продължен до 13.03.2015 г. Аналогично е и съдържанието на заповед №
АП-03-18-148 от 07.03.2015 г. на областния управител на област Смолян, с която
се констатира липса на ел. захранване в цялата област и намалена проводимост на
пътната мрежа и за територията на област Смолян е обявено „бедствено
положение“, отменено със заповед от 16.03.2015 г.
За посоченото събитие и
настъпилите в резултат на него вреди, застрахователят е бил уведомен с писмо
вх. № 2472/18.03.2015 г. Първоначален съвместен оглед страните са извършили на
31.03.2015 г. Констатациите са били обобщени в протокол от същата дата и в него
са описани по вид и степен увреди по надземната ел. инфраструктура на рудника.
В документа се сочи, че предстои извършване на втори оглед след отводняване
поради наличието на щети по други ДМА.
Оглед на подземните съоръжения е
извършен на 29.05.2015 г., за което е съставен нарочен двустранен протокол,
съдържащ описание на увреденото оборудване.
По делото са приети 11 вътрешни
протокола за оглед на „Г.З.“ АД, съдържащи констатации за увредени от събитието
активи; извлечения от баланса на ищцовото дружество относно пострадалите ДМА;
счетоводна справка за сторени разходи за възстановяване на вредата и разходо-оправдателни
документи - фактури и стокови разписки (лист 112 - 265 от делото).
За установяване на вида и степента
на увредените активи и тяхната оценка са приети два предварителни доклада на аварийния
комисар „О К.К.Е.Е.Б.“ ЕООД (OQQSA) за установени щети - от 08.08.2015 г. и от
28.08.2015 г. и допълнение към тях от 01.10.2015 г.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Х.М.и С.Т.относно обстоятелствата, свързани с настъпване
на увреждащото събитие и произтеклите от това вреди.
Съвкупната преценка на събраните
доказателства води до категоричния извод, че в района на с. Е.Р. е настъпило
природно бедствие, представляващо покрит от полицата риск (по Клауза 001) под
формата на проливен валеж, в обем надвишаващ минималните стойности по ОУ на
застрахователя (лист 66 – 67 от делото). В резултат на обилните валежи от дъжд
и сняг прекъснало ел. захранването към рудника, в това число и поради увреждане
на собствената на ищеца електро-преносна мрежа. Липсата на електричество
препятствало работата на водоотливната система на рудника и основната галерия
на хоризонт 300 от шахта „Метливко“ до шахта „Андроу“ се наводнила. Наводнил се
и самият водоотливен комплекс, ведно с прилежащите му машини и съоръжения,
описани в констативен протокол от 29.05.2015 г., който комплекс е разположен
още по-дълбоко - на кота +283, като теренната кота (повърхността) е +693 м над
морското равнище.
Показанията на свидетеля М.и
експертните заключения на съдебно-техническата експертиза на вещите лица Д. и М.,
сочат еднозначно на извода, че самата мина представлява вертикална изработка
(шахта) с дълбочина спрямо повърхността до 300-400 м, като на всеки 50 м от
повърхността са изградени хоризонтални галерии, от които се изземва природната
даденост (руда). Водоотливният комплекс е разположен в най-ниската точка на
шахтата Метливко (+283), т.е. на повече от 400 м от повърхността, под
естественото ниво на водите. По проект и предназначение той осигурява работата
на мината чрез отвеждане на постъпващите в нея води. В отводняването участват четири
водоприемника от по 1200 куб.м. и от там седем помпи отвеждат водата чрез три
тръбопровода към повърхността. При едновременна работа на системата, общият
капацитет за отводняване възлиза на 2 800 куб.м./час или 67 200
куб.м./денонощие.
Ответникът е възразил относно характера
са водите (подпочвен или повърхностен), причинили затопяването на мината. Това
възражение е относимо към хипотезата на предвидено в раздел ІV, б. „в“ от
клауза 003 „Наводнение“ в ОУ специално изключение.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и обективно,
водите, които поначало се изчерпват чрез помпения комплекс, се акумулират от
водосборната област над самата мина – от двата бряга на речната долина по
цялата площ между билата. Техният обем е в пряка зависимост от атмосферните
условия. В съдебното заседание по изслушване на заключението вещите лица са
заявили, че наводнението на галерията е причинено от необичайно висок приток на
повърхностни води от атмосферен произход, при падналите валежи с
висока интензивност в периода 05.03.2015 г. - 10.03.2015 г. Значителните обеми
валеж по земната повърхност са довели до повишен водоприток в мината, при пряка
зависимост между атмосферната обстановка и ускорения филтрационен процес към
ниските нива на мината. Вещите лица сочат, че експлоатацията на рудника и
процеса по изземване на рудата във времето е довел до нарушаване на плътността
на скалния масив в района и това от своя страна улеснило пътя на водата
гравитачно от повърхността по разуплътнените вследствие на добива масиви към
ниските части на рудника, където е ситуиран водоотливния комплекс. Според
вещите лица Д. и М., т. нар. „руднични води“ (водите, постъпващи и изчерпвани
от мината) имат преимуществено атмосферен произход и постъпват в мината чрез
филтрационни процеси през вече обрушения скален масив. Това улеснило преминаването
на водата от повърхността към дълбочината, под земната повърхност.
Данни в наводнената галерия да е
постъпвала минерална вода от ермореченската термална аномалия липсвали. При
извършения оглед на място вещите лица констатирали четири сондажа за термална
вода, които били консервирани и извън експлоатация. Поради това е изключено причина
за наводняване на мината да е минералната вода. Следователно, процесното
събитие - затопяването на подземните съоръжения на кота +300 е причинено от
води с атмосферен произход, т. е. от води, идващи от земната повърхност.
Настоящият съдебен състав приема,
че застрахователното събитие е настъпило на първо място поради създалата се
вследствие природните аномалии бедствена ситуация на земната повърхност,
породена от проливните валежи, причинили авария и прекъсване на подаването на
електрическа енергия към водоотливната система на рудника. По обем падналите
валежи са надвишили минималните количества по ОУ към полицата и това
характеризира ситуацията като „бедствена“, според възприетите застрахователни
критерии. Повишеният водоприток на атмосферни води и невъзможността за
отводняване са довели до затопяването на целия водоотливен комплекс, разположен
на хоризонт +283 в шахта „Метливко“, както и на хоризонталната галерия на
хоризонт +300.
В пряко причинно-следствена
връзка с природното бедствие на повърхността са и щетите по електро-преносната мрежа
на рудника. Съгласно полицата и уговорените с нея допълнителни покрития към
Клауза 001, на обезщетяване подлежат вреди, настъпили в резултат на природно
бедствие и в частност в резултат на проливен валеж, естествено натрупване на
сняг или лед, каквато е настоящата хипотеза. Пряк резултат от наводняването на
мината са и щетите по находящото се в нея оборудване и по отношение на това
имущество е осъществен риск по Клауза 003 „Наводнение” по смисъла на ОУ – за
такова следва да се зачете всяко заливане на обичайно суха територия от
водоизточник на повърхността. Водоизточникът, причинил наводнението не е
подпочвен, а водите са с атмосферен произход и са акумулурани в резултат на
валеж в голяма водосборна зона над рудника.
Не намират опора в събраните по
делото доказателства двете основни правоизключващи възражения на ответника – за
липса на покритие по отношение на подземното имущество и за осъществена
хипотеза на изключен риск по смисъла на раздел IV, б. „в“ от клауза 003 на ОУ (че
наводняването на мината е причинено от подпочвени води).
В настоящото производство се
установи кумулативното наличие на всички предпоставки за основателност на иска
за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника: наличие на осъществен
застрахователен риск, в резултат на което са причинени вреди на имущество на
застрахования, сторил и разходи за тяхното ограничаване; настъпила по време на
действие на валидно сключен договор за застраховка щета; предвиден и покрит
застрахователен риск; изправност на застрахования, който е изпълнил
задълженията си по договора, включително да уведоми застрахователя в
съответствие със законовите изисквания и ОУ.
Следователно, в случая следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 208, ал. 1 и ал. 2 от КЗ
(отм.).
Относно размера на вредите съдът
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с претенции за
заплащане обезщетение по застрахователна полица № 2200140300000139 от
16.05.2014 г. в заявен съвкупен размер от 1 150 048,81 лева, от които: 378
255,20 лева, вложени в материали и активи за отстраняване на щетите, 90 568
лева, заплатени за ремонтни работи, възложени на външни фирми, 308 788,12 лева,
заплатени за труд, транспорт и гориво и 372 429,49 лева, заплатени за
изразходвана ел. енергия.
Исковете са предявени частично според
направени от ищеца изрични уточнения като фактическите му твърдения са в
насока, че същият е сторил разходи както за ограничаване на вредите,
закупувайки оборудване за отводняване, така и за възстановяване вече настъпили
такива, в следните размери:
1. 16 450 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 378 255,20 лева за
вложени от ищеца суми за възстановяване на материали и активи.
2. 3 935 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 90 568 лева за
заплатени от ищеца суми за възстановяване и ремонти на външни фирми.
3. 13 425 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 308 788,12 лева за
вложени от ищеца суми за труд, гориво и транспорт за отстраняване на щетите.
4. 16 190 лева, представляващи
част от съвкупния размер на претендираното обезщетение от 372 429,49 лева за
направени от ищеца суми разходи за ел. енергия за отстраняване на щетите.
Видно от материалите по делото,
за установяване на вредите са били извършени няколко последователни, съвместни
с представител на застрахователя огледи, като резултатите от същите са обобщени
и обективирани в изготвени констативни протоколи от 31.03.2015 г. и 29.05.2015
г. По вид и степен описаните в сочените протоколи вреди са възприети и от
изготвените от аварийния комисар „О К.К.Е.Е.Б.“ ЕООД (OQQSA), по искане на
застрахователя, два предварителни доклада за установени щети, съответно от
08.08.2015 г. и от 28.08.2015 г. и допълнение към тях от 01.10.2015 г.
Според заключението на съдебно-оценителната
експертиза на вещото лице Е.Р., описаните в констативен протокол от 31.03.2015
г. вреди касаят изцяло надземната електро-преносна мрежа на рудника. Увредени
от наводнението са били изолатори, стълбове, кабели, трансформатор. Всички
описани в констативен протокол от 29.05.2015 г. вреди касаели
електрооборудване, находящо се под земята, принадлежност към водоотливен
комплекс и Шахта „Метливко“. Констатирани са като погинали или увредени в
резултат на наводнение (измокряне) множество енергетични машини - ел. табла,
манометри, ел. мотори, датчици, заваръчни агрегати, кранове, помпи и др.,
обслужващи работата на водоотливния комплекс и на шахта „Метливко“.
За целите на остойностяване на
вредите и установяване на относимостта на разходите, сторени от ищцовото
дружество към процесното събитие, вещото лице по оценъчна експертиза на инж. Е.Р.,
е извършил анализ на представените от ищеца разходо-оправдателни документи,
чиито изводи за обобщени в таблица 9 към експертизата. Експертът приема за
относими към щетата вложените от ищеца разходи за материали до сумата от
367 694 лева без ДДС.
Съдът счита, че подлежат на
обезщетяване и разходите на ищеца за осигуряване на алтернативно отводняване на
мината, чрез закупуване на потопяеми помпи и изработка на тръбопровод (т. 2, 3,
4, 5, 8 и 9 от таблица 9), доколкото тези разходи са извършени в изпълнение на
задължението на застрахования по чл. 207, ал. 4 от КЗ (отм.) за ограничаване на
вредите от събитието.
По делото е установено, че
обичайният водоприток към мината, извън бедствена ситуация, възлиза на средно
3000 куб.м./ден. Разходите за осигуряване на заместваща водоотливна система са
ограничили заливането на по-високите нива на рудника, според показанията на свидетеля
М.. Същевременно, неотводняването при така създалата се бедствена ситуация, би
довело до пълна загуба на подземните активи, като според данните от констативен
протокол от 29.05.2015 г. в голямата си част те са увредени, но подлежащи на
отремонтиране. На следващо място, относими са разходите на ищеца за възложен на
външни фирми ремонт, а също и разходите за труд, транспорт и ел. енергия. Според
инж. Р. за отстраняване на щетата е ползвана предимно работна сила на самото
дружество, като това се е случило при форсмажорни обстоятелства. Наемането на
външни изпълнители би довело до разходи на много по-висока стойност. Според вещото
лице цената на доставените материали и услуги отговарят на пазарните условия
при отчитане на факта, че се касае за аварийна ситуация и за доставка на
оборудване и услуги в тясно специализирана област, каквато е минното дело.
Размерът на застрахователното
обезщетение следва да се определи съгласно нормата на чл. 208, ал. 3 от КЗ
(отм.). Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, а съгласно чл. 203 от КЗ (отм.), то не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. 3а действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото
качество (чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.), а за възстановителна стойност - цената
за възстановяване на имуществото от същия вид (чл. 203, ал. 3 от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 208, ал. 2 от КЗ
(отм.), подлежат на обезщетяване и разходите за ограничаване на вредите,
изразяващи се в настоящата хипотеза като такива за осигуряване на заместващ
водоотлив.
Предвид изложеното и с оглед даденото
от вещото лице инж. Р. заключение, съдът намира за доказани предявените като частични
искови претенции за заплащане на обезщетения: 16 450 лева, частичен иск от
сумата от 378 255.20 лева, вложени от ищеца за възстановяване на материали
и активи, 3 935 лева, представляващи част сумата от 90 568 лева за извършени от
ищеца разходи за възстановяване и ремонти на външни фирми, 13 425 лева, част от
сумата от 308 788.12 лева за вложени от ищеца суми за труд, гориво и
транспорт за отстраняване на щетите и 16 190 лева, представляващи част
претендираното обезщетение от 372 429.49 лева за направени от ищеца суми
разходи за ел. енергия за отстраняване на щетите.
Главниците се дължат ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 12.02.2016 г. до
окончателното изплащане.
Основателна е претенцията и за
заплащане на акцесорното вземане мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) е
регламентирано задължението на застрахователя да заплати застрахователното
обезщетение в 15-дневен срок, считано от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.)
- за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и
предоставяне на поисканите от последния документи. След изтичане на 15 дни от
момента на изпълнение на задълженията на застрахования застрахователят е в
забава и дължи мораторна лихва.
Не се спори, че след като
застрахованият е представил всички документи, с които разполага, на 07.10.2015
г. „Б.В.И.Г.“ АД е постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение. Този
отказ е постановен след изтичане на 15-дневния срок по чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.), но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, мораторната
лихва върху обезщетението от 50 000 лева следва да се присъди за посочения
в исковата молба период 07.10.2015 г. – 10.02.2016 г.
Изчислена с помощта на лихвен
калкулатор, мораторната лихва възлиза на сумата от 1 767.42 лева, поради
което искът следва да ъде уважен в пълния предявен размер от 1 766.80
лева.
С оглед изхода на спора, право на
разноски има ищецът. Съгласно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК, 7 000
лева от разноските са за адвокатско възнаграждение.
Представителят на ответника е
възразил за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар. Определен в
приложение на нормите на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 и ал. 8 и § 2а
от ДР на Наредба № 1/2004 г. – броя и цената на предявените искове и на
проведените съдебни заседания, минималният размер на възнаграждението възлиза
на сумата от 3 340.41 лева. Претендираното от ищеца е в двукратен размер –
7 000 лева. Като съобрази извършените процесуални действия и фактическата
и правна сложност на делото, съдът счита, че разходът за адвокатски хонорар
следва да се зачете до размера на сумата от 4 500 лева.
При този изход на спора на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК, съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер общо на 7 336 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР
на КЗ вр. чл. 208, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******“ № * да
заплати на „Г.З.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие
„Наводнение“ на имущество на ищеца в рудник „Е.Р.“ от шахта „Метливко“ до шахта
„Андроу“ в периода 06.03.2015 г. – 08.03.2015 г., представляващо покрит от
ответника застрахователен риск по застрахователен договор “Комбинирана
застрахователна полица Имущества № 2200140300000139“ със срок на действие от
17.05.2014 г. до 16.05.2015 г., както следва:
- сумата от 16 450 лева, частичен
иск от 378 255.20 лева, представляваща стойността на извършени от ищеца разходи
за възстановяване на материали и активи; сумата от 3 935 лева, частичен иск от 90
568 лева, представляваща стойността на извършени от ищеца разходи за възстановяване
и ремонти на външни фирми; сумата от 13 425 лева, частичен иск от 308 788.12
лева, представляваща разходи на ищеца за труд, гориво и транспорт за
отстраняване на щетите; сумата от 16 190 лева, частичен иск от 372 429.49
лева, представляваща стойността на извършени от ищеца разходи за ел. енергия за
отстраняване на щетите, ведно със законните лихви върху главниците от датата на
исковата молба -12.02.2016 г. до окончателно плащане и сумата от 1 766.80
лева мораторна лихва върху главниците за периода 07.10.2015 г. – 10.02.2016 г.,
частичен иск от сумата от 40 637.73 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
пл. „*******“ № 5 да заплати на „Г.З.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 7 336 лева разноски за производството.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „М М З.б.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Решението може да се обжалва пред
САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: