РЕШЕНИЕ
№ 2640
гр. Бургас, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120103121 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. С. С., ЕГН **********, от
гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адвокат Г. С., срещу „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***** представлявана от Христо Кръстев
Якимов, с която се претендира осъждането му за заплащане на следните суми: 1 352.
05 лв.- главница, като част от цялата дължима сума от 2 496 лв., представляваща
дължим остатък за допълнителното възнаграждение на ищеца за трудов стаж и
професионален опит по чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, изчислено по формулата брутното трудово възнаграждение в
размер на 7 000 лв. умножено по 39 %, представляващо клас прослужено време и
професионален опит на ищеца, което е равно на 2 730 лв., от която сума изваждат
начислените и изплатени 234 лв.; 9 005. 37 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, от която 4 824. 31 лв. – главница,
представляваща дължим остатък на обезщетението за неизплатен отпуск за 2024 г. по
чл. 224 от КТ и 4 181. 06 лв. - главница, представляваща дължим остатък на
обезщетението за неизплатен отпуск за 2023 г. по чл. 224 от КТ; 14 260. 10 лв. -
главница, представляваща дължим остатък от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и
1770. 89 лв. – сборна мораторна лихва върху горните главниците за периода 26.10.2024
1
г. - 04.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба на 05.05.2025 г. до окончателното им изплащане. Моли се
и за присъждане на сторените разноски по делото.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните трудово правоотношение, съгласно което ищецът е
изпълнявал длъжността „лекар хирургия“ към ответното дружество в болницата му в
кв. В. гр. Бургас, като съобразно уговорките по него били останали дължими
описаните в исковата молба суми. Излага се, че причината ищецът да започне да
работи за ответника е именно уговорката им за заплащане, която е формирана,
съгласно допълнително споразумение № 1 от 31.10.2022 г. към трудовия договор от
същата дата. В изпълнение на поетите задължения ответникът е изплащал на ищеца
дължимите се суми на база сключеното между тях споразумение от 31.10.2022 г. за
целия период на трудово правната им връзка, без значение броя дежурства на ищеца,
дали е бил в отпуск, болничен или е работил, без преценката на работодателя или
други фактори. По този начин уговорените допълнителни възнаграждения имали
постоянен характер и следвало да се включат при определяне на трудовото
възнаграждение на ищеца, респ. на дължимите му се обезщетения, в т.ч. и при
прекратяване на трудовото правоотношение. Допълнителното възнаграждение се
заплащало заедно с основното такова и е в зависимост от отработеното време, като
участвало и при формирането на брутното трудово възнаграждение при начисляване
на платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е начислявано върху сбора от основната заплата и
допълнителното трудово възнаграждение по трудов договор и ВПРЗ. На 14.09.2024 г.
ищецът придобил право на пенсия, поради което на 26.09.2024 г. уведомил
работодателя - ответник, за това обстоятелство и прекратил трудовия договор, считано
от 01.10.2024 г., съгласно Заповед № 135 от 01.10.2024 г. С учудване обаче установил,
че е получил сума в размер на 4 882. 70лв., която драстично се различава от
дължимата му се сума, съобразно уговорките между страните, поради което и се
заявяват настоящите претенции.
Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени исковете
е чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото в законоустановения срок не е постъпил отговор от ответното
дружество. В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството е оспорил
исковете и поискал тяхното отхвърляне, като излага, че допълнителните
възнаграждения, заявени за плащане от ищеца не са дължими, тъй като нямали
постоянен характер.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
2
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор за съществувалото между страните трудово
правоотношение съгласно сключен между тях трудов договор № 125/31.10.2022 г.,
съгласно което ищецът е назначен на длъжността лекар хирургия, при уговорено
основно месечно трудово възнаграждение от 1 000 лв. плюс допълнително такова за
трудов стаж и придобит професионален опит в размер на 22 % - 222. 20 лв. С
допълнително споразумение № 1/31.10.2022 г. е допълнено възнаграждение съгласно т.
1 от трудовия договор, като освен заплащането на основно месечно трудово
възнаграждение от 1 000 лв. /бруто/ плюс допълнително такова за трудов стаж и
придобит професионален опит в размер на 22 % - 222 лв. /бруто/ е уговорено и
заплащането на допълнително възнаграждение от 5 778 лв. /бруто/ т.е. общо съобразно
тези уговорки 7 000 лв. /бруто/. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед
№ 135/01.10.2024 г., считано от същата дата, поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и подадено заявление от служителя.
Представени са и фишовете за изплатени възнаграждения на ищеца за периода,
през който е работил към ответното дружество – от месец ноември 2022 г. до
септември 2024 г.
По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
извършило различни варианти на изчисление – с уговореното само основно ТВ и
клас; с уговореното основно ТВ и клас плюс допълнителното възнаграждение и трети
вариант основно ТВ и допълнително такова ведно с класа върху сбора им.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Основният спорен въпрос е дали уговореното в допълнително споразумение
друго допълнително възнаграждение в размер на 5 778 лв. /бруто/ е с постоянен
характер и следва да фигурира съответно при формирането на ежемесечното такова и
съответното при формиране на размера на обезщетенията по чл. 224 от КТ и чл. 222,
ал. 3 от КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 17, ал. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда, че в
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се
включват основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор
или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не било предвидено в КТ и
други изрично изброени възнаграждения. При това съдът намира, че съобразно
3
уговорките между страните, уговореното по допълнителното споразумение „друго
допълнително възнаграждение в размер на 5 778 лв. /бруто/“ е с постоянен характер и
е част от ежемесечното такова дължимо на ищеца, което се потвърждава и от
издаваните фишове по време на действието на трудовия договор, от които се
установява, че същото е ежемесечно начислявано и изплащано. Този извод се налага и
от тълкуването на съдържанието по допълнителното споразумение, при все че
съгласно уговорките по него е то да бъде част от възнаграждението по т. 1 от трудовия
договор т.е елемент от формирането на основното трудово възнаграждение. Т.е. в
случая се налга извода, че БТВ, включва следните елементи: основното от 1 000 лв.,
добавката за професионален опит и прослужено време 23. 40 % към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 234 лв., и 5 578 лв. – допълнително
такова. В този смисъл същото се явява меродавно и за определяне на претендираните
обезщетения, съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ. При това съдът приема,
че размерът на заявените главници досежно претендираните обезщетения възлизат в
посочения от вещото лице вариант втори, за изчисленията по който няма оспорване,
като оспорването е само досежно кой от вариантите е в съответствие със закона и
уговорките между страните. В същото време разпоредбата на чл. 224 от КТ
предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за
който не е погасено по давност. В случая дължимостта на заявеното обезщетение на
това основание не е спорна, като същото е начислено във фиша за последния
отработен месец – 15 дни за текущата година и 13 за предходната, което съставлява и
признанието за приложимостта на цитираната норма и дължимостта на обезщетението
за толкова неизползвани дни платен годишен отпуск, като в тази връзка е изплатена
сумата от 878. 45 лв. и съответно 761. 33 лв. Така и досежно обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ, който предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца,
а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години
трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж. Не се спори за размера му от две брутни месечни
възнаграждения, като работодателят е изплатил 2 468 лв. в тази връзка. Спорът отново
е досежно относно това дали е изплатен пълния дължим размер. Съобразно
изложеното по-горе се установява, че начислените суми по фиша за месец 09.2024 г. са
изцяло платени. При това и съобразно изложените правни изводи това не е техният
4
пълен, дължим размер, като дължимия размер на обезщетението по чл. 224 от КТ
възлиза на 7 284. 58 лв. - 3 902. 46 лв. за 2024 г. и 3 382. 12 лв. за 2023 г., след
приспадане вече платените 1 639. 78 лв., чието изплащане е безспорно по делото.
Съответно иска за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се
уважи за сумата от 11 556 лв., след отчитане на извършеното доброволно плащане на
сумата от 2 468 лв. Т.е. сборната дължима главница възлиза на 18 840. 58 лв. За
горниците над уважените размери до пълните заявени такива исковете подлежат на
отхвърляне.
Неоснователна се явява претенцията за заплащане 1 352. 05 лв.- главница, като
част от цялата дължима сума от 2 496 лв., представляваща дължим остатък за
допълнителното възнаграждение на ищеца за трудов стаж и професионален опит по
чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, изчислено
по формулата брутното трудово възнаграждение в размер на 7 000 лв. умножено по 39
%, представляващо клас прослужено време и професионален опит на ищеца, което е
равно на 2 730 лв., тъй като съдът намира, че съобразно уговорките между страните е
изплатен пълният уговорен размер на дължимото такова по време на съществуването
на трудовото правоотношение. Така и съобразно Вътрешните правила за работната
заплата в ответното дружество съгласно раздел IV, чл. 8, т. 1 за придобит трудов стаж
и професионален опит се дължи допълнително възнаграждение в размер на 0. 6 % от
индивидуалната основна месечна заплата / в случая 1 000 лв./ за всяка година трудов
стаж т.е. в случая към датата на сключване на трудовия договор – 22. 2 % , а за 39
години стаж към 2024 г. по 0.6 % - 23. 4 %, какъвто е начисления и изплатен размер.
Досежно мораторната лихва следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 128,
ал. 3 от КТ предвижда, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят
дължи обезщетението заедно със законната лихва. Т.е. в случая лихвата ще е дължима
от 30.11.2024 г. върху сборната главница от 18 840. 58 лв., като сборният й размер
възлиза на 1 119. 92 лв. и искът следва да се уважи до този размер и съответно да се
отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 1 770. 89 лв.
Съответно основателна е акцесорната претенция върху уважените главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
При този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищеца
за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 2 723. 08 лв. за изплатеното адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от
исковете.
5
Следва също така да се осъди ответното дружество да заплати на основание чл.
78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК държавна такса по сметка на съда в
размер на 798. 42 лв., както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице в размер на 140 лв. или общо сумата от 938. 40 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева
Мария“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ № 13, представлявана от Христо Кръстев Якимов, да заплати на П. С.
С., ЕГН **********, от гр. Ст.З., следните суми: сумата от 7 284. 58 лв. /седем
хиляди двеста осемдесет и четири лева и 58 ст./ - главница, представляваща дължим
остатък на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. по
чл. 224 от КТ; сумата от 11 556 лв. /единадесет хиляди петстотин петдесет и шест
лева/ - главница, представляваща дължим остатък от обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
КТ, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от датата на подаване
на исковата молба – 05.05.2025 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
1 119. 92 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и 92 ст./ – сборна мораторна лихва
върху горните главници от 30.11.2024 г. до 04.05.2025 г. включително, както и сумата
от 2 723. 08 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и три лева и 8 ст./ за направените по
делото разноски, като отхвърля исковете за горницата над уважените размери от
7 284. 58 лв. и 11 556 лв. до пълните заявени такива от 9 005. 37 лв. и 14 260. 10 лв.,
както и отхвърля иска за заплащането на сумата от 1 352. 05 лв. - главница, като част
от цялата дължима сума от 2 496 лв., представляваща дължим остатък за
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, изчислено по
формулата брутното трудово възнаграждение в размер на 7 000 лв. умножено по 39 %,
представляващо клас прослужено време и професионален опит на ищеца, което е
равно на 2 730 лв., от която сума изваждат начислените и изплатени 234 лв., и иска за
мораторната лихва над уважения размер от 1 119. 92 лв. до пълния заявен размер от
1 770. 89 лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлените главници от
05.05.2025 г.
Осъжда „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева
Мария“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ № 13, представлявана от Христо Кръстев Якимов, Светлозар Димитров
Желязков с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ************, да заплати по сметка
на Бургаския районен съд сумата от 938. 40 лв. /деветстотин тридесет и осем лева и
6
40 ст./, от които 798. 42 лв. – държавна такса и 140 лв. – възнаграждение на вещото
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7