РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е 1956
гр.Пловдив, 20 . 11 . 2020г.
Административен съд – Пловдив, XXVII състав, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
като разгледа административно дело № 2795 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
М.В.Г.,***2
със съдебен адрес *** /партер/, обжалва Заповед № 20-1030-002733/13.10.2020г.,
изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, М.. и с
молба от 19.11.2019г. е
поискал да бъде спряно предварителното изпълнение на административния акт.
1. Заявено
е, че по жалбата против Заповед № 20-1030-002733/13.10.2020г., е образувано съдебно производство във вр.
с чл.171 ЗДв.П, като съобразно чл.172 ал.6 ЗДв.П – подадената жалба не спира
изпълнението на приложената принудителна административна мярка с оспорената
заповед. Поддържа, че с подаване на жалбата и към момента оспорващото лице се
грижи за майка си Л.С., която е на 84 години и с клинично доказано заболяване
„Ковид-19“. Във вр. с отразените в жалбата факти и обстоятелства в тази насока,
е уточнено, че Л.С. първоначално е лекувана у дома си в гр.Пловдив,
бул.Свобода, а след настъпило здравословно усложнение, е настанена по спешност
за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ – Инфекциозно отделение. Там е проведено
лечението й, приключило успешно и към момента майката на жалбоподателя е под
задължителна 14 дневна карантина. Твърди се, че М.Г. е единственият, който й
доставя грижи, лекарства и храна. Относно тези данни е представена епикриза с
описание състоянието на майката и предписаната задължителна карантина.
Жалбоподателят не живее с майка си в едно домакинство, а в отделно жилище и
двамата са в различни райони на гр.Пловдив – майката е на ул.Свобода, а
жалбоподателят е на ул.Доктор Владо. Същевременно, Г. е 24 часово ангажиран да
помага на майка си в случай на нейна необходимост и затова му е необходимо МПС
за управление без да се нарушава закона. Предвид изложеното е поискано да бъде
спряно предварителното по закон изпълнение на обжалваната заповед.
2. Искането за
спиране е допустимо, предвид допустимост на жалбата против предварително
изпълняем по силата на закон административен акт - с оспорената Заповед №
20-1030-002733/13.10.2020г. е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П.
В жалбата против заповедта /допустима поради подаването й от адресат на
принудителната мярка и в срок – заповедта е връчена на 27.10.2020г.,
удостоверено в административния акт, л.4 гръб; жалбата е подадена на
29.10.2020г./ е заявено, че поради спешна необходимост от посещение на майка си
на 13.10.2020г., жалбоподателят я е посетил, тъй като се касаело за
здравословното й състояние, а жената живее на друг адрес в гр.Пловдив и е
следвало да се намерят лекарства, които да се занесат веднага. Спешността на
ситуацията наложила Г. да предприеме всички необходими действия, за да осигури
на майка си лекарства, но признава, че в бързината забравил, че преди няколко
часа – преди да шофира, е употребил алкохол. Не е отрекъл факта и при проверка
с Дрегер Алкотест 7510 е установен положителен резултат – 0,88 промила алкохол.
В представената
Епикриза с молбата за спиране изпълнението на оспорената заповед е отразено, че
Л.С., 84години, е постъпила в УМБАЛ Свети Георги ЕАД, Клиника по инфекциозни
заболявания на 21.10.2020г. и е изписана на 04.11.2020г. – окончателна диагноза
Ковид-19, идентифициран вирус, придружаващи заболявания – Артериална
хипертония. В епикризата е отразено „Задължителна домашна карантина 14 дни“, до
18.11.2020г. вкл. назначено е домашно лечение с отразени лекарства за 10 дни.
3. Съгласно
172 ал. 6 ЗДв.П, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира
изпълнението им. Когато предварителното изпълнение на заповедта е
предвидено по силата на закона,
административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му.
Законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК,
поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност
изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. При липса на
нормативно установен в съответния закон критерий, чрез който да се преценява
основателността на искането за спиране предварително изпълнение на
административен акт, би следвало да се възприеме за критерий достатъчно
вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно
поправима вреда от предварителното изпълнение. Презумпцията
по чл. 172 ал. 6 ЗДв.П за наличието на условия, обосноваващи предварителното
изпълнение на административния акт, не е необорима. В правомощията на
съда е да спре допуснатото по силата на тази норма предварително изпълнение -
при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на
срещустоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за оборване на
презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице. Неблагоприятната
последица в материален или неимуществен аспект следва да произтича пряко от
предварителното изпълнение и да бъде трудно поправима. Изискването на чл.166 ал. 2 АПК за наличие на нови обстоятелства е
относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния
акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай.
Във всеки конкретен случай, при разглеждане искането за
спиране по чл. 166 ал. 2 АПК на актове по чл. 172 ал. 1 ЗДв.П, е дължима
преценка дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК. По отношение доводът за спиране, произтичащ от
последиците на ПАМ върху друг субект – майката на жалбоподателя, се съобрази,
че здравословното състояние на 84 годишната жена, макар с подобрение след
лечението, действително изисква ежедневни грижи, наблюдение и възможност за
превоз – при възникнала необходимост. Тоест, предварителното изпълнение на ПАМ
въздейства и пряко на жалбоподателя, с оглед необходимост от полагане на
дължими и своевременни грижи към майка му.
Съобразява се, че
при действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8 ал.
2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК включва правото на страната да посочи фактите, на
които основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по
общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на адресата на акта е да установи
предпоставките по чл. 166 ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. В този см., искането за
спиране съдържа конкретни факти, които да бъдат преценени с твърдението за
вреди и съпоставени с принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Доказано е твърдението в жалбата против заповедта за
здравословното състояние на майката на жалбоподателя към 13.10.2020г., тъй като
последица от състоянието е приемането на жената за лечение. Доказано е и
проведеното лечение с установена задължителна карантина и продължил прием на
медикаменти. Вярно е, че лечението и карантинния срок са приключили към
20.11.2020г., но предвид данните в епикризата, следва да бъде прието, че
възрастта на жената без съмнение изисква полагане на всекидневни грижи и
осигуряване на необходимите ежедневни потребности /напр. храна, лекарства,
транспорт/. Възстановителният процес изисква жалбоподателят да бъде във
възможност за реакция по всяко време на денонощието, предвид конкретното
положение, в което е към момента страната. Ведно с това се отчита и периода на
земни месеци.
В реда на
изложеното се приема, че в случая предварителното изпълнение на заповедта
лишава жалбоподателя и майка му от доказана необходимост от ежедневни грижи с
различен характер. Дължимо е прилагане принципа на съразмерност по чл. 6 АПК
във вр. с предварителното изпълнение, тъй като опазване здравето на най-близкия
човек на жалбоподателя е съизмеримо със защитаваните посредством
предварителната изпълняемост на административния акт - осигуряване животът или
здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени
интереси, вкл. опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда. В случая са налице конкретни факти,
обосновани с доказателства за неблагоприятна
последица /в материален или неимуществен аспект/, произтичаща пряко от предварителното
изпълнение и трудно поправима, а не вероятна или отстранима /в тази насока
Определение № 125/18г., ВАС : „…За да бъде уважено това искане не е достатъчно само
твърдението за наличие на вреди, а е необходимо представянето на доказателства
за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна
възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен.”/. Отсъстват и данни за обоснована опасност от
осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, респект за
възможност от закъснение на изпълнението да последва значителна или трудно
поправима вреда.
Преценката
за баланс между предпоставки за прилагане нормата на чл.166 ал.4 вр. с ал.2 АПК
и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта, ориентира към превес на защита от значителни вреди, които биха
настъпили за жалбоподателя при предварително изпълнение.
Мотивиран с
изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Спира предварителното
изпълнение на Заповед № 20-1030-002733/13.10.2020г., изд. от Началник Група към
ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, М.. .
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
определението да бъде изпратен на страните.
Административен
съдия :