Мотиви към Присъда № 18 от 13.06.2019 г. по НОХД № 147/2018 г. на НПРС, 4 състав
Делото
е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н.обвинителен акт срещу З.А.Й.
с ЕГН **********, родена на ***г***, обл. Ш., *** с ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, за това, че за периода от *** г. до *** г. в гр. Н.на тридесет и
един пъти при условията на продължавано престъпление в съучастие, след
предварителен сговор с две неустановени по делото лица с цел да набави за себи си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у
турски гражданин К. Е. – род. на ***г. в
Е. – Р. Г. с местожителство Р. Г., *** Щ., ул. „***г“ № *, чрез провеждане на
телефонни разговори от мобилен телефонен номер: ***и ***на мобилна телефонна
мрежа „***“, чрез изпратени SMS – съобщения, чрез програмен продукт
„***“ за
разговори чрез Интернет със *** – име „***“, създала неверни и погрешни
представи у него за личното й име (представила се с името С.И.), за местоживеенето
си, за семейното физическо и социално положение, че живее в П. – Г., че живее
на квартира под наем и не може д аго заплаща, тъй като не е оставили пари за
храна, че трябвало да плаща наема предварително, че не е омъжена, няма деца, че
майка й е починала, а баща й я изоставил отдавна, че желае да пътува в Р. Г. и
лично да се запознае с него, но има финансови задължения – глоби, които трябва
да заплати на Държавата, че няма средства
за изготвяне на задграничен паспорт, че пътува с автобус за Р. Г. и има
проблем на границата със зелената си
карта и й трябва налична парична сума, както и, че майка й имала данъчни
задължения, които трябва да бъдат погасени, за да продължи пътуването си и с
това му причинила имотна вреда в големи размери в размер на 16880,10 евро,
равняващи се на 33014,60 лева по национален курс на БНБ, при стойност на 1 евро
– 1,95583 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството
по делото премина по реда на Глава Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно
следствие“ по реда на чл. 371, т. 1 от НПК като подсъдимата, нейният защитник и
представителят на НПРП дадоха съгласие да не се разпитват част от свидетелите.
В
съдебно заседание представителят на НПРП поддържа обвинението. Излага
аргументи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимата е
извършила деянието, описано в обвинителния акт и моли съдът да наложи наказание
ориентирано между средния и минималния предвиден в закона размер, предвид чистото
съдебно минало на Й.. Намира, че същото следва да се отложи за изпитателен
срок, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК Счита, че дори и минималното
наказание ще изпълни целите на наказанието по смисъла на НК. Излага аргументи и
относно съдбата на веществените доказателства.
Защитникът
на подсъдимият оспорва фактите по обвинението. Счита, че по делото не са
събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят обвинителната теза. Обръща
внимание, че така и не се установи самоличността на двете лица, с които се
предполага, че подс. Й. е била в сговор, а следователно и такъв сговор не може
да се приеме за доказан. Обръща внимание на противоречието между съдебно-почерковата експертиза и показанията на свидетелите.
Счита освен това, че подс. З.Й. няма вина за настъпване на вредата, тъй като
пострадалият сам е признал,ч е тя от него не е искала средства в нито един
момент. Той сам е решил да й изпрати тези средства. Счита,ч е обвинението е
останало недоказано и моли съда да оправдае подсъдимата. Моли за връщане на
веществените доказателства – лаптоп и телефон
Подсъдимата
З.А.Й. не признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. З.А.Й. е родена на ***г***, с ЕГН **********. Живее
на адрес ***. Тя е българска гражданка с основно образование. Подсъдимата е
неосъждана и е трайно безработна.
Свидетелят К. Я.е турски гражданин, който е роден и живее в гр. Щутгард, Р. Г.. Има собствен бизнес. През 2014 г. бракът му
се разпаднал, разделил се със съпругата си и му предстоял развод. В началото на
месец декември 2014 г. чрез сайта за запознанства в интернет www.singleturk.com, се запознал с подс. З.А.Й..
След няколко разговора продължили комуникация чрез програмата „***“ и по
телефон, като К. Я.от
собствения си мобилен телефон с № ***се обаждал на подсъдимата
на мобилен телефон с № ***. Подс. Й. използвала името
„***“. В *** св. К.
Я.използвал името „he_***1“. Разговорите се
провеждали на турски език. Подсъдимата се представила като С.И., живееща в П., Г..
Св. К. Я.и подс. З.Й., представяща се за С.И., се сближили. В процеса на общуването
подсъдимата му изпратила няколко свои снимки.
От извършената справка в Национална база данни „Население“ и от разпита на
свидетелите се установява, че в действителност лицето С.И. е леля по майчина
линия (сестра на майка й) на подс. З.Й.. От изготвената лицево-
идентификационна експертиза се установява, че фотоизображенията, получени по
ел. поща на ОД на МВР - гр. Ш. от К. Я.на 16.02.2015 г., фотоизображенията
намерени при огледа на мобилен апарат, предаден от С.М.И. и фотоизображенията в
база данни на АИС-БДС на З.А.Й., принадлежат на едно и също лице. Това
категорично доказва, че именно подс. Й. е осъществила и поддържала контакт по
интернет с пострадалия Я., но се е представяла с имената на леля си – С.И..
Комуникацията с пострадалия се осъществявала на турски език, който подс. Й.
владеела много добре.
В разговорите им подс. З.Й., представяща се за С.И., му разказала, че живее в село П., Г., в близост до
границата с България. Споделила, че майка й била починала, а баща й отдавна не
живеел с нея. Разказала му, че няма деца, живеела с наследството, което майка й
оставила след смъртта си. Споделила, че преди време работила като обслужващ
персонал в заведение в съседно село, но трябвало да пътува нощем и я закачали
непознати мъже, поради което се отказала. Освен това, шефът й не плащал редовно
заплати. Споделила още, че страдала от сърдечен дефект. Живеела сама под наем и
не можела да го плаща, тъй като не й оставали пари за храна. Разказала му, че
хазяйката й искала да се плаща наема предварително.
В тези разговори подс. Й. нито веднъж не помолила св. К. Я.за пари. Тя само
му разказвала за трудния си живот. Когато отношенията им се задълбочили
достатъчно, двамата започнали да коментират възможността да се видят, да
започнат връзка заедно. Със св. Я.се свързала една приятелка на подс. Й., която
се представила за ***. Последната му разказала, че има приятел в Г. и че скоро
ще се събере с него. Споделила, че подс. Й. има наистина тежка съдба и среща
трудности. Посъветвала св. Я.да й помогне, ако е във възможностите му. С тази
жена св. Я.осъществявал връзка чрез мобилни телефони с №№ ***и ***.
Така постепенно подс. Й. с помощта на тази неизвестна приятелка,
представяща се като ***, накарали св. Я.да повярва за тежкото положение, в
което подсъдимата се намирала и че е възможно между тях да има сериозна връзка,
която да прерасне в нещо трайно, дори брак. Всичко това мотивирало св. Я.да
предложи да й помогне като изпрати на подсъдимата пари за храна, наем и задължения
към. На това предложение, подс. З.Й., представяща се през цялото време за С.И.,
отговорила, че това може да стане чрез системата за разплащане „***“ в България,
тъй като в България й било по-изгодно да получава парите, отколкото в Г..
На ***г. св. К. Я.изпратил сумата от 50 евро. В последствие според показанията му, той й изпратил още
няколко малки суми, между 50 и 150 евро.
Подс. З.Й. осъзнавайки, че св. Я.разполага
със средства и явно изпитва съчувствие към тежкото й положение, комбинирано с
надеждата, че между двамата може да има сериозна връзка, продължила да измисля
и да му споделя различни неверни обстоятелства за тежкия си начин на живот и физическо състояние (че трябва да смени
квартирата, че са я глобили и др.), като по този начин го мотивирала на няколко
дни да й изпраща различни суми пари.
В средата на месец декември 2014 г. св. Я.направил предложение на подс. З.Й.,
представяща се за С.И., да отиде при него в Р. Г., да се запознаят лично. Подсъдимата
се съгласила, като му казала, че ще пътува с автобус и билета струвал 180 евро.
За това пострадалият й изпратил сумата от 200 евро. Към края на месец декември подсъдимата
му казала, че паспортът й бил отнет от полицията и за да го вземе, ще трябва да
заплати глоба, като за тази цел св. Я.й изпратил 800 евро. Малко след това му
казала, че от местната служба по реда й казали, че ще й е необходима зелена
карта със сума най-малко от 500 евро, за да докаже, че разполага със средства и
може да остане на хотел след пристигането си в Г.. К. Я.изпратил сумата от 550 евро. Подс. З.Й.
продължила да поддържа заблуждение досежно пътуването си пред св. Я., като измисляла различни пречки, които са
свързани с финансови средства, с които тя не разполагала. За да може да се
осъществи желаното от него пътуване, св. Я.й изпращал сумите, които й били
необходими.
В началото на месец февруари 2015 г., подс. Й. казала на св. Я., че тръгва
с автобуса. Не след дълго му се обадил един мъж с неустановена до момента
самоличност, който се представил за автобусния шофьор от транспортна фирма „***“
и му казал, че „С.И.“ (подс. Й.) имала
проблем на границата и не можела да продължи. След това му се обадила жена,
която се представила за гранична служителка (също с неустановена до момента
самоличност) и казала, че С.И. имала проблем със зелената карта. Законът бил
променен, поради което е трябвало да има
в себе си 1000 евро и ако той иска тя да
продължи пътуването, трябвало до няколко часа да изпрати сумата. Освен това му
казала, че майката на дамата имала задължения, които трябвало да бъдат
погасени. Тъй като св. Я.се притеснил за подс. Й., която той
познавал като С.И., превел сумата от 2100
евро.
Малко след като сумите били преведени, подс. Й. се обадила на св. Я.и му
казала, че ще отиде до близко село и ще
остане на хотел, за да намери превоз с някой от следващите автобуси. Там тя
пребивавала три дни, като всеки ден му се обаждала. Казала му, че ще трябва да
си купи нов билет и отново св. Я.й изпратил пари да заплати хотела и билета си.
След три дни подс. Й. му се обадила и казала, че е намерила място в един
автобус за Г.. Ден след това, на св. Я.се обадила жена, която се представила
за медицинска сестра в болницата на гр. Р..
Казала му, че лицето С.И. е пострадала при катастрофа с автобус и в момента
била в кома. Св. Я.се притеснил и започнал да проверява дали наистина има
такова ПТП. Дори се обадил на приятелката на подсъдимата – ***. От проведените
разговори с транспортни фирми и негови познати в България разбрал, че не е
имало такова произшествие с автобус.
Чак тогава в него се породили съмнения, че е възможно да е бил измамен. Не
след дълго му се обадила по телефон жената, която той познавал като *** –
приятелката на С.И.. „С.“ му казала, че „С.“
се нуждае от операция на коляното и мозъка, която щяла да струва 5000 евро и тази сума той следвало да заплати. Св. Я.отказал.
През следващите няколко дни, подс. Й. изпращала на св. Я.текстови съобщения
(sms), в които пишела: „Защо не ми се
обаждаш, не ми е добре, защо
не се грижиш за мен, но св. Я.не
отговарял.
На 16.02.2015г. св. Я.изпратил на няколко дирекции на МВР сигнал, в който разказал за станалото и приложил
получените от подс. З.Й., представяща се за С.И., файлове с нейни снимки – 4 бр.
изображения на лице от женски пол.
От писмените доказателства по делото се установява, че С.И. била леля на обв. З.Й.. Както бе посочено по-горе, установява се, че
същата има сключен граждански брак и има едно дете.
От събраните по делото доказателства се установява, че К. Я.изпращал сумите
на подсъдимата или чрез системата за международни плащания Money Gram или Westеrn Union. Изпратените
от него суми били получавани от обв. З.Й.. Доказателство в тази насока е
заключението на изцяло кредитираната от съда СПЕ.
Съдът не споделя твърдението, изложено в обвинителния акт, нито кредитира
показанията на св. С.И. – леля на подсъдимата, че именно лелята е получавала
сумите. Ако това беше така, вещите лица щяха да установят съвпадение в
подписите на свидетелката С.И. и подписите, положени при получаване на сумата.
Този извод на съда не се разколебава, дори и от показанията на св. С.М., св. С.Т.
и св. Г.Г.. Макар да твърдят, че всеки път проверяват
личната карта на лицето, което получава парите, съдът счита, че е възможно тези
служители да бъдат манипулирани като подсъдимата е теглила парите като е
ползвала личната карта на леля си.
От свидетелските показания се установява, че процедурата при изпращането на
паричен превод била следната: Когато изпращача изпраща пари, системата генерирала
контролен номер на паричния превод, който номер изпращача (в случая св. Я.) съобщавал
на получателя на сумата (в случая лицето с имена С.И.). Програмата за парични
преводи автоматично разпечатвала формуляр или квитанция за изплатен паричен
превод в два екземпляра, в който се съдържали данни за изпращача и получателя.
Парични преводи следва да бъдат изплатени само на лицето, което е посочено като
получател, срещу валиден документ за самоличност. При изплащане на сумата върху
формуляра или квитанцията се подписвали получателя и служителя в офиса. От
приобщените по делото оригинали на
издадените формуляри и квитанции за
парични преводи е видно, че в тях е отразен за изпращач – K.Y.и получател – S.I..
Въпреки това СПЕ е категорична и съдът кредитира заключенията на вещите лица,
които са специалисти, че този подпис не е положен от самата С.И.. Затова е
по-логично да се приеме, че именно подсъдимата, използвайки документа за
самоличност на леля си. Тя е била тази, която е осъществявала контакт с св. Я.и
след като се доказва, че не леля й е теглила парите, то остава тя да го е
правила.
От представените по делото писмени доказателства и от назначената СИЕ се
установява, че в периода от *** г. до *** г., пострадалият К. Я.е изпратил на подс.
З.Й., представяща се за С.И., парична сума в общ размер на 16880,10 евро, както
следва:
1. Чрез международна система
за експресни парични преводи Westеrn Union – 25
бр. парични преводи, получени от С.И., чрез обменно бюро ЕТ „С.Г.“***, находящо се на ул. “***“ № *, за които са издадени „Квитанции
за получаване на парични превод“ с референтни номера (MTCN), както следва:
- На ***. г. паричен превод
с MTCN: 910-047-5485 в размер на 50,00 евро, равняващи се на 97,79 лева;
- На 09.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 263-463-2037
в размер на 150,00 евро, равняващи се на 293,37 лева;
- На 12.12.2014.
г. паричен превод с MTCN: 320-573-4594 в размер на 50,00 евро, равняващи се на 97,79 лева;
- На 15.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 852-447-8935
в размер на 200,00 евро, равняващи се на 391,16 лева;
- На 17.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 542-468-3672
в размер на 100,00 евро, равняващи се на 195,58 лева;
- На 18.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 407-445-2131
в размер на 300,00 евро, равняващи се на 586,95 лева;
- На 19.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 957-480-2564
в размер на 50,00 евро, равняващи се на 97,79 лева;
- На 22.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 492-062-3179
в размер на 630,00 евро, равняващи се на 1232,17 лева;
- На 24.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 660-288-9361
в размер на 100,00 евро, равняващи се на 195,58 лева;
- На 30.12.2014. г. паричен
превод с MTCN: 317-641-1058
в размер на 260,00 евро, равняващи се на 508,52 лева;
- На 02.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 290-386-0450
в размер на 800,00 евро, равняващи се на 1564,66 лева;
- На 05.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 364-319-5098
в размер на 450,00 евро, равняващи се на 880,12 лева;
- На 09.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 548-490-9109
в размер на 350,00 евро, равняващи се на 684,54 лева;
- На 12.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 646-203-9190
в размер на 300,00 евро, равняващи се на 586,75 лева;
- На 14.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 994-321-3468
в размер на 430,00 евро, равняващи се на 841,01 лева;
- На 21.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 510-654-9869
в размер на 200,00 евро, равняващи се на 391,17 лева;
- На 23.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 462-922-5316
в размер на 800.00 евро, равняващи се на 1564,66 лева;
- На 27.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 6653572993в
размер на 550,00 евро, равняващи се на 1075,71 лева;
- На 29.01.2015 г паричен
превод с MTCN: 183-125-1425
в размер на 300,00 евро, равняващи се на 586,75 лева;
- На 30.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 807-313-8264
в размер на 350,00 евро, равняващи се на 684,54 лева;
- На 31.01.2015 г. паричен
превод с MTCN: 087-503-2868
в размер на 70,00 евро, равняващи се на 136,91 лева;
- На 02.02.2015
г. паричен превод с MTCN: 934-956-4327 в размер на 50,00 евро, равняващи се на 97,79 лева;
- На 03.02.2015 г. паричен
превод с MTCN: 868-498-7740
в размер на 180,00 евро, равняващи се на 352,05 лева;
- На 09.02.2015 г. паричен
превод с MTCN: 182-292-1968
в размер на 2100,00 евро, равняващи се на 4107,24 лева;
- На *** г. паричен превод с
MTCN: 206-495-1715
в размер на 1950,00 евро, равняващи се на 3813,87 лева,
2. Чрез международната система
за експресни парични преводи Money Gram – 6
бр. парични превода, които били получени
чрез обменното бюро на „N&M GROUP 77“ ООД, гр. Нови
пазар, находящо се на ул. „***“ № *, за
които били издадени „Формуляри за получаване на парични преводи“ с референтни
номера, както следва:
- На 02.02.2015.
г. чрез „Формуляр за получаване на парични преводи” № 68534201 е получила сумата в размер на 260,00
евро, равняващи се на 5080,52 лева;
- На 04.02.2015. г чрез
„Формуляр за получаване на парични преводи” №
64464961 е получила сумата в размер на 1450,00 евро, равняващи се на
2835,95 лева;
- На 04.02.2015. г чрез
„Формуляр за получаване на парични преводи” №
78721439 е получила сумата в размер на 1500,00 евро, равняващи се на 2933,75
лева;
- На 04.02.2015. г. чрез
„Формуляр за получаване на парични преводи” №
89828703 е получила сумата в размер на 1000,00 евро, равняващи се на
1955,83 лева;
- На 05.02.2015. г. чрез
„Формуляр за получаване на парични преводи” №
34538988 в размер на 1000,00 евро, равняващи се на 1955,83 лева;
- На 05.02.2015. г. чрез
„Формуляр за получаване на парични преводи” №
47295091 е получила сумата в размер на 900,00 евро, равняващи се на
1760,25 лева.
От изготвената и кредитирана изцяло от съда СИЕ е видно, че общата стойност
на 16880,10 евро се равнява на 33014,60 лева по националния курс на БНБ при
стойност на 1евро = 1,95583 лева.
Минималната работна заплата за страната в инкриминирания период от 01.01.2014 г. до 30.06.2015 г. е била 360 лева, съгласно ПМС №
419 от 17.12.2014 г. В случая паричната равностойност на вредата надхвърля
седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата (70 х 360 лв.
= 25200 лв.).
Съдът кредитира показанията на св. С.И., че парите са харчени и от двете – и
от племенницата й (подс. Й.), и от нея самата.
От събрания доказателствен материал се установява, че през инкриминирания
период от 01.01.2014 г. до 30.06.2015 г. подс. З.Й. била с постоянен и настоящ адрес ***.
От 2005 г. живеела на семейни начала с Борислав Х. Михайлов, като от съвместното
им съжителство имат син – М.Б. Х., роден на *** г. в гр. Ш.. Дори от
показанията на роднините на подс. Й. се установява, че през инкрминирания
период с Б.М.все още са били заедно – св. С. И.заявява,ч е макар да са се
карали двамата, са били заедно. Подсъдимата никога не е притежавала задграничен
паспорт и не е подавала заявление за издаване на такъв. Не е обявявала
притежаваните от нея документи за самоличност за невалидни. От началото на 2014
г. до 11.05.2015 г. подс. Й. не е имала трудови правоотношения и не е получавала
пенсия и обезщетения от ТП НОИ - Ш.. Била е регистрирана в Бюрото по труда –
гр. Н.за периода от 28.03.2011 г. до 15.10.2014 г., като регистрацията й била
прекратена. За периода от началото на 2014 г. до 31.03.2015 г., няма данни за
преминавания през ГКПП на Р. България. Няма данни някога да е живяла в Г.. И
двамата й родители са живи.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Повечето от тези доказателства са
непротиворечиви и няма спор относно фактите, които те установяват. Относно тези
факти, за които има противоречиви доказателства, съдът при изложение на
възприетата от него фактическа обстановка е изложил и мотиви кои доказателства
кредитира и защо.
На основата на така изяснената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
подс. З.А.Й. е осъществила обективните и субективните признаци на състава на
престъплението на чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК, във вр.
с чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:
Й. за
периода от *** г. до *** г. в гр. Н.на тридесет и един пъти при условията на
продължавано престъпление в съучастие, след предварителен сговор с две
неустановени по делото лица с цел да набави за себе си имотна облага възбудила
и поддържала заблуждение у турски гражданин
К. Е. – род. на ***г. в Е. – Р. Г. с местожителство Р. Г., ***- Щ., ул.
„***г“ № 5 чрез провеждане на телефонни разговори от мобилен телефонен номер: ***и
***на мобилна телефонна мрежа „***“, чрез изпратени SMS – съобщения, чрез програмен продукт „***“ за разговори чрез Интернет със ***
– име „***“, създала неверни и погрешни представи у него за личното й име
(представила се с името С.И.), за местоживеенето си, за семейното физическо и
социално положение, че живее в П. – Г., че живее на квартира под наем и не може
д аго заплаща, тъй като не е оставили пари за храна, че трябвало да плаща наема
предварително, че не е омъжена, няма деца, че майка й е починала, а баща й я
изоставил отдавна, че желае да пътува в Р. Г. и лично да се запознае с него, но
има финансови задължения – глоби, които трябва да заплати на Държавата, че няма
средства за изготвяне на задграничен
паспорт, че пътува с автобус за Р. Г. и има проблем на границата със зелената
си карта и й трябва налична парична сума, както и, че майка й имала данъчни
задължения, които трябва да бъдат погасени, за да продължи пътуването си и с
това му причинила имотна вреда в големи размери в размер на 16 880,10
евро, равняващи се на 33 014,60 лева по национален курс на БНБ, при
стойност на 1 евро - 1,95583 лева.
Безспорно
няма никакво съмнение, че подс. Й. е въвела св. Я.в заблуждение относно всички
факти за себе си – като се почне от името, къде живее, че е необвързана, че
майка й е починала. Заблудила го е за здравословното си състояние. В
действителност като изключим данни за пола, няма нищо друго в споделената с
него информация, което да отговаря на истината. Въвела го е в заблуждение, че
има вероятност да започнат истинска връзка, която да стигне и до брак. Такива
намерения подсъдимата никога не е имала, което се доказва от факта, че в същия
период е живеела на съпружески начала с Борислав Михайлов, от когото има дете и
никога не е купувала билет за пътуване до Г., никога не е започвала такова
пътуване.
Съдът
приема, че тя е сторила горното с цел да набави за себе си имотна облага като
го мотивира да изпита съжаление към нея и да започне да й изпрати пари.
Наистина тя не поискала директно пари от св. Я., но именно тук е била ролята на
нейните съучастници. На първо място, това е жената, която се е представяла за
нейната приятелка ***, която е подхвърлила идеята на пострадалия, че може да
помогне на подс. З.Й., представяща се за С.И., като й изпрати малко пари. Прави
впечатление, че сумите постепенно нарастват, както и причините за тях. Нито
една от тези причини не се установи по делото да съществува в действителност. Вторият
съучастник е мъжът, който се е представил за шофьор на автобуса, с който
мнимата С.И. уж е тръгнала за Г., но била спряна на границата. Определено в
съучастие с тях е действала и жената, която се е представила за сестра в
болницата, в която мнимата С.И. уж е постъпила след мнимата катастрофа с
автобус. Дали това е трети съучастник или първата жена е участвала и в тази
воля е без значение, тъй като прокуратурата е повдигнала обвинение само за
съучастие с две лица и съдът няма как да измени обвинението в тази му част.
Безспорно
подобна сложна схема, предвиждаща роли на няколко лица, които трябва да
консолидират версиите си е невъзможно да се осъществи без предварителен сговор.
Лицата предварително са уточнили историята, която трябва да бъде поднесена на
св. Я.. Навързали са случките така, че между тях да има логическа
последователност, за да звучат достоверно.
По
този начин общо 31 пъти са успели да накарат пострадалия да изпрати средства,
от които се е облагодетелствала подс. Й.. Отделните случки обаче представляват
естествено продължение на предходните, поради което обуславят квалификацията на
продължаваното престъпление. Фактът, че подсъдимата е споделила тези средства с
роднините си не променя факта, че тя се е облагодетелствала от измамата.
С
оглед размера на вредата – 33014,60 лева, която надхвърля с повече от 70 пъти
минималната работна заплата за страната в инкриминирания период, съдът намира
за безспорно доказан и квалифициращия признак „големи размери“, предвид
задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. на
ОСНК на ВКС по тълк.д. № 1/98 г.
Предвид
това съдът призна подсъдимата за виновна в повдигнатото й обвинение.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона – чл. 210,
ал. 1 от НК. Отчетени от съда бяха наличието на чисто съдебно минало на
подсъдимата, тежкото финансово положение на подсъдимата като смекчаващи вината
обстоятелства, това,ч е се грижи за малко дете. Като утежняващо вината
обстоятелство може да се отчетат следните обстоятелства: сложността на схемата
за измама, фактът, че са успели да заблудят пострадалия да даде такава огромна
сума за толкова кратък период от време – 2-3 месеца, че са си играли с личните
чувства на един човек (накарали са го да вярва, че може да започне връзка,
която да прерасне в брак).
За
това деяние законодателят е предвидил наказание – лишаване от свобода от една до
осем години. Съдът счете, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието е
достатъчно да бъде наложено наказание в размер под средния размер и то близо до
предвидения в закона минимум. Предвид това съдът реши, че наказанието следва да
бъде определено при условията на чл. 54 от НК. С оглед на това и предвид
констатираните смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, съдът намери, че
наказанието, което ще изпълни целите по чл. 36 от НК е „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца. С оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на така определено наказание следва да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
Съдът
счете, че така постановената присъда ще постигне целите на наказанието и ще
допринесе за поправянето на дееца.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 26.07.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова