№ 93
гр. Сливница, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100575 по описа за 2020 година
Производство е образувано по искова молба на Д. СВ. П., с която
против ЕМ. М. М. са предявени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том II, рег. №
1167, дело № 215/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между С.П.И., К.И.Г. и
ответника ЕМ. М. М., както и за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216/2016 г. от 16.05.2016 г.,
сключен между С.П.И. и ответника ЕМ. М. М., в обема на притежаваните от
ищеца права.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява в исковата молба,
че в качеството си на законен наследник на сестрата на баща си и негова леля
– С.П.И. от с. Х., оспорва сключения от нея преди смъртта й договор за
издръжка и гледане с ответника Е.М. /нотариален акт № 26, том II, рег. №
1167, дело № 215/2016 г./, с който тя и съпругът й му прехвърлят собствената
си триетажна масивна жилищна сграда в с. Х., в УПИ II-556, кв.71 по плана
на с. Х., махала К., община Б., както и сключения на същата дата втори
алеаторен договор за издръжка и гледане, но само със С.И., собственик на
имота чрез дарение от своя баща, в който е посочено цялото дворно място
/1200 кв.м./, съгласно нотариален акт № 27, том II, рег. № 1168, дело №
216/2016 г.
След петкратно оставяне на производството по делото без движение,
ищщовата страна е уточнила исковата си претенция, а именно: че претендира
разваляне на договорите, поради неизпълнение на задълженията по същите от
1
страна на ответника, предвид смъртта на прехвърлителите няколко месеца
след изповядване на сделката, т.е. прекалено краткото време, в което
ответникът е имал възможност да изпълнява задълженията си по договорите,
както и на основание това, че към сделките не са приложени документи, от
които да е видно, че прехвърлителите са били в състояние да разбират и да
ръководят постъпките си, че могат да сключват сделки и да се разпореждат с
имуществото си в свой интерес. Предвид горното ищецът моли да бъдат
развалени процесните договори и имотът да бъде върнат на наследниците на
С.И. и К.Г. с всички правни последици.
С депозирания в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за
недопустим и неоснователен. Претендира изтекла петгодишна давност за
предявяване на искове за разваляне на договор, предвид обстоятелството, че с
последната уточняваща молба от ищеца от дата – 25.05.2021 г. исковата
молба е изменена и е с нов петитум – за разваляне на двата договора от
цитираните в нея нотариални актове.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
Според чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става по съдебен ред, като предпоставките за уважаването
на исковете, съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД са: 1. да са сключени процесните
договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективирани в нотариален акт № 26, том II, рег. № 1167, дело №
215/2016 г. и в нотариален акт № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216/2016 г.;
2. ответникът да не е изпълнил задълженията си по тези договори по причина,
за която той отговаря.
По делото не се спори, че на 16.05.2016 г. между С.П.И. и К.И.Г., в
качеството им на прехвърлители и ЕМ. М. М., в качеството му на
приобретател, е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане. Това се установява и от
представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 26, том II, рег. № 1167, дело №
215/2016 г. По силата на този договор С.П.И. и К.И.Г. са прехвърлили на
ответника Е.М. собствеността върху собствения им недвижим имот, а именно:
триетажна масивна жилищна сграда в режим на търпимост, построена в ПИ с
площ от 1200 кв.м., планоснимачен номер 556 в кв. 71 по плана на с. Х.,
махала „К.“, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване
заедно и поотделно върху прехвърления имот.
По делото не се спори и, че на 16.05.2016 г. между С.П.И., в качеството
й на прехвърлител и ЕМ. М. М., в качеството му на приобретател е бил
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Това се установява и от представения по делото
2
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216/2016 г. По силата
на този договор С.П.И. е прехвърлила на ответника собствеността върху
собствения си недвижим имот, а именно: поземлен имот с площ от 1200 кв.м.,
планоснимачен номер 556 в кв. 71 по плана на с. Х., махала „К.“, като е
запазила за себе си и съпруга си К.И.Г. пожизнено и безвъзмездно право на
ползване заедно и поотделно върху прехвърления имот.
Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на иска.
На следващо място, трябва да се установи дали ответникът
действително не е изпълнил задълженията си по тези договори по причина, за
която той отговаря. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е вид ненаименован алеаторен договор,
съдържанието на насрещните права и задължения, по който се определят по
волята на страните, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Още със
сключването на договора се поражда транслативният му ефект – правото на
собственост преминава от прехвърлителя върху приобретателя, като
последният ще трябва да изпълнява за в бъдеще задължението за доставяне на
грижи и издръжка. Договорът може да бъде развален по реда на чл. 87, ал. 3
ЗЗД, ако приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение. В
случая по делото ищцовата страна твърди нереализирано в необходимата
степен изпълнение на сключените алеаторни договори /молба вх. №
83/12.01.2021 г. – на лист 22 от делото/, предвид смъртта на прехвърлителите
няколко месеца след сключването им. Видът и обемът на дължимата от
ответника престация е уговорен между страните с общата формулировка „да
издържа и гледа“. При тълкуването на волята на страните съгласно
изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Задължението за издръжка и гледане следва да се изпълнява от момента
на сключване на договора и представлява продължителна във времето
престация, определена не с конкретен краен срок, а с определяем такъв –
моментът, в който кредиторът почине. Изпълнението на това задължение
трябва да е непосредствено и непрекъснато, а не епизодично, като е
необходимо през цялото време от сключването на договора, задълженията да
са били изпълнявани своевременно и в пълен обем. От процесуална гледна
точка това обаче не означава, че длъжникът по алеаторния договор е длъжен
да доказва конкретно какво точно е изпълнявал ден по ден и час по час, но все
пак е нужно да се установят конкретни обстоятелства, от които може да се
направи обоснован извод, че е изпълнявал поетите задължения по вид и в
техния обем.
Страни по първия процесен договор са С.П.И. и К.И.Г. от една страна и
ответникът ЕМ. М. М. - от друга страта. Страни по втория процесен договор
са С.П.И. от една страна и ответникът ЕМ. М. М. – от друга страна. С.П.И. е
починала на 23.08.2016 г. /видно от препис-извлечение от акт за смърт № 512
от 24.08.2016 г./, а К.И.Г. е починал на 24.01.2017 г. /видно от удостоверение
3
за наследници № 6659 от 26.11.2018 г./. Ищецът, в качеството си на
наследник на С.П.И., може да иска развалянето на процесните договори в
петгодишен срок от сключването им, който е давностен, като
доказателствената тежест за това дали ответникът е изпълнявал задълженията
си по договорите – е именно на ответника.
От показанията на свидетелката С.П. и свидетеля Л.С. се установява, че
ответникът М. е полагал всички необходими грижи за С.И. и К.Г.. В
показанията на свидетелите К. и С. се съдържа информация основно за
обстоятелствата около живота на С.И. и К.Г. преди датата на сключване на
процесните два договора и тези показания не спомагат за изясняване на
релевантни за делото обстоятелства.
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е
детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако
престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
В този смисъл е константната практика на ВКС, включително решение № 863
от 22.12.2010 година по г. д. № 1534/2019 година на IV г. о. на ВКС и решение
№ 20 от 12.03.2019 година по гр. д. № 2298/2018 година на IV г. о. на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че е налице пълно и
навременно изпълнение на поетите задължения от приобретателя по
процесните алеаторни договори за спорния период. Уговорената в договора
престация за издръжка и гледане е давана от длъжника на прехвърлителите
във вид, обем и качество, съобразно постигнатите договорености и нуждите
на прехвърлителите. От друга страна, не е установена нужда на
прехвърлителите, която да не е била посрещната от ответната страна през
целия период от дата на сключване на договора до смъртта им.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема,
че предявеният по делото иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска – в пълен размер.
Той е бил представляван от адвокат, като му е заплатил 560 лева за
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
няма право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. СВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „П.М.“ № 14 против ЕМ. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к.
4
„З.“, бл. 60, вх. 1, ет. 5, ап. 19, искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 26, том II, рег. №
1167, дело № 215/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между С.П.И., К.И.Г. и
ответника ЕМ. М. М., и за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№ 27, том II, рег. № 1168, дело № 216/2016 г. от 16.05.2016 г., сключен между
С.П.И. и ответника ЕМ. М. М., в обема на притежаваните от ищеца права
съобразно дела му в наследството.
ОСЪЖДА Д. СВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „П.М.“ № 14
да заплати на ЕМ. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.“, бл. 60,
вх. 1, ет. 5, ап. 19, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 560 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5