Р Е Ш Е Н И Е № 260095
гр. Пловдив, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 649 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищците С.А.А., ЕГН **********, и И.М.Д., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:***, чрез адв. Л.Г. и адв. Р.П., са предявили срещу ответника ЗК „Уника“ АД - София субективно
съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по 100 000
лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на И.А.А., ЕГН **********, при ПТП на
**г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното
плащане.
Твърдят,
че на ** г. около 01:15 часа на пътя **– ** край с. **на кръстовището „**“
настъпило тежко ПТП, при което починал И.А.А., ЕГН **********, - брат на първия
ищец и внук на втората ищца, който бил пасажер на предната дясна седалка на лек
автомобил „Ауди 80“, рег.№ **, управляван от водача З.А.А. по платното за
движение в посока от ** за **, от запад на изток. В същото време по платното за
движение на пътя с. **– гр. **в посока от север на юг се движил товарен
автомобил „Мерцедес 1843 ЛС“, с рег.№ ** и тегленото от него полуремарке „Фрьоф
- ТД 35Ц1“, управлявани от водача Н.И.Н., ЕГН **********. Преди кръстовището
товарният автомобил спрял, след което потеглил, като в този момент
перпендикулярно движещият се лек автомобил „Ауди 80“ се намирал на около 439 м
и двамата водачи нямали видимост един към друг. Около 6,4 сек. след като
товарният автомобил навлязъл на 8 м от платното за движение на пътя ** – **,
водачът на лекия автомобил реагирал с екстремно задействане на спирачната
система, но въпреки това след около 3,6 сек. последвал удар между двете МПС,
който бил неизбежен. Ударът настъпил в предната част на лекия автомобил „Ауди
80“ и в дясната страна на полуремаркето на товарния автомобил „Мерцедес“, като
при удара лекият автомобил преминал под шасито на полуремаркето, при което е
била изкъртена горната част на купето му и покривът липсвал, след което
продължил движението си в източна посока на около 100 м от мястото на удара,
където преустановил движението си.
Водачът на лекия автомобил и всички
пътници в него загинали, а образуваното ДП № 372/2913 г. на РПУ – гр. **,
пр.пр.№ 6697/2013 г. на ОП – **, било прекратено с постановление от 28.08.2014
г. В хода на разследването е установено, че основна причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Ауди 80“ – З.А.,
който се е движил с превишена скорост от около 156 км./час при разрешени в
района на кръстовището максимум 60 км./час, както и липсата на достатъчно
видимост между водачите на двете МПС.
С решение
от 15.08.2018 г. по гр.д.№ 2048/2015 г., **, 19 с., на родителите на починалия И.А.А.,
ЕГН **********, са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по
150 000 лв. за всеки от тях, поради което със сила на присъдено нещо са
установени всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.
В резултат
на процесното ПТП ищците, които са съответно брат и баба на починалия И.А.А.,
ЕГН **********, претърпели значителни неимуществени вреди, довели до силен
емоционален шок и стрес от случилото се с техния близък, с когото са имали
силна емоционална и трайна духовна връзка. Приживе двамата братя са израснали в
едно домакинство, живеели са в разбирателство, били са в много близки отношения
и заедно са градили планове за бъдещия си живот и професионална кариера. Ищецът
се готвел за сватба с дългогодишната си приятелка през пролетта на 2014 г.,
която след смъртта на брат му се отложила за дълъг период от време, а
неочакваната и жестока смърт на неговия брат променила не само плановете му за
живота, но се отразила и крайно негативно върху психиката и емоционалното
състояние на ищеца.
Втората
ищца и баба на починалия И.А.А., ЕГН **********, помагала за отглеждането и
възпитанието на внука си и била силно привързана към него. Вестта за ужасната загуба
променила необратимо живота ѝ, като здравословното състояние на ищцата се
влошило и не може да се възстанови и до сега.
Ето защо, ищците молят съда да осъди ответника на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) в качеството му на застраховател да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер по на 100 000 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва от датата на деликта - ** г. до окончателното плащане.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба и по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства
и експертизи.
Ответникът ЗК „Уника“ АД –
София, бул. Тодор А.18, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В.М., е
подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер.
Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лекия автомобил „Ауди 80“, но твърди, че вина за настъпване на
процесното ПТП има водачът на товарния автомобил „Мерцедес,“ който не е пропуснал
движещия се по път с предимство лек автомобил, а е имал техническа възможност
да го види, преди да навлезе в кръстовището и да спре, като е нарушил правилата
за движение по чл. 47 и чл. 50, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Навлизайки с ниска
скорост в кръстовището, товарният автомобил е препречил пътя на лекият
автомобил „Ауди 80“, който се е движил по път с предимство.
Освен това, товарният автомобил е бил претоварен, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 168 от ППЗДвП, а това обстоятелство е способствало за
бавната скорост и невъзможността за своевременно изтегляне на автомобила от
кръстовището.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като той се е съгласил да
пътува в автомобил, водачът на който е употребил алкохол. В ДП е установено
наличие на алкохол в кръвта на водача З.А. от 0,66 промила, което е било
известно на пострадалия И.А., но въпреки това той се е качил в лекия автомобил.
Ето защо, в случая е налице особена хипотеза на съпричиняване на вредите,
съгласно т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Наред с това, счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени
по размер и не отговарят на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като
според § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ обезщетението за неимуществени вреди се
определя в размер до 5 000 лв.
Застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на иска, тъй като
е изплатило на родителите на пострадалия И.А.А. обезщетения за неимуществени
вреди в резултат на неговата смърт в размер на по 150 000 лв. за всеки от
тях. Ищците не са негови наследници по закон, живели са в отделно домакинство,
а пострадалият е бил достатъчно зрял, за да има възможност сам да осигурява
издръжката си. Не е налице възникнала особена близост на ищците с пострадалия,
обосноваваща изключителност на техните отношения, различна от обичайно добрите
и социално активни отношения между баба и внук и между двама братя.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковете като недоказани и завишени по размер, ведно с
присъждане на разноски. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК
относно заплатения от ищците адвокатски хонорар.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства и експертиза.
Третото лице – помагач на страната на ответника - ЗД „Евроинс“ АД – гр. София,
бул. Христофор Колумб 43, ЕИК *********, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за товарния автомобил „Мерцедес 1843 ЛС“, рег.№ **,
е подало отговор, в който заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и по
размер.
Не оспорва наличието на валидно
сключена с него застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния автомобил
„Мерцедес 1843 ЛС“, рег.№ **, към датата на процесното ПТП, но твърди, че
водачът на товарния автомобил няма вина на стъпилото ПТП и в тази насока няма
безспорни данни, а механизмът на ПТП не е изяснен. Ето защо, моли съда да
отхвърли исковете изцяло като недоказани и неоснователни или евентуално да ги
уважи в намален размер, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия и поради прекомерност на претенциите.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК относно
заплатения от ищците адвокатски хонорар.
Ищците не са подали допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени
доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ** г. на РУП на
МВР – гр. **, 3 бр. Протоколи за оглед на местопроизшествие от ** г. и Албум за
посетено местопроизшествие; от приложеното ДП № 372/2013 г. на РУП – гр. ** при
ОД на МВР – **, пр.пр.№ 6697/2013 г. на ОП – **; от двете съдебни
авто-технически експертизи с вещи лица инж. В.Г.С. и инж. С.К.М., които съдът
възприема като компетентни, безпристрасно изготвени и неоспорени от страните
относно втората САТЕ, се установява, че на ** г. около 01:15 ч. лек автомобил „Ауди 80”, управляван от водача З.А.А., който
се е движил по платното на пътя **- ** в посока от запад на изток, се е ударил
с товарен автомобил „Мерцедес” - влекач с полуремарке, управляван от водача Н.И.Н.,
в момент, когато последният се е движил по платното за движение на пътя с. **-
гр. **в посока от север на юг, от ляво на дясно пред лекия автомобил „Ауди 80”.
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на
кръстовище при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена
светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието
има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха, а върху него
в мястото на произшествието има намерени следи.
На пътя в посока **– ** е поставен
пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ –
60 км./час, и пътен знак А26 „Кръстовище с път без предимство“. На пътя с. **-
гр. **в посока от север на юг е поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
Скоростта на лекия автомобил „Ауди
80“ непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 156
км./час и не е била технически съобразена в конкретната пътноклиматична
обстановка при движение на светлини на фарове, както и с нормативно
определената.
Скоростта на движение на товарния
автомобил „Мерцедес“ е била около 63 км./час, след което той е спрял и веднага
след това е потеглил, ускорил е до около 15 км./час, след което веднага пак е
спрял. Товарният автомобил – влекач с полуремарке е бил натоварен с дърва,
според приложената на л. 66 от ДП товарителница № ** г., като няма данни да е
бил претоварен. Според тахографската шайба след потегляне скоростта на товарната
композиция не е била по-голяма от 15 км./час, като това е максималната възможна
скорост в момента на удара. Според САТЕ, при всяко по-малко ускорение, което обаче
не може да се установи от тахографската шайба, товарната композиция би била
по-дълго време на платното за движение на лекия автомобил „Ауди 80“.
На около 149 м от създаващата се
конфликтна точка водачът на лекия автомобил е започнал да реагира и е успял
екстремно да задейства спирачната система, но въпреки това след около 3,55 сек.
в резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар между двете
ППС. Ударът е настъпил в дясната страна на полуремаркето на товарния автомобил „Мерцедес” и в предната част и покривната конструкция на лекия автомобил „Ауди 80”, който след първоначалния контакт преминал под шасито на
полуремаркето, след което продължил движението си в източна посока и спрял на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Товарният автомобил „Мерцедес” е продължил движението си в южна посока, след което е спрял на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
По време на произшествието в лекия
автомобил „Ауди 80” е пътувал водачът му и двама пътници, а в товарния
автомобил „Мерцедес” е пътувал водачът му и един пътник. В
резултат на произшествието водачът и пътниците в лекия автомобил „Ауди 80” са
загинали.
И за двамата водачи видимостта към
кръстовището е била ограничена, според двете САТЕ. При потегляне водачът на товарния
автомобил „Мерцедес“ е нямал видимост
към лекия автомобил „Ауди 80“, но когато е навлязъл на около 8 м на платното за
движение на пътя **– ** е имал техническа възможност да възприеме работещите
автомобилни фарове на идващия лек автомобил „Ауди 80“ и би имал възможност да спре преди мястото на
удара, ако се е движил със скорост по-малка от 5,8 км./час. Към момента на
последна възможност за начало на реакция на водача на товарната композиция за
спиране, без да настъпи навлизане в лентата на лекия автомобил „Ауди 80“,
последният е бил видим, т.е. след като е навлязъл в кръстовището при
конкретната пътноклиматична обстановка без добра видимост, водачът на товарния
автомобил „Мерцедес“ е следвало отново да направи преценка на движението в
кръстовището и да възприеме движението на ППС със скорост над нормативно
определената, при което е съществувала техническа възможност той да възприеме
лекият автомобил и да установи товарната композиция преди тя да навлезе в
пътната лента на лекия автомобил „Ауди 80“, но само ако се е движил със скорост
по-малка от 5,8 км./час.
Водачът на лекия автомобил „Ауди 80“
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако в момента, в
който е започнал да реагира на опасността, се е движил със скорост от 118
км./час или по-малка. Ако лекият
автомобил „Ауди 80“ се е движил с нормативно определената скорост, товарният
автомобил „Мерцедес“ с прикачено полуремарке би преминал през коридора на лекия
автомобил без конфликтна точка, т.е. между тях не би настъпил удар.
С Постановление от 28.08.2014 г. на ОП
– **, потвърдено с Определение № 950/24.09.2014 г. по ч.н.д.№ 1356/2014 г. на **,
и с Определение № 461/14.11.2014 г. по в.ч.н.д.№ 420/2014 г. на **, е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК наказателното производство
по ДП № 372/2013 г. на РУ „Полиция“ – гр. **, образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
поради смъртта на дееца З.А.А. при процесното ПТП. За да постановят този
резултат и двете съдебни инстанции са приели, че единствена причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Ауди
80“ – З.А., който е управлявал МПС с технически несъобразена скорост от 156
км./час при максимално разрешена скорост в конкретния участък от 60 км./час,
както и с концентрация на алкохол в кръвта от 0,66 промила, което до довело до
нарушаване на нормалното протичане на процесите на възприятие и реакция и до
предприемане от негова страна на лекомислено управление на лекия автомобил с
твърде висока скорост.
Не се спори между страните по делото,
че към датата на процесното ПТП - **г., за управлявания от водача З.А.А. лек
автомобил „Ауди 80“, рег.№ **, е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника ЗК „Уника“ АД, а за управляваните от
водача Н.И.Н., ЕГН **********, товарен автомобил „Мерцедес 1843 ЛС“, рег.№ **,
и тегленото от него полуремарке „Фрьоф - ТД 35Ц1“, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с третото лице – помагач на страната на ответника – ЗД
„Евроинс“ АД.
От приложеното платежно нареждане към молба вх.№ 9933/27.03.2019 г. от ЗК
„Уника“ АД ( л. 189) се установява, че на ищеца С.А. е преведено от ответника
на 27.03.2019 г. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на
брат му И. при процесното ПТП в размер на 5 000 лв.
От представените удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Д.Д. А.с
изх.№ 103/27.06.2018 г., издадено от Община **, и препис – извлечение от Акт за
смърт № ** г. на И.А. *** - **, се установява, че ищцата И.М.Д. е баба по
майчина линия на И.А.А., а ищецът С.А.А. е негов брат.
По делото са разпитани свидетелките Д.Д.
А.– дъщеря на ищцата И.Д. и майка на ищеца С.А., и М.Н.С.– без родство със
страните, показанията на който съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид близката му родствена
връзка на първата свидетелка с ищците и възможната ѝ заинтересованост от
изхода на спора.
От показанията на свид. А.се установява, че „Преди настъпване на ПТП-то всички живеехме заедно – аз, с двамата ми
сина, майка ми и съпруга ми. …Майка ми отгледа и двамата ми сина, тъй като
съпругът ми се разболя и тя беше плътно до мен и децата ми, защото аз трябваше
да работя на две места. Тя ги посрещаше от училище, изпращаше ги, грижеше се за
тях, беше неотлъчно до тях, най-вече до по-малкия – И., защото той беше
по-малък.
Майка ми се грижеше за него през
цялото време. И. и брат му от много малки започнаха да работят, тъй като
нямахме финансова възможност. Започнаха да работят от 16-годишна възраст, даже
се подписах аз като родител, че съм съгласна и двамата да работят, тъй като ни
трябваха средства. Техният баща от около 20 години не работи, тъй като е болен.
Децата учиха едновременно с работата
и завършиха училище. Бяха неотлъчно заедно и взаимно си помагаха във всичко. Те
живееха в една стая, спяха в една стая.
Преди инцидента готвехме сватбата на
големия ми син - С., с неговата приятелка, която сватба не можа да се състои,
тъй като той не можеше да приеме факта, че по-малкия му брат И. си отиде така
внезапно и нелепо. С. се затвори в себе си, не искаше да правят сватба,
приятелката му също се притесни много, защото отдавна бяха заедно и тя също
познаваше И..
С. се беше сринат. Д., неговата
приятелка, се притесняваше, че ще бъде изоставена от С., но ние с майка ми И. се
опитахме да го повдигнем, макар че майка ми също беше срината от скръб. Тя беше
отгледала от бебе В., тя казваше „моето дете“, когато говореше за сина ми И., а
той казваше, че тя е неговата втора майка.
В крайна сметка синът ми се ожени,
направихме сватба, но без музика, без веселба, за да се съберат просто С. и
приятелката му. С. не можеше да преглътне обстоятелството, че брат му не
присъства на това важно за него събитие. Около две години и нещо след смъртта
на И. направихме сватбата.
И. чакаше с нетърпение сватбата на
брат си, преди да се случи катастрофата. С. и Д. имаха връзка от осем години и
чакаха с нетърпение сватбата, която организирахме преди да се случи
катастрофата. След като завършиха висшето си образование, дойде време да се
оженят официално. В. трябваше да бъде кум на брат си и кръстник на детето им,
което детенце се роди преди една година и това детенце помага донякъде на С. да
преодолее болката си, но често го слушам да казва, че брат му не е могъл да
види племенничето си.
Майка ми ходи много често на гроба
на И.. Считам, че тя все още не може да превъзмогне смъртта на сина ми И..
Затвори се в себе си и не говори, но считам, че не го е преодоляла.
След катастрофата и сина ми С., и
майка ми И. бяха много разстроени, не можеха да спят дни наред. Терасата ни е
обща, виждах ги нощно време как излизат по терасата и обикалят, плачеха.
Майка ми се наложи да ползва
успокоителни, за да може да спи и досега продължава да ги взима. С. също
взимаше успокоителни, но по-кратко време в сравнение с баба си“.
От показанията на свид. С., която е близка приятелка на семейство А.повече
от 20 г., се установява, че малко след запознанството ѝ с Д.„съпругът ѝ се разболя, като първоначално те живееха
отделно от баба И., но след като той се разболя, се преместиха да живеят при
баба И. ***. Това стана малко преди 2000 г. Тъй като съпругът на Д.беше болен,
се наложи тя да работи на две места, за да поеме издръжката на семейството, а
съответно баба И. трябваше да поеме грижите за съпруга ѝ, както и за
децата им - за нейните внуци. Децата на Д.- С. и И., са с малка разлика и са
много сплотени и близки помежду си. Имат силна духовна и емоционална връзка
помежду си, а самият факт, че баща им беше тежко болен, сплоти още повече
семейството. Когато порасна, С. имаше приятелка от дълги години, с която щяха
да сключват брак, но точно тогава се случи злополуката с брат му И. и това
промени коренно нещата за С.. Той се затвори в себе си, премина на
антидепресанти. Трудна беше самата комуникация с него. Стана много затворен,
трудно комуникативен и неконтактен.
Семейството живее в гр. **на около
километър от моето жилище. В този период, когато се случи трагедията с И., аз
всяка вечер бях у тях. Всички близки и познати положихме много усилия да
измъкнем С. от това му състояние, в което беше изпаднал след смъртта на брат
си. Бабата също се промени коренно. От една много жизнена и енергична жена се
промени в човек, изгубил напълно желание за живот, отслабна драстично. С
течение на времето успяхме да убедим С. да запази връзката си и да се ожени за
приятелката си. Сключиха брак, но не беше точно сватба. Сега С. вече има
дъщеричка, но преди да се роди бебето, той винаги казваше, че ако е момченце,
ще го кръсти на брат си И.. Три–четири години след катастрофата С. се ожени за
приятелката си.
Баба И. пое отглеждането на децата
на Д.от много ранна възраст, И. може би нямаше още 10 години. Всъщност на
практика тя ги отгледа, защото Д.непрекъснато работеше. И. беше много превързан
към баба си. Баба И. ми е споделяла, че често разговаря вечер с И. и той ѝ
доверява много неща от личния си живот. Тя е била негов довереник. При баба И. болката
всъщност беше двойна, защото тя скърбеше и за внука си, и за дъщеря си Д.
Винаги, когато се срещнем с баба И. и сега, разговорът се върти около
катастрофата. До датата на инцидента цялото семейство живееше в дома на баба И.
***“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените преки субективно съединени искове срещу застрахователя
ЗК „Уника“ АД с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. ТР № 1/21.06.2018 г.
на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, са процесуално допустими,
а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните писмени доказателства и от изслушаните САТЕ се установява, че при процесното ПТП на ** г. около 01:15 ч. на пътя **– ** край
с. **, на кръстовището „**“, водачът З.А.А. при управление на лек автомобил
„Ауди 80“, рег.№ **, по платното за движение в посока от ** за **, от запад на
изток, с превишена скорост от 156 км./час, при поставен знак В26 и ограничение
на скоростта до 60 км./час, както и под влияние на установен алкохол в кръвта
от 0,66 промила, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал.
1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и е предизвикал удар с движещия се в
същото време по платното на пътя с. **– гр. **, в посока от север на юг,
товарен автомобил „Мерцедес 1843 ЛС“, рег.№ **, с полуремарке „Фрьоф - ТД
35Ц1“, управлявани от водача Н.И.Н., ЕГН **********, като в резултат на удара
лекият автомобил преминал под шасито на полуремаркето, при което е изкъртена
горната част на купето и покривът му, и е причинена смъртта на виновния водач З.А.А.,
както и на двамата му спътници, единият от които е И.А.А. – съответно брат и
внук на ищците.
Ето защо, съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като са установени всички негови елементи: наличие на противоправно
деяние – нарушение на императивни норми по ЗДвП; вина на дееца З.А.А. – пряк
причинител на деликта, като съдът намира, че законовата презумпция на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД не е опровергана при условията на пълно и главно доказване от
ответника; причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на дееца и на
пътниците в лекия автомобил „Ауди 80“, както и претърпени от ищците – брат и баба на починалия пътник И.А.А.,
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни психически
болки и страдания, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, според кредитираните гласни доказателства.
Съдът намира направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача Н.И.Н.,
управлявал товарния автомобил „Мерцедес 1843 ЛС“, с полуремарке „Фрьоф - ТД
35Ц1“, за неоснователно, тъй като от събраните по делото писмени доказателства
и от изслушаната и неоспорена САТЕ се установява, че той е спазил разпоредбата
на чл. 47 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 63 км./час, т.е. под
максимално допустимите 90 км./час; спрял е на поставения пътен знак Б2, след
което е потеглил с ниска скорост от около 15 км./час. В момента на навлизане в
кръстовището с тази скорост водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ не е имал
достатъчно видимост, поради особеностите на релефа, за да забележи движещия се перпендикулярно
по пътя с предимство ** – ** лек автомобил „Ауди 80“ и не е могъл обективно да
го възприеме, за да го пропусне, съгласно изискването на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
поради което липсата на видимост при навлизане в кръстовището не може да се
вмени във вина на водача на товарния автомобил.
Теоретично е съществувала техническа
възможност той да възприеме лекият автомобил и да установи товарната композиция
преди тя да навлезе в пътната лента на лекия автомобил „Ауди 80“, но само ако
се е движил със скорост по-малка от 5,8 км./час, като в същото време водачът на
лекия автомобил „Ауди 80“ е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара, ако в момента, в който е започнал да реагира на опасността, се е движил
със скорост дори от 118 км./час, а в случай, че водачът на лекия автомобил
„Ауди 80“ - З.А. се е движил с позволената
в участъка скорост от 60 км./час, товарният автомобил „Мерцедес“ с полуремарке
би преминал през коридора на лекия автомобил без конфликтна точка, т.е. между
тях не би настъпил удар.
Ето защо, основна причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Ауди 80“ – З.А.,
който при липса на достатъчно видимост между водачите на двете МПС се е движил
с превишена скорост от около 156 км./час при разрешени в района на кръстовището
максимум 60 км./час и след употреба на алкохол с установена концентрация в
кръвта от 0,66 промила.
Не се установи и твърдението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.А.,
тъй като по делото няма доказателства, че той е знаел, че водачът З.А. е
управлявал лекия автомобил „Ауди 80“ след употреба на алкохол, поради което
същото е недоказано.
Ищците, макар и извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, са
правоимащи по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като са претърпели болки и страдания вследствие
смъртта на техния брат и внук И.А.А., с когото са имали изключително близки
отношения, трайни и дълбоки емоционални връзки.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, внуците и внучките са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
като връзките между тях се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В конкретния случай, обаче от кредитираните
гласни доказателства се установява, че ищецът С.А. и неговия по-малък брат И.
имат разлика във възрастта само от две години; живели са двамата в една стая и
са били неотлъчно заедно; взаимно са си помагали във всичко, като от още от
16-годишна възраст са започнали да работят, за да подпомагат семейството си, и
едновременно с това са продължили да учат. Болестта на баща им и свързаните с
нея житейски трудности сплотили още повече двете момчета, които били взаимно
опора един на друг. Нелепата и внезапна смърт на И. в навечерието на
планираната сватба на неговия по-голям брат С. с дългогодишната му приятелка,
на която И. трябвало да бъде кум, сринала психически ищеца. Той отложил
сватбата си почти 2 г., затворил в себе си, бил много разстроен, не можел да
спи и се наложило да взема антидепресанти. И досега С. не може да преодолее
болката си от смъртта на своя по-малък брат И., често говори за него и страда,
че той не може да види малката си племенничка.
Ищцата И.Д. преживяла много тежко смъртта на своя внук И., когото заедно с
брат му С. отгледа от малки, тъй като майка им Д.работила на две места, за да издържа
семейството и да се грижи за болния си съпруг. И. била неотлъчно до внуците си
и отгледала почти от бебе И., когото наричала „моето дете“, а той казвал, че баба му И., на която е кръстен, е
неговата втора майка. Между тях съществувала много силна привързаност и взаимна
обич, а И. често ѝ доверявал „много
неща от личния си живот“ (свид. С.). След
катастрофата ищцата била много разстроена, не може да спи дни наред, дълго
време вземала успокоителни, затворила се в себе си, отслабнала драстично,
загубила желание за живот и често ходела на гроба на внука си И..
Ето защо, съдът намира, че между ищеца С. и неговия брат И., както и между
ищцата И. и нейния внук И. са се развили особено близки отношения, неприсъщи на
обичайните отношения между братя и между баба и внук. Установи се несъмнено
изключително силната близост и трайна емоционална връзка както между двамата братя,
така и между бабата и нейния внук И., както и продължителните и интензивни
негативни емоции и страдания на ищците, вследствие на неочакваната, жестока и
нелепа загуба на техния брат и внук, които са преобърнали изцяло живота им и
които е справедливо да бъдат възмездени.
Тъй като няма спор, че към датата на процесното ПТП – ** г., за управлявания от виновния водач З.А.А. лек автомобил „Ауди 80“, рег.№ **, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с ответника ЗК „Уника“ АД, е налице
хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
съгласно която увреденото
лице, респ. неговите наследници и близки, спрямо
което застрахованият причинител на вредата е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и произтича от
деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането, като
увредените имат
право да изберат срещу кого да насочат
претенциите си за обезщетяване на вреди.
Предвид гореизложеното и след като прецени характера и интензитета на
причинените на ищците значителни и продължителни психически болки и страдания, в резултат на внезапната и нелепа смърт на техния брат и внук И.А., и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД съдът
намира, че сумата от 80 000 лв. за С. и 60 000 лв. за И. би репарирала в известен смисъл причинените им неимуществени вреди в резултат
на смъртта при процесното ПТП на ** г. на техния брат и внук И.А.А., макар че
човешкият живот не може да се измерва с паричен еквивалент.
Тъй като съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на 01.01.2016 г. на този
кодекс, какъвто е настоящият случай, се прилага част
IV от отменения Кодекс
за застраховането, ограничителната разпоредба на § 96, ал. 1 от ДР на сега
действащия ЗК не следва да се прилага. Освен това, същата противоречи на
нормите на правото на ЕС – чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009
г., които са транспонирани и са част от вътрешното право и имат приоритет пред
нормите на вътрешното право, които му противоречат.
Ето защо, исковете за обезщетяване на претърпените от ищците С.А. и И.Д. неимуществени вреди в резултат на смъртта при ПТП на ** г. на техния брат и внук И.А.А., с
който са имали изключително силна, близка и трайна емоционална връзка, предявен
срещу предпочетения ответник – застрахователно дружество ЗК „Уника“
АД,
следва да се уважи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 52 от ЗЗД, като се осъди ответното дружество да им заплати
обезщетения в размер на 80 000 лв. за С., от което следва да се приспаднат
доброволно платените от застрахователя 5 000 лв., и 60 000 лв. за И., като до пълния предявен размер от 100 000
лв. за всеки от тях исковете се явяват недоказани и неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Тъй като главните искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) са основателни, макар и частично, основателни са и акцесорните
претенции за лихви и разноски. Обезщетението за вреди се дължи, съгласно чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
деликта - ** г. до окончателното плащане, доколкото по делото няма направено
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Няма данни за направени от ищците
разноски по съдебното производство, поради което такива не се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80
от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва да заплати на пълномощниците
на ищците - адв. Л.Г. от АК – ** и адв. Р.П. ***, и двамата със сл. адрес: ** адвокатско
възнаграждение за един адвокат за всеки ищец, съразмерно с уважената част от
исковете или 2 780 лв. по иска на С.А. и 2 330 лв. по иска на И.Д., съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв.
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал. 2 от ГПК ответникът следва да заплати на Държавата по сметка на съда сумата
5 400 лв. – дължима ДТ, както и сумата 250 лв. – разноски за САТЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД –
София, бул. Тодор А.18, ЕИК *********, да заплати на С.А.А.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Л.Г. и адв. Р.П., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ сумата от 75 000 лв. (седемдесет и
пет хиляди лева) от общо дължимите 80 000 лв., от които 5 000 лв. са
доброволно платени на 27.03.2019 г. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от него значителни по характер, продължителност и
интензитет психически болки и страдания, причинени от смъртта при ПТП на **г.
на неговия брат И.А.А., ЕГН **********, с когото имали изключително силна близост и трайна емоционална връзка, ведно със законната лихва, считано от **
г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД –
София, бул. Тодор А.18, ЕИК *********, да заплати на И.М.Д.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Л.Г. и адв. Р.П., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея
значителни по характер, продължителност и интензитет психически болки и
страдания, причинени от смъртта при ПТП на ** г. на нейния внук И.А.А., ЕГН **********,
с когото имали силна близост и трайна емоционална връзка, ведно със законната лихва, считано от **
г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД –
София, бул. Тодор А.18, ЕИК *********, да заплати общо на адв. Л.Г. от АК – ** и на адв. Р.П. ***, и
двамата със сл. адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете на двамата ищци, или 2 780 лв. (две хиляди седемстотин и
осемдесет лева) по иска на С.А. и 2 330 лв. (две хиляди триста и тридесет
лева) по иска на И.Д., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
мин. размери на адв. възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД –
София, бул. Тодор А.18, ЕИК *********, да заплати на Държавата
по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК
общо сумата 5 650 лв. (пет хиляди шестстотин и петдесет лева) - дължима
държавна такса и съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - ЗД „Евроинс“ АД – гр. София, бул. Христофор Колумб 43, ЕИК
*********, и подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/