Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 17.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 2311 по описа за 2018 год. на РС-Враца и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са за разглеждане три
кумулативно обективно съединени иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу П.Й.С. за следните суми: 2350,22 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10920514/29.09.2014г.; сумата от 677,24 лева, представляваща договорна
лихва, за периода от 05.03.2015г. до 10.09.2016г. - датата на договора за
цесия, сумата от 123,22 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
05.11.2014г. до 10.09.2016г. – дата на договора за цесия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.02.2018г. до изплащането на вземането,
както и сумата от 63,02 лева, представляваща платена държавна такса.
Предвид обстоятелството, че издадената по
ч.гр.д.№ 693/2018 г. заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законоустановения срок е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с договор за
потребителски паричен кредит PLUS - 10920514,
сключен на 29.09.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството
му на кредитор, и П.Й.С., в качеството й на кредитополучател, кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в деня на сключване на договора паричен кредит
в размер на 3000,00 лева. Съгласно сключения договор ответницата се задължила
да погасява ежемесечно сумата от 155,82 лв. на тридесет и шест месечни вноски.
След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнила задължението си за
погасяване на дължимите вноски.
На основание сключен рамков договор за
цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и протокол № 16 от 10.09.2016 г.,
сключени между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ООД, последното изкупило вземането, което цедентът имал спрямо ответницата С..
Длъжницата била уведомена за извършената цесия на 22.09.2016 г. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
подал отговор и не е изразил становище.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 693/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Враца се установява, че на 26.02.2018 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело РС - Враца е издал заповед за изпълнение № 455/01.03.2018 г., с която е разпоредил длъжникът да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата от 2350,22 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10920514/29.09.2014г.; сумата от 677,24 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 05.03.2015г. до 10.09.2016г. - датата на договора за цесия, сумата от 123,22 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 05.11.2014г. до 10.09.2016г. – дата на договора за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2018г. до изплащането на вземането, както и сумата от 63,02 лева, представляваща платена държавна такса.
Издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед предходното, с
разпореждане № 2701 от 23.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 693/2018 г. по описа на ВрРС,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването.
По делото е представен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10920514,
сключен на 29.09.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Й.С., по
силата на който горепосоченото дружество, е предоставило на ответницата, в
качеството й на кредитополучател, кредит за потребителски цели в размер на 3000,00
лева. Съгласно договора, кредитът следвало да бъде издължен на 36 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 155,82 лв., а последната вноска – в размер
на 156,00 лева. Ответницата се задължила да заплаща договорна лихва в размер на
36,94 %. Уговорен е краен срок за издължаване на кредита на 05.10.2017 г. /л.
11-15 от делото/. Видно още от договора е, че
с полагането на подписа си върху него, лицето посоченото като кредитополучател
удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия” сума по
посочената в чл.1 банкова сметка.
***вор за цедиране на задължения от 02.06.2015
г. /л.16-38 от делото/ и протокол № 16/10.09.2016 г. /л.39 – 40 от делото/ е,
че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, е
прехвърлил изцяло вземането си към ответницата П.Й.С. на цесионера и настоящ
ищец – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От Анекс 1А към протокол № 16/10.09.2016 г. /л.41-43 от делото/ се установява размера на
вземането за главница, лихва и неустойка.
От представеното по делото пълномощно
/л.44/ се установява, че цедентът е упълномощил цесионера „Еос Матрикс” ЕООД да
уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, сред които е и настоящия
ответник.
От представените по делото 2 бр.
известия за доставяне /л.6-7 от делото/ се установява, че изпратените уведомления
за извършена цесия до П.Й.С. са се върнали непотърсени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявените
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Й.С. е възникнало облигационно правоотношение по договор
за потребителски паричен кредит, по силата на което за заемателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в
претендираните размери; че е налице надлежно осъществено прехвърляне на
спорното вземане, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи
изпълнение.
Настоящият съд намира, че от
представения по делото договор, безспорно се установява наличието на
облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Й.С.. Съгласно чл.10,
ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, като в
случая тази форма за действителност е установена - договорът от 29.09.2014г. е
писмен, като същият е подписан от ответника С., която от своя страна не го е
оспорила като неавтентичен. Ето защо изводът, който се налага е, че договорът
валидно е обвързал сключилите го страни.
Видно
от разпоредбите на договора е, че с
полагането на подписа си върху него, лицето посоченото като кредитополучател
удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия” сума по
посочената в чл.1 банкова сметка. ***
– настоящ ответник не твърди и не доказва да е заплащал месечните вноски по погасителния
план, с което да е изпълнил договорното си задължение за връщане на кредита.
Процесното
вземане на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу ответника произтича от договор за
цесия, сключен с кредитора по договора за потребителски кредит – дружеството
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Съобщаването на цесията на длъжника не е
елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действия между
страните. Правата по цесията
преминават върху цесионера със сключването на договора. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо, правнорелевантно за
действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор,
но не и съобщението, извършено от цесионера /в
този смисъл са ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС; решение № 123/2009 г.,
II т.о. на ВКС; решение № 640/2005 г., II г.о. на ВКС; решение № 150/2009 г., І
г.о. на ВКС/. Видно обаче от т.5.9 от представения по делото договор за
цесия е, че цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия. Следва да се има предвид, че не става дума за прехвърляне на
задължението за уведомяване
от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на действието.
Съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което извършването му може
да бъде възложено на представител, включително и на цесионера на общо
основание. Нещо повече, разпоредбата
на чл.36 ЗЗД установява принципната допустимост на представителството за всички
правни действия. Възможността цедентът
да упълномощи трето лице да съобщи за извършеното прехвърляне на вземането
следва и от целта на установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение, а тя е да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Трайната съдебната практика приема, че съобщаването за
сключен договор за цесия може да се извърши с исковата молба, стига към същата
да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени
както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и
пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. В този смисъл изискването на
чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и
незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от
пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост /в този смисъл е решение №137 от 2.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г., III
г.о. на ВКС/.
Трайната съдебната практика приема, че
съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши с исковата молба,
стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата
молба са приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името
на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. В този
смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се
касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се
осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на
цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост /в този
смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5759/2014г., III г.о./.
С оглед изложеното съдът намира, че
процесният договор за цесия е произвел действие по отношение на ответника,
което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална
легитимация по предявения иск.
По изложените съображения, съдът
приема, че процесният договор установява възникнали задължения на
кредитополучателя, настоящ ответник по предоставения паричен кредит. Установява
се и изпълнение на задълженията по същия от страна на кредитора /цедент/ -
предаването на паричния кредит на кредитополучателя, настоящ ответник.
Ангажираните в тази насока писмени доказателства са безспорни, за да се приеме,
че сумата е усвоена от ответницата и може да се иска изпълнение на насрещното
задължение - връщане на кредита по регламентиран от договора начин.
Предвид
гореизложеното, настоящият съд приема, че исковите претенции следва да бъдат
уважени изцяло, като основателни и доказани.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното
искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 130,98 лева - заплатена държавна такса.
С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 63,02 лева /държавна такса/, което ответникът следва да
бъде осъден да заплати.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П.Й.С., ЕГН **********
дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6 „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 2350,22 лева, представляваща
главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-10920514,
сключен на 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното й изплащане;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК -
сумата от 677,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от
05.03.2015г. до 10.09.2016 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД – сумата от 123,22
лева, представляваща
неустойка за забава за периода от 05.11.2014г. до 10.09.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК П.Й.С., ЕГН **********да заплати
на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 130,98 лв.,
представляваща разноски в производството по гр.д.№ 2311/2018 г. по описа на РС - Враца, както и сумата от 63,02 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 693/2018 г. по описа на РС - Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: