РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Монтана, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20241600500549 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Ц.Ц. против решение № 202/10.04.2023 г. по гр. д. № 986/2022 г. на Районен съд –
Козлодуй, с което са отхвърлени искове за присъждане на допълнително възнаградение
на основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР и по чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР за възнаграждение
за нощен труд, съединени с искове за присъждане на обезщетения за забавено
плащане.
Жалбоподателят Ц. Ц. поддържа, че решението е незаконосъобразно и
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, затова моли то да бъде отменено и вместо него МОС
да постанови ново, с което уважи исковете.
В мотивите си по иска за допълнително възнаграждение районният съд е смесил
двете правоотношения: това между АЕЦ „*“ и ОДМВР *и това между ОДМВР *и
жалбоподателя, като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ *" ЕАД да участва в
определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че е допустимо с
договор, вкл. и по чл. 92 от ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват
заинтересованите лица по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР, както е в двата процесни договора.
На следващо място районният съд неправилно е приел, че с процесните
1
договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т. 6, б. "г" от РМС
№ 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Предвидената
съвмесна работна група не е била създадена, следователно не е било налице основание
за определяне на намален размер на допълнителното възнаграждение.
Въвежда довод, че Козлодуйският РС е смесил предмета по главния иск с този
по обратния и по този начин е нарушил правата на първоначалния ищец, който не
може да се намеси в спора между страните по обратния иск.
Твърди, че Вътрешните правила, издадени от изп. директор на АЕЦ * са били
превратно тълкувани, в резултат на което съдът е стигнал до неправилни правни
изводи.
По втория иск въззивникът излага съображения, че съдът е приложил ТР №
1/2020 г. на ВКС, но без да изследва дали са налице компенсаторни механизми във
връзка с положения нощен труд по конкретното служебно правоотношение.
Ответникът по въззивната жалба ОДМВР * в писмен отговор взема становище
за неоснователност на въззивната жалба, моли да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпил е и отговор от третото лице-помагач "АЕЦ *" ЕАД, в който също се
оспорва основателността на подадената въззивна жалба и се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие с
изискванията на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на
направените разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Пред РС – Козлодуй са били предявени искове от Ц. Ц. против ОДМВР-* за
присъждане на допълнително възнаграждение в размер на 7243,20 лв за периода 15
юли 2019 г. – 15 юли 2022 г. на основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР, съединен с иск за
обезщетение за забава в размер на 974,69 лв, както и иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР за присъждане на възнаграждение за нощен труд в размер на 1350
лв за периода 1 август 2020 г. – 15 юли 2022 г., съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД с цена
255 лв.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че между Ц. Ц. и
ОДМВР * е било налице служебно правоотношение, по което Ц. е изпълнявал
длъжността „*“ в сектор „*“ – РУ АЕЦ „*“ при ОДМВР – *. В периода от 15.07.2019 г.
2
до 15.07.2022 г. Ц. е получавал допълнително възнаграждение по силата на Решение №
282/15.07.1993 г. на МС и договори за охрана на стратегически обект "АЕЦ *" ЕАД в
размер на 60 % от минималната работна заплата.
С Решение № 282/15.07.1993г. на МС „АЕЦ *” ЕАД е определено за обект с
особен статут на защита, по отношение на който се прилагат засилени мерки за
сигурност и съгласно т. 6, б. „г“ от същото решение на полицаите, участващи пряко в
защитните дейности по охрана на АЕЦ „*“, се изплащат допълнителни
възнаграждения. В изпълнение на това министерско решение за процесния период -
15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. между „АЕЦ *” ЕАД като възложител и ОДМВР - *като
изпълнител са били сключени два договора за охрана на ядрените съоръжения,
ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „*“ - договор № */12.06.2017 г. и
договор № */20.05.2021 г. Съгласно тези договори работна група предлага
допълнителни възнаграждения на служителите на ззпълнителя, участващи пряко в
осъществяване на защитните дейности на „АЕЦ *“ ЕАД в размер, зависещ от
длъжността, като за длъжността „*“ е до 70% от минималната месечна работна заплата
за страната. Изпълнителният директор на „АЕЦ *“ ЕАД е утвърдил Вътрешните
правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите от
МВР по Решение № 282/1993 г. на МС.
КРС е приел, че АЕЦ „*“ е осигурявал средства за допълнителни
възнаграждения на служителите, пряко ангажирани в охраната на Централата, но
размерът на индивидуалното възнаграждение на всеки от служителите не е
задължително да бъде в максималния размер от 80% от минималната месечна работна
заплатга. Този извод е направен въз основа на граматическото тълкуване на текста в
който е употребен изразът „до 80%“, т.е. следва да се разбира, че това е максималният
размер, но не е задължително допълнителното възнагражедние да се изплати в този
размер.
По иска за заплащане на възнаграждене за положен нощен труд
първоинстанционният съд е приложил задължителното тълкуване, дадено с ТР №
1/2020 от 15 март 2023 г. на ОСГК на ВКС и е отхвърлил иска.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
като по предявените искове намира следното:
По иска с правно основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР:
Между страните не се спори, че в периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. Ц. Ц.
и ОДМВР са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на
което въззивникът е заемал длъжността "*" в сектор "*" в РУ АЕЦ „*“ към Областна
дирекция на МВР - *и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1
от ЗМВР.
Безспорно е по делото, че за същия период ищецът е получавал допълнително
3
възнаграждение по силата на Решение на МС № 282/15.07.1993 г. и договори за охрана
на стратегически обект "АЕЦ *" ЕАД. Спорът е свързан с дължимостта на разликата
между полученото допълнително възнаграждение и пълния размер, който според
ищеца възлиза на 70% от минималната работна заплата.
За да бъде разрешен този спор, на първо място следва да бъде извършена
преценка относно основанието, на което се дължи претендираното допълнително
възнаграждение.
В чл. 178, ал.1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се изплащат и допълнителни
възнаграждения. Съгласно ал. 4 на чл. 179 от ЗМВР извън тези допълнителни
възнаграждения на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В конкретния случай исковата претенция е за заплащане на сума,
представляваща неизплатен остатък от допълнително възнаграждение, което според
изложените в исковата молба твърдения се дължи на основание акт на Министерския
съвет, а именно - Решение № 282/15.07.1993 г.
В т. 1 от посоченото Решение на МС № 282/1993 г. "АЕЦ *" ЕАД е определен
като обект с особен статут на защита, по отношение на който да се прилагат засилени
мерки за сигурност, а в т. 4 е посочено, че режимът и наблюдението на зоната се
осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция, Национална
противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния състав, обезпечаващ
защитата на АЕЦ - *. С т. 6 от същото решение е предвидено, че председателят на
надзорния съвет на "НЕК" ЕАД трябва да възложи на управителя на "АЕЦ *" права и
задължения, сред които и това да осигурява средства за допълнителни възнаграждения
на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните действия на
централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и
условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд.
Според изложеното в исковата молба претендираното допълнително
възнаграждение се дължи на основание т. 6, б. "г" от РМС № 282/15.07.1993 г. Във
връзка с извършеното в тази разпоредба препращане, следва да бъде отбелязано, че
Наредбата за комплексно оценяване условията на труд е била приета въз основа на
ПМС № 169/1991 г. и с нея са били установени критериите и реда за комплексно
оценяване условията на труд, като оценката на тези условия изразява въздействието на
всички елементи, в зависимост от влиянието им върху здравето и работоспособността
на работника или служителя. Според чл. 20 от Наредбата тази комплексна оценка
служи за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение в зависимост
от условията на труда.
4
При тази нормативна уредба, действала към момента на приемането на РМС №
282/15.07.1993 г., и с оглед извършеното препращане към същата съдът намира, че
предвиденото в т. 6, б. "г" допълнително възнаграждение е без пряка връзка с
трудовото представяне на служителите на МВР, а е свързано единствено с условията
на труд, при които същите работят в "АЕЦ *". Ето защо така предвиденото
допълнително възнаграждение следва да бъде разглеждано като такова с постоянен
характер, което е обусловено от евентуалните рискове за здравето и
работоспособността на служителите на МВР, възникващи от специфичните условия на
труд в централата.
Считано от 31.03.2006 г. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд е
отменена. Прието е ПМС № 235/2014 г. за определяне на условията за изплащане и
размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на
държавните служители в МВР, в чийто Раздел I, т. 1 от Приложението към чл. 1 -
Списък на елементите за работа при специфични условия на държавните служители и
размерите на допълнителното възнаграждение за тях, е предвидено, че за работа в
среда на йонизиращи лъчения на работещите в "АЕЦ *" служители на МВР се дължи
допълнително възнаграждение от 60 лв. По делото не се спори относно изплащането
на това допълнително възнаграждение.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че при възприемане
на посоченото от ищеца основание по т. 6, б. "г" от РМС № 282/15.07.1993 г. исковата
претенция за присъждане на допълнително възнаграждение се явява неоснователна.
В исковата молба обаче се навеждат фактически твърдения, че размерът на
претендираните допълнителни възнаграждения е определен в действащи към
процесния период договори за охрана между "АЕЦ *" ЕАД и ОДМВР-*и че същите са
дължими на ищеца в предвидения в тези договори максимален размер, тъй като е
участвал пряко в защитните дейности и има необходимия личен принос към охраната
на атомната централа. При така въведените твърдения съдът намира, че следва да бъде
обсъдено и другото предвидено основание за заплащане на допълнителни
възнаграждения по РМС № 282/15.07.1993 г., а именно - по т. 6, б. "в", предвиждаща
заплащане на поощрения на служителите на МВР при изпълнение на възложените им
защитни дейности.
В чл. 92, ал.1, т. 1 от ЗМВР е предвидено, че Министерството на вътрешните
работи въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да
осъществява охрана на стратегически обекти от значение за националната сигурност.
Безспорно Атомната централа в *е стратегически обект и по отношение
обектите на това дружество може да бъде осъществявана охрана от полицейски органи
въз основа на сключен договор с МВР.
От събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на
5
процесния период между "АЕЦ *" ЕАД, като възложител, и ОДМВР-*, като
изпълнител, са били сключени два договора, по силата на които възложителят възлага
и заплаща, а изпълнителят приема да организира, осигурява и осъществява физическа
охрана и пропускателен режим на обекти на "АЕЦ *".
В двата договора по идентичен начин е уговорено, че изпълнителят се
задължава да изпълнява услугата в съответствие с изискванията на нормативните
актове, вътрешните правила и инструкции, а предметът на договора се изпълнява чрез
РУ - АЕЦ-*. В чл. 4.1.6 на всеки от договорите е уредено, че резултатите от защитната
дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от
работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя
протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР-*и изпълнителния директор на
"АЕЦ *" ЕАД. Видно от чл. 4.1.7 на договора, съгласно Решение № 282/1993 г. на
Министерския съвет в протокола от предходната точка, работната група предлага
допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в
осъществяване на защитните дейности на "АЕЦ *" ЕАД, в размери според заеманата
длъжност, като за длъжността *" е до 70 % от минималната месечна работна заплата
за страната.
По делото са представени и Вътрешни правила за определяне размера на
допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282/1993 г. на
Министерския съвет, утвърдени от Изпълнителния директор на "АЕЦ *" ЕАД на
10.07.2019 г., както и негова Заповед № АД-1960/16.07.2017 г. за тяхното въвеждане,
считано от 01.08.2019 г.
Приети са и последващи Вътрешни правила /ВП/ за определяне размера на
допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282/1993 г. на
Министерския съвет, утвърдени от Изпълнителния директор на "АЕЦ *" ЕАД на
08.09.2021 г.
Двата документа са с идентично съдържание и в тях е предвидена процедурата
по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на
МВР по Решение № 282/1993 г. на Министерския съвет.
Посочената цел на ВП съгласно чл. 1. 1. е да определят условията и реда за
определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР,
участващи пряко в осъществяване на защитните дейности, като се гарантира
недопускане на дискриминация или неравнопоставеното им третиране, както и да
мотивират и поощрят служителите при изпълнение на дейността им в АЕЦ - *.
Допълнителното възнаграждение е предвидено като стимул за повишаване качеството
на трудовото изпълнение на функционалните задължения по осигуряване на физическа
защита, пожарогасителна и спасителна дейност и охрана на "АЕЦ *" ЕАД като
стратегически обект от значение за националната сигурност.
6
Предвидено е също, че допълнителното възнаграждение се заплаща според
личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел
стимулиране повишаването на качеството.
При така очертаните в договорите и във ВП условия претендираното
допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното
представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото е по чл.
179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. "в" от РМС № 282/15.07.1993 г., а именно - поощрение на
служители на МВР за положен труд по охрана на "АЕЦ *". То се дължи в зависимост
от личния принос на всеки служител и резултатите от защитната дейност. Плащането
му е елемент от служебното правоотношение, но след преценка на ръководителя.
Допълнителното възнаграждение не е постоянен елемент от възнаграждението на
служителя, а се дължи в зависимост от качеството на изпълнение и цели насърчаване
качествената работа. То има бонусен характер, не е точно определено размер, а зависи
от трудовото представяне на служителя.
Въпреки че допълнителните възнаграждения на служителите, осъщестяващи
охрана на „АЕЦ *“ ЕАД, са включени като компонент от общата цена по договора за
охрана, те не стават автоматично дължими към служителите на ОДМВР-*. Договорът
за охрана, сключен на основание чл. 92 от ЗМВР между „АЕЦ *“ ЕАД и ОДМВР-*има
облигационен характер, обвързва тези две страни, а служителят на ОДМВР е трето
лице по договора, неучастващо в сключването му и не може да се ползва от него.
Предвиждането на специфично плащане в отношенията между АЕЦ и ОДМВР- *не
променя правата и задълженията в служебното правоотношение между ОДМВР-*и Ц.
Ц..
При тези съображения и като взема предвид, че от събраните доказателства се
установи, че на ищеца е начислено и изплатено допълнително възнаграждение
съгласно приетите ВП, като конкретният размер е определен според броя отработени
дни за всеки месец и след спазване на предвидената процедура във ВП, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от
ЗМВР е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изводът за неоснователност на главния иск води до извод за неоснователност и
на претенцията за мораторна лихва с оглед акцесорния характер на последната. Ето
защо искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане
на допълнителното възнаграждение също следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР:
Между страните не се спори, че в рамките на процесния период ищецът е
работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна,
нощна и два дни почивка и е полагал труд и през нощта (през времето от 22. 00 до 06.
00 часа), при сумарно отчитане на отработеното време, в съставени за тази цел
7
протоколи, изготвени за всяко тримесечие.
Основният спорен въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове.
С ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС се уеднакви
практиката на съдилищата по този въпрос, като се прие, че при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Това ТР е задължително за всички органи на съдебната власт и
действието му е от деня, в който разтълкуваните разпоредби от ЗМВР са влезли в сила.
В този смисъл е и постановената след приемането на ТР практика на ВКС на РБ -
напр. Решение № 235 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2023 г., ГК, IV гр. отд.
При тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 178, ал.1,
т. 3 от ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне, както и акцесорният иск за
обезщетение за забавено плащанена основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В производството пред КРС е бил предявен обратен иск с правно основание чл.
79 от ЗЗД от ОДМВР-*срещу третото лице-помагач "АЕЦ *" ЕАД гр. *в условията на
евентуалност и в зависимост от уважаването на главния иск с правно основание чл.
179, ал. 4 от ЗМВР. С оглед отхвърлянето на главния иск, предявеният обратен иск не е
разгледан от първоинстанционния съд поради несбъднато условие. С оглед изхода на
спора пред въззивния съд, настоящата инстанция също не дължи разглеждане и
произнасяне по обратния иск.
По разноските:
При този изхода на спора ответникът по въззивната жалба ОДМВР-*има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК в негова полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, тъй
като е бил защитаван от юрисконсулт. Като съобрази размерите, определени в НЗПП
(от 100 лв до 360 лв) и характера и тежестта на делото, броя на предявените искове и
процесуалните действия на процесуалния представител на ответната страна, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, на "АЕЦ *" ЕАД не се дължат разноски за
въззивното производство, доколкото същото не е инициирано от ищеца по обратния
иск ОДМВР-*и в него дружеството участва като трето лице-помагач.
На основание горното съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/10.04.2023 г. по гр. д. № 986/2022 г. на
Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА Ц. Ц. да плати на ОД МВР – * разноски за въззивното производство в
размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касацонна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9