№ 382
гр. С., 15.09.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600539 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2
от НПК.
С определение № 103 от 11.08.2022 г., постановено по АНД № 139/2022
г. по описа на РС И., състав на същия съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК
е осъдил В. Н. В. с ЕГН ********** да заплати, както следва: в полза на
държавата по сметка на ОДМВР С. сумата от 507 лева, представляваща
осъществени разноски в ДП № 43/2021 г. по описа на РУ К., пр. пр. №
240/2021 г. по описа на РП И.; в полза на държавата по сметка на РС И. сумата
от 1055 лева, представляваща осъществени разноски по АНД № 139/2022 г.
по описа на РС И.; както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, по сметка на РС И..
Срещу така постановеното определение в срок е постъпила частна
жалба от защитника на обв. В. Н. В. – адв. К.Н. от САК, с искане присъдените
в полза на РС И. разноски бъдат намалени със сумата от 487.50 лева,
представляваща заплатен хонорар на д-р Д. Н. за изготвяне на заключението
по назначената и приета от съда КСМАТЕ. Сочи се, че тези разноски са
платени напразно, тъй като в експертизата вещото лице е обосновало
изводите си на факти, касаещи различен случай, поради което разноските за
хонорара му не са направени за установяване на обективната истина по
1
делото, каквито по същество дължи да възстанови осъденото лице.
С. окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
материалите по делото, намира следното:
Производството по АНД № 139/2022 г. по описа на РС И. е образувано
по внесеното от РП И. (сега РП С. ТО – И.) предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. В.
Н. В., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.
С решение № 87 от 26.05.2022 г., влязло в сила на 13.06.2022 г.,
обвиняемият В. е признат за виновен по обвинението в това, че на 28.03.2021
г. във вилна зона „К.“ при управление на МПТ – товарен автомобил „И.“ с
рег. № СО****СМ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А. Т. С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, като В. е оправдан по обвинението деянието да
съставлява нарушение по чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП. С решението обвиняемият
е освободен на основание чл. 78 а от НК от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Частната жалба като подадена в законосустановения срок и от
надлежно лице е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, а
атакуваното определение на районния съд – законосъобразно.
С определението, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК,
районният съд е ангажирал отговорността на обвиняемия В.В. за разноските в
наказателното производство, вкл. осъществените такива от съда за заплащане
на възнаграждение в общ размер на 1055 лева на вещите лица д-р Д. Н. и инж.
Л. П., изготвили заключението на допуснатата от съда КСМАТЕ (а именно по
487.50 лева за всеки от експертите съобразно представените справки-
декларации, по 15 лева пътни разноски за всеки от експертите и 50 лева
дневни разноски за явяването и изслушването на П.). Съдът е приел, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК е приложима в настоящия случай, тъй
като обвиняемият В. е признат за виновен по обвинението и следва да понесе
2
разноските по делото, в частност осъществените такива за възнаграждения на
вещи лица.
Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях
съдебен акт са правилни и в съответствие с принципните положения,
установени в процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК е предвидил, че когато подсъдимият, респ. обвиняемият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото.
Разноските се дължат в размера, в който са осъществени, като процесуалният
закон не предвижда изключения в тази насока.
Предвид изложеното и доколкото съдебният акт съответства на закона,
претенцията на жалбоподателя за намаляване размера на разноските, които
обвиняемият В. е бил осъден да заплати, не може да бъде удовлетворена.
Атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 103 от 11.08.2022 г., постановено по
АНД № 139/2022 г. по описа на РС И..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3