ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2173
гр.Плевен, 31.10.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, пети
състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №
1130 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на С.Т. ***, срещу
мълчалив отказ на Президента на
Република България да се произнесе по
подадено от Т. заявление по ЗДОИ от
4.08.2019г.
Жалбата е била подадена пред АССГ. С
определение №7308/02.10.2019г. по адм.дело №10876/2019г. на АС- София град,
производството по адм. дело №10876/2019г. е прекратено и е изпратено по
правилата за местната подсъдност на АС-
гр.Плевен.
В изпълнение на съдебно определение
жалбоподателят №2075/18.10.2019 год. е потвърдил със саморъчно подписано
уточнение, че потвърждава „всичко мое“ по делото, т.е. потвърждава действието
по подаване на жалбата по настоящото дело.
Към жалбата няма приложена квитанция за
платена такса за образуване на делото, тъй като е направено искане за
освобождаване от заплащане на „всякакви такси…“. Твърди се във връзка с
искането, че жалбоподателят няма семейство, пари, заплата, имущество. Относно
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на
делото, съдът е изискал от жалбоподателя да представи декларация за доходите си
и за притежаваното от него имущество. С
уточнението с вх.№5378/30.10.2019 год. Т. е декларирал, че няма никакви доходи,
не работи, няма семейство, наследство, влогове, имоти, притежава само фирма без
дейност и с дългове. От справка в ТР се установява, че жалбоподателят С.Т. е
управител и едноличен собственик на капитала на ООД „С-НЕТ“, но няма данни
дружеството да работи и да кумулира доходи, а както е заявил Т. в подписаната
от него декларация, притежава само фирма без дейност и с дългове. От справка в
НБД „Население“ при Административен съд-Плевен се установява, че жалбоподателят
е на 49 години, неженен. От справка от Дирекция „ПМДТ“ при община Плевен е
видно, че Т. няма декларирано недвижимо имущество, притежава автомобил „Фиат
Пунто“, но от този автомобил няма как да реализира приходи. От справка от ТД на
НАП-Плевен се установява, че е
работил до 4.06.2019 год., когато е
прекратено ТПО със „Севи“ ЕООД гр.София, поради което не реализира приходи и от
заплата. При тези данни съдът намира, че жалбоподателят не разполага с парични
средства, нито реализира доходи от имущество, за да заплати дължимата държавна
такса за оспорване, поради което следва да бъде освободен от нейното заплащане.
По настоящото дело Т. оспорва мълчалив
отказ на Президента на Република
България да се произнесе по подадено от
него заявление по ЗДОИ от 4.08.2019г.
От административната преписка по делото се установява,
че Т. е подал Заявление по реда на ЗДОИ,
заведено с вх.№92-00-1/7/16.08.2019 год.
до Президента на РБългария, с искане за отговор на шест въпроса. Заявлението е
приложено на л.7-9 от адм.дело №10876/19 год. на АССГ.
До Т. е изпратено писмо изх.№92-00-1/9/30.08.2019 год.
от Главен секретар на Президента на РБ, че на основание чл.32, ал.1 от ЗДОИ,
заявлението за ДОИ е препратено на ВСС гр.София, тъй като липсва нормативно
регламентирано задължение на Администрацията на Президента да събира и/или
съхранява информация от вида на исканата. Писмото е изпратено до Т. по електронна
поща на 30.08.2019 год.-писмо на л.11 от адм.дело №10876/19 год. на АССГ.
До ВСС заявлението на Т. е препратено с писмо изх.№92-00-1/8/30.08.2019 год. на
л.13 от адм.дело №10876/19 год. на АССГ, получено във ВСС на 1.09.2019 год., видно от
обратна разписка на л.14 от адм.дело №10876/19 год. на АССГ.
От страна на ВСС заявлението от Т. с
вх.№92-00-1/7/16.08.2019 год. е върнато до Главен секретар на Президента на РБългария, в частта относно
въпросите №№1, 2, 3,04 и 6 с писмо изх.№ВСС-10735/13.09.2019 год. на л.15 от
адм.дело №10876/19 год. на АССГ. Изложени са мотиви, че ВСС не се явява
задължено лице по тези въпроси, не създава и не съхранява информация по тях.
Не е постановен изричен писмен акт от страна на
администрацията на Президента на РБългария по подаденото от Т. Заявление
по реда на ЗДОИ с вх.№92-00-1/7/16.08.2019 год.
Поради това и Т. обжалва формиран мълчалив отказ на
Президента на РБългария за произнасяне по подаденото от него заявление по реда
на ЗДОИ.
Настоящият състав на съда намира така
подадената жалба от Т. за недопустима за разглеждане по същество, поради
следните съображения:
Актовете на Президента на Републиката не
подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното
правосъдие.
Президентът не действа като
административен орган, нито осъществява административна дейност. Съгласно
Решение № 25/1995 год. на Конституционния съд по конст.д. № 27 от 1995 год. в
което е обсъдена нормата на чл.92, ал.1 от Конституцията, е посочено, че : "Президентът
на Република България е висш едноличен държавен орган. Като държавен глава той
олицетворява единството на нацията."
С разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК е предвидено, че актовете на
Президента са изключени от съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно
чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК разпоредбите на кодекса не се
прилагат за актовете на Народното събрание и на Президента на Републиката. От
тук следва, че щом актовете на Президента са изрично изключени от предмета на
регулиране на АПК, правилото на чл. 145 от АПК не намира приложение. Общата
клауза на чл. 120, ал. 2 от КРБ предвижда изключение от
принципа за обжалваемост на административните актове, когато със закон е
изключено съдебното им оспорване. В разглеждания случай, по аргумент на чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, оспорването на мълчалив отказ
на Президента на Републиката да се произнесе по подадено заявление за достъп до
обществена информация, е недопустимо. Поради това жалбата следва да се остави
без разглеждане, а образуваното производство по делото да се прекрати.
Аргумент в тази посока е и факта, изведен
отново от разпоредбата на чл.92 от Конституцията на РБ, както и от чл. 19 от
Закона за администрацията, че Президентът не е орган на изпълнителната власт,
не е административен орган и не издава административни актове. А чл. 120 от Конституцията предвижда още, че гражданите и юридическите лица могат да
обжалват административните актове, т.е. действията на администрацията, като с
понятието "администрация" законодателят е означил административните
органи, т.е. органите на изпълнителната власт. Следователно, актовете и действията
на Президента, които по силата на закон не са приравнени на административни
актове, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на
административното правосъдие.
Администрацията на Президента също е създадена
не за извършване на изпълнително - разпоредителни действия, а за подпомагане на
държавния глава в изпълнение на конституционните му правомощия. Актовете на
Администрацията на Президента нямат самостойно значение.
Така в Решение № 2 от 1999 год. на
Конституционния съд е посочено, че Администрацията на Президента не фигурира
измежду администрациите на изпълнителната власт, посочени в чл. 36, чл.37 и чл.38
от Закона за администрацията. Пак там е казано, че Законът за администрацията
не се прилага за Администрацията на Президента, тъй като същата е създадена с
Указ на Президента, в изпълнение на правомощията му по чл. 102, ал.З, т.5 от Конституцията.
Доколкото систематичното място на
цитираната норма на чл. чл.2, ал.2, т.1 -изрично изключване на актовете на Президента
от съдебно обжалване по реда на административното правосъдие - е именно в АПК,
доказва принципното изключване на възможността за съдебно атакуване на актовете
на Президента и на неговата Администрация, която не е администрация на
изпълнителната власт.
Воден от горното и на основание чл.2,
ал.2, т.1, предложение второ и чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С.Т. *** от задължението за
внасяне на държавна такса за образуване на делото в размер на 10/десет/ лева по
сметка на Административен съд-Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С.Т. ***, срещу мълчалив отказ на Президента на Република България да се
произнесе по подадено от Т. заявление
по ЗДОИ от 4.08.2019г., заведено с вх.№92-00-1/7/16.08.2019 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело №1130 по описа на Административен
съд-Плевен за 2019 год.
Определението може да се обжалва в
7/седем/дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен
съд-Плевен пред Върховен административен съд.
Преписи от определението да са изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/