№ 39551
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110170521 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази направените
искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, след като се запознае с отговора на исковата
молба, да уточни кога и какви суми твърди, че е заплатила по всеки от процесните договори.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК за
задължаване на ответника да представи документи, доколкото предоставянето на заемните
средства не се оспорва с отговора на исковата молба, а нарочни извлечения и справки
ответникът не може да бъде задължаван да изготвя.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, посочени в
исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото
лице в размер на 350 лева. УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да
внесе по депозитна сметка на СРС депозит за изплащането на възнаграждението на вещото
лице в размер на 350 лева и я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията
определението в тази част ще бъде отменено. Да се призове вещото лице след постъпване на
доказателства за внасяне на депозита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.11.2025 г. – 10,10 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от Е. А. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Панчарево, ********* срещу ********* с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Средец, *********** с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
- за сумата от 227,26 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен
Договор за потребителски кредит №******** от 10.08.2021 година;
1
- за сумата 302,62 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № ******* от 11.11.2021 година;
- за сумата 399,94 лева по Договор за потребителски кредит № ******** от 01.06.2022
година.
Ищцата твърди, че в качеството на кредитополучател е сключила с ответника
посочените договори за кредит при условията на закона за електронния документи и
електронните удостоверителни услуги.
Поддържа, че с Договор за потребителски кредит № ******** от 10.08.2021 г.
ответникът се задължил да й предостави парични средства в размер на 700 лева, а тя от своя
страна да я възстанови ведно с възнаградителна лихва. Сочи, че съгласно чл. 7 от договора,
годишният лихвен процент на заема е 41 %, а годишният процент на разходите е 49.65 %,
срокът за издължаване - 24 месеца.
С Договор за потребителски кредит № ******* от 11.11.2021 г. ответникът се я
задължил да й предостави сумата от 800 лева, а тя от своя страна да в възстанови ведно с
възнаградителна лихва с преференциален лихвен процент в размер на 36,99 % при
годишният процент на разходите e 49.65 % за срок от 24 месеца.
С Договор за потребителски кредит № ******** от 01.06.2022 г. ответникът се
задължил да й предостави сумата от 850 лева, а тя от своя страна да ги възстанови ведно с
възнаградителна лихва с преференциален лихвен процент в размер на 36,99 % и годишният
процент на разходите 49.65 % за срок от 24 месеца.
Твърди, че и трите договора са недействителни. Сочи, че е погасила изцяло
задълженията си по тях, поради което неоснователно е заплатила възнаградителни лихви,
неустойки и други такси, доколкото е дължала да върне само чистата стойност на
главниците.
Посочва, че съгласно чл. 10 от всички договори дължи "неустойка" в случай, че не
предостави в тридневен срок от подписването им обезпечение съгласно чл. 20. Като цитира
съдържанието на клаузите, поддържа, че от страна на ответника е използвана заблуждаваща
търговска практика създаваща неравноправност, която благоприятства кредитодателя и
уврежда кредитополучателя. Поддържа, че е налице заблуждаване относно действителния
годишен процент на разходите и в трите договора, поради което претендира за нищожност
на договорите поради липсата на задължителен реквизит от съдържанието им - чл. 11, т. 10
от ЗПК. Счита, че неустойката възнаграждение на кредитодателя, съответно е разход по
кредитите, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, а невключването й в
него води несъответствието му с действително прилагания такъв. Посоченото счита и за
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, водеща
нищожност и на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т.
20 от ЗПК.
Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредитите, без
лихва или други разходи по кредитите.
Евентуално претендира за нищожност поради противоречие с добрите нрави на
уговорките за вънаградителна лихва с оглед размера на лихвения процент.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ищецът
признава, че ищцата дължи единствено чистата стойност на главниците по всеки от
кредитите.
По Договор ********/10.08.2021г. сочи, че получил сумата от 781.48 лв. като за
погасяване на неустойка са постъпили 56 лв., а за договорна лихва 25.47 лв, поради което на
възстановяване подлежи разликата между платените суми /781.48 лева/ и усвоената главница
/700 лева/, - 81.48 лева, която сума твърди да е заплатена на ищеца, ведно с дължимата
законна лихва.
2
По Договор *******/11.11.2021 г. сочи, че е получил сумата 817.90 лв. като за
погасяване на неустойка са постъпили 12.15 лв., а за договорна лихва - 5.75 лв., поради което
на възстановяване подлежи сумата в размер на 17.90 лева, която сума твърди да е заплатена
на ищеца, ведно с дължимата законна лихва.
По Договор ********/01.06.2022 г. сочи, че е получил сумата от 883 лв. като за
погасяване на неустойка са постъпили 22.14 лв., а за договорна лихва - 10.48 лв., поради
което на възстановяване подлежи разликата между платените суми /883 лева и усвоената
главница /850 лева/ - 33 лева, която сума твърди да е заплатена на ищеца, ведно с дължимата
законна лихва.
Признава исковете до цитираните като възстановени суми и ги оспорва за разликата до
пълните предявени размери. Излага подробни възражения по разноските. Претендира
разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника по всеки от договорите
и нищожността на основанието, на което е платена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството
следните обстоятелства: че между страните са сключени процесните договори и че ищцата
получила в заем посочените в тях главници.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
3
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4