РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 02.08.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1558 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от В.Г.К. и С.Г.Ч., с която срещу М.Н.О.и
Община Х.са предявени при условията на пасивна солидарност, евентуално – в
условията на разделност с предпочитан първоначален ответник М.Н.О.и след това срещу
Община Х., осъдителни искове с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 вр. чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Ищците поддържат
твърдения, че на 06.02.2012 г. в село Б., община Х., област Х., вследствие на
скъсване на язовирната стена на язовир „И.“, находящ се в землището на село И.,
община Х., област Х. (наричан още „А.” и „Е.“) е наводнено землището на село И..
Образувалата се огромна няколко метрова приливна вълна в резултат на скъсаната
язовирна стена за изключително кратко
време заляла изцяло землището на село Б.. Водата от язовира разрушила редица
жилища и наводнила абсолютно всички постройки в региона стигайки до вторите
етажи на многоетажните такива. По твърдения, в пряка причинно-следствена връзка
с така настъпилото събитие в село Б. починали 11 души и били причинени
имуществени вреди. Голяма част от постройкити били съборени от придошлата водна
маса, а повече от 50 сгради били определени по надлежния ред, като опасни и
впоследствие – съборени. Жилището на ищците – съсобственици на имота,
представляващ жилищна сграда /82 кв.м./, лятна кухня /18 кв.м./ и стопанска
постройка с навес /40 кв.м./ в УПИ ІІ – 156 в кв.16 по плана на село Б., обл.Х.
с площ от 1440 кв.м. било тотално увредено до степен на пълна негодност за
ползване. Със заповед № 277/19.03.2012 г. на кмета на община Х.на ищците били дадени
указания сградите и постройките да бъдат премахнати.
Поддържат
твърдения, че във връзка с така описаното събитие било образувано ДП № 17/12 г.
по описа на ОСлО при ОП-Х., пр.пр.№ 114 по описа на РП Х., препратено под №
208/2014 г. ОСлО при ОП Пловдив водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.335, ал.2 вр. с ал.1 от НК – спряно.
Излагат
правни и фактически доводи, за това че язовирът не бил поддържан по начин, по
който да бъде осигурена безопасността му, бил
технически неизправен и създавал реална опасност от наводнение, което
било известно на двамата ответници. Техническото състояние на конструкцията на
язовирната стена на язовир „И.“ била със сериозни недостатъци. Липсата на
поддръжка била сред причините довели до рязкото повишаване на водното ниво в
язовира и скъсването на язовирната стена, довели до настъпване на наводнението.
Към момента на събитието били издадено АДПС № 0567/23.04.2003 г. на МО,
съответно АПОбС № 250/28.03.2000 г. на кмета на Община Х., като и двата акта
обхващали територии на язовира. Отделно от това по силата на чл.19, ал.1, т.4,
б.“в“ от Закона за водите, язовирът представлявал публична общинска
собственост. Язовирът се ползвал от МО за провеждане на учения, като бил част
от терена на учебен полигон „К.“ и неговата поддръжка в техническа изправност и
цялото съоръжение била задължение на МО като собственик или ползвател или на
Община Х., ако се установи, че последната е едноличен собственик на язовира.
Поддържат
твърдения, че причинените им имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на
недвижимия имот от описаното събитие възлизат приблизително на сумата 70000 лв.
От своя страна, причиненото увреждане на собствените им движими вещи възлиза на
сумата 15000 лв., която се явява причинена
имуществена вреда. Освен това, по твърдения, им били причинени и неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени страдания, шок, ужас, стрес и неудобства от
загубата на дома им, което оценяват на сумата 20000 лв. / по 10000 лв. за всяка
от ищците/.
Отправят
искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден първия предпочитан
ответник М.Н.О., а при условията на евентуалност Община Х.да им заплати сумата
от 75 000 лева /по ½ за всяка от ищците/ , представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в унижощаване на собствения им
недвижим имот; 15000.00 лв. /по ½ за всяка от ищците/, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в унижощаване на
собствените им движими вещи и сумата 20000.00 лв. /по ½ за всяка от
ищците/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Претендират заплащане на законната лихва от датата на събитието - 06.02.2012 г.
до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът М.Н.О.изразява следното становище по исковете:
Оспорва
исковете като недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Поддържа фактически и правни доводи, че полевият учебен полигон „Корен” бил
предоставен в управление на Сухопътни войски, самостоятелно юридическо лице по
смисъла на чл.60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. Част от полигона бил поземлен имот № 000002 по КВС в землището на с. И.,
Община Х., за който на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДС бил съставен АПДС №
0567/2003 г. за незастроен терен от 2 610 573 кв. м. с начин на трайно ползване
- друга територия с нестопанско предназначение, съгласно скица № Ф00110/2003
г., издадена от Общинска служба „Земеделие и гори“. За граници на същия имот, в
скицата били записани имоти № № 000526 и 000527 - язовир със собственик „Община
Х.“. Имотът бил предоставен на М.Н.О.с ПМС №148/1961 г. По твърдения, в
предоставената от ОС „Земеделие и гори” - Х.скица № Ф00110/17.04.2003 г.,
послужила при издаване на акта за публична държавна собственост, не бил отразен
воден обект, язовирна стена или водно-стопанско съоръжение /територия с
различен начин на трайно ползване като отделна кадастрална единица в КВС на
землището на с. И./. Твърди се, че в землището на с. И., където попада язовира
/ПИ № 000527 по КВС/, в управление на М.Н.О.бил само ПИ № 000002 по КВС. ПИ с
№№ 000526 и 000527 /язовир, собственост на община Х./ били отразени в тази
скица като граници на ПИ № 000002.
Поддъжа
фактически и правни доводи, че за язовира бил съставен акт за публична общинска
собственост № 250/28.03.2000 г. на основание § 7, т. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Съгласно посочения текст от закона, с
влизане в сила на този закон /17.09.1991 г./, преминават в собственост на
общините и „язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни
и други материали от местно значение“, които до този момент са били държавни.
Според § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите,
„язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации. Видно от легалната дефиниция,
язовирът, като самостоятелен обект на собственост, представлява водностопанска
система, която не включва поземлен имот/ поземлени имоти, върху който/ които е
изградена. Твърди се, че язовир „И.” представлява водно съоръжение, като част
от напоителна система, включваща язовир, помпена станция, подземен канал,
открит канал, открити напоителни системи, подземни хидранти разположени на
територия от 12 кв. км, попадащи на юг и югозапад от с. И.. Твърди се, че
язовирът е една цялостна система, отделните елементи от която не могат да се
разглеждат самостоятелно. Твърди се, че на М.Н.О.не е предоставял за управление
язовир „И.“, ведомството не е изграждало язовир, нито описаното по-горе
хидротехническо съоръжение в границите на Учебен полигон „Корен“, поради което
язовира не бил заведен в баланса на МО. Твърди се, че в Картата на
възстановената собственост в землището на с. И. била допусната явна фактическа
грешка. Твърди се, че от построяването му до наводнението, язовир „И.“ е бил
собственост и се е стопанисвал от аграрно- промишлени комплекси, земеделски
кооперации, частни лица и други, но никога не е бил държавна собственост, даден
за стопанисване и управление на М.Н.О.. В полза на М.Н.О. нямало учредено вещно
право на ползване върху язовира. По твърдения, М.Н.О. не е ползвало язовира,
съгласно неговото предназначение, както и не е упражнявало фактическа власт
върху същото.
При
условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Излага правни
и фактически доводи, че фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД не
е осъществен по отношение на М.Н.О.. Оспорва фактическите и правни доводи
язовир „И.“ да е държавна собственост; да е в управление на М.Н.О.; в полза на М.Н.О.
да е било учредено вещно право на ползване върху язовира. Твърди, че не е
собственик и/или ползвател на язовира; не упражнява/л фактическа власт върху същия.
Не оспорва,
че на посочената дата и място е настъпило описаното събитие поради скъсване на
язовирната стена на язовир «И.».
Изразява
правни и фактически доводи, че причините за настъпването на събитието са спорни
в производството.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Х., в който е изразено
следното становище по исковете:
Оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни с възраженията, че Община Х.не
отговаря за стопанисването на язовир И., не носи отговорност за причинените на
ищците вреди, тъй като не е собственик, нито ползвател на процесния язовир и
няма задължение за поддръжката му.
Твърди се,
че Язовир И. е разположен върху следните три имота, находящи се в землището на
село И.: имот № 2 с площ от 12 000 дка, имот № 526 и № 527 с обща площ от 32
дка. В основната си част водният обект на язовир И. бил разположен върху имот №
2, а съвсем незначителна част от водния обем попада върху имоти с № 526 и №
527. Поддържа, че поземлен имот № 2 с площ от 2 610 573 кв.м. бил предоставен
за управление и стопанисване на М.Н.О. с Акт за публична държавна собственост
(АПДС) N9 0567 от 23.04.2003 г. Твърди се, че за Община Х.не е съществувала
правна възможност да извършва каквито и да е действия по отношение на язовир И.,
независимо от обстоятелството, че е собственик на една незначителна част от
него, в която попада единствено вода. Поддържа, че въпреки че не е
собственик/ползвател на язовир И., Община Х.е извършвала превантивни действия,
за да не се стига до инциденти и с цел предпазване на населението от евентуални
аварии, като е разпоредила извършването на проверка от страна на Гражданска
защита, отразени в Констативни актове от 19.02.2009 г. и 21.04.2011 г. Отделно
от това общината била извършила и собствени проверки на язовирната стена.
Твърди се, че доколкото община Х.не е собственик на процесния язовир и не
използва същия, тя била в правна
невъзможност да предприеме действия по отстраняване на неизправностите по
язовирната стена. Поддържа, че още през 2009 г. кметът на Община Х.е разменил
серия от писма с Областния управител на Х. и с Областна дирекция
„Земеделие", гр. Х., в опит да уточни правния статут на язовира и лицата,
които следва да предприемат действия за защита на населението, тъй като
язовирът се нуждаел от ремонт. Поддържа се, че с писмо с изх. №
ОХ-02-132/14.11.2011 г. кметът на Община Х.напомнил на Областния управител
лошото техническо състояние на язовира и необходимостта от спешни действия за
неговото укрепване. На 16.12.2011 г. с ново писмо кметът на Община Х.отново
напомнил, че язовир „И." се нуждае от ремонт, а същият е с неустановена
собственост, като съгласно чл. 1386 от Закона за водите „При спор за
собствеността на язовира областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизане в сила на съдебното решение".
Твърди се, че Община Х.в продължение на няколко години е правела всичко
необходимо, въпреки че не е собственик и ползвател на язовир И., да обърне
внимание на отговорните институции, че са необходими спешни действия за защита
на населението. Поради това, според ответника, Община Х.не носи отговорност за
бездействието на компетентните държавни органи и настъпилото на 06.02.2012 г.
наводнение. Твърди, че относно собствеността на язовир И. съществува спор,
поради което и съгласно чл. 1386 от Закона за водите, неговата техническа
поддръжка и организация се осъществява от областния управител до влизането в
сила на съдебно решение относно неговата собственост.
Оспорва
размерът на претендираното обезщетение като силно завишен.
Поддържа се,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземат предвид и социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната, както и всички действия предприети от Община Х.за подпомагане на
семействата на пострадалите при наводнението.
Не оспорва,
че на посочената дата и място е настъпило описаното събитие поради скъсване на
язовирната стена на язовир «И.».
Не оспорва
фактическите твърдения за лошо състояние на язовирната стена.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят и се установява, чрез събраните в производството доказателства, че на
06.02.2012 г. в село Б., община Х., област Х., вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“, находящ
се в землището на село И., община Х., област Х. (наричан още „А.” и „Е.“)
е наводнено землището на село И..
Установява
се, че със заповед № 85/06.02.2012 г. на Кмета на община Х.е обявено бедствено
положение в община Х..
Страните не спорят
и се установява от събраните в производството писмени доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1198, том І, дело №
1733/20.12.1997 г. на районен съдия при РС Х., протокол за установяване
състоянието на строежа и строителната площадка преди отстраняване на строежа от
22.03.2012 г. , че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
жилищна сграда /82 кв.м./, лятна кухня /18 кв.м./ и стопанска постройка с навес
/40 кв.м./ построени в собствения им УПИ ІІ – 156 в кв.16 по плана на село Б.,
обл.Х. с площ от 1440 кв.м.
Установява
се, че със заповед № 277/19.03.2012 г. на кмета на община Х.на основание
чл.196, ал.2 ЗУТ, на ищците били дадени указания сградите и постройките да
бъдат премахнати, тъй като същите не могат да се поправят или заздравят,
негодни са за ползване и са застрашени от самосрутване. Със същата заповед, на
основание чл.196, ал.3 ЗУТ е определено предварително изпълнение на заповедта,
като е определено премахването на сградите – паянтова жилищна сграда, стопанска
постройка и лятна кухня, находящи се в описания имот, да се извърши от фирма „Г.Х.“АД
в съответствие със сключения договор с община Х.от 28.02.2012 г.
В
производството не е спорно и се установява, че сградите са били увредени в
резултат на наводнението причинено от скъсване на язовирната стена на язовир „И.“
и обявеното бедствено положение от кмета на община Х.в резултат на него.
Не е спорно
и се установява чрез представения констативен протокол № 18/22.03.2012 г. на
определената от Кмета на община Х.комисия, че на посочената дата е установено,
че сградите в УПИ ІІ – 156 в кв.16 по плана на село Б. собственост на ищците са
били премахнати.
Страните не
спорят и се установява, че във връзка с така описаното събитие от 06.02.2012 г.
в село Б., община Х.било образувано ДП №
17/12 г. по описа на ОСлО при ОП-Х., пр.пр.№
114 по описа на РП Х., препратено под № 208/2014 г. ОСлО при ОП Пловдив
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.335, ал.2 вр. с ал.1
от НК, което е спряно към настоящия момент.
В производството
се установява чрез показанията на свидетеля
Д.Д.Ч. /майка на ищците/ преценени с оглед евентуалната й
заинтересованост по реда на чл.172 ГПК и констатациите на СТЕ и СОЕ, че дъщерите
й имат къща на тяхно име с дворно място от 1.500 кв.м в село Б., оградено с тухлена
ограда. В двора имало насаждения от всякакъв вид плодни дървета – круши, сливи,
праскови, кайсии. В двора имало къща, лятна кухня , лятна баня, селскостопански постройки, обор за животни и
плевня, която се ползвала за гледане на буби преди време, помещение с 20 м.
дължина. Според свидетеля Ч. къщата била
83 кв.м. на етаж и половина /приземен етаж, който се ползвал за изба и жилищен етаж/.
Къщата била измазана отвън без бетонна плоча, с прозорци и врата, покрив покрит
с керемиди. Свидетелят Ч. *** месец април и оставала там до месец ноември. Същото
лято си била направила ремонт на покривчето на лятната кухня и наводнението
станало през месец февруари. Къщата и постройките били построени 50-те години.
В къщата имало три стаи, кухничка и коридор. В коридора имало портманто и
хладилник. В лятната кухня имало един стар хладилник и горе в коридорчето имало
нов хладилник. В едната стая имало спалня и килим постлан, а в другата стая имало
две легла с шкафове и телевизор с маса. Вътре стените били боядисани с тапети. Имало
лампи в къщата; посуда имало–чинии, вилици, тенджери, котлон газов. В лятната
кухня си готвели. В горните стаи имало в кухничката електрическа печка и едно
канапенце. В другата стая имало две легла с шкаф. В следващата стая имало диван
с масичка и шкафчета. Горе имало телевизор Елджи /LG/ и долу в кухничката едно
малко телевизорче. Имали лятна баня с бойлер на дърва. Инвентар имали както във
всяка селска къща- казани, мотики, много неща имали. Свидетелят Ч. сочи, че стените
на къщата били с червена тухла. Приземния етаж бил с камъни, а нагоре с керпич.
Свидетелят Ч.
установява, че дъщерите й посещавали този имот. След наводнението къщата я
нямало. Булдозерите я изровили и сега имота пустее. Изровили къщата, защото не
може да се живее вътре. Минала комисия и констатирала, че не може да се живее и
къщата била съборена. Всички насаждения изсъхнали. Свидетелят сочи, че на
дъщерите й не им се идва в този двор – „…като
видят този двор да пустее какво да правят. То си е имот, бащино, мило е, как да
не плачат“.
Установява
се чрез приетата в производството СОЕ, че като последица на наводнението,
жилищната сграда, лятната кухня и стопанската постройка с навес, собственост на
ищците, са станали негодни за обитаване. Поради това и със Заповед №
277/19.03.2012 г. /л. 19 по делото/ на заместник кмета на община Х.е било
определено същите да бъдат премахнати. Според СТОЕ, стойността на нанесените щети по сградите, определена по средни пазарни
цени към датата на събитието е в размер на 32 220 лв. (тридесет и две хиляди двеста и двадесет лева). Пазарната стойност на жилищна сграда,
лятна кухня и стопанска постройка с навес, находящи се в УПИ II-156 в кв. 16 по
ПУП на с. Б., община Х., към датата на събитието, но преди тяхното увреждане е
в размер на 10 355 лв. (десет хиляди
триста петдесет и пет лева).
Констатациите на СТОЕ, щетите нанесени на процесиите сгради се намират в
причинно следствена връзка с наводнението на землището на село И., поради
скъсването на язовирната стена на язовир „И.". Пазарна стойност към датата на събитието на погиналото и увреденото
до степен на пълна негодност движимо
имущество, описано в приложените към исковата молба списъци- Таблица № 5 от
СТОЕ /л.439 и л.440 по делото/ е в
размер на 2 910 лв. (две хиляди деветстотин и десет лева).
С Акт за
общинска собственост № 250 от 28.03.2000 г., съставен на основание параграф
7 т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир Е. с площ от 28.621 дка,
представляващ имот № 000527 в
землището на с. И., при граници:
имоти 529 - пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 - дере,
община Х.; имот № 020 - пасище, мера, община Х.; имот № 002 - складов терен на М.Н.О..
С Акт за общинска
собственост № 321 от 03.07.2000 г., съставен на основание параграф 7 т.
2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир Е. с площ от 3.459 дка,
представляващ имот № 000526, в
землището на с. И., при съседи: имот
№ 000528 - пасище с храсти на община Х.; имот № 000466 - дере на община Х.;
имот № 000529, пасище, мера на МЗГАР (държавен поземлен фонд) и имот № 000002 - складов терен на М.Н.О..
С Акт за
държавна собственост № 0567 от 23.04.2003
г., на основание чл.70, ал.2 от ЗДС
е актуван като публична държавна
собственост незастроен поземлен имот в землището на с. И., община Х., с
площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен
полигон, представляващ поземлен имот
№ 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 г. на Об С Земеделие и гори гр. Х.,
при граници: север - землищна граница на с. Остър камък; изток - поземлени
имоти № 501001, № 501002 - широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 -
полски път, № 00495 - вътрешна река, № 000530 - пасище, мера; юг - поземлени
имоти № 000020, № 000529, № 000528 - пасище, мера, № 000007 - широколистна
гора, № 000527, № 000526 - язовир; запад - землищни граници на с. Елена и с.
Остър камък, имоти на М.Н.О.. В съставения
АПДС е отбелязано, че от 21.07.1961 г. имотът е предоставен за управление на М.Н.О.,
на основание Постановление № 148 на МС от 21.07.1961 г. - Секретно.
В
действащата към този момент разпоредба на чл.70,
ал.2 от ЗДС /ред., ДВ, бр.45 от 30.04.2002 г./ е предвидено, че актовете за държавна собственост на
недвижими имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна
тайна или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра
от служба "Държавна собственост" на съответното министерство или
ведомство, което стопанисва имота. Те се подписват от съставителя и се
утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр
се съхранява в съответното министерство или ведомство, а вторият се изпраща по
установения ред в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Извършеното актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна
собственост" при съответния областен управител.
Установява
се, че с писмо изх. № ОХ-02-9 от 19/1/2009 год., кметът на община Х.е уведомил
Областния управител на област Х., че във
връзка с уточняване границите на полигон „Корен“ по молба на кметския
наместник на село Остър Камък е било получено и становище от Началника на Главен
щаб на Сухопътни войски от 01.06.2004 год. От последното ставало ясно, че язовирът се намира в очертанията на полигон
„Корен“ и се използва от
подразделенията за обучение по
подводно кормуване и десантиране. От същото писмо се установява, че е
съставен акт за общинска собственост и не са изяснени отношения на
съсобственост с МО и че община Х.провежда системно наблюдение на състоянието на
язовирната стена и преливника, а потенциалната
опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена е залегнала в плана за
защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен от кмета на общината
авариен план, съгласуван с Началника на ОУ
Пожарна безопасност и защита на населението, в който е констатирана възможност
от скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или
земетресение.
Съвсем ясно в приложеното по делото становище с рег. № Ж100 от
01.06.2004 год. Началникът на Главен щаб на Сухопътни войски заявява в
изпратеното писмо до Началника на Генералния щаб на Българската армия, че …..границите
на ПУП „Корен“ са установени с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 148/21.07.1961 г. НА МИНИСТЕРСКИ
СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РАЗПОРЕЖДАНЕ № 105/29.03.1969 Г. НА КОМИТЕТА ПО
СТОПАНСКА КООРДИНАЦИЯ. През 2002 г. комисия назначена със заповед на Министъра
на отбраната съвместно с ПК гр.Х.е извършила точно засичане границите на
Полигона, които са потвърдени и в решенията на ПК.
В същото становище,
Началникът на ГЛАВНИЯ ЩАБ НА СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ е посочил ясно, че счита за
нецелесъобразно предоставяне на части от територията на Полигона за ползване от
жители на съседни села, както и
преместване на граници поради някои от изложенитете от него причини, между
които:
-
Посочените в молбата на Кметския наместник участъци от
Полигона се намират в буферната зона в
рамките на 2-3 км. и същите са предназначени за изключване на попадения от
снаряди и авиобомби извън територията на Полигона;
-
местност „Добрева курия“ е в границите на Полигона и е
собственост на МО. Същата осигурява пълноценно и безопасно провеждане на
ученията и стрелбите на ПУП Корен;
-
Язовир „И.“
се използва от подразделенията за обучения по подводно кормуване и десантиране,
а останалите два язовира се ползват при провеждане на тактически учения.
Независимо от това, че язовирите се намират в очертанията на Полигона, водите
им се ползват от местното население.
В становището
е посочено, че по действащото Постановление на МС, се разрешава да се ползват
безвъзмездно извън времето, в което се провеждат стрелби земи за пасища и
ливади. Това разрешение обаче следва да бъде преразгледано, като се забрани
всяко влизане на територията на Полигона.
Въпреки
това становище, на 08.01.2009 год. Областният
управител на област Х. изпратил писмо до М.Н.О.и до община Х., с искане
за информация дали собствеността върху язовир И. принадлежи на МО; каква
процедура следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на МО и
какво отношение е взела ТД Гражданска защита в аварийните планове. Писмото е изпратено по повод констатиран от
Агенция по рибарство и аквакултури, силен теч от стената на язовира.
В отговор на писмото на Областния управител от 08.01.2009 год., М.Н.О. в свое писмо
от 02.02.2009 год., отбелязва, че имотът, ползван
от МО за учебен център „Корен“ и актуван с акт са публична държавна
собственост, не включва язовир И., който бил граничен имот на ползвания от
министерството. Посочено било, че МО не е изграждало подобно съоръжение и
такова не е заведено в баланса. Отговорено е, че е допусната грешка в картата на възстановената собственост, за
поправянето на която МО не възразява да бъдат предприети действия от
собственика на язовира община Х..
На свой ред
във връзка с този отговор на МО, Областният управител на област Х. информирал
кмета на община Х.и поискал информация в срок до 24.02.2009 год. за това какви действия са предприети за
поправяне на грешката в картата на възстановената собственост.
Във
връзка с тези указания от М.Н.О.и Областният управител на област Х., кметът на
община Х.предприел действия по
отстраняване на фактическата грешка в картата на възстановената собственост
с писмо изх. № ОХ – 17-270 от 06.04.2009 год., адресирано до Общинска служба
Земеделие и гори гр.Х.. В писмото изрично било отбелязано, че след като язовира в село И. не е бил предоставен на МО, МО няма
претенции по отношение на собствеността и язовира не е заведен в баланса на МО,
то, е налице допусната явна фактическа грешка в КВС /картата на възстановена
собственост в землището на село И./. Поради това същата следва да бъде
отстранена.
В отговор до кмета на Община Х.от 22.04.2009
год., Началникът на ОС Земеделие и гори гр.Х.заявил, че координатите на терена
на корпусен военен полигон Корен били
съгласувани с МО и не можело да се приеме, че в картата на възстановената
собственост на землище с.И. е допусната фактическа грешка. От своя страна М.Н.О.следва
да заснеме и изключи частта от язовир И.
попадаща във военния полигон и да я предостави на община Х.. Даден е
отговор, че съставеният акт за публична общинска собственост за имот с номер
527 в землището на село И. с площ от 28621 дка ще бъде отразен в картата на
възстановената собственост.
В
последвалата кореспонденция между Кмета на Община Х.и Областния управител на област
Х. се съдържа достатъчна информация за
техническото състояние на язовир „И.“ и неговата поддръжка /от собственици и/или ползватели/. Тази информация е
предмет на обсъждане и от допусната и приета като обективно и компетентно
изготвена СТЕ на специалисти в областта „Геодезия“, „Хидротехника“, „Оценител
недвижими имоти“.
Така, в свое
писмо вх. № 2550 от 19.11.2010 год. кметът на община Х.е поискал съдействие от
Областния управител на област Х. във връзка с констатирано пропадане на стената на язовир И., констатирано на 12.11.2010
год. В писмото е отбелязано, че поради
неизяснен статут на собствеността, язовирът не се стопанисва от никой и
опасността от скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са
документи относно собствеността и доклад за техническото състояние на язовира.
Докладът, изготвен от инж.Г.Т.П.констатира недостатъци, деформации и пропадане
на язовирната стена, които към момента на огледа не били критични, предложени
са конкретни ремонтни работи, които да бъдат предприети. Приложен е и
констативният протокол от 12.11.2010 год., съставен по сигнал на жителите на с.И.
и констативен акт от 19/2/2009 год.,
изготвен във връзка с извършена проверка по Закона за водите от
Министерството на извънредните ситуации, в който е препоръчано да се премахне
върба, намираща се в преливника на язовира и да се изготви нов авариен план.
Във връзка с това писмо, областният
управител на област Х. поискал от Министъра
на отбраната да предприеме незабавни мерки за отстраняване на констатираните
пробойни и за привеждане на язовира в нормално експлоатационно състояние.
Писмото е изпратено до М.Н.О., тъй като областният управител констатирал при
справка в ОД Земеделие, че язовирната
стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен
център на М.Н.О..
В отговор на това писмо, с писмо рег.
№ 08-00-6 от 9/12/2010 год. Министърът
на отбраната уведомил областния управител, че министерството не е изграждало
съоръжението и язовирът не му е предоставен за управление, респективно не е
заведен в баланса на министерството.
На 21/4/2011 год. бил съставен
констативен акт от служител на ГД „Гражданска защита“, в който било установено,
че язовир И. прелива и е с отворен
основен изпускател, както и че в язовира има вода над пределно допустимите
количества.
На 14/11/2011 год. кметът на община Х.докладвал
на Областния управител на област Х. за
пропадане на язовирната стена на язовир И. и опасност от разрушаването й, като било
отбелязано, че язовирът се стопанисва от М.Н.О.. В писмо на кмета на община
Х.до областния управител от 16/12/2011 год. е съобщено отново за опасността от разрушаване на язовирната стена,
като изрично е отбелязано, че е неустановена собствеността върху язовира между община
Х.и М.Н.О..
Представени са и писмени
доказателства, от които се установява, че към 1970 год. в Хасковски окръг са
определени отговорници за предотвратяване на наводненията, като за язовир И. е
бил определен конкретен отговорник и създадена аварийна група. В списък на
язовирите в район Х.било отбелязано, че язовир И. е заведен на ТКЗС И. към 1971
год. Язовирът бил отбелязан и в списък на язовири, стопанисвани от АПК, като
стопанисван от АПК Х.юг. През 1991 год. бил направен разделителен протокол за
отделяне на ТКЗС с.И. от АПК Х., като от самия протокол и приложения към него
баланс, не е ясно дали язовир И. е бил
предмет на разделянето – същият не е
описан и в справка № 1 на преоценените хидромелиоративни обекти. На
1/9/1994 год. ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „3-ти Март“, с.И.,
взела решение да предложи на търг обекти, сред които и „язовир“. На проведения
търг за спечелил обекта „язовир“ е обявен Д.С.С.и П.Г.. С договор от 3/10/1994
год. Председателя на ликвидационния
съвет продал на посочените две лица Комплекс „язовира“ с.И., заедно с
останалите обекти, посочени в списък.
Чрез
констатациите на приетата като обективно и компетентно изготвена СТЕ на
специалисти в областта „Геодезия“- доц. д-р инж.Х.Д. от УАСГ, „Хидротехника“-
доц.д-р инж. А.З. от УАСГ, „Оценител недвижими имоти“- инж.Е. К.се установява,
че скъсването на язовирната стена на язовир „И." настъпило на 06.02.2012
г. е предизвикано от покачването на
водното ниво над проектните стойности и преливане през короната. В
техническата литература и в хидротехническата практика подобни състояния са
описани като катастрофални и водят
винаги до нарушаване на конструкцията на земнонасипните язовирни стени и до
тяхното скъсване. Покачването на
водното ниво е предизвикано в следствие на цялостно запушване на преливника,
което е предизвикано от натрупването на ледени блокове пред и върху него. Според
експертите, до голяма степен, роля в запушването на преливника и невъзможността
за пропускане на ледените блокове има и
фактическото състоянието на преливника
- наличие на изградени
допълнителни бетонови устои и наличието на паднали скални блокове, които
допълнително влошават пропускната способност на съоръжението. Освен това,
според експертите, съгласно изчисленията, пропускната
способност на преливника не отговаря на проектната и независимо от запушването
водното ниво е щяло да се покачи над проектното. Това, според експертите означава,
че дори и при липса на запушване на
преливника с ледени блокове, преливането над стената, частичното или цялостно
разрушаване на язовира е щяло да се осъществи. Самият процес е стартирал
при вливането в язовира на висока вълна от водосбора му с обезпеченост около 5%
/повтаряемост 1 път на 20 години/. При
спазване на проектните параметри на
язовира и при осъществяване на техническа експлоатация на язовирната стена,
подобни водни количества би следвало да бъдат пропуснати безпроблемно без да
доведат до значими повреди по съоръжението.
Според СТЕ,
към датата на скъсване на язовирната стена, същата е била със следните повреди: силен теч при основния
изпускател, неработещ спирателен кран на основния изпускател, незначително, но
видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока; напречна
деформация на короната на стената - слягане на ръба откъм сухия откос; рязко
пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м на
височина 5 м от короната на стената по сухия откос. Всички тези констатирани
деформации /пропадания и слягания/ определено свидетелстват за изнасяне на
материал от тялото на стената и съответно разуплътняването на определени зони.
Тази констатация експертите са направили въз основа на събраните по делото
доказателства сочещи, че от датата на
първото писмо в което са се констатирали неизправности в техническото състояние
на язовирната стена /цитираното писмо изх. №РД-08-063/08.01.2009 г. от Областния управител на област Х./ до момента на настъпване на събитието /06.02.2012 г./ не са налични никакви
документи, от които да е видно, че по съоръжението се е осъществявала някаква
строително-ремонтна дейност за отстраняване на неизправностите. Същевременно,
според действащата нормативна уредба към момента на настъпване на събитието- НАРЕДБА
№ 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, техническото състояние на язовира се класифицира като - предаварийно
(чл. 46, т.4). Това, според експертите, е състояние, при което по-нататъшната експлоатация на язовирната стена е недопустима
поради неприемлив риск за хора, материални ценности и околна среда и е следвало
язовир „И." да се изведе от експлоатация до довеждане в изправно експлоатационно състояние. Въпреки
констатациите и препоръките на специалистите не са били взети мерки за
извеждане на язовира от експлоатация.
Според СТЕ, в
случая не е било възможно да се
предотврати заливането на село Б. за наличното време след разрушаването.
Последното, тъй като предотвратяване на наводнението би могло да се извърши
единствено, чрез укрепителни мероприятия и др. защитни действия. Това било
невъзможно за наличното време от скъсване на язовирната стена до настъпване на
катастрофалното наводнение в селото. Освен това експертите отбелязват, че
участие в степента на заливане на селото има и състоянието на моста в с. Б.,
който бил запушен с храстова и дървестна растителност, в резултат на което била
нарушена пропускната способност на реката и се повишили водните нива. Особено
засегнати били участиците от селото в близост до реката.
Експертите
се посочили, че язовир „И." е построен през 1962 г. от АПК „Х.- юг",
като в материалите по делото няма данни посочения Аграрно промишлен комплекс да
е бил собственик на земята, върху която се е реализирало строителството или да
са били извършвани отчуждителни процедури.
Според
констатациите на СТЕ от представените в производството документи се установява,
че на М.Н.О. са предоставени правата на управление на имот с номер 000002 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х.,
в който имот се намира язовирната стена
на язовир „И." и част от водния обект на същия язовир. Поземлен имот №
000002, находящ се в землището на с. И., община Х., представлява част от учебен полигон „Корен",
който е предоставен за управление на М.Н.О. с Постановление от 21.07.1961 г. на
Министерския съвет /секретно/. На М.Н.О. били предоставени и правата на
управление на имот с номер 000003 в
землището на с. Елена с ЕКАТТЕ 27200, община Х., в който имот се намира
част от водния обект на язовир „И.". От своя страна, община Х.е
собственик на имот с номер 000527 в землището
на с. И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х., в който имот се намира част от водния
обект на язовир „И.", както и на имот
с номер 000526 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х., в който се
намира част от водния обект на язовир „И.".
Установява
се, че водната част на язовир „И.“
попада на територията на две общини-Община Х.-землището на с.И. и Община Х.-землището
на с.Елена. Площта на водната част на язовир „И.“ е 472 500 дка, като същата
попада върху следните поземлени имоти, а именно: 277,60 дка в имот с номер
000002 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х., 25,80 дка в имот с номер
000527 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х., 2,10 дка в имот с номер
000526 в землището на с.И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х., имот с номер 000036 в
землището на с.Елена с ЕКАТТЕ 27200, община Х., имот с номер 000038 в землището
на с.Елена с ЕКАТТЕ 27200, община Х. и имот с номер 000003 в землището на
с.Елена с ЕКАТТЕ 27200, община Х..
Язовирната стена на язовир „И.“ попада в имот с номер
000002 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 32100, община Х., в който имот попада и
преливника на язовира.
В своите
констатации по СТЕ доц. д-р инж.Х.Д. от УАСГ сочи че язовир „И.“ е с площ от
55.2 ха според действащата нормативна уредба и съответно начина на определяне
на площта му. Съобразно отразяването в КВС е посочено, че върху язовирната
стена и останалите съоръжения на язовира попадат имот № 2, ЕКАТТЕ № 32100-държавна собственост /частна/ с
предназначение - друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение;
имот № 495, ЕКАТТЕ № 32100-държавна
/публична/ собственост с предназначение – водно
течение, река и имот № 21,
ЕКАТТЕ № 32100-държавна собственост /частна/ с предназначение –пасище /комбинирана скица към СТЕ на
л.405 с дадени означения/. Преливника на яз. И. попада в имот 32100.0.2 (ЕКАТТЕ
32100, масив 0 имот 2), държавна частна собственост, с начин на трайно ползване
„друг вид имот без определено стопанско
предназначение“. Постройка, която се намира в близост до южния край на яз.
стена попада в имот 32100.0.21,
държавна чатна собственост, с предназначение „пасище“.
При така установената фактическа обстановка,
съдът изложи следните правни изводи:
В исковата молба ищците са изложили фактически и
правни доводи, че са получили описаните увреждания в резултат на наводнението
на землището на село И., причинено от скъсването на язовирната стена на язовир «И.».
Последното, по наведени твърдения било в резултат на бездействие на служителите
на ответниците при изпълнение на вменените им задължения по поддръжка,
управление и обезопасяване на водностопанската система. Твърдят, че вина за
настъпване на инцидента имат отговорните служители на ответниците, които са
допуснали експлоатация на язовира, без да се взели необходимите мерки за безопасност
при ползване.
Горните твърдения обосновават извода, че предявения
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
Основен принцип в правото е, че всеки носи
отговорност само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е предвидено изключение от
това общо правило, като е предвидено, че този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие
при или по повод изпълнението й. За възникване на отговорност по чл.49 от ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие/бездействие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Отговорността
по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди другиму".
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
(действие или бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да
е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. Не е ли налице един от изброените елементи от фактическия
състав, не е налице непозволено увреждане по смисъла на закона.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е налице винаги когато вредите са
резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на
определена работа / така Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
968/2012 г., III г. о., ГК/ . Същата е гаранционно - обезпечителна по своя
характер и предполага наличие на виновно неизпълнение на вменените от закона
задължения от страна на делинквента, имащ качеството на служител на ответника.
С оглед на това не е необходимо този служител да бъде посочен конкретно и
индивидуално, нито гражданската, наказателната или административната му
отговорност да е вече ангажирана.
Съдът намира, че в производството бе установено по безспорен начин, че
на посочената дата - 06.02.2012 г. в село Б., община Х., област Х., вследствие на скъсване на
язовирната стена на язовир „И.“, находящ се в землището на село И.,
община Х., област Х. (наричан още „А.” и „Е.“) е било наводнено землището. На същата
дата е обявено бедствено положение на територията на община Х..
Страните не
спорят и се установи, че сградите в имота на ищците - жилищната сграда, лятната кухня и
стопанската постройка с навес, построени в УПИ ІІ-156 кв. 16 по ПУП на
с. Б., общ. Х., собственост на С.Г.Ч. и В.Г. Каратопракиева са били унищожени в
резултат на наводнението. Като негодни за обитаване със заповед на кмета на
Община Х.от 19.03.2012 г. било определено същите да бъдат премахнати. Това било
сторено от фирма Г.Х. АД, с която общината сключила договор на 22.03.2012 г.
Установи се
чрез събраните в производството доказателства и констатациите на СОЕ, че щетите
на сградите на ищците са били нанесени именно от наводнението на землището на
село И.. В резултат на това събитие са били унищожени и движимите вещи
собственост на ищците, които са се намирали в описаните сгради: мебели - спалня, два дивана, две легла, три броя маси, столове, бюфет,
шкафове - 4 броя, два броя гардероби; електрически уреди - бойлер, готварска
печка, печка за дърва, радиатор, два хладилника - един голям и един малък,
телевизор, пералня; посуда - чаши, чинии, вилици, лъжици, тенджери, тиган;
спално бельо, три килима, одеала.
Страните не
спорят и се установи, че стойността на нанесените щети по сградите, определена
по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 32 220.00
лв., а стойността на движимото имущество - 2 910.00 лв.
В
производството бе спорен въпросът за пасивната материалноправна легитимация
- кое лице носи отговорност за
поддържане на язовир „И.“ /„А.“, „Е.“/, респективно за обезщетяване на
вредите, настъпили от наводнението в с.Б., предизвикано от скъсването на
язовирната стена на язовир „И.“.
Съдът
намира, че двамата посочени ответници следва да носят солидарна отговорност за
настъпилото вредоносно събитие и нанесените от него щети. Съображения:
Язовир „И.“
/„А.“, „Е.“/ представлява водностопанска система, включваща водния обект,
язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, съгласно
легалната дефиниция на такъв вид обект, дадена в параграф 1 ал.1 т.94 от Закона
за водите, приет през 1999 год. До промяната на Закона за водите – ДВ, бр. 58
от 2015 г.), в последния няма легално определение за язовир. Язовирът
представлява изкуствен воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна
стена. Язовирната стена е пък строително съоръжение, преграждащо река, за да
създаде изкуствено езеро. Следователно язовирът не е само водната част, а и
язовирната стена и съответните съоръжения към нея.
С
разпоредбата на чл. 139, ал.1, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от
14.10.2011 г.) от Закона за водите, в редакцията на нормата към 06.02.2012 г.,
поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138,
ал. 4, т. 1 /изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и
други/ се осъществяват от собственика
или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 от ЗВ или в
договора за концесия не е уговорено друго. Предвидено е, че лицата поддържат и проводимостта на речното легло,
диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в
съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от
язовирните стени.
Съответно от
приетите по делото и неоспорени актове за публична общинска и държавна
собственост, се установява, че за язовир „Е.“ с площ 28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в землището на с. И., обл. Хасковска, е издаден акт за публична
общинска собственост № 250/28.03.2000 г. за имот с номер 000002, землището на с.И., обл. Х., общ.Х.е издаден
акт за публична държавна собственост №
0567/23.04.2003 г.-част от учебен Полигон „Корен“, представляващ незастроен
поземлен имот от 2 610 573 кв.м.
Чрез
събраните в производството и обсъдени по-горе доказателства се установи, че язовирната
стена на язовир „И.“ попада върху имот собственост на Държавата, а негов съседен имот е имот – собственост на Община Х.. Установи се, че язовир „И.“
е разположен и върху други имоти, собственост на Община Х., Община Х.и
Държавата. Поради това, според настоящия състав собствеността на водния обект,
респ. процесният язовир следва собствеността на земята. По силата на чл. 23 от Закона
за водите, собственикът на земята е собственик и на водите и водните
обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на
общината. По силата на чл.27 от Закона за водите, правото на собственост
върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и
общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен
имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система
или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено
друго.
В случая,
според настоящия състав е налице хипотезата на чл.23 ЗВ. Изводите се базират на
събраните в производството доказателства установяващи по категоричен начин, че имот
с номер 000002, землището на с.И., обл. Х., общ.Х.- част от учебен Полигон „Корен“, представляващ незастроен поземлен имот
от 2 610 573 кв.м. е публична държавна собственост за който е издаден акт
за публична държавна собственост №
0567/23.04.2003 г. на основание чл.70, ал.2 ЗДС, като преди това с
Постановление № 148/21.07.1961 г. на МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и Разпореждане
№ 105/29.03.1969 г. на КОМИТЕТА ПО СТОПАНСКА КООРДИНАЦИЯ същият е бил предоставен
за управление на М.Н.О..
По силата на чл.316, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ имотът е публична държавна собственост, тъй
като е предназначен за провеждане на
военни учения, за изпитване на бойна техника и въоръжение. Именно поради
това е съставен и представения по делото АПДС
на основание чл.70, ал.2 ЗДС /ред., ДВ, бр.45/2002 г./. В последната
разпоредба е предвидено, че актовете за държавна собственост на недвижими
имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на
страната, се съставят в два екземпляра от служба "Държавна
собственост" на съответното министерство или ведомство, което стопанисва
имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от
ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното
министерство или ведомство, а вторият се изпраща по установения ред в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Извършеното
актуване се отбелязва в актовите книги в служба "Държавна
собственост" при съответния областен управител.
Така
удостовереното в съставения акт не е опровергано от страна на ответника М.Н.О.и
в производството не са ангажирани доказателства, за това че съобразно
изискванията на специалната разпоредба на чл.316,
ал.3 от Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България
предназначението на имота е било променено след съгласие на Министъра на
отбраната. Поради това, в съответствие с указаното в чл.316, ал.2 от
ЗОВСРБ, имотът е предназначен за
непосредствено осъществяване на отбраната и е публична държавна собственост.
Същият е следвало да бъде управляван и поддържан съобразно Устройствения
правилник на М.Н.О.от 2011 г., чрез Дирекция „Правно-нормативна дейност“
/чл.24, т.7 от правилника/ и чрез Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ /чл.27,
т.2 и т.3 от правилника и съобразно вменените задължения на Министъра на
отбраната със специалните норми на ЗОВСРБ, чл.14 от ЗДС и разпоредбите на чл.26,
т.23 от Устройствения правилник на М.Н.О.от 2011 г.
Съгласно чл.
5 от ЗДС, Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, които са
официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 114 /чл. 158/ от ППЗДС, обстоятелствата,
констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат
доказателствена сила до доказване на противното. Сочените разпоредби
характеризират АДС, като официален свидетелстващ, удостоверителен документ,
който се ползува с обвързваща материална доказателствена сила, и съдът е длъжен
да се съобрази с нея, докато тя не бъде опровергана, чрез доказване на
неверността му. И доколкото отразените в него факти следва да се смятат за
установени, това означава, че съдът е обвързан да приеме отразеното в тях. Съдебната
практика без противоречие приема, че актовете за държавна собственост се
ползват с материлана доказателствена сила за отразените в него факти. Той
легитимира държавата като собственик до опровергаване на констатациите в него.
Тъй като съдът обаче има задължение да обезпечи приложението на императивни
правни норми, той следва да приложи закона, включително и когато правата
произтичат директно от него. В този смисъл Р № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013
г. ВКС ІІ гр. о. Поради това, съдът следва да съобрази официалните документи –
Постановление на МС и АПДС и да приложи императивната
норма на чл.7 и чл. 14 ЗДС. Съобразно последната цитирана разпоредба,
министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им
имоти и вещи - държавна собственост. Имотите и вещите - държавна собственост,
се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са
предоставени, с грижата на добър стопанин. Управлението върху обекти, имоти и
вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица
на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата,
за своя сметка и на своя отговорност.
Вярно е, че преди актуването на имота като
публична държавна собственост с параграф 7, ал.1, т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /обн. ДВ. бр.77 от 17 септември 1991г./ е предвидено, че с
влизането в сила на закона /ЗМСМА/, в собственост на общините преминават язовири,
езера и др. от местно значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд
или заведени в баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество (ал.2). В случая за посочения имот обаче е налице правна уредба
от друг публичен порядък произтичащ и от разпоредбите на Закон за защита
класифицираната информация и ЗОВСРБ и тясно свързан с националната сигурност и отбрана на страната.
До 1991 г.,
както и до 2012 г., предназначението на имота не е променяно. Поради това и
язовир „И.“, който е разположен върху собствени недвижими имоти на държавата и
общините не е преминал в собственост на община Х./не са налице предпоставките
по § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОбС /обн. - ДВ, бр. 44 от
1996 г./ или на § 42 от ПЗР на ЗОбС и имотът е останал собственост на държавата
- с оглед чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС /в редакцията към момента на обнародването на
закона/, като същият има статут на публична
държавна собственост предвид предназначението му за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално значение, за което след приемане на
сочените разпоредби през 2003 г. /след
1991 г. и след 1996 г./ е съставен и акт
за публична държавна собственост. Възраженията в обратен смисъл на М.Н.О.,
съдът намира за неоснователни и недоказани съобразно правилата на чл.154 ГПК.
Идентичен извод се налага и за твърденията на ответника М.Н.О., че имот с номер 000002, землището на с.И.,
обл. Х., общ.Х., за който е издаден акт за публична
държавна собственост е бил предоставен за управление на Сухопътни войски. В
производството не са ангажирани доказателства, за това че съобразно указаното в
чл.60д от ЗОВСРБ /ред., ДВ, бр.23/22.03.2011 г./ този имот е бил предоставен на
Сухопътни войски, за да има задължение тази част от националната военна
институция – Българска армия, да управлява и поддържа имота и разположената
върху него водностопанска система.
По делото не
се доказва язовирът да е бил прехвърлен на частно лице по реда на ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането му.
Представени са доказателства, че имотът е бил заведен в баланса на ТКЗС И.,
а впоследствие е бил стопанисван от АПК Х.. Не се доказва обаче по какъв начин
имотът е преминал от ТКЗС в полза на АПК – еднозначни доказателства в този
смисъл не се съдържат в представения по делото разделителен протокол. През 1994
год. обект, наречен „язовир“ и язовирен комплекс И. е продаден от
ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „Трети март“ на две физически
лица. Предвид липсата на доказателства по какъв начин язовирът е бил
разпределен на земеделската кооперация,съдът приема, че Кооперацията не е
разполагала с правото да се разпореди с имота. Дори и да се приеме, че язовирът
е разпределен на кооперацията и че е налице идентичност на язовир И. с
продадения комплекс, договорът за продажба не е произвел действие, поради
неспазване на процедурата за провеждане на търга – по делото не се доказва да е
взето решение на ликвидационния съвет на кооперацията, в съответствие с
изискванията на действалата към този момент Наредба за търговете (към която
препраща чл.43 от ППЗСПЗЗ), което съдържа изискуемата информация, не се доказва
спазване на изискването по чл.48 ал.9 от ППЗСПЗЗ за разгласяване на търга и
провеждането му в определен срок, след разгласяването, както Наредбата за
търговете изисква; не се доказва заплащане на цената от спечелилите търга.
Така
мотивиран съдът приема, че двамата ответници в качеството си на собственици на
земята, върху която е разположен процесния язовир отговарят солидарно. Държавата, чрез М.Н.О.в качеството си на
собственик на имот № 000002 е материално-правно легитимирана да отговаря по
така предявения иск. Община Х.в качеството си на собственик на имоти № 000527 и
№ 000526 и на основание чл. 19, ал. 1, т.4, б.“в“ от Закона за водите също
притежава надлежна материално-правна легитимация по предявения срещу нея иск.
Съобразно
цитираната норма публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите,
включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл.
13, ал. 1, т. 1 ЗВ и включените в имуществото на търговски дружества, различни
от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата
им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните
им деривации.
Законът за
водите предвижда в чл.139б, че при спор за собственост на язовир, областният
управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането
в сила на съдебното решение. В настоящия случай, като се вземе предвид
кореспонденцията между община Х., МО и Областния управител на област Х., както
и констативните актове за собственост, удостоверяващи право на собственост на
общината и на държавата върху язовира, може да се направи извод, че е бил
създаден отрицателен спор за собственост между община Х.и М.Н.О., тъй като
всяка от двете институции е отричала своето право върху имота и е сочила
другата институция като собственик. При този спор за собственост, законът е
вменил в задължение на областния управител да извършва дейностите по чл.137 и
чл.138 от Закона за водите, в какъвто смисъл следва да се разбира задължението
на областния управител да осъществява организацията и техническата експлоатация
на язовира. Отговорността на Областния управител обаче не изключва
отговорността на действителния собственик на съоръжението, а двете институции
отговарят солидарно за причинените вреди. Законът дава възможност на
пострадалия да насочи иска си към всеки един от извършителите на деликта,
поради което и съдът приема, че отговорността на действителния собственик не е
изключена, в случаите на съпричиняване. В случая, отговорността следва да бъде
понесена от община Х.и М.Н.О.. Това са институциите, които с бездействието си са
допуснали настъпването на наводнението, в резултат на което са били причинени вреди
на ищците.
Бездействието
на служителите на ответниците е противоправно, тъй като противоречи на
задълженията за действие, които законът вменява на собственика на язовира във
връзка с неговата поддръжка. Поддръжката на водното съоръжение цели предпазване
от вредното въздействие на водата (в това число и от наводнение – чл.137 ал.1
от Закона за водите) и може да бъде
оперативна и постоянна. В случая ответната община е изпълнила задължението си,
да осигури т.нар. оперативна защита, като е приела и съгласувала с компетентния
орган (МВР) авариен план за действие. Такъв план е бил приет от община Х.и
съгласуван с компетентния орган. С това обаче е приключило единствено
изпълнение на задълженията по съставяне на нужната документация. Последното
обаче не е в състояние да предотврати настъпването на такава тежка катастрофа,
каквато е настъпила при скъсването на язовирната стена на язовир И.. Затова и
законът създава задължение за осъществяване на постоянна защита от вредното
въздействие на водите, при която предвижда и конкретни практически мерки, които
следва да бъдат взети „за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от
природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на
риска от наводнения, и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието
техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация“ – чл.138 ал.1
т.7 от Закона за водите. Множество конкретни превантивни действия и действия
при опасност или при настъпване на бедствия са предвидени да бъдат извършвани
на общинско ниво и в Закона за защита при бедствия. Условията, редът и
изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях от своя страна е било регулирано в
действалата до 2016 год. Наредба № 13 от 29/1/2004 год. за условията и реда за
осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях, в която са предвидени конкретни по вид и срокове за извършване работи по
контрол и текущ ремонт на посочените съоръжения. Всички тези действия са
насочени към предотвратяване на бедствията или ограничаване на вредите, в
случай на настъпването им и осигуряване на адекватна защита на пострадалите. В
настоящия случай, служители на ответниците са нарушили задълженията си да
действат за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на
територията на община Х.. По делото са събрани множество доказателства, установяващи,
че тежкото състояние на язовир И. и в частност на язовирната стена, е било
известно на ответниците няколко години преди настъпване на трагедията. Още през
2009 год. различни комисии, включващи представители на община Х.са наблюдавали
и оценявали състоянието на язовирната стена. Доказва се и назначаването на
технически експертизи, които от своя страна са набелязвали мерки за
предотвратяване на евентуални катастрофа (вж.доклад на инж.Пеев, приложен към
кореспонденцията между общината и Областния управител). Издавани са били
констативни протоколи от ГД Гражданска защита и различни комисии към общината.
През 2010 год. и няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината
проверка отново са констатирани запушване на преливника, нередности в работа на
изпускателя на язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на
язовирната стена. От водената кореспонденция между институциите – Община, М.Н.О.,
Областен управител, става ясно, че служителите на ответниците са били наясно
със съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Не са били
предприети никакви мерки за предотвратяване на бедствието. Нещо повече, от
изслушаната по делото техническа експертиза се доказва безспорно, че скъсването
на язовирната стена е последица от липсата на каквато и да било текуща и
инцидентна техническа поддръжка с оглед експлоатацията на обекта.
Съдът счита,
че бездействието на ответниците представлява противоправно деяние, за което същите
носят отговорност. В съответствие с указаното в чл. 4, ал.1 от Наредба № 13 от
29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях, издадена от министъра на околната
среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството,
министъра на земеделието и горите и министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., ответниците са били длъжни да
осъществяват техническата експлоатация на обекта в съответствие с изискванията на
наредбата и действащата в тази област нормативна уредба, включително и чрез
други лица. Следвало е да извършват ремонт и реконструкция на язовирната стена
и съоръженията към нея, съобразно изискванията на Раздел IV. Такова задължение
за собственика съществува и по силата на чл.6 от Правилник за правилна и
безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната
инфраструктура, Издаден от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 97
от 2.11.2004 г.
По
изложените дотук съображения, настоящият съд приема, че отговорност за
нанесените вреди на ищците от наводнението на землището на село И. причинено от
скъсване на язовирната стена на язовир „И.“ следва да понесат собствениците на
имотите, върху които е разположена водностопанската система – М.Н.О.и Община Х..
Доколкото
отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна, изследване на вината за настъпване
на трагедията не се налага. Вината на конкретните служители на двамата
ответници, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици, се
предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От
наводнението в с.Б. и в пряка причинно-следствена връзка с него ищците са
претърпели вреди – имуществени и неимуществени. Имуществените вреди се
изразяват в погиване на имущество на ищците – жилище и стопански постройки, движими
вещи, намиращи се в дома им. Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
определено от съда въз основа на стойността на имуществото, за което са събрани
доказателства, че е погинало в резултат от наводнението. По-конкретно това са
жилищната сграда, лятната кухня и стопанска постройка с навес, както и
движимите вещи, за които се доказва от свидетелските показания и СТОЕ, че са се
намирали в къщата и са били унищожени – мебели - спалня, два дивана,
две легла, три броя маси, столове, бюфет, шкафове - 4 броя, два броя гардероби;
електрически уреди - бойлер, готварска печка, печка за дърва, радиатор, два
хладилника - един голям и един малък, телевизор, пералня; посуда - чаши, чинии,
вилици, лъжици, тенджери, тиган; спално бельо, три килима, одеала.
Като се
вземе предвид стойността на погиналото имущество, определена от оценителната
експертиза, в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата 32 220 лева за унищожаването
на жилищната сграда, лятната кухня и стопанска постройка с навес /или по 16110
лв. за всяка от ищците съобразно притежаваната от всяка квота в съсобствеността
½ ид.ч./ и 2 910 лева/ или по 1455 лв. за всяка от ищците съобразно
притежаваната от всяка квота в съсобствеността ½ ид.ч./ за унищожените
движими вещи или общо 35130 лева обезщетение за имуществени вреди или по 17565
лв. за всяка от ищците. Исковете за обезщетяване на имуществените вреди от
наводнението до пълния предявен размер от 37500.00 лева за недвижимото
имущество за всяка от ищците и до 7500.00 лв. за движимото имущество следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
наводнението в с.Б., ищците са претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се
в негативни емоционални преживявания, стрес, притеснение. Настъпването на тези
вреди се доказва от разпитания по делото свидетел Д.Д.Ч., чийто показания
установяват безспорно, че това тежко събитие се е отразило тежко и на двете й
дъщери и на цялото семейство, загубата на бащиния дом е довело негативни
преживявания на ищците. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следва да определи по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична
ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен
критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според
настоящия съд справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а
присъждането на обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по
начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази отражението, което трагичното събитие е оставило в живота на ищците –
загубата на бащиния им дом и всички спомени, стресът, който трагедия от такъв
мащаб закономерно причинява. При съобразяване на тези обстоятелства съдът
счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на
настоящия случай, обезщетение би била претендираната от всяка от ищците сума от
10 000 лева.
Върху всяко
едно от обезщетенията ответниците дължат и лихва за забава от датата на деликта
– 06.02.2012 год.
По отношение на разноските:
Ищците са
освободени от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците следва да заплатят в
полза на Софийски Градски съд държавна такса и разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на общо 2205.20 лева държавна такса /по
1102.60 лв. за всеки от исковете на всяка от ищците/ и 1350 лева общо разноски
за съдебни експертизи.
При този
изход на спора и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ответниците
следва да заплатят на процесуалния представител на ищците, предоставил правна
помощ безплатно, адвокатско възнаграждение в размер на 1380 лева (с включен
ДДС, съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.) за всяка от ищците или 2760 лв. с ДДС общо и за
двете.
В полза на ответника
Община Х.следва да бъдат заплатени от ищците разноски 400 лева и адвокатско
възнаграждение 860 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. За
обосноваване на този извод съдът съобрази като основателно искането на ищеца по
реда на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на присъжданото адвокатско
възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на
спора в т.ч. извършените в
производството процесуални действия за защита на правата му при разрешаване на
спора и проведените съдебни заседания. Минималният размер на адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /чл.7, ал.2, т.5 от наредбата/ възлиза на сумата
3730 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.Н.О., гр. София, ******и Община Х., гр.Х.,
пл.******, да
заплатят солидарно на
основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.Г.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.******, адвокат Н.Д., сумата от 10000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /морални страдания/, настъпили в
резултат на негативни преживявания от
наводнението и унищожаването на имуществото, станало на 06.02.2012 г. в село Б., община Х., област Х., вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“, находящ
се в землището на село И., община Х., област Х. (наричан още „А.” и „Е.“), при което
било наводнено землището на село И., като част
от язовира /язовирната
стена, преливник и водна част на язовира попадат/ в имот № 000002 в землището
на с. И. с ЕКАТТЕ 321000, община Х., собственост на Държавата предоставен
за управление на М.Н.О./АПДС № 0567/23.04.2003 г./ и имот с номер 000527 в землището на с. И., обл. Хасковска
– собственост на Община Х./ АПОбС № 250/28.03.2000 г./, ведно със законната лихва от датата на събитието
06.02.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
М.Н.О., гр. София, ******и Община Х., гр.Х.,
пл.******, да
заплатят солидарно на
основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.Г.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.******, адвокат Н.Д., сумата от 16110.00 лв.
–обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаването на ½
ид.ч. от жилищна сграда, лятната кухня и стопанската постройка с навес, находящи се
в УПИ II-156 в кв. 16 по ПУП на с. Б., община Х.и сумата 1455.00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на ½ ид.ч. от намиращата
се в имота покъщнина: мебели - спалня, два дивана,
две легла, три броя маси, столове, бюфет, шкафове - 4 броя, два броя гардероби;
електрически уреди - бойлер, готварска печка, печка за дърва, радиатор, два
хладилника - един голям и един малък, телевизор, пералня; посуда - чаши, чинии,
вилици, лъжици, тенджери, тиган; спално бельо, три килима, одеала, настъпили
в резултат от унищожаването на имота и стресът от наводнението на с.Б. на 06.02.2012
год. при скъсване на стената на язовир И., ведно със законната лихва от датата на събитието
06.02.2012 г. до окончателното плащане, като
исковете за разликата над сумата 16110.00 лв. до сумата 37500.00 лв. и за
разликата над сумата 1455.00 лв. до сумата 7500.00 лв. отхвърля като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Н.О.,
гр. София, ******и Община Х., гр.Х.,
пл.******, да
заплатят солидарно на
основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.******, адвокат Н.Д., сумата от 10000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /морални страдания/, настъпили в резултат на негативни преживявания от наводнението и унищожаването на имуществото, станало на 06.02.2012 г. в село Б., община Х., област Х., вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „И.“, находящ
се в землището на село И., община Х., област Х. (наричан още „А.” и „Е.“), при което
било наводнено землището на село И., като част
от язовира /язовирната стена, преливник и водна част на язовира попадат/ в имот
№ 000002 в землището на с. И. с ЕКАТТЕ 321000, община Х., собственост на
Държавата, предоставен за управление на М.Н.О./АПДС № 0567/23.04.2003 г./ и
имот с номер 000527 в землището на с. И., обл. Хасковска – собственост на
Община Х./ АПОбС № 250/28.03.2000 г./, ведно със законната лихва от датата на
събитието 06.02.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Н.О.,
гр. София, ******и Община Х., гр.Х.,
пл.******, да
заплатят солидарно на
основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.******, адвокат Н.Д., сумата от 16110.00 лв.
–обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаването на ½
ид.ч. от жилищна сграда, лятната кухня и стопанската постройка с навес, находящи се
в УПИ II-156 в кв. 16 по ПУП на с. Б., община Х.и сумата 1455.00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на ½ ид.ч. от намиращата
се в имота покъщнина: мебели - спалня, два дивана,
две легла, три броя маси, столове, бюфет, шкафове - 4 броя, два броя гардероби;
електрически уреди - бойлер, готварска печка, печка за дърва, радиатор, два
хладилника - един голям и един малък, телевизор, пералня; посуда - чаши, чинии,
вилици, лъжици, тенджери, тиган; спално бельо, три килима, одеала, настъпили
в резултат от унищожаването на имота и стресът от наводнението на с.Б. на 06.02.2012
год. при скъсване на стената на язовир И., ведно със законната лихва от датата на събитието
06.02.2012 г. до окончателното плащане, като
исковете за разликата над сумата 16110.00 лв. до сумата 37500.00 лв. и за
разликата над сумата 1455.00 лв. до сумата 7500.00 лв. отхвърля като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Н.О.,
гр. София, ******и Община Х., гр.Х.,
пл.******, да заплатят на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата 2205.20 лева
- държавна такса /по 1102.60 лв. за всеки от исковете на всяка от ищците/ и 1350
лева общо разноски за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА М.Н.О.,
гр. София, ******и Община Х., гр.Х.,
пл.******, да
заплатят на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. Николаев Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 2760 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.******, адвокат Н.Д. и С.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.******, адвокат Н.Д., да заплатят на
основание чл.78, ал.3 ГПК на Община Х., гр.Х., пл.******, разноски 400.00 лева и
адвокатско възнаграждение 860.00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: