№ 8069
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110165318 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 342123/29.11.2023 г, с
която от името на „***“ ЕАД, ЕИК ** против наследниците на В. Н. В., ЕГН
********** са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото.
С молба вх. № 9216 от 11.01.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на В. Н. В.,
ЕГН **********, а именно: Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН **********,
като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 2057,60 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ а****, аб. №
**** за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 422,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. върху главницата за
1
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,05 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ а****, аб. № **** за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.11.2023 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,07 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2021 г. – 08.11.2023 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, като от всеки от
ответниците се претендира по ½ част от горепосочените суми.
С определение № 1781/12.01.2024 г., постановено по гр.д. № 65318/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците /респективно е имал такива с техните наследодатели/.
Поддържа, че същите /респективно техните наследодатели/ имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: а****.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „**“ ООД, като в тази връзка се посочва, че
на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно
техните наследодатели/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и не са погасили задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2057,60 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ а****, аб. № **** за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 422,21 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
2
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 29,05 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ а****, аб. № **** за
периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.01.2021 г. – 08.11.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, като от всеки от ответниците се претендира по ½
част от горепосочените суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника Н. В. В.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето
становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С
отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че ищцовото
дружество е предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия.
Оспорва се, че от ответникът, през процесния период, е потребена, респективно е
доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени
в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба имот. Оспорва се да е извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение за процесния период. Оспорват се представените от ищеца
съобщения към фактури и извлечения от сметки. Оспорва се, че през процесния
период е съществувал валидно сключен договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия между *** ЕАД и ***. Оспорва се наличието
на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за
топлопреносна мрежа в процесния имот. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца. Оспорват се и акцесорните искове за лихви за
забава, като се излагат съображения, че клаузите от Общите условия на ищцовото
дружество, предвиждащи изпадането на потребителите в забава и дължимост на
лихви за тази забава, са нищожни като протИ.речащи на Закон за защита на
потребителите.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Прави се
3
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца в производството
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника И. В. В.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето
становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С
отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че ищцовото
дружество е предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия.
Оспорва се, че от ответникът, през процесния период, е потребена, респективно е
доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени
в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба имот. Оспорва се да е извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение за процесния период. Оспорват се представените от ищеца
съобщения към фактури и извлечения от сметки. Оспорва се, че през процесния
период е съществувал валидно сключен договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия между *** ЕАД и ***. Оспорва се наличието
на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за
топлопреносна мрежа в процесния имот. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца. Оспорват се и акцесорните искове за лихви за
забава, като се излагат съображения, че клаузите от Общите условия на ищцовото
дружество, предвиждащи изпадането на потребителите в забава и дължимост на
лихви за тази забава, са нищожни като протИ.речащи на Закон за защита на
потребителите.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца в производството
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
4
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия; обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период; че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, които
обстоятелства не са спорни в производството.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговорите на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговорите на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
5
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
6
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот, по реда на Наредбата за
държавните имоти от 17.03.1986 г., се установява в производството, че по силата
на горепосочения договор, В. Н. В. и Сийка Д. В.а, са придобили собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ а****.Доколкото в договора не е
посочено изрично кой от купувачите, каква идеална част от имота придобива, то
7
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. от Закон за
собствеността, като се приеме извод, че всеки от купувачите е придобил по ½
идеална част от процесния имот.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
удостоверение за наследници изх. № РНД23-УФ01-1643/3 от 28.12.2023 г.,
издадено от Столична община, район Надежда, за лицето В. Н. В., ЕГН
**********, се установява в производството, че същият е починал на 28.09.2003
г., като е оставил за свои наследници по закон – преживялата го съпруга – Сийка
Д. В.а и синовете си Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН **********, върху
които именно е преминала собствеността върху притежаваната от В. Н. В., ЕГН
********** ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ а****,
като всеки един от наследниците е придобил, по реда на наследственото
правоприемство от наследодателя В. Н. В., по 1/6 идеална част от процесния имот.
От горното следва, че след смъртта на наследодателя В. Н. В. – съпругата
му Сийка Д. В.а е била собственик на 4/6 идеални части от процесния имот /3/6
идеални части, придобити по силата на договор за продажба на държавен
недвижим имот, по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.03.1986 г. и 1/6
идеална част, придобита по реда на наследственото правоприемство от
наследодателя В. Н. В./, а синовете му Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН
********** са били собственици на по 1/6 идеална част от имота.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници изх. № РНД23-УФ01-1643/3 от
28.12.2023 г., издадено от Столична община, район Надежда, за лицето В. Н. В.,
ЕГН **********, се установява в производството, че Сийка Д. В.а е починала на
01.07.2021 г. /през процесния период/, като е оставила за свои наследници по
закон синовете си Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН **********, които, по
реда на наследственото правоприемство от своите родители, са придобили
правото на собственост върху целия процесен имот, като всеки е притежавал по ½
идеална част от същия.
Горното, обаче, не може да обоснове правен извод, че ответниците следва
да отговарят в пълен обем за заплащане стойността на доставената и потребена в
процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия. За да
се отговори на въпроса, в какъв обем ответниците следва да отговарят за
заплащане стойността на доставената и потребена в процесния имот, през
заявения в исковата молба период, топлинна енергия, следва да се отчете
8
очертаното от ищеца с исковата молба основание на предявените искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че В. Н. В., ЕГН **********
приживе е бил собственик на процесния недвижим имот, представляващ а****,
като след неговата смърт и по реда на наследственото правоприемство,
собствеността върху имота е преминала върху ответниците Н. В. В., ЕГН
********** и И. В. В., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон
на В. Н. В. и в това си качество са били клиенти на топлинна енергия през
заявения в исковата молба период.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установи различна
фактическа обстановка. Установи се, че приживе В. Н. В., ЕГН **********
действително е бил собственик на процесния недвижим имот, представляващ
а****, но не на целия имот, а на ½ идеална част от същия, придобита в
съсобственост със Сийка Д. В.а по силата на договор за продажба на държавен
недвижим имот, по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.03.1986 г.
Тоест, по реда на наследственото правоприемство от В. Н. В., ЕГН
**********, върху ответниците е преминала само по 1/6 идеална част от
процесния имот, като с оглед заявеното в исковата молба основание, последните
следва да отговарят и за 1/6 част от припадащите се на Сийка Д. В.а, доколкото
именно такава идеална част е придобила последната, по реда на наследственото
правоприемство от В. Н. В. /а исковете са предявени срещу ответниците именно
на основание онаследяване от наследодателя В. Н. В./, респективно след нейната
смърт върху ответниците в производството, са преминали, както активите на
наследството /притежаваните от Сийка Д. В.а идеални части от процесния имот/,
така и пасивите на същото /каквито безспорно са и задълженията за заплащане
стойността на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия/.
Действително по делото се установи, че след смъртта на Сийка Д. В.а
/настъпила на 01.07.2021 г./ ответниците са придобили, по реда на наследственото
правоприемство, притежаваните от последната идеални части от процесния имот,
респективно, че след смъртта на родителите си са станали съсобственици на имот,
при квоти по ½ идеална част за всеки от тях.
От друга страна, обаче, ищецът в настоящото производство е основал
исковите си претенции на твърденията, че В. Н. В., ЕГН ********** приживе е
бил собственик на процесния недвижим имот, представляващ а****, като след
неговата смърт и по реда на наследственото правоприемство, собствеността върху
имота е преминала върху ответниците Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН
9
**********, в качеството им на наследници по закон на В. Н. В. и в това си
качество са били клиенти на топлинна енергия през заявения в исковата молба
период.
На заявеното основание и предвид изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав достига до извод, че ответниците следва да отговарят
за ½ част от стойността на доставената и потребена в процесния имот, през
процесния период, топлинна енергия, като всеки от ответниците следва да
отговаря за по ¼ част от тази стойност.
Действително от събраните доказателства се установи, че същите следва да
отговарят и за останалата ½ част от стойността на доставената и потребена
топлинна енергия, но на различно от заявеното в исковата молба основание, а
именно в качеството си на наследници на Сийка Д. В.а. Доколкото такова
основание не е наведено от ищеца с исковата молба, то при спазване на принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6,
ал. 2 ГПК, то и настоящият съдебен състав не може да се произнася по такова
ненаведено от ищеца основание, доколкото такова произнасяне би довело до
недопустимост на същото.
Предвид гореизложеното, всеки от ответниците следва да отговаря за по 1/4
част от сумите, предмет на предявените искове, на заявеното в исковата молба
основание.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
10
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството ***. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирано един брой
отоплително тяло с монтиран на него ИРРО. Установява се още, че за отчет на
потребената енергия за битово горещо водоснабдяване е имало монтиран и
узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която за отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е определяна при приложение на екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата – по максимална оценка, съгласно т.
6.5 за 1 бр. отоплителни тела, поради липса на осигурен достъп за извършване на
отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия, а за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. – по реален отчет на
показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 159,60 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която за отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е определяна на база по 140 литра на едно денонощие,
поради липса на осигурен достъп за извършване на отчет на монтирания и
узаконен в имота водомер за топла вода, а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
- определяна по реален отчет на монтирания и узаконен в имота водомер за топла
вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
11
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 1865,08
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 465,32
лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
*** редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„връщане“ в размер на 150,79 лева, която следва да бъде извадена от общия размер
на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2179,64 лева.
В отговорите на исковата молба, подадени от името на ответниците, са
релевирани възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с
исковата молба.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
12
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2021 г., за
вземания, възникнали в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и през юли 2022 г., за
вземания, възникнали в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
13
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
протИ.речи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който
започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и
изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат
и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост
на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради
което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за
месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната
сметка е неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротИ.речИ. очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на *** ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за
доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който
именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново
вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а
не след неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна
сметка. Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат
различен момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки.
Т.е., доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно
през съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена
енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
14
продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр.
София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което протИ.речи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
протИ.речи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
15
съда - 29.11.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец септември 2020 г. е настъпила считано от
15.11.2020 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
доколкото изикуемостта на вземането за месец септември 2020 г. е настъпила след
отмяна на извънредното положение, респективно след датата 13.05.2020 г., т.е.
давностният срок е започнал да тече след отмяна на извънредното положение, т.е.
след 13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/, то 3-годишния
погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в
съда – 29.11.2023 г., респективно е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец септември 2020 г. е
следвало да изтече на 15.11.2023 г./. Изискуемостта на вземането за месец
октомври 2020 г. е настъпила считано от 16.12.2020 г., следователно 3-годишният
погасителен давностен срок за вземането на месец октомври 2020 г. не е бил
изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 29.11.2023 г., респективно не е
обхванато от погасителната давност.
Следователно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2020 г.
30.09.2020 г.
Непогасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., които съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата, изговена, приета и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, е в размер на 2042,16 лева.
Всеки от ответниците следва да отговоря за 1/4 част от горепосочената сума
или сума в размер на по 510,54 лева за всеки от тях.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Н. В. В., ЕГН ********** да заплати на ищеца
сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. и за размера 510,54 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен от ищеца размер от 1028,80 лева, и за периода
01.05.2020 г. – 30.09.2020 г., искът следва да се отхвърли.
16
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът И. В. В., ЕГН ********** да заплати на ищеца
сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. и за размера 510,54 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен от ищеца размер от 1028,80 лева, и за периода
01.05.2020 г. – 30.09.2020 г., искът следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /29.11.2023 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 422,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
17
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1021,08 лева и дължат лихва за
тази забава за периода от 16.12.2020 г. до 08.11.2023 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. –
08.11.2023 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответниците дължат лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на общо 241,54 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
От името на ответниците не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника Н. В. В., ЕГН ********** да заплати в полза на
*** ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. и за размер от
120,77 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 120,77 лева до пълния предявен размер от 211,11 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника И. В. В., ЕГН ********** да заплати в полза на
*** ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. и за размер от
120,77 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 120,77 лева до пълния предявен размер от 211,10 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от името на
ответниците с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
18
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.11.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 29,05 лева за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 29,05 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-74/09.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между *** ЕАД и *** и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 29,05 лева, за което
заплащане следва да отговарят ответниците, като всеки отговаря за по 1/4 част от
горепосочената сума или за сума в размер на 7,26.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
19
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът Н. В. В., ЕГН ********** да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. и за размера 7,26 лева и следва да бъде уважен до този
размер, като за разликата над него до пълния предявен размер от 14,52 лева, искът
следва да се отхвърли.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът ответника И. В. В., ЕГН ********** да заплати в
полза на ищеца сума, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г и за размера 7,26 лева и следва да бъде уважен до този
размер, като за разликата над него до пълния предявен размер от 14,53 лева, искът
следва да се отхвърли.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /29.11.2023 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 7,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 08.11.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
20
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат, както ищецът, така и ответниците в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 200,00 лева;
2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 65318/2023
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 100,00 лева;
4/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на
5,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** и И. В. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: ---, сумата от 307,11 лева,
представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 65318/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Н. В. В., ЕГН ********** се претендира адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в
настоящото производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
27.02.2024 г., сключен между Н. В. В., ЕГН ********** и адвокат С. Й. Д., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката
предоставил на ответника безплатна правна защита в настоящото производство,
следва да се определи възнаграждение в размер на 350,00 лева. При произнасянето
21
си съдебният състав съобрази фактическата и правна сложност на делото /същото
не се отличава с такива и е производство по масов иск на *** ЕАД срещу
потребител на топлинна енергия/, извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия и приетите от СЕС разрешения в Решение на
СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ищецът *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: -
--, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат С. Й. Д., с адрес: ***,
сумата от 172,33 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна
помощ на ответника Н. В. В., ЕГН ********** в исковото производство пред
СРС.
От името на ответника И. В. В., ЕГН ********** се претендира адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в
настоящото производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
27.02.2024 г., сключен между И. В. В. и адвокат В. Ф. С., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката
предоставил на ответника безплатна правна защита в настоящото производство,
следва да се определи възнаграждение в размер на 350,00 лева. При произнасянето
си съдебният състав съобрази фактическата и правна сложност на делото /същото
не се отличава с такива и е производство по масов иск на *** ЕАД срещу
потребител на топлинна енергия/, извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия и приетите от СЕС разрешения в Решение на
СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
22
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ищецът *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: -
--, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат В. Ф. С., с адрес: ***,
сумата от 172,33 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна
помощ на ответника И. В. В., ЕГН ********** в исковото производство пред
СРС.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – ***
не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 510,54
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ а****, аб. № **** за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.11.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 510,54 лева до пълния
предявен размер от 1028,80 лева и за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 120,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 120,77
лева до пълния предявен размер от 211,11 лева.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 7,26
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ а****, аб. № **** за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
23
29.11.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 7,26 лева до пълния предявен
размер от 14,52 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. **** против Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Н. В. В., ЕГН ********** да заплати
в полза на *** ЕАД, ЕИК ** сумата от 3,54 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2021 г. – 08.11.2023 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 510,54
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ а****, аб. № **** за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.11.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 510,54 лева до пълния
предявен размер от 1028,80 лева и за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 120,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 120,77
лева до пълния предявен размер от 211,10 лева.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ***
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 7,26
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ а****, аб. № **** за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.11.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
24
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 7,26 лева до пълния предявен
размер от 14,53 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. **** против И. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на против И. В. В., ЕГН ********** да
заплати в полза на *** ЕАД, ЕИК ** сумата от 3,53 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2021 г. –
08.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, като от
всеки от ответниците се претендира по ½ част от горепосочените суми.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** и И. В. В., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплатят в полза на *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: ---, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 307,11 лева ,
представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 65318/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- да
заплати в полза на адвокат С. Й. Д., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 172,33 лева, представляваща разноски за предоставена
безплатна правна помощ на ответника Н. В. В., ЕГН ********** в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: --- да
заплати в полза на адвокат В. Ф. С., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 172,33 лева, представляваща разноски за предоставена
безплатна правна помощ на ответника И. В. В., ЕГН ********** в исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „**” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
25
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26