Р Е Ш Е Н И Е
№ 1373
гр.Плевен, 17,08,2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №153 по описа на съда за 2017 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова
молба от С.И.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.И.Д. от ПАК, против ЧСИ И.К. К.,*** действие – ПлОС, с адрес на кантората
– гр.***. В молбата се твърди, че от 1968 г. ищцата живее в имот в гр.***, като
първоначално заплащала наем по договор за наем, но след прекратяване на
договора останала на собствено основание без да плаща наем. Сочи се, че в края
на 2015 г. ответникът извършил изпълнителни действия спрямо жилището по
изп.д.№478/2015 г. по описа му, като поради стрес и уплаха ищцата не могла да
се защити. Сочи се, че едва в края на м.декември 2015 г. получава призовка от
ЧСИ за осигуряване на достъп до жилището на 04,01,2016 г. – за да я извади от него.
Сочи се, че на 20,01,2016 г. въвод не се състоял. Сочи се, че на 28,01,2016 г.
ответника с трима мъже започнал да изнася покъщина от апартамента, като
довършили изнасянето на 31,01,2016 г. без да се състави никакъв протокол. На
15,07,2016 г. бил съставен опис на движими вещи, които били изнесени от
ответника в качеството му на ЧСИ, но не били съхранявани надлежно. В заключение
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 3260,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – стойността на липсващи вещи, несъхранявани надлежно от ответника в
качеството му на ЧСИ – холна секция на стойност 1000,00 лева, диван с две
табуретки на стойност 800,00 лева, маса с канапе на стойност 150,00 лева, спалня
тип приста с матрак и ракла на стойност 280,00 лева, салонен бюфет с остъкление
на стойност 200,00 лева, стенна закачалка с гардероб на стойност 100,00 лева,
душ-батерия на стойност 30,00лева, кухненски шкаф на стойност 150,00 лева, 4
броя кухненски столове тапицирани в кафяво на стойност 200,00 лева и стойността
на повредени вещи – зелено дамско манто на стойност 100,00 лева и дамски
кариран костюм от две части на стойност 50,00 лева, ведно със законната лихва
от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. В с.з. процесуалният
представител на ищцата моли съда да уважи претенвцията. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, процесуалния представител на ищцата развива
подробни съображение в подкрепа на иска си, както и множество такива, касаещи дейността
на ответника, но неотносими към правния спор. Претендират се направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор, в който развива съображения, че искът е неоснователен.
Описани са изпълнителните действия по изп.дело №478/2015 г., като се сочи, че
имотът, спрямо който е извършена публична продан и въвод, не е собственост на
ищцата, а на дружеството ***. Направено е искане за конституиране на трето
лице-помагач на страната на ответника – дружеството, в което към процесния
период ответникът е имал сключена професионална застраховка. Претендират се
разноски. В отговора на ИМ е предявен насрещен иск, отделен за разглеждане в
друго производство с определение от 10,04,2017 г.
С определение от 10,04,2017 г. като
трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано ***. Същото
анжагира становище чрез пълномощника – адв.М.А. от ПАК, че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
С договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от
07,12,1984 г. на ищцата е даден за ползване недвижим имот – апартамент, в гр.***.
С
обявление за публична продан на недвижим имот, изх.№02645/24,09,2015 г., ответникът
е насрочил провеждането на публична продан на недвижим имот - в гр.***, по изп.д. №478/2015 г.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 27,10,2015 г. по изп.д.
№478/2015 г., ответникът е възложил на ***недвижим имот - апартамент в гр.***. Същото е вписано в
Служба по вписванията – Плевен на 06,12,2015 г.
С протокол за въвод във владение от
28,01,2016 г. е отбелязано ръкописно, че за пазач на имота е назначен *** И.,
като е посочено, че ключа на имота ще бъде предаден на 31,01,2016 г.
В
ръкописен „опис на взетите вещи от бл.12, ап.12“ от 15,07,2016 г. са посочени
вещи в 27 пункта. Описът е подписан от ***И..
От
Протокол от 15,07,2016 г. /печатен/ се установява, че на посочената дата ***
/като пълномощник на ищцата/ и ответника са посетили паркинг в ***, където в
непокрита яма били нахвърляни вещи от апартамента в жк.***, като са описани и
намерените вещи и състоянието им.
Видно
от призовки за принудително изпълнение изх.№03241 и изх.№00027 от ответника до
ищцата, същата е информирана, че жилището, находящо се в гр.***, е продадено, и
следва да се осигури достъп на 04,01,2016 г., в 11,00 ч. /на 20,01,2016 г. в
11,00 ч. по второто съобщение/, за предаването му на купувача. Съобщенията са
получени съответно на 30,12,2015 г. лично от ищцата и на 20,01,2016 г. от сина
на ищцата.
Призовка
за принудително изпълнение изх.№03233 от ответника до ищцата за насрочен въвод
е съобщена на ищцата и чрез залепване на уведомление на вратата на
апартамента на 22,12,2015 г.
С
определение от 26,05,2016 г. по ч.гр.д.№329/2016 г. на ПлОС е оставена без
разглеждане като недопустима жалба от ищцата срещу действия на ответника по
повод въвод във владение на имота в гр.***.
От
показанията на св.***се установява, че когато е посещавал жилището на ищцата,
същото е било обзаведено както всички жилища - -имало е секция, разтегателен
диван, масичка, щори, пердета, телевизор; в кухнята – маса, шкафове; в коридора
– закачалка и шкафче, тип секция за антре. Сочи се, че секцията в хола е била голяма – около 3-4 метра, с книги, с
малка холна масичка, салонен бюфет. Сочи се, че вещите били изнесени без
присъствие на ищцата и били намерени в един ров в жк.***, повечето негодни за
употреба. Свидетеля твърди, че описа на
вещите е правен от него.
От
показанията на св.*** се установява, че обзавеждането на апартамента е било
стандартно – спалня с матрак, разтегателен диван, салонен бюфет, мокет, в
секция в хола и спалнята; в антрето – секция с гардероб. Свидетеля твърди, че
при намиране на вещите в жк.*** повечето били негодни за употреба. Сочи се, че
вещите били натрупани в една яма, като дори не били покрити.
От
заключението на ВЛ по изслушаната съдебно-оценителна експертиза се установява,
че стойността на вещите, посочени в уточнението на ИМ, е в размер на 1303,00
лева.
От
показанията на св.*** се установява, че състоянието
на жилището, обитавано от ищцата, било нормално – с дивани, маси, столове,
холна секция с книги, маса в хола, а в коридора имало нова секция с гардероб.
Съдът
не обсъжда останалите писмени доказателства, като неотносими към правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По реда на ЗЧСИ
пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на
тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители
дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера
на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие
от увреждането. При искът, предявен на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ
отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия /или
бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при
изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.№ 474/2009
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І г.о.
Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали решението,
постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е обвързващо за
съда, разглеждащ деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№
1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС,
ІІІ г.о. Там се приема, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена отговорност
за вредите причинени от негови действия или бездействия извършени в нарушение
на императивни норми на закона, без правно основание и виновно. Фактическия
състав се свежда до - действие или бездействие, вреда, противоправност на
деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до
доказване на противното. В настоящият случай елементите на правопораждащия
фактически състав са налице.
Първо,
наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие. Съдът приема, с оглед
на обсъдените по-горе доказателства, че този елемент от ФС е налице - под
формата на действие, а именно – изнасяне на вещи, които не са собственост на
длъжника по изпълнителното дело, от недвижим имот – изнесен на публична продан,
и под формата на бездействие – неизпълнение на задължението за назначаване на
пазач, който да отговаря за съхраняване и опазване на изнесените вещи.
Вторият елемент от фактическия състав
по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието,
тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е
извършено престъпление. Противоправността като предпоставка на
отговорността се изразява в неизпълнение на уредени в закона задължения –
в конкретния случай задължението по чл.470 от ГПК за предаване на
вещите на пазач, назначен от съдебния изпълнител, който следва да пази същите с
грижата на добър стопанин.
Вината, като елемент от
ФС, както бе посочено по-горе, се предполага до доказване на
противното – тоест причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действувал виновно и да се освободи от отговорност, каквито доводи не са
наведени в конкретния случай.
По отношение на претърпените от ищцата
имуществени вреди, съдът счита, че е безспорно установено тяхното
настъпване, както и пряката причинно-следствена връзка с бездействието на
ответника, и равняващи се на стойността на повредените/изгубени вещи, съгласно
заключението на ВЛ.
С
оглед изложеното, предявеният от ищцата иск за осъждане на ответника да й
заплати обезщетение за имуществени вреди е основателен, но до размера от
1303,00 лева, а за разликата до претендираните 3260,00 лева следва да се
отхвърли като недоказан.
С
оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцата разноски съразмерно с
уважената част от иска. Ищцата претендира разноски в общ размер на 977,54 лева,
но по делото няма доказателства за внесена ДТ в размер на 51,41 лева, поради
което съдът приема, че същата има право на разноски в размер на 926,13 лева, от
които ответникът й дължи разноски в размер на 370,45 лева. Ответникът също има
право на разноски, но доколкото няма представени доказателства за направени
такива, съдът не дължи произнасяне.
Третото
лице-помагач е направило искане за присъждане на деловодни разноски, но на
основание чл.78, ал.10 от ГПК, такива не му се дължат.
По
така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.74 от ЗЧСИ вр.чл.45 от ЗЗД ЧСИ И.К. К.,*** действие – ПлОС, с адрес на кантората – гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1303,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие незаконосъобразните
действия на ЧСИ на 28,01,2016 г., 31,01,2016 г. и 15,07,2016 г., изразяващи се
в неправомерен въвод във владение и изнасяне на вещи, собственост на ищцата и
домакинството й, и представляващи стойността на липсващи вещи, несъхранявани
надлежно от ответника в качеството му на ЧСИ – холна секция, диван с две
табуретки, маса с канапе комплект, спалня тип приста с матрак и ракла, салонен
бюфет с остъкление, стенна закачалка с гардероб, душ-батерия, кухненски шкаф, 4
броя кухненски столове тапицирани в кафяво, зелено дамско манто и кариран
костюм от две части, ведно със законната лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до претендираните с ИМ вреди в размер на 3260,00 лева отхвърля
иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЧСИ И.К. К.,***
действие – ПлОС, с адрес на кантората – гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***, деловодни разноски
съразмерно уважената част на иска в размер на 370,45 лева.
На
основание чл.78, ал.10 от ГПК оставя без уважение направеното искане от
третото лице помагач – З.“А.Б.“ АД за присъждане на деловодни разноски.
Производството
по делото е проведено при участието на З.“А.Б.“ АД като трето лице-помагач на
страната на ответника ЧСИ И.К. К.,*** действие – ПлОС, с адрес
на кантората – гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: