РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110111443 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции, с правна квалификация чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК във връзка с чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Г. М. М., ЕГН ********** срещу М. на п., адрес: *,
представлявано от м. на п. с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г., изразяващи се в болки, страдания и чувство на
беззащитност, вследствие на противоправните действия на държавния съдебен изпълнител
при СИС при РС-В. по изп. дело № 6100/2018 г., състоящи се в запориране и принудително
изпълнение върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г. по сметката на брат й М. Л.
Ж. в Затвора – гр. В..
В условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявена обратна
искова претенция от М. на п. срещу Д. И. М. – държавен съдебен изпълнител в СИС при РС-
В., * с правно основание по чл. 54 от ЗЗД във връзка с чл. 49 от ЗЗД, с искане да се осъди
ответницата да заплати на ищеца по обратния иск сумата в размер на 500.00 лева, частично
от общо 20 000.00 лева.
С Определение № 8397/27.02.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е
конституирал ДСИ Д. М. като трето лице-помагач на страната на първоначалния ответник
М. на п. и е приел за съвместно разглеждане предявения в условията на евентуалност
обратен иск от М. на п. против ДСИ М..
Ищцата Г. М. основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 08.09.2018 г. ищцата изпратила на брат си М. Л. Ж., пощенски запис на стойност
30.00 лева, в Окръжен затвор-В., за да си посрещне нуждите от първа необходимост. Твърди
се, че този паричен превод не стигнал до М. Ж., тъй като по отношение на него било
насочено принудително изпълнение от ДСИ Д. М.. Доколкото братът на ищцата е задържан
под строг режим в Окръжен затвор-В., Г. М. е искала да му помогне с малка сума пари, за да
1
може той да си закупи от лавката на Затвора във В. стоки от първа необходимост. Това й е
давало успокоение и надежда, че това е единствения начин, по който тя може да допринесе,
той да се почувства по-добре.
Твърди се, че с действията си ДСИ Д. М. е причинила неимуществени вреди на Г. М.,
изразяващи се в безсъние, интензивна тревожност, нервност и колебание в действията и
самооценките, съществено влошаване на здравословното състояние до почти пълна
невъзможност на ищцата да се чувства като нормален, пълноценен човек. Според ищцата,
изпратената парична сума от 30.00 лева е несеквестируема и неподлежаща на принудително
изпълнение, като така съдебният изпълнител е нарушил закона и носи отговорност по по
реда на чл. 441 от ГПК.
Поради изложеното моли за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – М. на
п., представлявано от м. на п., който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Излага, че изпълнително дело № 6100/18 г. по описа на СИС при РС-В. е образувано
по заявление на М. на п. чрез упълномощен юрисконсулт в ОСИН – В. на 13.06.2018 г.
срещу М. Л. Ж. на основание изпълнителен лист № 384/23.05.2018 г. на Адм. съд – В. за
събиране на сумата в размер на 400.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението си взискателят е направил искане да бъде наложен запор на
личната партида на лишения от свобода, намиращ се в Затвора - В.. След налагане на запора
върху вземането от личната партида на лишения от свобода, с платежно нареждане от
13.09.2018 г., е постъпила сумата от 34.00 лв., като на 02.10.2018 г. на взискателя е преведена
сумата от 30.36 лв., а сумата от 3.64 лв. - на РС-Варна, като държавна такса по чл. 53 от
ТДТССГПК. Други изпълнителни действия по изпълнително дело № 6100/18 г. не са
извършвани.
На 10.05.2023 г. било издадено постановление за прекратяване на изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция, след което бил
отменен наложеният запор върху личната партида на длъжника в Затвора-В..
Излага се, че Г. М. М. не е страна по изпълнително производство, по отношение на
нея не е провеждано принудително изпълнение, в резултат на което да може да твърди, че са
й причинени вреди. Оспорва твърденията на ищцата, че паричните суми по партидите на
лишените от свобода са несеквестируеми, като е допустимо да се налага запор по личната
партида в затвора на лишеното от свобода лице, както и да се правят удръжки от
постъпващите по същата суми.
Твърди се, че изпълнителните действия на държавния съдебен изпълнител не се
намират в причинно-следствена връзка с твърдяната от ищцата вреда и същата не се явява
пряка и непосредствена последица от действията на ДСИ.
Прави възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
По предявения обратен иск – ищецът М. на п., представлявано от м. на п., моли, в
случай че бъде уважен изцяло или частично иска на ищцовата страна, да бъде осъдена Д. М.
да заплати сумите, които М. на п. е осъдено и е платило в изпълнение на постановеното
осъдително решение по първоначалния иск, като обратния иск се предявява в частичен
размер от 500.00 лева, от общо 20 000.00 лева.
В срока за отговор по предявения обратен иск, отговор от страна на ответника –
ДСИ Д. М. не е постъпил.
В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично
и се представлява от адв. П. К., чрез който пледира исковата претенция да бъде уважена. В
депозираните исмени бележки доразвива своите доводи за основателност на предявените
искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрк. Ю. Б.
поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите
доводи за неоснователност на иска.
Ответникът по обратния иск – ДСИ Д. М., редовно призована не се явява и не се
представлява в о.с.з.
2
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираният въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявен от ищцата Г. М. против М. на п. осъдителен иск за
обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, явяващи се следствие на
незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 6100/2018 г. по
описа на СИС при РС-В., изразяващи се в налагане на запор и удръжка на налична сума по
личната партида на брат й М. Л. Ж. в затвора в гр. В., която е дарена в полза на същия от
ищцата, за да може да задоволи базовите си потребности.
Исковите претенции са процесуално допустими предявени от ищец, твърдящ
претърпени неимуществени вреди, за които се претендира парично обезщетение. Ответникът
– М. на п. е пасивно процесуално легитимиран по исковете, като отговорността му е по чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК за всички преки и непосредствени вреди, които
държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ е причинил неправомерно при изпълнение на
дейността си.
За да бъде уважен предявеният главен облигационен осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищцата Г. М. М. е да установи следните правно релевантни
факти: 1./ деяние – налагане на запор и предприемане на принудително изпълнение от
страна на държавния съдебен изпълнител върху вземания по личната партида на брата на
ищцата - М. Л. Ж. в затвора във В., съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните
заведения; 2./ наличие на валидно правоотношение между съдебния изпълнител и ответника
М. на п. в качеството му на възложител; 3./ настъпила вреда за ищеца от упражняване на
дейността на ДСИ; 4./ пряка причинна връзка между вредата и действията, както и 5./
справедлив размер на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника – М. на п., представлявано от м. на п. при установяване на
горните факти е да установи направените от негова страна правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни правни последици в това число,
че върху сумите по личната партида на затворните е допустимо принудително изпълнение.
Съдебните изпълнители, при осъществяване на правомощията си, действат като
орган на държавна власт и извършват предписаните от закона /ГПК/ изпълнителни действия.
Изпълнението следва да е добросъвестно и законосъобразно в противен случай същите
носят отговорност за всички вреди, които са причинили на страните по изпълнението от
противоправните си същински изпълнителни действия и допълнителните такива.
В случая няма спор, че ищцата е сестра на длъжника по изп. дело, а именно М. Л. Ж..
Видно е от изисканото изп. дело, че същото е образувано за принудително събиране на
вземане на взискателя М. на п. за сумата от 400.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по издаден в негова полза изпълнителен лист по адм. дело № 3854/2014 г.
по описа на Адм. съд-В..
Видно от материалите по приложеното изп. дело, образувано на 13.06.2018 г., на
05.07.2018 г. ДСИ е разпоредил налагане на запор върху вземането на длъжника от личната
му партида в затвора в гр. В.. Запорното съобщение е получено от началника на затвора
Варна, на 26.07.2018 г.
На 13.09.2018 г. с платежно нареждане началникът на затвора В. е превел по сметка
на РС-Варна сумата от 34.00 лева с посочено основание – "плащане по изп. дело №
20183110406100, М. Л. Ж.".
Длъжникът М. Л. Ж. е подал жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК срещу
действията на съдебния изпълнител изразяващо се в налагане на запор на вземанията по
личната му партида в затвора, по която е образувано в. гр. д. № 2547/2018 г. по описа на
ВОС. С влязло в законна сила определение, след проведен инстанционен контрол, жалбата е
оставена без разглеждане поради липса на правен интерес.
Решението постановено по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител
не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно законосъобразността на действията на
3
съдебния изпълнител, още повече че в конкретния случай съдът не е стигнал до фазата на
произнасяне по същество на жалбата и до конкретна преценка по този въпрос. Следователно
не е налице отрицателна процесуална предпоставка за произнасяне по същество на
настоящия иск.
Ищцата е депозирала на 28.02.2020 г. молба до началника на затвора в гр. В., в която
сочи, че е сестра на длъжника М. Л. Ж. – лишен от свобода и че желае паричните средства,
които изпраща в полза на М. Л. Ж. да бъдат използвани по предназначение, а именно за
закупуване на санитарни принадлежности, фонокарти и всичко друго, което е длъжен и
може да закупи само и единствено от затворническата лавка. Молба с идентично
съдържание е подадена от ищцата М. на 11.03.2020 г. и по изп. дело № 6100/2018 г. по описа
на СИС при РС-В..
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства преценени съобразно
приложимите правни норми налага извод за неоснователност на твърденията на ищцата за
извършени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изл. дело № 6100/2018 г.
по описа на СИС при РС-Варна, свързани с налагане на запор върху вземането на брата на
ищцата по личната му партида в затвора – гр. В..
Не е спорно между страните, а на съда е ноторно известен фактът, че длъжникът по
изл. дело № 6100/2018 г. по описа на СИС при РС-В. и брат на ищцата - М. Л. Ж., е с
наложено наказание лишаване от свобода – доживотен затвор, което изтърпява в затвора в
гр. В..
Осъдените на доживотен затвор, съгласно чл. 213 и чл. 214 от ППЗИНЗС се
настаняват в обособени зони с повишена сигурност и следва да бъдат изолирани от
останалите лишени от свобода. Полагането на труд е възможно само в помещението, в което
са настанени или в специално оборудвани работни места при наличие на подходяща работа.
Ищцата твърди, че брат й не полага труд, а и друго не се установява от материалите по
делото. Следователно паричните средства по личната му партида в затвора са от източник
различен от възнаграждение за труд и/или пенсия /предвид възрастта му/. Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗИНЗС "лишените от свобода" могат да разполагат с
парични средства до размера на една минимална заплата.
В случая твърденията на ищцата са, че сумата от 30.00 лева, налична към датата на
запора върху личната партида на брат й, са средства, които са дарени от нея за закупуване на
храна и вещи от затворническата лавка. На база на безспорно установения произход на
средствата по личната партида на ответника съдът приема, че налагането на запор на
вземанията по нея не нарушава забраната на чл. 446 от ГПК, доколкото средствата не попада
в категорията за несеквестируем доход. Вземанията, на които законът признава качеството
несеквестируемост са лимитативно посочени в чл. 446 от ГПК и касаят такива за
възнагражение за труд, пенсия, издръжка и социални помощи. Не се твърди от ищцата, а и
не се доказва по личната партида на брат й в затвора да са постъпвали парични суми, които
са с някое от посочените основания, следователно сумата няма характер на несеквестируем
доход и на общо основание може да бъде удържана в пълния си размер и да бъде
превеждана изцяло на съдебния изпълнител за погасяване на задължението, което има
лишеният от свобода длъжник.
В допълнение следва да се посочи, че твърденията на ищцата, че от сумите по
личните партиди на лишените от свобода лица не може да се правят удръжки са
неоснователни. Такава възможност, при определени обстоятелства е предвидена в чл. 114а
от ППЗИНЗС в хипотезата на ангажиране на имуществената отговорност на лишените от
свобода.
Неоснователни са и възраженията, че сумата от 30.00 лева, която е преведена по
сметка на съдебния изпълнител от личната сметка на брата на ищцата е несеквестируема,
доколкото със същата лишеният от свобода си е набавял храна и вещи от първа
необходимост. Вярно е, че със заповед № ЛС-04-745/08.12.2021 г. на м. на п. е одобрен
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, част
от които могат да бъдат придобити само от затворническата лавка - тоалетни
принадлежности, хигиенни материали, напитки, плодове и зеленчуци, олекотени завивки,
4
както и фонокарта, но това не променя извода за характера на сумата като подлежаща на
принудително изпълнение за парично задължение на лишения от свобода. Нещо повече,
базовите екзестенциални нужди на лишените от свобода, в това число на брата на ищцата,
са гарантирани по закон – съгласно чл. 84 от ЗИНЗС на същите е признато право на
безплатна храна, непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие,
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки имат право и на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, на здравно осигуряване от момента на задържането като здравните вноски
на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез М. на п..
Дали и доколко обемът на предоставяната от държавата издръжка на лицата лишени от
свобода е достатъчна за покриване на битовите им нужди е въпрос на държавна политика и
няма пряко касателство към въпросите предмет на обсъждане в настоящото съдебно
произнасяне.
С оглед изложеното съдът намира, че твърдените с исковата молба като
незаконосъобразни действия на ДСИ Д. М. по изп. дело № 6100/2018 г. по описа на СИС при
РС-В., изразяващи се в налагането на запор на средствата по личната партида на брата на
ищцата в затвора в гр. В. не са в нарушение на закона и не могат да послужат като
основание за ангажиране на деликтната отговорност на възложителя М. на п.. Несъмнено
производството по принудително изпълнение, в следствие на което цялата сума по
партидата на брата на ищцата е удържана и платена в полза на взискателя, не поражда
положителни емоции за същата, доколкото паричните средства са дарени от нея с цел
лишения от свобода неин брат-длъжник по изп. дело да задоволи базовите си потребности и
е в състояние да причини твърдените от ищцата неимуществени вреди – психически
страдания, безпокойство, безпомощност и стрес, за установяването на които са ангажирани
показанията на свид. Е. П. И., на които съдът дава вяра, тъй като са последователни,
логични, вътрешнонепротиворечиви и взаимнодопълващи се. За да подлежат на
обезщетяване обаче същите следва да са в причинно-следствена връзка с доказано
противоправни действия на съдебния изпълнител. Такова пълно и главно доказване от
страна на ищцата Г. М. не е проведено. Действията на съдебния изпълнител в рамките на
изп. процес са законосъобразни.
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения деликтен иск за
присъждане на обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с
противоправни действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 6100 по описа за 2018 г. на
СИС при РС-В..
Неоснователността на иска за присъждане на главницата обуславя аналогичен извод
и по искането за присъждане на акцесорното вземане за законна лихва върху сумата на
претендираното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед неоснователността на главния иск по чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл.
49 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност обратен
иск по чл. 54 от ЗЗД против ДСИ М., доколкото не е сбъднато вътрешнопроцесуалното
условие за това.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, в полза на
ответното министерство следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 100.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Г. М. М., ЕГН ********** срещу М. на п., с адрес: *,
представлявано от м. на п., облигационен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 441,
5
ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
в полза на ищцата сумата от 20 000.00 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023
г., изразяващи се в болки, страдания и чувство на беззащитност, вследствие на
противоправните действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при РС-В. по изп.
дело № 6100 по описа за 2018 г., състоящи се в запориране и принудително изпълнение
върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г. от ищцата по сметката на брат й М. Л.
Ж., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора – гр. В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. М. М., ЕГН ********** да заплати
в полза на М. на п., с адрес: *, представлявано от м. на п. сумата в общ размер от 100.00
лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решенеито е постановено при участието на трето лице-помагач държавен съдебен
изпълнител в СИС при РС-В., а именно Д. И. М., конституирана на страната на ответника
М. на п., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6