гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 558 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от С.Л.Д. - Д. с постоянен адрес ***, чрез *** М.И. против Решение №
1012-04-119#1/18.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 041-00-1056-5/25.05.2021г. и
Разпореждане № 041-00-1056-4/25.05.2021г. на оправомощено лице за ръководител
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно
приложения на материалния закон, допуснати при издаването му съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Налице
бил влязъл в сила акт за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а КСО. Позовава се и на изтекли давностни срокове. Претендира се цялостната
отмяна, алтернативно прогласяване на нищожност на решението на директора на ТП
на НОИ. Претендира разноски в размер на 1000лв.
Ответникът – Директора
на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител старши ***П.Й., в открито заседание оспорва
подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания акт, като вземе предвид изложените в решението мотиви и
събраните по делото доказателства. Допълнителни съображения развива в писмена защита
вх. № 4757/28.10.2021г. Възразява прекомерност на исканите разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1 за мин. размери на ***
възнаграждения за дела по КСО мин. размер е 350 лева Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., за което представя списък с разноски.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено следното:
От приложената и приета като доказателство по делото
административна преписка се установява, че Д. е подала заявление с вх. №
041-00-1056/28.05.2015г. с декларирано последно прекратяване на
правоотношението, считано от 27.05.2015г.
От справка в информационната система е видно, че С.Д. е била в
трудови правоотношения със „СВИМА“ ООД в периода от 01.03.2012г. до
24.04.2015г. включително и договорът е прекратен по взаимно съгласие на
страните.
Видно от регистъра на трудовите договори, на 27.04.2015г. С.Д. е
сключила трудов договор с фирма „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД и същият е прекратен, считано
от 27.05.2015г. Поради краткият период на заетост, проверка е имала за цел да
установи дали лицето действително е полагало труд.
С разпореждане № 041-00-1056-4 от 25.05.2021г. на опровамощено
лице за ръководител на осигуряваното за безработица е отменено разпореждане №
041-00-1056-1 от 02.06.2015г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а КСО. В мотивите на същото е посочено, че са представени
нови документи – констативен протокол № КП-5-04-00889417/05.03.2021г. за
извършена проверка от контролен орган на НОИ в „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД, при която е
установено, че Д. не е упражнявала трудово дейност във фирмата, подлежаща на
задължително осигуряване. Проверката е във връзка с ограничаване на
неправомерните разходи при отпускане и изплащане
на парични обезщетения и помощи от ДОО. Предметът на проверката е свързан с
изясняване на обстоятелствата с упражняването на трудова дейност от С.Д..
В хода на проверката Д. е дала обяснение за извършваната от нея
дейност във фирмата в периода 27.04.2015г. до 26.05.2015г. В тях тя обяснява,
че е работила като търговски представител, не познава собственика на фирмата и
е контактувала с млада жена, на която не помни името. Основната й дейност е
била предлагане и продажба на ролки за касови апарат дружеството не е имало
офис и склад. Стоката се доставяла на място и тя с личния си автомобил я
продавала. След месец същата жена й съобщила, че и прекратява договора.
Получила е заплата и стажа и е заверен в трудовата книжка.
Предвид писмените обяснения на управителя и подадената годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015г., в която се декларира, че
дружеството не е извършвало търговска дейност е прието, че Д. е назначена на
работа с цел получаване на по-благоприятно за нея парично обезщетение за
безработица и не е упражнявала трудова дейност, а е била назначена фиктивно на
работа.
Тъй като при извършената проверка не се доказва С.Д. да е
упражнявала търговска дейност, на осигурителя са издадени задължителни предписания
№ ЗД-0-04-00889440/05.03.2021г. Същите не са обжалвани и са влезли в сила. Данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 27.04.2015г. до 26.05.2015г. са
заличени.
В
срока по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е издал Решение № 1012-04-119#1/18.08.2021г.,
с което е отхвърлил жалбата на Д. против Разпореждане №
041-00-1056-5/25.05.2021г. и Разпореждане № 041-00-1056-4/25.05.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново. В
мотивите на решението е прието, че атакуваните актове са издадени от
компетентен орган, в кръга на правомощията му и при спазване на установения
ред. След заличаването на данните, подадени от осигурителя са отпаднали
предпоставките за отпускане на обезщетението. Отмяната на разпореждането за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО е обусловила
и издаването на разпореждането, с което е отказано отпускане на това
обезщетение.
Като
писмени доказателства по делото са приети материалите, изпратени с изх. №
2103/04-040#1/10.09.2021 г. от ТП на НОИ – Велико Търново административна
преписка, подробно описана в съпроводителното писмо, общо 25 листа; сигнал до
РП изх. № 1056-04-51#17/28.05.2021 г., справка „Отхвърлени данни от Регистъра
на осигурените лица“, справка за персоналния регистър на НОИ за осигурителните
периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.20215 г. при пенсиониране на Д.-Д.; Трудов
договор № 3/27.04.2015 г., сключен между С.Л.Д.-Д. и „Адмирал 2008“ ЕООД и
справка за изплатеното трудово възнаграждение от С.Л.Д.-Д.; декларация до ТП на
НОИ вх. № 104-04/03.05.2017 г., касаещ проверката на „Зенит 21“, писмени
обяснения вх. № 1056-04-51#8 от 17.02.2021 година във връзка с извършване на
проверка на „Адмирал 2008“ и писмени обяснения вх. № 1056-04-51#7/17.02.2021
година на С.Л.Д. следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
На
основание чл. 193 ал. 1 и ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е открито производство
по оспорване истинността на Констативен протокол № КП-5-04-00889417/05.03.2021
година за извършена проверка по разходването на ДОО на „Адмирал 2008“ ЕООД от
ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново по отношение на
неговото съдържание, че Д. не е полагала труд. На жалбоподателя е указано, че
тъй като документът е официален върху него лежи доказателствената тежест за
обосноваване неистинността на същия.
По
реда на чл. 176 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателката е дала обяснение,
че работела в „Свима“ ЕООД. Там се запознала с две жени (вече не си спомня
имена) клиентки й предложили да започне работа при тях в новооткрит офис във
Велико Търново. Естествено, като всеки по млад човек за по-голямо възнаграждение,
приела, срещнали се. Обяснили й, че трябва да предлага и продава ролки за
касови апарати. Стоката й дали лично. Имала собствен автомобил. Това момиче й
дало договора. Забравила кой е посочен в него за работодател. Много малко
работила за тази фирма. Казали, че няма да си отварят офис във Велико Търново.
Прекратили трудовото й правоотношение. Лично е контактувала с тази жена, на
която не помни името. Не знае за други служители. Обикаляла по магазини да
предлага стоката по книжарници. Мисли, че не успяла да продаде. Тъй като била в
началото не е съставяла документи, които да отчитат продаденото количество
продукти. Пътувала в рамките на областта. Няма спомен конкретно къде е ходила.
Обикаляла с неин личен автомобил. Плащали й на ръка за изразходваното гориво.
Не е имала заповед за командироване. Не е попълвала пътни листи. Назначили я на
1200 лв. месечно уговорено възнаграждение. Помни, че била на пълно работно
време. Не може да посочи в какъв часови диапазон. Взела заплата на ръка. Дала й
я тази жена. Няма спомен дали от сумата са били удържани суми за осигуровки и
данъци. Подписвала се като получавала парите. Не помни къде точно.
На
основание чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е открито и производство по оспорване
на истинността на трудовия договор и на представената справка за изплатени суми
по отношение авторството на подписа, положен за работодател за „Адмирал 2008“
ЕООД. На жалбоподателя е указано, че с оглед разпределението на
доказателствената тежест, същият следва да докаже достоверността на подписа на
лицето подписало се за представител на дружеството. За целта му е предоставена възможност за
ангажиране на гласни доказателствени средства чрез довеждане в следващо съдебно
заседание на свидетеля П.Н.П.за обосноваване истинността на положените от него
подписи. Същият не е воден и разпитван в съдебно заседание и искането за
изслушването му е оттеглено.
По
отношение на декларация до ТП на НОИ вх. № 104-04/03.05.2017 г., касаещ
проверката на „Зенит 21“, писмени обяснения вх. № 1056-04-51#8 от 17.02.2021
година във връзка с извършване на проверка на „Адмирал 2008“ и писмени
обяснения вх. № 1056-04-51#7/17.02.2021 година на С.Л.Д. е открито производство
по реда на чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК по оспорване на подписите на лицето П.П.
върху декларацията и писмените обяснения и становището на ответника. Указано е,
че доколкото същите представляват частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, доказателствената
тежест за обосноваване истинността на същите пада върху лицето, което ги е
представила и иска да се ползва от тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в
предвидения преклузивен срок по чл. 118,
ал.1 от КСО, от страна в административното производство, притежаваща правен
интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, както и Разпореждане
№ 041-00-1056-5/25.05.2021г. и Разпореждане № 041-00-1056-4/25.05.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново са валидни индивидуални административни актове, издадени от административен
орган, в кръга на неговата компетентност и в съответната писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за произнасянето, поради което същият
отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при неговото
издаване, представляващи основание за
отмяната му.
Решението е и материално законосъобразно, а жалбата неоснователна
по следните съображения:
Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, „осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ. Упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде доказано от жалбоподателката при условията
на главно и пълно доказване в процеса. Константна е съдебната практика, че
наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не
може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани
данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски (В този смисъл са Решение № 1574
от 30.01.2020г. по адм. дело № 5755/2019г. и Решение № 16555 от 04.12.2019г. по
адм. дело № 8906/2019г. по описа на Върховния административен съд).
За да възникне правото на обезщетение по чл.50 от КСО лицето
трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това
правоотношение. В настоящия случай, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, за жалбоподателката С.Д. не е налице валидно възникнало трудово
правоотношение и същата не е упражнявала реално трудова дейност в дружеството „АДМИРАЛ
2008“ ЕООД. Видно от писмените обяснения на Д. при проверката е посочила, че
трудовото й възнаграждение е в размер на 500-600лв., а се представя трудов
договор за 1200лв. и разплащателни ведомости за изплатени през март 1010.53лв.
и частта от месец април 240лв. Д. в дадените обяснения в съдебно заседание
твърди, че именно размерът на заплата я е мотивирал да напусне по взаимно
съгласие предишния си работодател и да започне работа при „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД.
Това противоречие в размера на уговореното и получено възнаграждение, което е
от съществено значение за всеки един работник при решението му да започне
работа опровергава твърдението за реалното изпълняване на трудови функции.
Съдът
намира, че в съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, от които да се доказва реалното извършване на трудови
функции от жалбоподателката през процесния период във връзка със сключения от
нея трудов договор от 27.04.2015г. до 26.05.2015г.
с работодателя/осигурителя „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД.
Самата Д. заявява в съдебно заседание,
че не знае кой е посочен в договора й за работодател, контактувала с жена, на
която не помни името; не знае за други служители; не е успяла да продаде нищо
от стоката; не е съставяла документи, които да отчитат продаденото количество
продукти; няма спомен в кои населени места е ходила да предлага стоката; ползвала
личен автомобил, за което са й заплащали на ръка изразходваното гориво; не е имала
заповед за командироване; не е попълвала пътни листи; не може да посочи в какъв
часови диапазон е работното й време. Гореизложеното не доказва престиране на
трудова дейност, за която на лицето да е заплатено трудово възнаграждение по
представените разплащателни ведомости. В същите не е посочено уговорено и
дължимо трудово възнагрждение. Това мотивира съда да не кредитира същите. Този
извод се налага не само защото подписите на управителя на „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД
бяха оспорени, както и на трудовия договор, положен за работодател, но и защото
не се установява реално престиране на труд, за който тези суми да са били
дължими.
Трудовият
договор свидетелства за съществуването на трудово правоотношение, което обаче
само по себе си не може да обуслови възникването на осигурителното
правоотношение. Според съдържанието на този трудов договор е за неопределен
период от време, като реално се твърди да е бил за периода от 27.04.2015г. до 26.05.2015г. От съдържащите се в
административната преписката документи, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, не се установява започване на изпълнението на задълженията
по сключения трудов договор съответно качеството й на осигурено лице, имащо
право да получи парично обезщетение.
Направеното
оспорване на констативния протокол (КП) по отношение на истинността на
отразените в него обстоятелства не бе подкрепено с необходимите доказателства
за обосноваване неистинността на същия. Същият е официален документ и се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила. Оспорването на писмените
обяснения относно авторството на П.П. са част от констатациите по констативния
протокол. Освен това следва да се има предвид, че в тях лицето не изказва
благоприятни за него факти, за да се породи съмнение в изявлението. Разгледани
в съвкупност с останалите доказателства събрани по делото, обосновават
твърдението, че С.Д. не е престирала труд в „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД, т. е. не е
осигурено лице по смисъла на КСО и не й се следва парично обезщетение за
безработица.
Неоснователно
съдът намира позоваването на влязъл в сила административен акт. Действително
паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират,
прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт. Разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО
обаче дава възможност влязлото в сила разпореждане да може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица. Нещо повече налице са влезли в сила
предписания, с които „АДМИРАЛ 2008“ ЕООД е бил задължен да заличи данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Относно
направеното възражение за погасителна давност съдът намира следното. Според Чл. 115, ал. 1 КСО
вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по
искане на длъжника. В случая не е изтекъл, давностения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
предл. 1 от КСО, както и 10 годишния давностен
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
предл. 2 от КСО, т. н. абсолютна давност,
за задължението на жалбоподателката.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в конкретния случай не е установено С.Д. да е упражнявала трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително социално осигуряване и да е налице основание за осигуряване, даващо от своя страна право на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Обжалваните
Решение № 1012-04-119#1/18.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №
041-00-1056-5/25.05.2021г. и Разпореждане № 041-00-1056-4/25.05.2021г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Велико Търново са
законосъобразни административни актове, поради което подадената жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК същото следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Съгласно
последното изменение на разпоредбата на чл. 119 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г. / решенията на административния съд подлежат на касационно
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на
постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква
"б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и
"ж". В настоящия случай производството е такова по чл. 117, ал.
1, т. 2, буква "б" от КСО- отказ за изплащане на парични
обезщетения по глава
четвърта, раздел I и II
във връзка с чл. 117, ал.
2 от КСО. Предвид това, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.Д. -
Д. с постоянен адрес ***, чрез *** М.И. против Решение №
1012-04-119#1/18.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 041-00-1056-5/25.05.2021г. и
Разпореждане № 041-00-1056-4/25.05.2021г. на оправомощено лице за ръководител
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА С.Л.Д. – Д., ЕГН: **********
***, да заплати на ТП на
НОИ – Велико Търново
направените по делото разноски за възнаграждение на ***в размер на 100.00 /сто
/ лева.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал.
1, т. 2, буква "б" от КСО, не подлежи на касационно
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: