Решение по дело №1421/2021 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 210
Дата: 15 септември 2022 г. (в сила от 15 септември 2022 г.)
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20211440101421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Козлодуй, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440101421 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на И. М. И. с адрес в гр.
Белене, ул. ...... и ЕГН ********** чрез адв. Я. Г. Я., САК и адв. Л. Ч. М., САК, с която
е предявила против Г. К. Г., ЕГН **********, адрес: с. Манастирище, .... и против П.
И. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Козлодуй, .... и против К. А. Х.. ЕГН **********,
адрес: гр. София, ...., ап. 153 иск за обявяване относителната недействителност на
договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт за покупко-продажба на
поземлен имот № 7, том V, peг.№ 8118, дело № 377 от 03.12.2019 г. на нотариус
Емилия Карамфилова - с район на действие района на Козлодуйски Районен съд, с
който ответниците Г. Г. и П. Г. са продали на третия ответник К. Х. недвижим имот,
представляващ УПИ IV с площ от 1040 кв. м., измерени графично, в квартал № 34 по
ЗРП на с. Манастирище, одобрен със Заповед № 404 / 1908 г. на ОНС - Враца,
незастроен, при съседи: УПИ XI, от квартал 34, УПИ XIV, от квартал 34, УПИ X, от
квартал 34, УПИ V от квартал 34 и УПИ XV от квартал 34 и е предявила против К. А.
Х. иск по чл.108 ЗС за защита правото на собственост на недвижим имот,
представляващ УПИ IV с площ от 1040 кв. м., измерени графично, в квартал № 34 по
ЗРП на с. Манастирище, одобрен със Заповед № 404 / 1908 г. на ОНС - Враца,
незастроен, при съседи: УПИ XI, от квартал 34, УПИ XIV, от квартал 34, УПИ X, от
квартал 34, УПИ V от квартал 34 и УПИ XV от квартал 34.
Ищеца сочи, че е наследник на Н.Т.Н, ЕГН ********** (неин дядо). Сочи, че
нейния наследодател е бил собственик на процесния недвижим имот УПИ IV с площ
от 1 040 кв.м., находящ се в квартал № 34, по ЗРП на село Манастирище, община
1
Хайредин, област Враца, одобрен със Заповед № 404 / 1908 на ОНС – Враца, а сега тя
притежава идеална част като един от наследниците. Поддържа, че за имота се е
грижела нейната баба, а след това и нейния баща. Поддържа, че имота е бил вписан в
книгите при Община Хайредин на името на нейния дядо. При проверка в общината по
повод снабдяването с документи за доброволна делба на имота е установила, че за
имота е съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 62, том
III, peг. № 3283, дело № 141 от 07.06.2019 г. на нотариус Емилия Карамфилова, с който
нотариален акт ответника Г. Г. е признат за собственик на имота по давностно
владение. Впоследствие ответника Г. и съпругата му ответника П. И. Г. с нотариален
акт за покупко-продажба № 7, том V, peг. № 8118 дело № 377 от 03.12.2019 г. на
нотариус Емилия Карамфилова продали на ответника К. А. Х. имота. Поддържа, че
всеки от наследниците регулярно е посещавал имота.
В съдебни заседания за ищеца се явяват пълномощници адвокати Я. Я. и Л. М.
от САК и подържат исковете.
Ответниците са подали редовен писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорват исковете. Поддържат, че ответника Г. Г. е придобил
процесния имот по наследство и давност продължило необезпокоявано повече от 10 г.,
а ответника К. Х. по силата на валиден договор за покупко - продажба. Заявяват и
възражение за изтекла в тяхна полза придобнвна давност, като към давностното
владение на собственик К. Х. присъединяват и давностното владение на праводателите
му Г. Г. и П. Г..
В съдебни заседания ответника Г. Г. участва лично, а за тримата ответници се
явява пълномощник адвокат Л. Я. от ВрАК и оспорва исковете по съображения
подробно изложени в писмения отговор.
Съдът, след като взе предвид представените по делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото се установява от приложеното от ищеца удостоверение за наследници
№ МН-УН-16 / 09.02.2018 г., издадено от Община Хайредин (л.11-12), че тя е един от
наследниците на б.ж. на с.Манастирище, общ.Хайредин Н.Т.Н, починал на 13.08.1983
г. (прадядо на ищеца – наследник т.1.2.1.). След неговата смърт ищеца е наследник
видно от приложеното на л.5-6 удостоверение за наследници № 1627 от 29.09.2020г.,
издадено от Столична община на б.ж. на с.Манастирище К.Н.С, починала на
22.01.1991 г.
Установява се от приложената на л.10 в заверено копие извадка от разписен лист
към регулационния план на с.Манастирище, че на името на Н.Т.Т. има записан имот в
кв.30, парцел 4 съгласно нотариален акт от 1939 г., а на името на б.ж. на
с.Манастирище К.Н.С има записани два имота – в кв.17, парцел 1 и в кв.34, парцел 4
2
съгласно нотариален акт № 70, том 7, дело № 627/1975 г.
От удостоверението за статута на процесния имот издадено от Община
Хайредин (л.106) с № 1764/16.05.2022 г. е видно, че УПИ 4 в кв.34 по плана на
с.Манастирище е записан в поименен стопански регистър от 1908 г. на името на Н.Т.Т.
и от 2019 г. е записан последователно на Г. К. Г. и на К. А. Х..
Видно от приложените нотариални актове, с констативен нотариален акт № 62,
том III, peг. № 3283, дело № 141 от 07.06.2019 г. на нотариус Емилия Карамфилова
ответника Г. Г., е признат за собственик на имота по наследство и давностно владение.
Впоследствие с договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт за покупко-
продажба на поземлен имот № 7, том V, peг. № 8118 дело № 377 от 03.12.2019 г. на
нотариус Емилия Карамфилова ответника Г. К. Г. и съпругата му ответника П. И. Г. са
продали имота на ответника К. А. Х..
От приложената в делото скица на имота (л.37) е видно, че е записан на името на
ответника К. Х. към 26.01.2022 г..
От страна на ищеца съдът изслуша свидетеля М. А. Т.. От показанията й се
установява, че е родена и живее в гр. София, но нейния баща е роден в с.Манастирище
и там е била през летните ваканции. Познава ищеца И. И., която е дъщеря на първи
братовчед на свидетеля. Познава и ответника Г. Г., с когото също са роднини по линия
на брата на дядото на свидетеля. Знае, че спора е за наследствен имот в
с.Манастирище, представляващ лозе, но не знае къде реално се намира този имот. Знае,
че тяхната част от фамилията е притежавала в селото лозе, което е продадено преди 40
години. Свидетелства, че имота, за който е спора не е техен (има предвид на тяхната
част от фамилията), е от наследство по линия на брата на нейния дядо, който е загинал
през първата световна война. Знае, че нейната прабаба е поделила имотите между
двамата братя и сестра и това включва и това лозе. Лозето, което е част от фамилията
по нейна линия, включително на ищеца И. И. е било на друго място и то много отдавна
е продадено, като във фамилията не е имало спор. Другата част от фамилията включва
брат на нейния дядо, който също е загинал в първата световна война – Михаил и
ответника Г. Г. е част от тази фамилия.
От страна на ответниците съдът изслуша свидетелите С.Ц.С, А.Н.И и Л.Д.А
От показанията на свидетеля С.Ц.С се установява, че живее окончателно в
с.Манастирище от 2009г.. За периода от 1979 г. до 1982 г. също е бил в с.Манастирище.
Познава ответника Г. Г. от дете и са съседи. Знае процесния имот, който е лозе и се
намира в с.Манастирище над сградата на „съвета”, с площ от 1 декар и граничи с
негова леля. Като деца са играли в имота. Свидетелства, че за имота се грижи Г. Г. от
около 15 години още от преди баба му и дядо му да починат и той му помага. Не е
виждал друг да се грижи за имота и не познава ищеца И. И..
От показанията на свидетеля А.И се установява, че живее в с.Манастирище. Не
3
познава И. И.. Познава Г. Г. също от с.Манастирище. Знае процесния имот, който
представлява лозе и винаги е бил лозе. Имота се намира в с.Манастирище „на гърба на
съвета”. От както знае имота, винаги е бил лозе. Г. се грижи за имота от около 10
години, а преди това са се грижили неговите родители. Бил е при нотариуса свидетел
при издаване на констативния нотариален акт на Г. Г. и тогава е казал същото.
От показанията на свидетеля Л.Д.Асе установява, че живее в с.Манастирище.
Познава Г. Г. и са роднини. Не познавам жена на име И.. Знае лозето, за което се води
делото. То се намира в с.Манастирище „зад съвета”. Спомня си, че това лозе се
грижело бабата, дядото и майката и бащата на Г. по бащина линия. Г. от 13-14 г. се
грижи сам за лозето. Ходил е при нотариуса за това лозе и там казал същото.
Съда кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите и на двете страни
като логични, обективни и възпроизвеждащи конкретни факти възприети лично от
всеки за факти изясняващи спора.
Съда приема от правна страна следното:
Ищеца И. И. е предявила искове на защита правото на собственост и за
обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба по
отношение на недвижим имот, представляващ УПИ IV с площ от 1040 кв. м., измерени
графично, в квартал № 34 по ЗРП на с. Манастирище, одобрен със Заповед № 404 /
1908 г. на ОНС - Враца, незастроен, при съседи: УПИ XI, от квартал 34, УПИ XIV, от
квартал 34, УПИ X, от квартал 34, УПИ V от квартал 34 и УПИ XV от квартал 34 и е
предявила против К. А. Х. иск по чл.108 ЗС за защита правото на собственост на
недвижим имот, представляващ УПИ IV с площ от 1040 кв. м., измерени графично, в
квартал № 34 по ЗРП на с. Манастирище, одобрен със Заповед № 404 / 1908 г. на ОНС -
Враца, незастроен, при съседи: УПИ XI, от квартал 34, УПИ XIV, от квартал 34, УПИ
X, от квартал 34, УПИ V от квартал 34 и УПИ XV от квартал 34.
Ищеца не доказа освен, че е наследник на Н.Т.Н и на К.Н.С, че те са
притежавали в собственост процесния имот, тъй като от разписния лист е видно, че е
описано в него лице с имена Н.Т.Т. и няма доказателства да е идентичен с
наследодателя на ищеца с различни бащино и фамилно име. Освен това имотите
записани на лицата Найден и Къна не се доказа от ищеца да има имот идентичен с
процесния, т.е. ищеца по никакъв начин не доказа в процеса да има права по
отношение процесния имот.
По делото е безспорно, че първия ответник Г. Г. е признат за собственик на
имота с констативен нотариален акт № 62, том III, peг. № 3283, дело № 141 от
07.06.2019г. по наследство и давностно владение. Впоследствие с договор за покупко-
продажба сключен с нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 7, том
V, peг. № 8118 дело № 377 от 03.12.2019 г. (поправен с последващ нотариален акт
приложен в делото), ответника Г. К. Г. и съпругата му П. И. Г. са продали имота на
4
третия ответник К. А. Х..
Съда не споделя доводите на ищеца, че нотариалния акт за покупко-продажба на
процесния имот е относително недействителен по отношение на нея, тъй като
продавачите не са собственици на имота.
Продавачите Г. Г. и съпругата му са собственици на имота по силата на
констативния нотариален акт цитиран от съда по-горе.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително
прави и при съставянето на нотариален акт за сделка – чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази
проверка се извършва въз основа на представени документи - чл. 587, ал. 1 ГПК или
чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели -чл. 587,
ал. 2 ГПК. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а
въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това,
като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК както и нотариалният акт за сделка притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр.
3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост. Да се отрече доказателствената сила на
констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено
производство и резултатът от него.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор,
то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него
5
право.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна,
която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право.
В конкретния спор ищеца, която оспорва правото на собственост на ответника Г.
не доказа нито с писмени, нито с гласни доказателства твърдението си, че Г. не е
придобил имота по наследство и давност. Напротив от разпита на всички свидетели се
потвърди противното, че Г. владее и ползва имота повече от 10 години и че го има в
наследство от своя дядо, роднина на дядото от страна на ищеца.
Предвид изложеното съдът следва да отхвърли исковете и като последица да
присъди ищеца да заплати на ответниците направите по делото разноски с оглед изхода
на спора, представляващи платено адвокатско възнаграждение от всеки от тримата
ответници по 300.00 лева съгласно приложена разписка с писмената защита.
На ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. И., ЕГН ********** с адрес в гр. Белене, ул. ...... против Г.
К. Г., ЕГН **********, адрес: с. Манастирище, ...., против П. И. Г., ЕГН **********,
адрес: гр. Козлодуй, .... и против К. А. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ...., ап.
153 за обявяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба
сключен с нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № 7, том V, peг.№
8118, дело № 377 от 03.12.2019 г. на нотариус Емилия Карамфилова - с район на
действие района на Козлодуйски Районен съд, с който Г. К. Г. и П. И. Г. са продали на
К. А. Х. недвижим имот, представляващ УПИ IV с площ от 1040 кв. м., измерени
графично, в квартал № 34 по ЗРП на с. Манастирище, одобрен със Заповед № 404 /
1908 г. на ОНС - Враца, незастроен, при съседи: УПИ XI, от квартал 34, УПИ XIV, от
квартал 34, УПИ X, от квартал 34, УПИ V от квартал 34 и УПИ XV от квартал 34, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС на И. М. И., ЕГН ********** с адрес в гр.
Белене, ул. ...... против К. А. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ...., ап. 153 за
защита правото на собственост на недвижим имот, представляващ УПИ IV с площ от
1040 кв. м., измерени графично, в квартал № 34 по ЗРП на с. Манастирище, одобрен
със Заповед № 404 / 1908 г. на ОНС - Враца, незастроен, при съседи: УПИ XI, от
квартал 34, УПИ XIV, от квартал 34, УПИ X, от квартал 34, УПИ V от квартал 34 и
УПИ XV от квартал 34, като неоснователен и недоказан.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. М. И., ЕГН ********** да заплати на
Г. К. Г., ЕГН ********** направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 (триста) лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. М. И., ЕГН ********** да заплати на
П. И. Г., ЕГН ********** направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК на К. А. Х., ЕГН ********** направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в
двуседмичен срок от връчването на съобщения с преписи.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7