МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД
№ 593/2018г. РРС І V нак.състав.
Русенската
Районна прокуратура е обвинила П.П.М. в това, че на 04.12.2016
г., по път I-5
Русе-Велико Търново, в района на км 8+800, в землището на гр. Русе, управлявал
моторно превозно средство – лек
автомобил “Мазда 6” с рег. № Р 9583 ВМ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред – по
реда на Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП, за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
1456/2014 г. - Споразумение № 261/17.07.2014 г. на Районен съд – гр.Русе,
влязло в сила на 17.07.2014 г., за деяние по чл.343б, ал.1 НК - престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК .
Производството
е по реда на гл.27 от НПК, като подс. М. изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелстваната част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Русенската Районна
прокуратура поддържа обвинението.
Подсъдимият М.,
редовно призован, се явява в съдебно
заседание с упълномощен защитник.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.П.М. е български гражданин,
неженен, осъждан, не работи, със средно образование, ЕГН ********** .
Подсъдимият е правоспособен водач на
моторно превозно средство, води се на отчет към сектор „Пътна Полиция” при
ОДМВР - Русе. Като такъв е наказван няколко пъти по ЗДвП. Осъждан е два пъти
отново за престъпление по чл.343б от НК, последно по НОХД № 1456/2014 г. на РРС
за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 4 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено за изпитателен срок от 3 години. Присъдата влязла в сила на
17.07.2014г.
На
04.12.2016г. подс. М. употребил значително количество алкохол. Около 17.00
часа, макар да знаел законовата забрана за управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол и криминализирането на това деяние при
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и след като вече е бил
осъждан за управление след употреба на алкохол, подсъдимият привел в движение
лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № Р 9583 ВМ и го управлявал по улиците на град
Русе. След това се насочил към гр. Бяла. В района на път І-5 км 8+800
подсъдимият изгубил управление над автомобила при излизане от ляв завой,
напуснал лентата си за движение, навлязъл в насрещната лента и блъснал
последователно насрещно движещите се: лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СВ
4291 АВ, управляван от св. Ц.С.от гр. София и лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. №
Р 0365 ВТ, управляван от св. С.Р.С.. След подаден сигнал на телефон 112, на
место пристигнали полицейски служители, сред които св. Д.Ч.. Всички водачи били
изпробвани за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № АRBB0100, като на
свидетелите С. и С. пробите били отрицателни. В 18.35 часа бил изпробван и
подсъдимият, при който обаче техническото средство отчело 1.82 промила алкохол
в кръвта. Св. Ч. съставил АУАН № 734821, който подс. М. подписал без
възражения и му връчил талон за медицинско изследване, с който му указал да се
яви м УМБАБ – Русе за вземане на кръвна проба. Подсъдимият обаче, не се явил.
Видно от изготвената
съдебна авто – техническа експертиза причина за възникване на ПТП било
навлизането на подсъдимия в лентата за насрещно движение; скоростта на
подсъдимия била около и над 89.7км/ч, а тази на останалите двама водачи – около
60км/ч; съприкосновението между автомобилите било следното: с предна лява част
на лек автомобил „Мазда“ е настъпил челен ексцентричен удар в предна лява част
на лек автомобил „Форд Фокус“ и след това с приплъзване била нанесена
деформация на цялата лява част на автомобила – преден ляв фар, преден ляв
калник, предна и задна лява врата, даден ляв калник, увредено окачване на
предно ляво колело; с предна лява част автомобилът на подсъдимия нанесъл удар в
задна дясна част на лек автомобил „Ауди“ - задна дясна врата, заден десен
калник, задно дясно колело, задна броня.
Видно от изготвената
съдебна авто - техническа ценова експертиза стойността на лек автомобил „Форд
фокус“ към момента на деянието била 23 040 лв., а стойността на
повредите – 24102.60 лв., като стойността на извършения ремонт била 15586.94 лв.; стойността на лек
автомобил „Ауди 4“ към момента на деянието била 2313 лв., а стойността на
повредите – 516.00 лв.;
В хода на разследването
собствениците на пострадалите леки автомобили „Форд фокус“ с рег. № СВ 4291 АВ
– „АЛД Аутомотив“ ООД с пълномощник св. Х.К.и този на лек
автомобил „Ауди 4“ с рег. № Р 0365 ВТ - св. С. С. заявили, че не
желаят да встъпват в качеството на пострадали лица и не желаят да се води
наказателно производство срещу подсъдимия за причинените материални щети.
На 05.12.2016 г. Началникът на сектор
ПП – Русе издал Заповед № 16-1085-000428/2017 г., с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП отнел временно свидетелството за правоуправление
на обвиняемото лице – до решаване на въпроса за отговорността му във връзка с
настоящото дело. Тази заповед му била връчена на 09.12.2016 г.
Така с деянието си подсъдимият
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2 от НК, тъй като на
04.12.2016 г., по път I-5 Русе-Велико Търново, в
района на км 8+800, в землището на гр. Русе, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил
“Мазда 6” с рег. № Р 9583 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда - 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на
Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП, за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1456/2014 г.-
Споразумение № 261/17.07.2014 г. на Районен съд – гр. Русе, влязло в сила на 17.07.2014
г., за деяние по чл.343б, ал.1 НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението било извършено с действие, изразяващо се в управление
на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
на водача над 0, 5 на хиляда.
Към момента на
деянието алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия била над 0, 5 на
хиляда, а именно - 1,82 на хиляда.
Тя била
установена по надлежния към момента на деянието ред – по реда на Наредба №
30/27.06.2001 г. – за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Съгласно чл. 6 от Наредбата в случай неявяване
в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз
основа на показанията на техническото средство.
Деянието е
извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК
с Присъда по НОХД № 1456/2014 г. на РРС, влязла в сила на 17.07.2014 г.
От субективна
страна престъплението било извършено виновно – при пряк умисъл. Той е знаел, че
е осъждан за управление на моторно превозно средство след употребата на алкохол
и управлението с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда е
престъпление, но въпреки това извършил деянието.
Разпитан в
това си качество подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства – показания на свидетели, Акт
за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване,
протокол за годност на техническото средство, съдебна авто - техническа
експертиза, съдебна авто – техническа ценова експертиза, справка от КАТ, писма,
справка за съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ.
Въз основа на
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението и да му бъде наложено наказание.
Единственото възражение, което прави
защитата се изразява в това, че досъдебното производството по делото било
проведено в разрез с изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен
срок. В този смисъл дори се твърди, че налагането на наказание в случая е
безпредметно, именно в контекста на изтеклия продължителен, според защитата,
срок на разследване. От тази гл.т. се иска наказание от 10 месеца лишаване от
свобода след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Тези възражения са неоснователни
и като такива следва да се оставят без уважение по следните съображения :
Съгласно чл.22, ал.1 от НПК съдът
разглежда и решава делата в разумен срок, а съобразно чл.22, ал.2 от НПК
прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на
досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. В практиката си
както ЕСПЧ, така и ВКС многократно са изтъквали ,че разумният срок по чл.6,
ал.1 от ЕКПЧ, респ. по чл.22, ал.1 от НПК не могат да имат абсолютен,
количествен характер, а същият винаги е относителен и се съобразява с множество
обстоятелства, изброени в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ. В случая досъдебното
производство е образувано първоначално като бързо производство на 05.12.2016 г.,
а впоследствие е преобразувано, като такова по общия ред с постановление на РРП
от 21.12.2016 г. по предложение на водещия разследването с оглед констатираната
фактическа и правна сложност още към първоначалният момент от разследването.
Следва да се посочи, че по делото са извършени множество следствени действия,
вкл. такива по делегация, експертизи, издирване и разпити на свидетели; като
във всички случаи по преценка на съда водещият разследването е изпълнил
задълженията си по чл.203, ал.1 от НПК. Това е така, защото именно подобен
начин на разследване е обезпечил изпълнение на задълженията му както по чл.13,
ал.1 от НПК, така също и по чл.107 от с.к. Обобщено казано съдът намира, че в
случая дори времето от момента на образуване на досъдебното производство
(08.12.2016 г.) до момента на внасянето му в съда (27.03.2018 г.), като времеви
интервал на нарушава изискването по чл.22, ал.2 от НПК, като това още по-ясно
се потвърждава и от обстоятелството, че подс. М. е привлечен към наказателна
отговорност на 18.01.2018 г., когато е преценено, че са налице всички
кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл.219, ал.1 от НПК. Същественото в
случая с оглед преценката за липсата на нарушение на разпоредбата на чл.22,
ал.2 от НПК е обстоятелството, че през цялото време на разследването е спазвана
стриктно разпоредбата на чл.234 от НПК – всяко искане за продължаване на срока
за разследване е мотивирано подробно, т.е. не е формално и в сроковете по ал.4
от тази разпоредба. От това следва
извода, че в случая не е налице никакво
процесуално бездействие от страна на органите на досъдебното производство и
същите са положили максимални усилия за осигуряване на своевременно и
съобразено със сроковете по чл.22, ал.2 от НПК разследване. По тези съображения
в случая съдът намира, че няма нарушение на тази разпоредба, а през тази
призма не може да се претендира и за
наличие както на смекчаващо вината обстоятелство, а още по-малко за наличие на
изключително такова.
При индивидуализация на наказанието
съдът отчита, като отегчаващи вината обстоятелства наличието на 7 извършени
административни нарушения по ЗДвП от дееца, установени с влезли в сила
наказателни постановления. Не може да не се отчете като много съществено
отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на две предходни осъждания по
чл. 343б, ал.1 от НК в изпитателния срок на едното от които е извършено и настоящото престъпление. Това е
показателно, че предходните осъждания на подс. М. по никакъв начин не са
постигнали целите по чл.36 от НК, особено в аспекта на личната превенция. Също
така не може да бъде подминато на плоскостта на отегчаващите отговорността
обстоятелства и настъпилото ПТП с две превозни средства, като по отношение на
едното е налице и престъпление по чл.343, ал.1 б.“а“ от НК, в резултат само и
единствено на поведението на подсъдимия и без наличие на каквото и да е
съпричиняване от страна на св. С.и св. С.. В тази връзка следва да се посочи
изрично, че настъпването на по-тежки последици, като телесни увреждани и смърт
при силно интензивния трафик на превозни средства към момента на ПТП следва да
се отдаде само и единствено на случайността и на щастливото стечение на
обстоятелствата. Съдът не констатира никакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
вкл. и изразеното съжаление при последна дума, което е формално и насочено
единствено към смекчаване на наказателната отговорност. Очевидно реалното
отношение към станалото е демонстрирано непосредствено след настъпване на ПТП,
като оценката на дееца е била, че „.. какво толкова, нали няма пострадали“.
Всичко гореизложено характеризира подс. М.,
като недисциплиниран водач на МПС, който с поведението си представлява
постоянен източник на заплаха за живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. Тези обстоятелства в своята съвкупност
водят до еднозначния извод, че се касае за деец с относително висока степен на
обществена опасност, който по никакъв начин не съобразява поведението си с
установения правов ред и в частност с нормите на ЗДвП. В този смисъл съдът
намира, че основното искане на защитата за налагане на наказание към минимума
по чл.343б, ал.2 от НК по отношение на такъв деец е неоснователно, защото по
никакъв начин няма да изпълни целите по чл.36 от НК и особено личната превенция
и би било проява не неоправдана с нищо снизходителност.
Въз основа на тези обстоятелства и
предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът определя
за подс.М. наказание лишаване от свобода при наличие само на отегчаващи
вината обстоятелства и ориентирано между средния и максималния размер на предвиденото такова в
чл.343б, ал.2 от НК, а именно четири години лишаване от свобода, глоба в размер
на 1 000 лв. и ЛПУМПС за срок от пет години. Така определеното наказание лишаване
от свобода следва да се намали с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и
така определеното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода
следва да се изтърпи при строг първоначален режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК следва да
се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири
месеца по НОХД № 1456/2014 г. по описа на РРС. Това наказание също следва да се
изтърпи при строг първоначален режим на основание чл.57, ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС отделно от наказанието по настоящото производство.
Подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски.
Мотивиран така , съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: