Решение по дело №403/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуален кодекс /АПК/ вр. чл. 25, а. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/.

Образувано е по жалба на И. Б. Я., с [ЕГН], от гр. Варна, ул. „Д-р В. П.“ чрез адв. Н. Б. – АК – Варна, срещу Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024 г. на Главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Варна Д-р Р. Н., с което е забранен транспорта, търговията и пускането на пазара на замразена риба с общ количество 462,01 кг. и 15,800 кг. местни продукти, намиращи се в хладилна камера, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.856 – лодкостоянка Черно море – Западна промишлена зона.

С жалбата се навеждат възражения за нищожност на оспорения индивидуален административен акт, а в условията на евентуалност незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че нищожността е вследствие на некомпетентност на издателя на акта, тъй като не става ясно в какво качество осъществява дейността – дали като длъжностно лице, или като официален ветеринарен лекар. Счита се, че оспорения акт не е издаден в необходимата форма, тъй като в него не се съдържат нито правните, нито фактическите основания, въз основа на които е издаден. Изтъква се, че макар и на пръв поглед да съдържа фактическите и правните основания, въз основа на които актът е издаден, волята на административния орган остава неясна. Твърди се, че административнопроизводствените правила са съществено нарушени, тъй като административният орган не е събрал необходимите и относими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата за правилното решаване на спора. Сочи се, че нито една от посочените в оспорения акт констатации не може да бъде окачествена като нарушение на чл.4, ал.1, вр. чл.24, ал.4 от Закона за храните /ЗХ/. Поддържа се, че не става ясно въз основа на какви основания, административният орган стига до заключение, че притежаваната лична собственост – хладилна камера, представлява обект, който подлежи на регистрация в Националния публичен регистър на бизнесоператорите по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ. Отправя се искане до съда за обявяване нищожността на оспорения акт, а в условията на евентуалност за неговата отмяна, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание от представител по пълномощие, жалбата се поддържа. Допълнително се сочи, че установеното количество месо и риба, са за лична употреба. По подробно изложени съображения се моли да бъде обявена нищожността на оспорения акт, а в условията на евентуалност същият да бъде отменен поради незаконосъобразността му.

Ответникът – Главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Варна, в депозирано писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Сочи се, че при проверката е установена хладилна камера, в която се съхраняват животински продукти и пред която била поставена везна. Констатирано е, че в Националния публичен регистър на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ обектът не е регистриран. Поддържа, че актът е издаден от компетентен орган по чл.25 ал.1 т.2 от ЗУАВ. От съда се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Г. Г., становището се поддържа. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на разпореждането като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният индивидуален административен акт е редовно връчен на 12.02.2024 г. на И. Б. Я. – собственик на установената хладилна камера, а жалбата е подадена до съда на 23.02.2024 г., в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна – адресат на акта, притежаваща правен интерес от оспорване, което налага извод за допустимост на жалбата и същата следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Във връзка с получен Сигнал с вх. № КХ-667 от 07.02.2024 г. в Деловодството на ОДБХ, на 08.02.2024 г. и на 12.02.2024 г. са извършени проверки от служители на дирекцията, резултатите от които са обективирани в Протокол № 028069 и Протокол № 029108. При проверката е установен обект - хладилна камера, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 10135.3514.856, държавна собственост, като същата не е регистрирана в Националния регистър на БАБХ по реда на Закона за храните. В последна проверяващите констатирали храни от животински произход – риба, рибни и местни продукти без документи, удостоверяващи техния произход, като част от тях били без етикетировка с общо количество 477,810 кг., от които 462,01 кг. – рибни продукти и 15,800 кг. местни продукти.

Въз основа на тези констатации и на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 2017/625, д-р Р. Н., на длъжност „Главен инспектор“ към ОДБХ – Варна издава Разпореждане № 01462/12.02.2024 г., с което забранява транспорт, търговия и пускане на пазара на замразена риба с общо количество 462,01 кг. и замразени местни продукти с общо количество 15,800 кг. /с подробен опис на гърба на разпореждането/, намиращи се в обект хладилна камера, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 10135.3514.856, лодкостоянка „Черно море“ – Западна промишлена зона. Обектът се стопанисва от И. Я.. Разпореждането е връчено срещу подпис на И. Б. Я. на 12.02.2024 година.

Към административната преписка са приложени и следните доказателства: Два констативни протокола с №№ 028069 и 029108, съответно от 08 и от 12 февруари 2024г., в които са изложени данни за извършената проверка и направените констатации; Сигнал вх. № КХ-667/07.02.2024 г., ведно със снимков материал на хладилната камера; Длъжностна характеристика по отношение на длъжността „Главен инспектор“ към ОДБХ – Варна, както и Разпореждане за насочване на храните № 01110/12.02.2024 г. Налични са и доказателства установяващи местонахождението на имота и собствеността на същия – Скица № 15-463285-04.06.2020г. и АЧДС № 10045/25.08.2020г. Представени са и две удостоверения от ОДБХ-Варна по отношение на два обекта за търговия на дребно с производство за нуждите на обект, находящи се в гр.Варна, м-ст „Траката“, сп.“М.“ и гр.Варна, бул.“Цар Симеон І“ № 33, на фирма „БГ М. 2“ ООД.

С жалбата е представен Приемо-предавателен протокол от 19.11.2019 г., съгласно който Г. А. е предал на И. Я. 1 бр. хладилна камера, с размери дължина 8м., височина 2.8 м. и ширина 2.7м., изградена от термо-панели, разделена на две части, с две врати, ведно съответната охладителна техника и командно табло.

В хода на съдебното производство от ответника са представени Удостоверение за регистрация на риболовен кораб № 64892/06.11.2018 г. на името на „Илто 17“ ООД и актуално състояние на това дружество от Търговския регистър, видно от което един от неговите управители е жалбоподателя И. Я.. Представена е и Заповед № РД-11-252/13.04.2011г. С нея изпълнителният директор на БАБХ определя за официални ветеринарни лекари в направление „Контрол на храните“ към БАБХ, служителите, посочени в списък, представляващ неразделна част от заповедта, сред които е и д-р Р. Н. – издател на оспорения административен акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024 г., издадено от Главен инспектор към ОДБХ – Варна, с което е забранен транспорта, търговията и пускането на пазара на замразена риба с общо количество 462,01 кг. и замразени местни продукти с общо количество 15,800кг.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ /посочено като основание в оспорения акт/ ръководителите на съответните ведомства по чл.7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. В т. 2, на чл. 25, ал. 1 от ЗУАВ е регламентирано, че

Чл.8 ал.1 от ЗУАВ изрично предвижда възможност Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл.7, ал.1, т.3–8 да могат да делегират изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, на един или повече органи с делегирани правомощия или на физически лица, които отговарят на условията на чл. 29, параграф 1, буква „б“, съответно на чл. 30, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 2017/625. Съгласно ал. 2 на посочената правна норма това става със заповед или договор при спазване на чл. 28 – чл. 33 от Регламент (ЕС) 2017/625. В заповедта или договора се посочват и задълженията на органите с делегирани правомощия или на физическите лица по ал. 1, както и начинът на финансиране на делегираните дейности.

Нормата на чл.7, ал.1, т.4 от ЗУАВ установява, че компетентен орган по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625, осъществяващ официален контрол и други официални дейности, е Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/. В посочения смисъл е и нормата на чл. 2 от Закона за Българска агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/, съгласно която БАБХ е компетентен държавен орган за осъществяване на официален контрол в Република България по смисъла на Европейското законодателство, регламентиращо изискванията към дейностите по чл.3, ал.1.

Съгласно чл.5 от ЗБАБХ Агенцията се ръководи от изпълнителен директор, който предвид разпоредбата на чл.5 ал.2 от Устройствения правилник на БАБХ, при осъществяване на правомощията си сключва и прекратява договори, издава заповеди, разпореждания и други актове в предвидените в нормативен акт случаи.

От своя страна чл.25 ал.1 т.2 от ЗУАВ регламентира, че мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с разпореждане от длъжностно лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, § 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625. Легалната дефиниция на понятието „официален контрол“ се съдържа в разпоредбата на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, която предвижда, че това са дейностите, извършвани от компетентни органи /ч.7/ или органи с делегирани правомощия или физически лице, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: а) дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в чл. 1, § 2; и б) дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в чл. 1, § 2 правила, включително за издаването на официален сертификат или официално удостоверение. § 2 на европейската норма предвижда, че за целите на настоящия регламент понятието „други официални дейности" означава дейности, различни от официалния контрол, които се извършват от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани някои други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително дейности, които имат за цел да се провери наличието на болести по животните или вредители по растенията, да се предотврати или ограничи разпространението на такива болести по животните или вредители по растенията, да се премахнат тези болести по животните или вредители по растенията, и издаването на разрешения или одобрения и за издаването на официални сертификати или официални удостоверения.

„Компетентни органи“, съгласно чл. 3, § 3 от Регламент (ЕС)2017/625, означава: а) централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно - съответните органи на трета държава.

При последователно тълкуване на нормативната уредба, уредена от европейското и националното законодателство, настоящият състав на съда приема, че БАБХ е централен орган, компетентен по смисъла на чл. 3, § 3, б. "а" от Регламент (ЕС) 2017/625, като за придобиване на компетентност за осъществяване на официален контрол по Регламент (ЕС) 2017/625 от физическо лице, респективно от служител в БАБХ, различен от изпълнителния директор на агенцията, е нужно изрично оправомощаване за това с акт на изпълнителния директор на БАБХ.

По делото не са представени доказателства за такова оправомощаване.

В случая с административната преписка е представена длъжностна характеристика за заеманата от издателя на оспореното разпореждане длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ – Варна при БАБХ, в която са описани и преките задължения на същата, в т.ч. и за предприемане на мерки по Закона за храните. Съдът обаче намира, че включването на посочените преки задължения на ответника по делото в длъжностната характеристика за заеманата длъжност не е достатъчно, за да се приеме за установено, че притежава нужната материална компетентност за предприемане на мерки (издаване на акт) по чл. 138, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, тъй като компетентността на физическо лице да осъществява официален контрол по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/625 произтича от изричното оправомощаване (натоварване с тази отговорност) на това физическо лице от централния орган, който отговаря за организацията на официалния контрол и другите официални дейности, респективно от изпълнителния директор на БАБХ.

С Определения от 13.03.2024г. и от 17.05.2024г. съдът е указал на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване на обстоятелството относно компетентността на издалия оспорения акт орган, като е дал възможност за ангажиране на такива доказателства, в частност за издадена заповед за оправомощаване. В тази връзка от ответника е представена Заповед № РД-11-252/13.04.2011 г. С нея изпълнителният директор на БАБХ определя за официални ветеринарни лекари в направление „Контрол на храните“ към БАБХ, служителите, посочени в списък, представляващ неразделна част от заповедта, сред които е и д-р Р. Н. – издател на оспорения административен акт. Съдът намира, че тази заповед не представлява годно писмено доказателство, с което изпълнителният директор е оправомощил официалните ветеринарни лекари да изпълняват действия по официалния контрол, както и други официални действия при спазване изискванията на чл. 5, § 2 от Регламента. В § 32 на правната норма европейският законодател предвижда, че „официален ветеринарен лекар" означава ветеринарен лекар, определен от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващ подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2. Чл. 5, § 2 от Регламента изисква назначаването на официален ветеринарен лекар да се извършва с писмена форма, като се посочва официалният контрол и другите официални дейности и свързаните с тях задачи, за които е направено назначаването. От една страна последното изискване не е налице, тъй като с посочената заповед изпълнителният директор единствено определя служители на БАБХ за официални ветеринарни лекари, но липсва делегирането на правомощия по извършване на официален контрол по смисъла на чл. 2 от Регламента. А от друга - видно от съдържанието на оспореното разпореждане издателят се е подписал в качеството си на главен инспектор към ОДБХ. Следователно при издаване на разпореждането д-р Р. Н. е действала не като официален ветеринарен лекар, а в качеството си на главен инспектор към областната дирекция.

Други доказателства по отношение компетентността на издателя на оспорения акт по делото не са ангажирани.

Предвид горните установявания, настоящият състав на съда намира, че оспореният акт е издаден от орган, който не притежава съответната материална компетентност. Липсата на компетентност обуславя нищожността на оспореното Разпореждане, която следва да бъде обявена.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че останалите наведени от жалбоподателя възражения се явяват неоснователни. Описаната по-горе фактическа обстановка и събраните по делото доказателства установяват издаване на разпореждането при отсъствие на съществени процесуални нарушения и при спазване на административно-производствените правила Същото е издадено в предвидената от закона форма и съдържа предвидените в чл.59 ал.2 от АПК реквизити. Разпореждането е мотивирано, като са посочени фактически и правни основания за издаването му, като е налице и позоваване на съставените в хода на производството КП.

Разпореждането е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗХ храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Съгласно чл.24 ал.1 от с.з. БАБХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Анализът на гореописаните разпоредби сочи, че всяка от посочените дейности следва да извършва с храни, годни за консумация, като за целта същите следва да се съхраняват с в съответните одобрени и разрешени за ползване обекти.

От доказателствата събрани в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване се констатира, че хладилната камера, в която са съхранявани насочените за унищожаване замразени риба и рибни продукти е собственост на г-н И. Я. и, че не е регистрирана по надлежния ред по Закона за храните. Спор за тези обстоятелства между страните по делото няма.

Спорът е формиран за това – хладилната камера, в която са установени храните насочени за унищожаване попада ли в обхвата на понятието „обект“, подлежащ на регистрация по ЗХ и следва ли храните държани в хладилната камера от физическото лице И. Я. да се приемат за такива, предназначени за производство, преработка и/или дистрибуция?

За да отговори на първия поставен въпрос, съдът съобрази дадените легални дефиниции на понятията „обект“ и в § 1, т.10 и т.6 от ДР на ЗХ, съгласно които това е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект.“, а „дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.“

Т.е. безспорно процесната хладилната камера попада в обхвата на понятието „обект“ за „дистрибуция на храни“, т.к. е самостоятелно съоръжение с размерите на помещение, намира се на територията на Западна промишлена зона, Лодкостоянка, /т.е. върху имот частна държавна собственост с предназначение за задоволяване на обществени нужди – водна спортна база/, предназначена е да съхранява и е съхранявала към момента на проверката значително по обем количество риба, рибни и месни продукти. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗХ този обект е подлежал на регистрация по ЗХ.

В случая по категоричен начин е доказано извършеното нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗХ, тъй като установените при проверката замразени рибни и местни продукти са без етикетировка и маркировка за произход, водно от приложените КП. Нито са представени, нито са ангажирани доказателства за оборване на установеното от проверяващите нарушение на разпоредбите на Закона за храните, които собственикът на хладилната камера е задължен да спазва при съхранение на храни, за които предстои да бъдат пуснати до пазара и да бъдат годни за консумация от хора.

В светлината на разглежданата нормативна уредба и констатираните факти, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че е физическо лице и като такова не е извършвал търговска дейност, нито друга дейност по закона за ЗХ, поради което хладилната камера не била обект по ЗХ и не подлежала на регистрация. В ЗХ не е поставено условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци (регистрирани по ТЗ). Водещ критерий по ЗХ е дали обектът попада в дефинициите по в §1, т.10 и т.6 от ДР на ЗХ вр. чл.26 от ЗХ. В случая, както беше посочено, хладилната камера има такава конструкция и разположение, че попада в обхвата на понятието обект по ЗХ. Освен това, констатираното голямо количество риба и рибни продукти са съхранявани в хладилната камера, а съхранението е форма на понятието „дистрибуция“.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че констатираните в хладилната камера риба и рибни продукти са за лична употреба. Доказателства относно това твърдение не са посочени в жалбата и не са представени от жалбоподателя. Напротив събраните такива сочат за обратното – наличието на други обекти, стопанисвани от жалбоподателя /макар и като търговец/, регистрирана моторна лодка, както и кантар пред хладилната камера, като за спора е без значение дали същият е използван към момента на проверките. Отделен е въпросът, че звучи житейски абсурдно твърдението за лична консумация на подобно количество риба и месо.

Независимо от горното, доколкото актът е невалиден, следва да се прогласи неговата нищожност.

При този изход на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно. Предвид изрично направеното изявление от представителя по пълномощие на жалбоподателя в проведеното на 24.04.2024г., че не претендира адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, по смисъла на чл. 12, ал. 5 от Устройствения правилник на БАБХ, е да заплати в полза на И. Я. сума в размер на 10,00 лева, представляваща деловодни разноски - държавна такса.

На основание чл. 172, ал. 2, пред. първо, съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024 г. на Главен инспектор към ОДБХ, с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на И. Б. Я., с [ЕГН], от гр. Варна, е забранен транспорта, търговията и пускането на пазара на замразена риба с общ количество 462,01 кг. и 15,800 кг. местни продукти, намиращи се в хладилна камера, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.856 – лодкостоянка Черно море – Западна промишлена зона.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да заплати на И. Б. Я., с [ЕГН], от гр. Варна, сума в размер на 10,00 лева, представляваща съдебно-деловодни заплатена държавна такса.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба чрез Административен съд – Варна до Върховен административен съд на Република България.