Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Бяла , 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла,втори
граждански състав в публично съдебно заседание
на дванадесети февруари , две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА БОНЕВА
при участието на секретаря МАРИЕТА
ЙОРДАНОВА, след като разгледа докладваното от съдия БОНЕВА гр.
дело №613 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
Франция, чрез ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, твърдят,
че са се снабдили със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по
ч.гр.дело № 507/2019 г. по описа на БРС за сумите от 1600.27 лв.-главница по
договор за револвиращ потребителски кредит, 216.79лв.-възнаградителна лихва за
периода 01.06.2018г.-09.11.2018г.,81.67 лв.-мораторна лихва от 09.11.2018г.-11.05.2019г.,
със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г., както и 87.97 лв.
–разноски по делото, срещу която ответницата своевременно възразила.
Сочат, че дружеството е универсален
правоприемник на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
Твърди се, че между заличения търговец и
ответницата бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-14016321, съгласно който Г.Н.Ч. дала съгласието си, освен усвоения кредит по
този контракт, да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard.
На 05.05.2017г. заемополучателката активирала предоставената й от
дружеството кредитна карта № CARD-14720720 с максимален кредитен лимит от 2500 лв.Сочат,
че сумата представлява револвиращ потребителски кредит, който усвояван
посредством всякакви трансакции-теглене в брой от банкомати АТМ,плащания, чрез
терминални устройства и др. Върху използваната сума се начислява годишна лихва
и такси за обслужване, съгласно определения годишен лихвен процент. Според чл.1
и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателят възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на вземането.
Твърдят, че ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018г. при баланс в размер на
минус 1817.06 лв.Това принудило кредиторът да блокира използването на платежния
инструмент.Въпреки многократните покани до длъжника да погаси сумата, плащане
не последвало.Сочат, че към датата на подаване на заявлението, задължението на
ответницата е в размер на 1600.27лв.- главница, договорна лихва от 216.79 лв.,
относима към периода 01.06.2018г. (първа пропусната вноска) до 09.11.2018г.
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение).Считат, че за периода от
09.11.2018г.-11.05.2019г. заемополучателката трябва да заплати и лихва за
забава в размер на 81.67 лв.Претендират постановяване на решение ,с което да се
признае за установено по отношение на Г.Н.Ч.
, че дължи на ищеца присъдените суми по ч.гр.дело № 507/2019 г. по описа на БРС, със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в БРС.Претендират
се разноски за заповедното и исково
производство.
В случай, че съдът отхвърли
установителните претенции, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в условията на евентуалност предявявт осъдителен иск ответницата да
бъде осъдена да им заплати същите на исковата молба по настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е
депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват изцяло. Оспорва автентичността на процесния договор, като се
твърди, че същия не е подписан от ответника и моли съдът да открие производство
по оспорване, на основание чл. 193, ал.1 от ГПК.Отправя се искане за отхвърляне
на иска.
Съдът след като
съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 ,
намира следното :
От приложеното ч. гр.д. №507/2019 г. по
описа на БРС, е видно, че на
основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №211/29.05.2019г. срещу ответницата, с която същата е осъдена да
заплати следните суми : 1600.27 лв.-главница по договор
за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна
карта MasterCard, като кредитна карта CARD –
14720720,216.79лв.-възнаградителна лихва за периода
01.06.2018г.-09.11.2018г.,81.67 лв.-мораторна лихва от
09.11.2018г.-11.05.2019г., със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г., както и 87.97 лв.
–разноски по делото
Съгласно представения по делото Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта CREX – 14016321
от 06.10.2016г., БНП Пърсънъл Файненс ЕАД е предоставило
паричен кредит на Г.Н.Ч. в размер на 290.16 лева, за
закупуване на фризер ,марка MIDEA. По делото, в рамките на открито производство
по чл. 193 от ГПК, за оспорване автентичността на процесния договор за кредит,
е допусната СГЕ, от заключението по която се установява, че подписът, положен
за кредитополучател, на всяка страница от договора за кредит, принадлежи на
ответницата Г.Н.Ч..
Съгласно чл.12 от този договор кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10000 лева,след проучване на задълженията по
договора за кредит,но не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита и ако в този срок не бъде издадена кредитна
карта, разделът не произвежда действие. В чл.13 до чл.21 вкл. са определени
условията по ползването на кредитния лимит и кредитната карта. Според чл.14,
всяка трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, представлява
усвояване по договор за револвиращ потребителски кредит.В чл.15 е посочено, че
контрактът е безсрочен и не се влияе от срока на валидност на платежния
инструмент.Съгласно чл.16, за ползването на кредитния лимит, кредитополучателят
се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и
такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в
приложението по т.21 от договора и кредиторът може да преразглежда техните
стойности всеки месец (чл.19) със задължение да обяви промените на
интернет страницата си. Всяка трансакция от кредитополучателя след изнасяне на
информацията, се третира като съгласие с новите условия.В чл.21 е посочено, че
приложението се явява неразделна част от договора и следва да съдържа всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата, и ще бъде връчено на заемополучателя заедно с платежния
инструмент.Според чл.20, кредиторът има право да блокира кредитната карта при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.В случай, че не
последва престиране на дължимото в рамките на два месеца от последното плащане,
се прилага разпоредбата на чл.3.В нея е казано, че при забава,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
В чл.24 е посочено, че с подписването на
договора, кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема
условията на контракта, отпечатани и/или попълнени в същия документ.Декларирано
е, че лицето е получило екземпляр от последния.
Представено е Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX – 14016321 от 06.10.2016г. ,в което като
кредитор е вписано БНП Пърсънъл Файненс ЕАД ,а за
кредитополучател е посочен ответницата Г.Ч.. Съгласно чл.1 от това приложение е
отпуснат револвиращ кредит в размер на 2500 лева и са посочени условията по
ползването и погасяването на кредита.
Представени са и месечно извлечение по
кредитна карта от 01.11.2018г., детайлно извлечение по кредитна карта,
товарителница за доставка на документи от 03.05.2017г. с получател Г.Ч., както и покана за плащане на задължения по
кредитна карта до Г.Ч. от 15.11.2018г.,без данни да е доставена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и своевременно оспорена от длъжника. Предмет на иска е
установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за издаване и ползване на кредитна карта, че дружеството е
предоставило на ответницата такава, която е активирана от страна на последната,
усвояването на предоставения кредитен ресурс, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както
и размера на претендираното вземане по отделни пера.
В тази връзка и с оглед
направеното оспорване в отговора на ИМ е допусната и изслушана СГЕ,от
заключението на която се установява ,че подписите в документи,свързани със
сключването на договор за потребителски кредит CREX-14016321 са положени от Г.Н.Ч.. Съдът кредитира, като обосновано, достатъчно пълно и
ясно, заключението на вещото лице, поради
което и намира направеното оспорване за недоказано,като приема ,че между страните ищец и ответник е била налице облигационна обвързаност, с
предмет потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Установи се, че при сключване на
договора е предвидена възможност за последващо кредитиране на ответницата , за
което кредиторът издава кредитна карта. В сключения договор не се съдържат
конкретни уговорки за размера на кредита /извън максималния размер на
евентуално отпуснатия от кредитора ресурс/, размера на лихвата и таксите, като
е предвидено те да бъдат допълнително уточнени като приложение към
съглашението. При това положение и за да се приеме, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по делото свързано с издаване и ползване на
кредитна карта , следва да бъдат установени уговорени конкретни параметри на
кредита, като задължително условие за съдържанието му в съответствие с нормите
на чл. 10 и сл. ЗПК.
За доказване на твърдяната облигационна
обвързаност ищецът представя приложение
към договора за потребителски паричен кредит-л.38 от делото, с посочен размера
на кредитния лимит, дължимата договорна лихва, годишния процент на разходите,
конкретно дължими такси от страна на картодържателя при извършване на операции,
както и такива за обслужване на кредита, посочен падеж на плащане на
минималната погасителна вноска и размер
на същата в зависимост от усвоения кредитен лимит.Това приложение не съдържа
подпис на ответника, поради и което не може да му се
противопостави, като същото може да бъде ценено като частен
документ, който удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради
което не се ползва с доказателствена сила.
На следващо място спорен по делото е и въпроса дали това приложение е достигнало до
ответницата . По делото е представена товарителница-л.42 , от която обаче не
може да бъде установено вида на документа, който е предоставен, нито че със
същата пратка е предоставена и издадената от кредитора кредитна карта. Само на
това основание исковете се явяват недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Дори обаче горното да не бъде споделено и
се приеме, че именно с адресираната до ответницата товарителница , получена от
нея, ищецът й е предоставил кредитна
карта и условията за ползване на същата, по делото липсват надлежни
доказателства ответникът да е изразил съгласие и да е приел същите.
Действително активирането на кредитната карта и усвояването на кредитния лимит
е несъмнено доказателство за приемане на параметрите на допълнителното
кредитиране, но надлежни доказателства в тази насока както съдът вече посочи не
са представени от ищеца. Като такова доказателство не може да се приеме и последното месечно извлечение,т.к по своето
естество този документ е едностранно съставен от дружеството и при надлежното
му оспорване от страна на ответника не е от естество да установи факта на
усвояване на кредита, при липса на други ангажирани надлежни доказателства в
тази насока.
Всичко изложено обосновава извод, че
ищецът не е доказал сключен валиден договор за кредит с ответника, който да
установява договорната обвързаност и задълженост на последния.
На отделно основание,съдът намира искът за
неоснователен и поради следното: Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът
основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в
производството е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята
търговска дейност то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани
при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.В
тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и
изискуемостта на исковите суми. Освен общите предпоставки за валидност на
договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари и предавенето
им, в същия закон, като условие за валидност на договора за потребителски
кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде
обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно конкретното
съдържание на договора – чл.10, чл.11 респ. 12 от закона.Съгласно чл.10, ал.2
от Закона кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да
е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит. Според чл.20, ал.1 и ал.2 ЗПК правата, предоставени на
потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават, като
отказът от права е недействителен.
В
случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит.Това е така, защото липсва
писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните
относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и
обезщетения за забава.
Постигнатото съгласие за
предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му, на лихвата и
месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у потребителя
относно размера на средствата които ще му бъдат предоставени в заем, размера на
лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна вноска не може да се
приеме, като валидно съгласие въз основа на което между страните е възникнал
договор за потребителски кредит. Нормите от ЗПК предвиждащи ограничения на
договорната свобода във връзка с получаването на кредити от потребители и
целящи защита на потребителите, включително и тази част от тях, касаещи
преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице съгласие за
договора, то следва да е налице ясно изразена воля на
потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на
договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на икономическите
последици за потребителя от същото.
В случая не е налице
такава.Доколкото сключения договор не отговаря на изискването по чл.11 ал.1 т.7
и т.9 то съгласно чл.22 ЗПК същият е недействителен.В тези случаи
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или
други разходи. Съдът счита, че в случая не се дължи и главницата по
договора.Това е така защото ищецът не твърди нито пък установява към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед да е настъпила изискуемост на
вземането респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в заем
сума.В общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането става
изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата.В ЗПК
съществува специална регламентация според която при прекратяване на
договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на
предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието –
двумесечен.В случая по делото няма
данни,че ответницата е получила т.н от ищеца“последна покана“,не се твърди и не се установява ищецът да е отправил
до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Даже и да се
приеме,че същата е получена, то видно от
съдържанието й не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито е
обективирано изявление, за прекратява на договора след изтичане на двумесечен
срок от получаването й.
По изложените съображения предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли в цялост.
По същите съображения следва да се
отхвърли и предявения в евентуалност осъдителен иск.
Предвид изхода на спора,
в тежест на ищеца са направените от него разноски за заплатена държавна такса.В
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ответницата разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,предвид представения
по делото ДПЗС.Предвид освобождаването на ответницата от заплащане на разноски
по делото и с оглед изхода на спора разноските свързани с изготвяне на
назначената СГЕ следва да се възложат също в тежест на ищеца.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК: ********* със седалище иадрес на
управление гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, против Г.Н.Ч.
,ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 1600.27 лв.-главница по договор за
револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard
- CARD – 14720720, 216.79лв.-възнаградителна лихва за периода
01.06.2018г.-09.11.2018г.,81.67 лв.-мораторна лихва от
09.11.2018г.-11.05.2019г., със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
под № 211 от 29.05.2019г г. по ч.гр.дело № 507/2019 г. по описа на БРС
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж с рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, ЕИК: ********* със
седалище иадрес на управление гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр.
14, против Г.Н.Ч. ,ЕГН ********** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1600.27 лв.-главница по договор за револвиращ
потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard - CARD
– 14720720, 216.79лв.-възнаградителна лихва за периода
01.06.2018г.-09.11.2018г.,81.67 лв.-мораторна лихва от
09.11.2018г.-11.05.2019г., със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с рег.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК: ********* със седалище иадрес на
управление гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, да заплати
на Г.Н.Ч. ,ЕГН ********** сумата
в размер на 500 лв.,представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с рег.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК: ********* със седалище иадрес на
управление гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на БРС сумата в размер на 200
лв.,представляваща възнаграждение на ВЛ по изготвената СГЕ.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/