Решение по дело №505/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на К. С. З. гр. Е. , [улица], вх. Б, ап. 6 против Решение № 55/18.12.2023г. постановено по НАХД 147/23г. по описа на Районен съд Е., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –**********/20.10.2023г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1/30.1.2012г. за контрола и опазване на горските територии и на основание чл. 275, ал 1, т. 2 от Закон за горите вр. С чл. 257, ал.1,т.1 от ЗГ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 

Като основно процесуално нарушение се сочи фактът, че съдът не е обсъдил всички възражения от страна на касатора, неоснователно е заличил от списъка на свидетелите, допуснати до разпит св. С. и не е допуснал своевременно поисканият свидетел Ч. , като е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена. С оглед на това съществено процесуално нарушение, установената от съда фактическа обстановка не съответства на действителната такава, доколкото от разпита на тези двама свидетели би се установило, че касаторът е уведомил надлежно служителите на РДГ Елена, които са съставили АУАН на нарушителя Ч. , който го е подписал без възражения. Тъй като нарушението е извършено в държавна горска територия, то компетентни да съставят АУАН са служителите на ТП на ДГС Елена, като съобразявайки се с това касаторът е изпълнил задълженията си и е предприел действия по реализиране на административно- наказателна отговорност на нарушителя като за случая е уведомено и РУ МВР Елена. С оглед на това не е налице противоправно и съставомерно поведение на касатора, поради което НП се явява и материално – незаконосъобразно.

От съда се иска да отмени обжалваното Решение и да постанови друго по съществото на спора като отмени НП.

 

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа така подадената жалба, с направените в нея оплаквания.

 

 

Ответникът по жалбата – Директор РДГ гр. В. Търново не се явява , не се представлява, от същия е постъпил писмен отговор на подадената касационна жалба, в което се взема становище за нейната неоснователност.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира за неоснователни възраженията за процесуални нарушения, тъй като касаторът сам се е отказал от разпита на единия свидетел, а по отношение на другия- не е посочил, за какви обстоятелства ще бъде разпитан. В тази връзка, съдът е приел, че фактическата обстановка е правилно изяснена и въз основа на същата е постановил своето решение, поради което намира същото за правилно.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 55/18.12.2023г. постановено по НАХД 147/23г. по описа ан Районен съд Елена, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –**********/20.10.2023г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което на касатора за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1/30.1.2012г. за контрола и опазване на горските територии и на основание чл. 275, ал 1, т. 2 от Закон за горите вр. С чл. 257, ал.1,т.1 от ЗГ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.

 

 

За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 2.03.2023г. касаторът в качеството си на лесовъд на частна практика не е следил за наличието на разрешителни за достъп до отдел 192, подотдел „а“ землището на с. Константин – насаждение, в което се извършва добив на дървесина, като лицето М. Ч., който извършва горепосочения добив от подотдела по позволително за сеч № 0710806/1.2.2023г. няма разрешително за достъп до горската територия към момента на извършване на проверката, обективирана с Констативен протокол № 002264/2.03.2023г. На касатора е била връчена покана на основание чл. 40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и такъв е съставен - серия В № 008877/24.4.2023г.подписан от него и предявен му. В административната преписка се съдържа и Констативен протокол Серия В № 010032/22.03.2023г., за извършена допълнителна проверка за лицето Ч. в информационната система на РДГ. Няма спор по делото, че на лицето Ч. е бил съставен АУАН сер. СЦ 15№000110/2.03.2023г. за нарушение на чл. 104, ал.1, т. 5 от ЗГ-отсякъл е 1бр дърво от вид- зимен дъб с диаметър в основаната на пъна 36 см, което не е маркирано с КГМ и не е отбелязано за сеч. Въз основа на съставения срещу касатора АУАН е издадено и процесното пред ЕРС НП.

Съдът е установил тази фактическа обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната – преписка, разпита на свидетелите : както следва актосъставител Й., свидетел в АУАН- М., свидетеля М. – извършил проверката на 2.03.2023г. и съставил АУАН на Ч.. По искане на самия касатор е бил заличен като свидетел И.. С., а Ч. не е бил допуснат до разпит, доколкото съдът е намерил, че към момента на издаване на позволително за сеч е ясно коя фирма ще извършва добива, кои са самите секачи, и към тази дати последните е трябвало да имат разрешително за достъп.

При така установените факти, съдът е направил следните правни изводи. Същият е намерил, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, те имат нормативното съдържание визирано в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, нарушението е достатъчно индивидуализирано, както с оглед място и време на извършване и другите обстоятелства, така и с оглед на правната му квалификация. Съдът е изложил мотиви досежно липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за типично нарушение, което не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност. Посочил е, че наказанието, което е в предвидения от закона минимум съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН и отговаря на изискванията за справедливост по чл. 27 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, която визира, че лицата по ал. 2 на които се издава позволително за сеч- вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдна практика, то упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване, спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта до освидетелстването на сечището. Следователно от момента на издаване на позволителното за сеч на негово име, касаторът има отговорността да осъществява контрол за спазване на законовите изисквания при осъществяване на сечта. Като съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ са длъжни след получаване на позволителното за сеч да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, за наличието на документи за достъп до съответната територия. С оглед на горното ЕРС е приел, че нарушението е описано със съставомерните му елементи – форма на изпълнително деяние- бездействие, време и място на извършването му. След като не е упражнил съответния контрол върху документите на секача Ч., че няма разрешение за достъп до територията, касаторът в качеството си на лице, упражняващо лесовъдна дейност, комуто е издадено позволително за сеч е осъществил вмененото му нарушение от обективна и субективна страна.

 

Постановеното от Районен съд – Елена решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Неоснователни са възраженията на касатора за съществени процесуални нарушения, които са довели до неизясняване на фактическата обстановка по спора, което представлява нарушение на задължението на съда по чл. 107,ал.2 от НПК. Твърдението, че след като не са разпитани като свидетели С. и Ч.- лице извършващо сечта, фактическата обстановка не е правилно установена от съда, не почива на истината. Доколкото се касае за нарушение- неупражнен контрол по документи- липса на разрешително за достъп, което безспорно е установено с Констативен протокол от 22.3.2023г. , от справка в информационната система на РДГ, разпитът на извършващия сечта по никакъв начин не би променил установеното по горе. Единствено наличието на такъв документ към момента на извършване на сечта, каквото твърдение н касационната жалба няма, би означавало липса на противоправно поведение от страна на касатора. Фактът, че на това лице е бил съставен АУАН за извършено от него нарушение не води автоматично до погасяване на административно- наказателната отговорност на касатора. Последващите действия от страна на касатора информиране на съответните служители на РДГ, съставяне на АУАН от тях имат значение единствено при определяне размера на наказанието, и същите са били взети пред вид от АНО, доколкото му е определено наказание в минимален размер. Неправилно касаторът намира, че вмененото му нарушение представлява неупражнен контрол, изразяващ се в несъставяне на АУАН на нарушителя – секач, и след като същият няма такава компетентност и е информирал надлежните органи да сторят това – служители на РДГ, то той е изпълнил нормативните си задължения. Съдът правилно е посочил, че в чл. 108, ал. 3 от ЗГ нормативно са разписани неговите задължения като лесовъд на частна практика, комуто е издадено позволително за сеч, поради което от този момент, същият е следвало да осъществява контрол до момента на освидетелстване на сечището и съответно да не допуска до обекта лица, на които не е издадено разрешение за достъп.

 

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Елена следва като правилно да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответник жалба следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 80- осемдесет – лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата към Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/18.12.2023г. постановено по НАХД 147/23г. по описа на Районен съд Елена

 

ОСЪЖДА К. С. З. гр. Елена , [улица], вх. Б, ап. 6 да заплати на РДГ В. Търново разноски в производството в размер на 80- осемдесет – лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.