Р Е Ш Е Н И Е
№2159
гр. Русе, 19.12.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, II-ри
граждански състав в публично заседание на 17-ти декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5531 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество "Ерика-97" ООД -гр.Русе,
чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на 17.09.2014г., сключило с
ответното дружество Договор №1233-14, по силата на който на ищеца е възложена
охрана със сигнално охранителна техника/СОТ/ на обект, находящ се в гр.Русе,
бул.“Цар Фердинанд“ №32, ползван и стопанисван от ответника. Уговорено е било
месечно възнаграждение от 30.00 лв., дължимо от ответника до 10-то число на
следващия месец. Твърди се и че ищецът, като изпълнител е изпълнявал точно и в
срок задълженията си по договора, Заявява,
че ответникът не е извършил плащане по издадени
фактури. За събиране на вземането си ищцовото дружество подало заявление по
реда на чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 4562/2019г. по описа на РРС. След получаване заповедта за изпълнение,
ответникът предявил възражение за недължимост на сумите. "Ерика-97" ООД -гр.Русе моли
съда да постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му по
отношение на "Позитив Консулт" ЕООД -гр.Русе в размер на сумата от 810.00
лв./съгласно направено в о.с.з. на 03.12.2019г. частично оттегляне на иск/-
главница по фактури № ********** / 03.04.2017 г., № ********** / 02.05.2017 г.,
№ ********** / 01.06.2017 г., № ********** / 03.07.2017 г., № ********** /
01.08.2017 г., № ********** / 01.09.2017 г., № ********** / 02.10.2017 г., №
********** / 01.11.2017 г., № ********** / 02.12.2017 г., № ********** /
03.01.2018 г., № ********** / 01.02.2018 г., № ********** / 01.03.2018 г., №
********** / 02.04.2018 г., № **********/ 02.05.2018 г., № ********** /
01.06.2018 г., № ********** / 02.07.2018 г., № ********** / 01.08.2018 г., №
********** / 03.09.2018 г., № ********** / 01.10.2018 г., № ********** /
01.11.2018 г., № ********** / 03.12.2018 г., № ********** / 02.01.2019 г., №
**********/01.02.2019 г., № **********/01.03.2019 г., № **********/01.04.2019
г., № ********** / 02.05.2019 г. и № ********** / 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК-23.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен
установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответното дружество "Позитив Консулт" ЕООД
-гр.Русе оспорва изцяло предявеният иск. В отговора на ИМ сочи, че част от
процесните фактури не били представени в
оригинал, а по фактура № **********/03.06.2019 г. не се дължало плащане, т.к.
поради прекратяване на договора, услугата не била ползвана през м.06.2019г.
Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №4562/2019г.
по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за неплатено задължение по горепосочените фактури в общ
размер на 840.00лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.07.2019г. до окончателното й изплащане и разноски. В предвидения в закона
срок, длъжникът е направил възражение, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, за което заявителят е уведомен на 23.08.2019г.
Настоящото дело е образувано на 13.09.2019г.
По делото е безспорно, че на 17.09.2014г.,
страните са сключили Договор №1233-14/л.34 и сл. от ч.гр.д. №4562/2019г./, по
силата на който на ищеца е възложена охрана със сигнално охранителна
техника/СОТ/ на обект, находящ се в гр.Русе, бул.“Цар Фердинанд“ №32, ползван и
стопанисван от ответника. Уговорено е било месечно възнаграждение от 25.00лв.
без ДДС, дължимо до 10-то число на следващия месец. Охранителната техника е
монтирана в офиса на ответника на 17.09.2014г./вж. протокол-л.20/.На
07.06.2019г., ищецът е изпратил до ответника предизвестие за прекратяване на
договора, считано от 10.06.2019г. поради неплащане.
По делото е приета и неоспорена от
страните икономическа експертиза, съгласно която процесните фактури са
осчетоводени от ищеца, а ответника е осчетоводил само 17 от тях, като по
счетоводните данни на "Позитив
Консулт" ЕООД задълженията му възлизат на 510.00 лв., а по тези на "Ерика-97"
ООД, вземанията му възлизат на 840.00лв. В о.с.з. на 17.12.2019г., вещото лице
е посочило, че разликата се дължи на това, че в ищцовото дружество с
постъпилите плащания са покривани задължения по най-старите фактури, а при
ответника не е спазвана хронологията на задълженията. Счетоводството на ищеца е
водено редовно.
Свидетелят Т.Т./служител на ищеца/
установява, че лично е предавал фактурите на управителя на ответното дружество.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява , че
ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4562/2019г. по описа на
РРС г. по описа на РРС срещу „"Позитив Консулт" ЕООД за
заплащане на сумата от 840.00лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до изплащане
на вземането и разноски. В срока, посочен в чл.414 ГПК длъжникът е подал
възражение, че не дължи изпълнение по издадения срещу него акт. В указания от
съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид
което претенцията му е допустима.
Разгледана по същество, претенцията се
явява основателна.
В хода на производството в тежест на
ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите,
които го погасяват, изключват или унищожават.
По делото липсва спор, че на 17.09.2014г.,
страните са сключили Договор №1233-14/л.34 и сл. от ч.гр.д. №4562/2019г./, по
силата на който на ищеца е възложена охрана със сигнално охранителна
техника/СОТ/ на обект, находящ се в гр.Русе, бул.“Цар Фердинанд“ №32, ползван и
стопанисван от ответника.
Съдът намира, че от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установи, че фактурите, приложени по
делото са надлежно осчетоводени и счетоводството на ищцовото дружество е водено
редовно. Относно доказателствената сила на счетоводните записвания, съдът взе
предвид, че редовно водените счетоводни книги могат да бъдат доказателство за
изпълнение на сключените търговски сделки /чл. 55, ал. 1 ТЗ/, както и че
фактическото изпълнение /доставянето на договорените охранителни услуги/, може
да се доказва с всички допустими доказателствени средства - фактури,
приемо-предавателни протоколи, разписки, заявки, квитанции и др. В решение №
218/5.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 775/2010 г., III г.о., решение №
42/19.04.2010 г. на ВКС по т.д. №
593/2009 г., II т.о. решение № 62/25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г.
на ВКС, II т.о., решение № 7/22.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 264/2010 г., I т.о.
и други е разяснено също, че счетоводните книги са частни свидетелстващи
документи, чиято формална доказателствена сила е производна и се отнася до
факта на писменото изявление и неговото авторство, редовността на
удостоверените обстоятелства не се презюмира, а доказателствената сила на
счетоводните книги и записванията в тях следва да се преценява по вътрешно
убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. С
други думи счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като
доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която
не се презюмира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите
доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и
чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат
като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна
доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички
събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са
производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите
трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде
установено чрез съдебно-счетоводна експертиза, нещо което е направено по
делото. В тази връзка съдът намира, че представените по ч.гр.д. фактури
кореспондират на счетоводните записвания при ищеца и освен това следва да им се
даде вяра. Действително тези фактури/неподписани от ответника/ са частни
свидетелстващи документи, и като такива се ползват с материална доказателствена
сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти, т.е. в
случая не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като издателят
удостоверява изгодни за себе си факти-количество потребени СОТ услуги. По-голямата
част от тези фактури обаче/на стойност 510.00лв./ са осчетоводени и от ответника,
същият е плащал за предходни периоди, а договора е развален от ищеца поради
неплащане. Вещото лице изрично посочва, че ответното дружество е покривало
задълженията си по свое усмотрение, а не съобразно хронологията на
задълженията.
Само за яснота следва да се отбележи и че
изцяло неоснователно е възражението на ответника за недължимост на вземането по
фактура от 03.06.2019 г., т.к. поради прекратяване на договора, услугата не
била ползвана през м.06.2019г.Видно от приложената по ч.гр.д. №4562/2019г.
фактура № **********/03.06.2019г./л.33/, същата се отнася за услуга, ползвана
през м.05.2019г., когато договора е бил действащ и е обвързвал страните с
задълженията им по него.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете
са доказани по основания и размер и следва да се уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящето производство разноски в размер на 450.00
лв.-заплатена държавна такса за производството по делото, адв. възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумите от 25.00 лв. - разноски по делото за заплатена държавна
такса и 125.00 лв.– адв. възнаграждение
– разноски по ч.гр.д №4562/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че "Позитив Консулт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“ Дойран"
№11, представлявано от Х. Н. С. дължи на
"Ерика-97" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“ Баба Тонка“ № 10, ет. 1,
представлявано от Я.Й. Ц. 810.00 лв. – неплатена главница по фактури №
**********/03.04.2017 г., № **********/ 02.05.2017 г., № ********** /
01.06.2017 г., № **********/03.07.2017 г., № **********/01.08.2017 г., №
**********/ 01.09.2017 г., № **********/02.10.2017 г., № **********/01.11.2017
г., № **********/02.12.2017 г., № **********/ 03.01.2018 г., № **********/
01.02.2018 г., № **********/01.03.2018 г., № **********/02.04.2018 г., №
**********/02.05.2018 г., № **********/01.06.2018 г., № **********/02.07.2018
г., № **********/ 01.08.2018 г., № **********/03.09.2018 г., №
**********/01.10.2018 г., № **********/01.11.2018 г., № **********/03.12.2018
г., № **********/ 02.01.2019 г., № **********/01.02.2019 г., №
**********/01.03.2019 г., № **********/01.04.2019 г., № **********/02.05.2019
г. и № **********/03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2217/24.07.2019г., издадена по ч.гр.д. №4562/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА
"Позитив Консулт" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“ Дойран"
№11, представлявано от Х. Н. С. да
заплати на Ерика-97" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“ Баба Тонка“ №
10, ет. 1, представлявано от Я. Й. Ц. сумата
от 450.00 лв. -разноски по настоящето производство, както и сумата от 150.00
лв.- разноски по ч.гр.д №4562/2019г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд –Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: