№ 1108
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110109983 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Р. П. И. с ЕГН **********, срещу
Топлофикация София ЕАД ЕИК *********, конститутивен иск с правно основание чл. 357,
ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ
Ищцата моли наложеното със Заповед № 9/26.01.2022г. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли се и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е в трудово правотношение с ответника, по силата на което
изпълнява длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Съдебни вземания“ в дирекция
„Правна“. Поддържа се, че наказанието, наложено с процесната заповед, е
незаконосъобразно, тъй като с писмо, връчено на ищцата на 13.01.2022г., работодателят е
поискал обяснение от ищцата съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, но не е посочил конкретни
нарушения, визирани в заповедта за наказание, което е нарушило правото на защита на
ищцата. Твърди се, че за налагане на дисциплинарно наказание нарушението на трудовата
дисциплина следва да бъде безспорно установено, какъвто не е настоящият случай. Ищцата
заявява, че не е допуснала грешка при изпълнението на служебните си задължения, спазвала
е техническите и технологични правила, извършвала е качествено своята работа.
Претендират се направените в настоящото поизводство разноски.
Ответникът твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищцата и наложеното
наказание е съответно. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В писмено становище по доказателствата ищцата твърди, че представените с
отговора доклади са съставени за целите на настоящото производство, тъй като не са
подписани от предполагаемите им съставители и няма подписи на изготвил и съгласувал.
По отношение на представените с отговора на исковата молба Вътрешни правила ищцата
моли да не бъдат приети, тъй като наказанието не е наложено поради неспазването им, респ.
не касаят предмета на спора. Твърди се, че представената с отговора на исковата молба
кореспонденция по ел. поща също няма връзка с наложеното наказание и не касае предмета
на спора. Моли се за изменение на проекто-доклада в частта, в която горепосочените
1
документи се приемат като доказателства.
На следващо място, по отношение на твърденията в отговора на исковата молба, че
са налични приемо-предавателни протоколили, се твърди, че такива не са съставяни и не
съществуват. Твърди се, че ищцата не е запозната с искане по чл. 193, ал. 1 КТ за обяснение,
както и с никакъв друг доклад, който е представен по делото от ответната страна. Тези 34
бр. съдебни преписки, за които ответното дружество твърди, че са проверени и по нито една
от тях изпълнитеният лист не е проверен от ищцата, последната сочи, са били все още в
процес на проверка. Твърди се, че грешката при проверка на изпълнителен лист е допусната
от колега на ищцата, проверил листа в нейно отсъствие, за което е уведомен прекият
ръкодител и не е взето предвид при налагане на наказанието.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, установява се и от направените от
свидетелката С. У. признания в откритото съдебно заседание на 12.10.2022г., че между
страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът Р. П. И. заема
длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Съдебни вземания“ в дирекция „Правна“ на
ответното дружество.
Видно от приложените към исковата молба Писмо от ответника – работодател, с
искане за обяснение от ищцата, съгасно чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № ЧР-13/13.01.2022г. и
Обяснение с изх. №ЧР-13/13.01.2022г. и вх. № ЧР-13/17.01.2022г., на 13.01.2022г. с писмо,
връчено на ищцата на 13.01.2022г., ответникът – работодател, е поискал от ищцата
обяснение, като на същия ден (13.01.2022г.) ищцата е входирала писмено обяснение до
работодателя.
Видно от приетите по делото доказателства, и в частност – Доклад от Ръководител
отдел „Съдебно изпълнение“ до директор дирекция „Правна“ относно установени
нарушения на трудовата дисциплина и Заповед № 9/26.01.2022г. за дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, се установява, че Докладът от Ръководителя на
отдел „Съдебно изпълнение“ е от 03.12.2021г., когато трябва да се приеме, че най-късно е
узнато за правонарушението, а процесната заповед е от 26.01.2022г.
Въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба, приложените към исковата
молба, приложеното към исковтаа молба Обяснение с изх. №ЧР-13/13.01.2022г. и вх. № ЧР-
13/17.01.2022г., както и свидетелските показания на свидетелката С. У. в откритото съдебно
заседание на 12.10.2022г., съдът констатира, че не е доказано, че ищцата Р. И. П. отговаря за
пропуските относно неописани, грешно описани листа и лиоса на информация за какво е
задържан даден изпълнителен лист, както и за погрешно образувания изпълнителен лист.
Видно от приложените по делото доказателства, както и от направените от
свидетелката Светлана Угринова признания в откритото съдебно заседание на 12.10.2022г.,
липсват доказателства за вината на ищеца при нарушение на вменените му трудови
задължения.
От приетите по делото доказателства (Заповед № 9/26.01.2022г. за дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“) става ясно, че в Заповедта е посочено: 1)
наказанието, 2) законният текст, въз основа на който се налага, 3) кой е нарушителят, 4)
какво е нарушението, и в частност какви са обективните му признаци, 5) кога е извършено.
В Заповедта не е посочено: 1) какво е нарушението, и по-точно какви са субективните му
признаци. Липсват и мотиви в заповедта.
Към отговора на исковата молба е приложено заверено копие от Заповед №
21/08.10.2021г., с което на ищцата се налага дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“.
Наказанието е наложено за нарушение, изразаяващо се в неспазване на правилата
корспонденцията да се води в писмен вид, чрез електронна поща, като прекият ръководител
да бъде добавян като читател, дори и по време на неговото отсъствие, кореспонденцията с
2
отдел „Счетоводен“ да се води на нарочно определен електронен адрес и прекият
ръководител на отдел „Съдебно изпълнение“ да бъде добавян като читател.
От правна страна:
За да е основателен искът по чл. 357, ал. 1 във връзка с чл. 188, т. 1 и т. 2 КТ, страните
трябва да се намират в трудово правоотношение или да са се намирали в такова преди
завеждане на иска. В закона никъде да не е упоменато expressis verbis, че иск за отмяна на
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и „забележка“,
предявен от лице, което е прекратило трудовите си правоотношения с ответника, е
допустим. Напротив, съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или
служителя и работодателя. Въпреки това, аргументите за допустимостта на иска следва да
се извлекат от чл. 124, ал. 1 ГПК, според който всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съдебната практика е константна за наличието на правен интерес от предявяването
на иск за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 и
т. 2, дори и трудовото правоотношение между страните по делото да е вече прекратено (така
Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г., Определение
№ 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3729/2013, Решение № 1831 от
30.04.2014 г. по гражд.д. № 20855/2013 г. на Пловдивския районен съд, Решение № 1723 от
18.10.2012 г. по гражд.д. № 2664/2012 г. на Русенския районен съд). Правен интерес е
налице, тъй като дисциплинарните наказания „предупреждение за уволнение“ и „забележка“
са дисциплинарни наказания с морално съдържание[1] и отмяната им, въпреки по-лекото
си практическо значение, когато трудовото правоотношение е прекратено, продължава да
има морално значение ( в този смисъл е Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о.
по гражд.д. № 3722/2013 г.). И все пак, и в този случай отмяната има практическо значение.
Това е така, защото дисциплинарните наказания по чл. 188, т. 2 и т. 3 КТ създават за
работника състояние на наказаност и са част от дисциплинарното му минало, което е от
значение както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако
започне отново работа при същия работодател. А отмяната на дисциплинарното
наказание има обратно действие - премахват се последиците на наказанието и се
възстановява положението отпреди налагането му. И именно заради обратното действие на
отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на
трудовото правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да изчисти
дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар. „морално наказание“, и за да
се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му ( в тои смисъл Определение №
1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3729/2013).
В процесния случай не се спори между страните по делото, че между страните
съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът Р. П. И. заема
длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Съдебни вземания“ в дирекция „Правна“ на
ответното дружество, страните се намират в трудово правоотношение, налице е правен
интерес и искът е допустим.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Освен в случаите на чл. 193,
ал. 3 КТ, във всеки друг случай, в който работодателят е наложил дисциплинарно наказание,
без да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество.
В настоящия случай разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е спазена, следователно
заповедта не може да бъде отменена на това основание и спора следва да се разгледа по
същество.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
3
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. И в
доктрината, и в съдебната практика е прието, че под „откриване нанарушението“ следва да
се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените
му признаци нарушение на трудовата дисциплина. Такова откриване се приема, че е налице,
когато са установени субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го
квалифицират като дисциплинарно нарушение. В процесния случай ответното дружество –
работодател, е открило нарушението на 03.12.2021г., когато от Ръководителят на отдел
„Съдебно изпълнение“ е изпратен Доклад до директора на дирекция „Правна“ относно
установени нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта, от своя страна, е наложена на
26.01.2022г., един месец и 23 (двадесет и три) дена след откриване на нарушението.
Следователно преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.
Дисциплинарните наказания служат за реализиране на дисциплинарната отговорност.
Последната обаче възниква, когато са налице три основни общи белега за всеки вид
дисциплинарна отговорност, а именно: 1) деание; 2) противоправност; 3) вина. Дори и в
заповедта, с което се налага дисциплинарно наказание, да са включени всички реквизити,
при предявяване на иск за отменяне на заповедта, наложилият я носи тежестта да докаже, че
нарушението е извъшено от работника или служителя, на когото е наложено
дисциплиарното наказание, както и да се докаже вината на нарушителя.
Ответникът по настоящото дело, както бе констатирано от съда, не доказва, че
ищцата Р. И. П. отговаря за пропуските относно неописани, грешно описани листа и липса
на информация за какво е задържан даден изпълнителен лист, както и за погрешно
образувания изпълнителен лист. Бе констатирано и недоказване на вината. Следователно е
недоказана дисциплинарната отговорност, за реализирането на която е наложено
дисциплинарнотото наказание, и процесната заповед се явява неоснователна.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. И в доктрината (вж. Мръчков,
В. във: Мръчков, В., Средкова, К., Василев, А., Мингов. Е. “Коментар на Кодекса на труда”,
13 изд., изд. “Сиби”, С., 2021, с. 656; Мръчков, В. “Трудово право”, 10 изд., изд. “Сиби”, С.,
2018, с. 527), и в съдебната практика е прието, че нарушението трябва да бъде описано както
с обективните, така и със субективните му признаци. Освен това, макар и в закона мотивите
на заповедта да не са посочени изрично като нейни реквизити, от текста на самата
разпоредба („.. с мотивирана заповед...“) се подразбира, че в заповедта трябва да се изложат
съображенията, поради които работодателят е решил да накаже съответния служител или
работник. Това становище бива възприето и в теорията (Мръчков, В. “Трудово право”, 10
изд., изд. “Сиби”, С., 2018, с. 527).
В процесната заповед, както вече бе установено, липсва описание на субективните
признаци на нарушението. Не са налице и мотиви. Ето защо процесната заповед подлежи на
отмяна.
В чл. 188 КТ дисциплинарни наказания са изброени по възходяща линия на тежестта
на наказанието. Традиционно в практиката дисциплинарното наказание „забележка“ бива
последвано от „предупреждение за уволнение“. Въпреки това, когато някое от нарушенията
– първоначалното или последващите, не се характеризира със сериозна „тежест“ по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, не може да се приеме, че налагането на следващото по тежест
наказание само заради наслагването на две или повече нарушения, е справедливо и
съответства на трудовата дисциплина на работника или служителя.
Такъв е случаят и с ищцата по настоящото дело. Както бе установено от съда, със
Заповед № 21/08.10.2021г. на Р. И. П. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за
това, че служителката не е изпълнявала съответните нововъведени правила за работа. Но тъй
като нарушението на тези правила не се характеризира със сериозна „тежест“ по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, не може да се приемат аргументите, изложени в отговора на исковата
4
молба, че налагането на следващото по тежест наказание – „предупреждение за уволнение“ е
следствие и на наложеното вече наказание „забележка“. Ето защо наказанието, наложено с
процесната заповед, не съответства на трудовата дисциплина на работника или служителя.
При така изложените съображения, конститутивният иск с правно основание чл. 357, ал.
1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ е оснвоателен.
По отношение на разноските:
Двете страни правят искане пред съда за присъждане на разноски. От страна на ищеца се
доказаха разноски в общ размер от 800 лв за адвокатско възнаграждение. В отговора на
исковата молба, в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Съдът
намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото събраните доказателства
предмета на делото и качеството на адвокатската услуга същия хонорар не е прекомерен,
поради което отхвърля възражението за прекумерност.
[1] За моралното съдържание на дисциплинарните наказания по чл. 188, т. 2 и т. 3 КТ вж. Мръчков, В. във:
Мръчков, В., Средкова, К., Василев, А., Мингов. Е. “Коментар на Кодекса на труда”, 13 изд., изд. “Сиби”, С., 2021,
с. 632-633; Мръчков, В. “Трудово право”, 10 изд., изд. “Сиби”, С., 2018, с. 516-517
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното наказание на Р. П. И. с ЕГН ********** от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК831609046, със Заповед № 9/26.01.2022г. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление [населено място], [улица/булевард], [№], представлявано от А.А. –
изпълнителен директор да заплати на Р. П. И. с ЕГН **********, сумата от 800 лв,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5