НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 4133/17.10.2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И
ПЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети октомври,
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
5772 по
описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 27199/23.04.2018 год. от
ЕТ „ДАГС – Д. М.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. М. - прокурист срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Ю. Р., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лева, представляваща част от
главница по фактура № 62751/26.04.2013 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2018
год. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно – деловодни
разноски.
В исковата молба се
излага, че между страните са съществували облигационни
правоотношения по силата на договор за доставка на строителни материали, по който ищецът е изправна
страна. Налице е неизпълнение от страна на ответника за заплащане на
уговорената цена в пълен размер. Твърди се, че към момента на настъпване падежа
на задължението са погасени 9124.20 лв., от общо 12124.20 лв.
Ответникът
– „Т.“ ЕООД, не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание не изпраща представител, не изразява становище по
спора.
Предявени са обективно, кумулативно съединени
искове, с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
след като взе предвид отправеното в съдебно
заседание на 16.10.2018 г. искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Ответникът
е редовно уведомен при условията на чл. 50,
ал. 2, вр. с ал. 4 ГПК, а именно: съобщението с
указанията по чл. 131 ГПК (л. 30) е
връчено, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, на адреса на управление, вписан в
Търговския регистър: гр. *, а призовката (л. 36)
- на основание чл. 50, ал. 4 ГПК – на работник във фирмата.
Същевременно,
предявеният
иск е вероятно основателен, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по
делото доказателства.
По
изложените съображения, се налага изводът,
че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, с което предявеният
иск бъде уважен.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и извършените разноски в общ размер на
565.00 лева, от които: 160.00 лева – заплатена държавна такса, 5.00
лева – заплатена държавна такса за обезпечителна заповед и 400.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ю. Р., да
заплати на ЕТ „ДАГС – Д. М.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. М. – прокурист, сумата от 3000.00 (три
хиляди) лева, представляваща
част от главница по фактура №
62751/26.04.2013 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ю. Р., да заплати на
ЕТ „ДАГС – Д. М.”,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. М. –
прокурист, сумата
от 565.00
(петстотин
шестдесет и пет) лева, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: